Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 ноем. 2019, 21:00 ч.

Труден характер - има ли бъдеще с такъв човек?

  • 4 015
  • 54
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Здравейте на всички! От известно време ми тежат много неща и се чувствам съвсем незначителна, затова ми се иска да споделя. С приятеля ми сме близо от година и половина заедно, на по 23-24 години сме, все още учащи. В началото всичко започна доста бурно, още месец след познанството ни се получиха нещата, затова ми се струва, че май избързахме. От различни градове сме, първоначално беше връзка от разстояние, но преди година се премести в моя град и заживяхме почти заедно.
Първоначално ми се видя като съвсем друг човек - разговорлив, забавен, душата на компанията; пътуваше километри, за да се видим, правихме си изненади и т.н., имахме много общи неща и интереси, постоянно имаше за какво да си говорим, но изведнъж нещата се промениха и всеки следващ месец става все по-мъчително. Разбрах, че още докато си е пишел в началото с мен, си е имал приятелка (за която тогава изобщо не бях наясно, иначе въобще нямаше да се занимавам с него, при положение че е обвързан), но нищо не значела за него - в онзи момент дори не били заедно, понеже се сдърпали за нещо, но окончателно отношенията им не били прекратени. Та, той всъщност тръгва с мен, като нито аз, нито другото момиче изобщо знаем една за друга. Той твърдеше, че за него нещата отдавна били в миналото, но впоследствие някаква вина ли, не знам какво, го удари, та взе да търси контакт с нея, да се виждат, да й се извинява, което тогава направо ме втрещи, тъй като всичко между нас беше безоблачно (става въпрос за 5-6 месеца, след като сме тръгнали); включително на едно събитие, което беше планирано за нас двамата, покани нея, тъй като аз не останах в града?!
Както и да е, всичко това го преглътнах, простих му, убедена съм, че е нямало физическа изневяра, а само психологическа такава, което за мен също е проблем, но тогава беше още съвсем в началото и нищо друго не куцаше. Та от този момент нататък усетих как нещо във връзката ни се пропука и вече поне за мен не беше същото. Откакто дойде окончателно в моя град, имам чувството, че стана друг човек. Пред другите отново е забавния и безгрижен веселяк, но пред мен става възможно най-голямото мрънкало. Все за нещо е недоволен, все нещо е криво, все мен обвинява, включително за някакви пълни дреболии. Оказва ми изключително голям психологически и вербален тормоз. Осъзнах, че в действителност е доста избухлив и с труден характер, затова се опитвах и се опитвам да го успокоявам и да му влизам в положението, но той сякаш се озлобява и настройва още повече срещу мен. Много бързо превключва от едно настроение в друго, понякога дори не мога да осмисля какво точно го е подразнило - в повечето случаи за мен лично са напълно дребнави неща, включително и разни пълни битовизми (че съм миела чиниите не по неговия начин, моят хабял прекалено много вода; че не съм загасяла лампата, когато не сме в стаята; че когато е студено, затварям прозореца, а той иска да се проветрява и подобни глупости). Виждала съм го как за секунди буквално избухва и удря по мебели, което изключително много ме плаши; твърди, че на човек не би посегнал, но ако някой мебел рикошира и удари мен? Тъй като за година вече разбрах от какво се ядосва, нормално е да се опитвам да спестявам такива ситуации, изобщо не го закачам, когато усетя, че е с такава нагласа, но вече също ми се ядосва и защото не му отвръщам на раздразнения тон и гледам да говоря спокойно, дори и когато сипе обиди по мен?! Споделих онези незначителни случаи, в които той ми се ядосва, за сравнение с това, което мен ме е подразнило и за което аз съм търсила сметка - например когато открих какво в действителност се е случило с въпросната му бивша; когато осъзнавам, че се държи като пълен пенсионер, а е само на 20 и нещо; също друг огромен проблем за мен е липсата му на мотивация, осланя се единствено на парите на техните (дори те му взеха квартирата) - просто за мен това е едно съвсем безперспективно бъдеще. Отделно още един огромен проблем за мен е, че преди останах с впечатлението, че уж много обича да пътува, а в действителност се оказа, че не иска никъде извън България, със самолет го било шубе, нямал намерение някога да изкарва и книжка и т.н. Ходим все на едни и същи места, когато се опитам по някакъв начин да разнообразя, ми се сопва и пак аз излизам кривата. И след като ми се ядоса, обикновено бързо му минава, ако не съм задълбала и аз, но мен ме държи повече и ми скапва настроението за целия ден.
Естествено ме боли, че и всички онези битовизми, които според мен се появяват на твърде ранен етап, убиват постепенно чувствата между нас (по принцип рядко ми е казвал "обичам те", важното беше, че ми го е показвал, но сега ми показва само за колко неща не ставам). Не ми се иска да водя още отсега пенсионерски живот, какъвто на него явно му е много удобен, но не знам какво да правя и как да постъпя, тъй като все още държа на него. Има ли бъдеще подобна връзка, където са налице такива проблеми, но все още ги има чувствата и нещата, които ни свързаха?

Последна редакция: пн, 04 ное 2019, 21:18 от anon7

# 1
  • Бургас
  • Мнения: 1 984
Разкарвай го, вероятно е с личностно разстройство. Както удря мебели, така един ден е възможно и теб да удари, имай го предвид.

# 2
  • България
  • Мнения: 745
Комплексар на н-та! На всичко отгоре страда за бившата... звучиш, като интелигентен човек, а до такъв търтей аз лично не те виждам.

# 3
  • Мнения: 4 077
Имай предвид, че личностните проблеми ще се задълбочават, а този човек има всички индикации за такива.
Ти си си дала отговор на всичките си въпроси с поста си.
Агресия, прикриваща неудовлетвореност и липса на реализация.
Липса на инициативност и страх от новото, от промяната.
Психопатични прояви – дребнавост за чинии, ламБи, подредби... Бррр.
Стягай багажецЪт и чао, чао, по живо, по здраво.

# 4
  • Мнения: 7 709
Не, няма. Бягай, и то - бързо!

# 5
  • Varna
  • Мнения: 18 275
Още на етапа с бившата бих го отсвирила, но ти поне си се уверила, че твърдо пича не става.

# 6
  • София
  • Мнения: 15 527
Скрит текст:
Здравейте на всички! От известно време ми тежат много неща и се чувствам съвсем незначителна, затова ми се иска да споделя. С приятеля ми сме близо от година и половина заедно, на по 23-24 години сме, все още учащи. В началото всичко започна доста бурно, още месец след познанството ни се получиха нещата, затова ми се струва, че май избързахме. От различни градове сме, първоначално беше връзка от разстояние, но преди година се премести в моя град и заживяхме почти заедно.
Първоначално ми се видя като съвсем друг човек - разговорлив, забавен, душата на компанията; пътуваше километри, за да се видим, правихме си изненади и т.н., имахме много общи неща и интереси, постоянно имаше за какво да си говорим, но изведнъж нещата се промениха и всеки следващ месец става все по-мъчително. Разбрах, че още докато си е пишел в началото с мен, си е имал приятелка (за която тогава изобщо не бях наясно, иначе въобще нямаше да се занимавам с него, при положение че е обвързан), но нищо не значела за него - в онзи момент дори не били заедно, понеже се сдърпали за нещо, но окончателно отношенията им не били прекратени. Та, той всъщност тръгва с мен, като нито аз, нито другото момиче изобщо знаем една за друга. Той твърдеше, че за него нещата отдавна били в миналото, но впоследствие някаква вина ли, не знам какво, го удари, та взе да търси контакт с нея, да се виждат, да й се извинява, което тогава направо ме втрещи, тъй като всичко между нас беше безоблачно (става въпрос за 5-6 месеца, след като сме тръгнали); включително на едно събитие, което беше планирано за нас двамата, покани нея, тъй като аз не останах в града?!
Както и да е, всичко това го преглътнах, простих му, убедена съм, че е нямало физическа изневяра, а само психологическа такава, което за мен също е проблем, но тогава беше още съвсем в началото и нищо друго не куцаше. Та от този момент нататък усетих как нещо във връзката ни се пропука и вече поне за мен не беше същото. Откакто дойде окончателно в моя град, имам чувството, че стана друг човек.
Пред другите отново е забавния и безгрижен веселяк, но пред мен става възможно най-голямото мрънкало. Все за нещо е недоволен, все нещо е криво, все мен обвинява, включително за някакви пълни дреболии. Оказва ми изключително голям психологически и вербален тормоз. Осъзнах, че в действителност е доста избухлив и с труден характер, затова се опитвах и се опитвам да го успокоявам и да му влизам в положението, но той сякаш се озлобява и настройва още повече срещу мен. Много бързо превключва от едно настроение в друго, понякога дори не мога да осмисля какво точно го е подразнило - в повечето случаи за мен лично са напълно дребнави неща, включително и разни пълни битовизми (че съм миела чиниите не по неговия начин, моят хабял прекалено много вода; че не съм загасяла лампата, когато не сме в стаята; че когато е студено, затварям прозореца, а той иска да се проветрява и подобни глупости). Виждала съм го как за секунди буквално избухва и удря по мебели, което изключително много ме плаши; твърди, че на човек не би посегнал, но ако някой мебел рикошира и удари мен? Тъй като за година вече разбрах от какво се ядосва, нормално е да се опитвам да спестявам такива ситуации, изобщо не го закачам, когато усетя, че е с такава нагласа, но вече също ми се ядосва и защото не му отвръщам на раздразнения тон и гледам да говоря спокойно, дори и когато сипе обиди по мен?! Споделих
Скрит текст:
онези незначителни случаи, в които той ми се ядосва, за сравнение с това, което мен ме е подразнило и за което аз съм търсила сметка - например когато открих какво в действителност се е случило с въпросната му бивша; когато осъзнавам, че се държи като пълен пенсионер, а е само на 20 и нещо; също друг огромен проблем за мен е липсата му на мотивация, осланя се единствено на парите на техните (дори те му взеха квартирата) - просто за мен това е едно съвсем безперспективно бъдеще. Отделно още един огромен проблем за мен е, че преди останах с впечатлението, че уж много обича да пътува, а в действителност се оказа, че не иска никъде извън България, със самолет го било шубе, нямал намерение някога да изкарва и книжка и т.н. Ходим все на едни и същи места, когато се опитам по някакъв начин да разнообразя, ми се сопва и пак аз излизам кривата. И след като ми се ядоса, обикновено бързо му минава, ако не съм задълбала и аз, но мен ме държи повече и ми скапва настроението за целия ден.
Естествено ме боли, че и всички онези битовизми, които според мен се появяват на твърде ранен етап, убиват постепенно чувствата между нас (по принцип рядко ми е казвал "обичам те", важното беше, че ми го е показвал, но сега ми показва само за колко неща не ставам). Не ми се иска да водя още отсега пенсионерски живот, какъвто на него явно му е много удобен, но не знам какво да правя и как да постъпя, тъй като все още държа на него. Има ли бъдеще подобна връзка, където са налице такива проблеми, но все още ги има чувствата и нещата, които ни свързаха?
Насилник.
Не само, че не трябва да имаш бъдеще с него, но и с всеки, подобен на него.

# 7
  • Linz
  • Мнения: 11 049
Толкова си млада, не си обричай живота.

# 8
  • Мнения: 1 118
Сега, този хубавец, е на 25 ли каза?

А, представи си го на 45?

И, ти до него?

Ходеща на пръсти, изтормозена женичка?!

Това ли искаш?

Бий му един калоричен шут на тоя и си гледай здравето и живота.

# 9
  • Мнения: 1 807
Така и ще си остане енигма за мен как успявате да опазите чувства към подобни екземпляри?! Той ще тряска, блъска, крещи и обижда, а аз ще го обичам?! Та и с бившата ще ме замества на ротационен принцип! Какво бъдеще очакваш с този комплексар? Какво би посъветвала дъщеря си, ако ти сподели това, което си написала?

# 10
  • София
  • Мнения: 19 721
Има ли бъдеще подобна връзка, където са налице такива проблеми, но все още ги има чувствата и нещата, които ни свързаха?

За чувствата- не знам, но защо не вземеш един лист и да се опиташ да напишеш кои от нещата, които ви свързаха, са останали?
Според разказаното от теб- нищо, де факто.
Затваряш си очите пред факта, че си му дразнител и го вбесяваш с всичко, което правиш.
Постави се на негово място- ако всичко, което прави те дразни до степен да избухваш и да го нагрубяваш, като проява на любов ли ще го определиш или ще си признаеш, че каквото е имало е отлетяло и просто не ти стиска да му го кажеш!?
Не се залъгвай- нищо добро не те чака от тук нататък, затова вземи му ключа от вас, ако си му дала, и кой-откъдето е.
 

# 11
  • Мнения: 404
Колкото по-рано си биеш шута толкова по-добре за теб!
Прочети темата за червените лампи, смятам, че ще откриеш много черти от неговото поведение там.
Типичен насилник, усетила си нередности нищо няма, което да те кара да седиш в тази токсична връзка.

# 12
  • Мнения: 2 407
За раздяла сте, явно не се получават нещата. Може би преместването в твоя град не му се отразява добре, но във всеки случай - измъчена работа.

# 13
  • Мнения: 5
Благодаря на всички за мненията!

absurT, това с листа съм го правила, само че на едната страна са били положителните, на другата - отрицателните качества. Постепенно отрицателните стават все повече и повече.
А иначе не си затварям очите, с доста неща и той ме дразни, но се сдържам да не реагирам като него, още по-малко да го нагрубявам, което за мен е изключително неуважително. То че като се опитам по спокоен път да изясним нещата, така се случва, не ми се мисли, ако и аз избухна. А за него, имам чувството, всичко е дразнител. Лошото е, че в началото се прикриваше и твърде късно го разбрах...

usmihni_mi_se, определено не бих искала дъщеря ми да попадне на подобен човек... А колкото до здравето - осъзнавам колко напрягащо на психиката ми се отразява такъв емоционален тормоз, от няколко месеца се чувствам изключително потисната и стресирана заради всичко това.

Lucky.me, не, определено не искам това... Проблемът е, че ще чувствам голяма вина, след като се разделим, тъй като заради мен е дошъл в този град и имаме все общи познати тук.

Последна редакция: пн, 04 ное 2019, 22:32 от anon7

# 14
  • Мнения: 19
Недей отсега да мислиш за вина! Той си има глава на раменете, все ще се оправи! Честно да ти кажа не виждам за какво да се чувстваш виновна, той е на 25 години а се вържи като 15 годишно лапе! Техните го издържат още, вика ти, крещи ти, удря по мебелите, мрънка за всичко - и ще се чувстваш виновна?! За какво?!

Общи условия

Активация на акаунт