Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 ноем. 2019, 21:00 ч.

Труден характер - има ли бъдеще с такъв човек?

  • 6 966
  • 80
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 085
Била съм в подобна връзка, без алкохолните изцепки.
Нищо няма да се промени. Ако ти харесва ролята садист-мазохист, ти си знаеш.

# 76
  • Мнения: 1 952
Спри със самообвиненията, приеми станалото като опит и продължи напред. И следващият път не търпи нищо, което те наранява. Дори другият да е прекрасен човек, щом жизнената му философия не съвпада с твоята, не сте един за друг.

# 77
  • Мнения: 1 703
Най-важното, върху което да помислите е: Редно ли е да се чувствате отговорна за постъпките на пълнолетен човек? Докато си вярвате, че от Вас зависи поведението на отсрещния и трябва да го обгрижвате с внимание и да го галите с перце, дори като Ви е наранил - тъй ще е тя. Голяма работа като няколко човека Ви помислят за лоша (или каквато там той Ви изкарва). Ако му повярват, значи не Ви трябват тези хора окло Вас. Въобще докато живеете за хората и се съобразявате какво щели да си помислят - грешките Ви няма да спрат.

# 78
  • Мнения: 7 330
Започни да обичаш и да уважаваш себе си...
Липсва ти самочувствие.
Помисли си не заслужаваш ли да имаш нормален мъж до себе си,който да те направи щастлива?

# 79
  • Шотландия
  • Мнения: 2 114
Скрит текст:
Здравейте, отново съм аз. Уви, искаше ми се тази история да остане в миналата 2019 година, но се връща същата и през новата. Както споменах, с въпросното момче не бяхме прекъснали изцяло контакт, тъй като все пак имахме общи неща, и явно той използва добрите ни отношения като мост, знам ли. Но в началото на януари се върна, наистина усещах, че не ме залъгва, наистина изглеждаше, че е наясно с всичко случило се и съжалява. За мен това беше ценно, тъй като го чувам от човек, от когото почти никога не съм чувала "извинявай" и никога "прости ми", т.е. не ги казва под път и над път. Защото беше искрен с мен и обеща повече да не се държи по онзи начин, му простих, като наистина вярвах, че този път ще се получат нещата. Затова дори се обвинявах, че не съм му дала поне шанс като хората, понеже вярно, простих му, но няма как да забравя случилото се. И ето, след няма и седмица старите неща отново се връщат постепенно, малко по малко, постоянно усещам едно напрежение, че не съм взела правилното решение и правя нещо против себе си. Отново предишните негативизъм и безразличие усещам от него, като първоначално не са обърнати към мен, но всичко това ми рефлектира и върху моето настроение. Той така и не успя да разбере, че той като е изнервен или се дразни, това се отразява и върху мен - в случая се получава някакъв затворен кръг, тъй като за него аз съм дразнителят, а като му кажа, че неговото агресивно поведение ме е провокирало, излиза, че му вменявам вина. Започнах изобщо да не се харесвам, защото по принцип не съм такава - спомням си, че дори по-добре се чувствах предишните два месеца, след като се разделихме и когато се опитвах да се върна обратно към себе си, без излишното напрежение и нерви от негова страна. Но явно когато той усети някой човек за близък, си позволява такова емоционално издевателство над него.
Тъй като осъзнах, че всичко това ми пречи да бъда себе си и дори на близки си го изкарвам, реших напълно и окончателно всичко да прекратя, но този път той наистина превъртя. Твърдеше, че не го очаквал, а един от поводите беше точно, че последната седмица почти не търсеше контакт с мен, защото имал много ангажименти (като един от тях е бил да обядва с току-що запознато момиче, с което после и разходка дори си направили; а аз като му звъннах по същото време, той се правеше на ударен, че няма никого с него - знам от една приятелка, която ги е щракнала). Не мога да проумея как възрастен човек няма да е наясно, че това ти е достатъчно и минималното останало доверие да ти се изпари окончателно. Другото, което вече наистина ме срина, е, че искал да си замине обратно в града сам (а имаше уговорка, че ще сме заедно), понеже искал да си почине и да си живеел спокойно??? В такъв случай му казах, че му давам цялата свобода на света и доброволно има почивка доживотно от мен, тъй като за мен не са нормални едни отношения, в които трябва да търсиш начин как да си вземеш въздух от човека. При което той откачи, не очаквал, че искам окончателно да прекратим всичко, кога съм имала намерение да му го кажа, защо съм чакала толкова време (1 седмица, в която няма ни вест, ни кост от него). След което той се върна у тях и се напи, после като ми каза колко е изпил, лошо ми стана и изключително много се притесних да не му стане нещо, по телефона посред нощ стоях да му бая и дори бях готова у тях да отида, за да съм сигурна как е и ако се налага да извикам помощ. Той го изкарваше, че го направил импулсивно, за да се успокоял, обаче много добре знае колко навътре приемам всичко и как ще ми тежи на моята съвест накрая; дори и да съм се разделила с човека, все пак ми е останала някаква загриженост към него, а и в случая е и моя отговорност. И явно на следващия ден той забрави за безсънната ми нощ и звънна в доста изнервено състояние да ми върнел някакви неща, при което аз му казах, че не искам да се срещаме предвид състоянието му. Той агресира по телефона, на мен също ми кипна и всичко, което бях сдържала толкова време, му го изстрелях набързо - че е пълен нервак, истерик, психично неуровновесен и подобни и той ми затвори от яд
. От всичко това се чувствам отвратително, понеже си позволих и аз да се държа като него и сега има пълно основание да смята мене за "проклетията", както ме беше нарекъл преди, а може би и в моите очи съм такава вече, не знам... Не беше ли възможно да се прекратят нещата по мирен и разбран начин, защо беше необходимо с лошо всичко да приключи? Такива неща не ми дават мира, най-вече, че аз също съм се провалила като човек и нищо добро не виждам в себе си...
Не си прочела темата, към която ти дадох линк на 17 ноември - затова си задаваш същите въпроси. Прочети я, пускам ти пак мнението си от тогава.
Скрит текст:
Явно нямаш опит с подобни екземпляри, което е хубаво, всъщност, досега не е трябвало да ги познаваш, но сега си се насадила на такъв и затъваш, става неусетно, но вредите върху психиката и живота са ужасно кошмарни. Ако съм на твое място, бих го напуснала моментално. Вече ти е насадил чувство за вина, кара те да се чувстваш незначителна, объркана, скапва ти настроението за цял ден, показва ти за колко неща не ставаш,  вече дори нещата, в които си виждала опора и смисъл, ти се струват безсмислени - това са цитати от твои мнения. С други думи те мачка и унищожава постоянно и систематично. Поддържа отношения с бивши или показва интерес към други жени, има вътрешна празнота и се спасява от нея с разправии, скандали и манипулиране - всичко това е типично поведение на човек с личностно разстройство. Повечето хора, общували с нормални хора, нямат критерий за разпознаване на такива "невъзможни хора", както са на наречени в този форум.  За да не ти е объркано, прочети тази тема. Бягай, преди да те е смачкал напълно и да не ти е останал кураж и сила да го напуснеш. И преди да е дошло някое бебе, защото тогава става много по-сложно.

Колкото повече продължаваш връзката с този човек, толкова повече неговото отношение и твоите опити да промениш непроменимото ще те смачкват като човек и ще губиш вяра във всичко.

Не, не е възможно с такива хора да се приключи по мирен и кротък начин, защото техният начин на мислене и действие е коренно различен от твоя и този на нормалните хора.

Провалила си се само в едно - да прекратиш тази нездравословна за тебе връзка с него. Но не е късно. Ако прекратиш всякакъв контакт - има шансове да се съхраниш и излекуваш. Чети. И - успех!

# 80
  • Мнения: 14
Не си прочела темата, към която ти дадох линк на 17 ноември - затова си задаваш същите въпроси. Прочети я, пускам ти пак мнението си от тогава.
Скрит текст:
Явно нямаш опит с подобни екземпляри, което е хубаво, всъщност, досега не е трябвало да ги познаваш, но сега си се насадила на такъв и затъваш, става неусетно, но вредите върху психиката и живота са ужасно кошмарни. Ако съм на твое място, бих го напуснала моментално. Вече ти е насадил чувство за вина, кара те да се чувстваш незначителна, объркана, скапва ти настроението за цял ден, показва ти за колко неща не ставаш,  вече дори нещата, в които си виждала опора и смисъл, ти се струват безсмислени - това са цитати от твои мнения. С други думи те мачка и унищожава постоянно и систематично. Поддържа отношения с бивши или показва интерес към други жени, има вътрешна празнота и се спасява от нея с разправии, скандали и манипулиране - всичко това е типично поведение на човек с личностно разстройство. Повечето хора, общували с нормални хора, нямат критерий за разпознаване на такива "невъзможни хора", както са на наречени в този форум.  За да не ти е объркано, прочети тази тема. Бягай, преди да те е смачкал напълно и да не ти е останал кураж и сила да го напуснеш. И преди да е дошло някое бебе, защото тогава става много по-сложно.

Колкото повече продължаваш връзката с този човек, толкова повече неговото отношение и твоите опити да промениш непроменимото ще те смачкват като човек и ще губиш вяра във всичко.

Не, не е възможно с такива хора да се приключи по мирен и кротък начин, защото техният начин на мислене и действие е коренно различен от твоя и този на нормалните хора.

Провалила си се само в едно - да прекратиш тази нездравословна за тебе връзка с него. Но не е късно. Ако прекратиш всякакъв контакт - има шансове да се съхраниш и излекуваш. Чети. И - успех!

Благодаря за всички коментари и съвети. Мила, и на теб благодаря за темата, чела съм я, миналите месеци ми се превърна сякаш в настолно четиво и оттам намерих доста отговори, понеже наистина не бях наясно какво се случва с мен и защо, като продължавам да съм с него, постепенно придобивам негови черти и ме изнервят неща, които преди въобще не са ми правили впечатление. Разбрах, че ми влияе по такъв негативен и деструктивен начин, дори и да не сме вече в близки отношения, а просто и като поддържаме някаква форма на приятелство, но осъзнах, че това винаги ще го използва като възможност да се върне към мен, затова трябва да прекъсна всякакъв контакт. Тежко е, но явно само това е изходът. Трудно ми беше да повярвам, че човекът до мен е от въпросните "невъзможни хора", четях реални примери, но не можех да го проумея, защото е сложно, когато ти е бил близък и си имал чувства към него. Просто няма как да се дистанцираш емоционално и да видиш обективно и отстрани ситуацията.

Общи условия

Активация на акаунт