Преди десетина дни някъде окончателно се разделихме, въпреки че седмица по-рано бях напълно охладняла към него. Разбира се, той искаше обяснения и се срещнахме да поговорим (по-скоро да ми се навика за последно), но се радвам, че имаше нещо подобно, за да ми покаже докрай истинското си лице и да ми бъде по-леко занапред, знаейки какъв е в действителност. Дори по време на самия разговор, ако аз кажех нещо, той буквално ми го връщаше същото към мен с разярен тон и твърдеше, че все аз съм го обвинявала - тъкмо тогава изведнъж се пробудих от съня, в който бях в продължение на толкова време, и си казах "Край, дотук беше."
Още в края на онзи ден той искаше да се сдобряваме, да си останем приятели и т.н., не съм го изтрила напълно от живота си, но разбира се, никога повече няма да ме върне обратно, дори и да се опитва. Загуби напълно доверието и уважението ми, а чувствата ми сам ги хвърли на боклука. Все още реанимирам от всичко случило се, но знам, че с времето нещата си идват на мястото.