Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 ноем. 2019, 21:00 ч.

Труден характер - има ли бъдеще с такъв човек?

  • 4 099
  • 55
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6 216
Тъй като за година вече разбрах от какво се ядосва, нормално е да се опитвам да спестявам такива ситуации, изобщо не го закачам, когато усетя, че е с такава нагласа, но вече също ми се ядосва и защото не му отвръщам на раздразнения тон и гледам да говоря спокойно, дори и когато сипе обиди по мен?!

Сипе обиди? Раздразнен тон? Охх.... В детската градина децата се цупят, пък им премине. Пък това неговото?

Колкото и да си му "заучила" възможните ситуации, с цел да не го ядосаш, в живота винаги изниквават ситуации, къде повече или по-малко предвидими. Ти ще трепериш за всяко нещо - да не е свършило кафето, да не би да оставиш лампата да свети.
Момичетата вече са ти дали съвет...

# 16
  • Azeroth
  • Мнения: 4 119
В случаят, няма място за вина, при положение, че той се държи като олигофрен. Да си събира партакешите и да ходи някъде да се превъзпитава. Друг шанс за промяна няма да има, как ще разбере, че поведението му е неприемливо, ако се намира някоя, която да го търпи?

# 17
  • Мнения: 246
Мога ли да попитам какво точно обичаш в сегашното лице на приятеля си? Не онзи, с когото си се запознала, а този, с когото живееш сега.
Имам чувството, че милееш по хубавото време в началото на връзката ви...Но то е минало, оставено някъде назад...
Щастлива ли си? Искаш ли той да бъде баща на децата ти?  Искаш ли да прекараш и старостта си с този човек?
Мисля, че отговорите са ти ясни. Просто си добър човек и се безпокоиш как да го изгониш от дома си. Щом родителите го издържат, ще му помогнат и сега. Ти бъди честна с него и му кажи как стоят нещата "право куме в очи". И да вика, и да не вика - щастие във връзката ви не се вижда от това, което си споделила.

# 18
  • Мнения: 2 363
А ти защо още си с него? Само заради това, че се е преместил и общите познати ли? Прилича ми на съжаление от твоя страна, не любов.
Рядко в тема съветите да са еднакви макар и изказани по различен начин. Замисли се! Изчезва с 200 докато още не си пречупена.

# 19
  • Варна
  • Мнения: 18 824
И заради вината, че този си е вдигнал д-то да дойде в твоя град, ти си съгласна цял живот да трепериш, да стъпваш на пръсти и да се чудиш кога ще ти посегне на теб?! Защото това ще стане, вярвай. Показвай му вратата, образно казано, и не го мисли повече. Техните ще му намерят квартира и на друго място.

# 20
  • Linz
  • Мнения: 11 055
Не чувствай вина, глупаво и незряло е. Нямам време да пиша повече, но исках да дам още едно мнение да приключваш с този... той не те обича.

# 21
  • Мнения: 14 597
Здравейте на всички! От известно време ми тежат много неща и се чувствам съвсем незначителна, затова ми се иска да споделя. С приятеля ми сме близо от година и половина заедно, на по 23-24 години сме, все още учащи. В началото всичко започна доста бурно, още месец след познанството ни се получиха нещата, затова ми се струва, че май избързахме. От различни градове сме, първоначално беше връзка от разстояние, но преди година се премести в моя град и заживяхме почти заедно.
Първоначално ми се видя като съвсем друг човек - разговорлив, забавен, душата на компанията; пътуваше километри, за да се видим, правихме си изненади и т.н., имахме много общи неща и интереси, постоянно имаше за какво да си говорим, но изведнъж нещата се промениха и всеки следващ месец става все по-мъчително. Разбрах, че още докато си е пишел в началото с мен, си е имал приятелка (за която тогава изобщо не бях наясно, иначе въобще нямаше да се занимавам с него, при положение че е обвързан), но нищо не значела за него - в онзи момент дори не били заедно, понеже се сдърпали за нещо, но окончателно отношенията им не били прекратени. Та, той всъщност тръгва с мен, като нито аз, нито другото момиче изобщо знаем една за друга. Той твърдеше, че за него нещата отдавна били в миналото, но впоследствие някаква вина ли, не знам какво, го удари, та взе да търси контакт с нея, да се виждат, да й се извинява, което тогава направо ме втрещи, тъй като всичко между нас беше безоблачно (става въпрос за 5-6 месеца, след като сме тръгнали); включително на едно събитие, което беше планирано за нас двамата, покани нея, тъй като аз не останах в града?!
Както и да е, всичко това го преглътнах, простих му, убедена съм, че е нямало физическа изневяра, а само психологическа такава, което за мен също е проблем, но тогава беше още съвсем в началото и нищо друго не куцаше. Та от този момент нататък усетих как нещо във връзката ни се пропука и вече поне за мен не беше същото. Откакто дойде окончателно в моя град, имам чувството, че стана друг човек. Пред другите отново е забавния и безгрижен веселяк, но пред мен става възможно най-голямото мрънкало. Все за нещо е недоволен, все нещо е криво, все мен обвинява, включително за някакви пълни дреболии. Оказва ми изключително голям психологически и вербален тормоз. Осъзнах, че в действителност е доста избухлив и с труден характер, затова се опитвах и се опитвам да го успокоявам и да му влизам в положението, но той сякаш се озлобява и настройва още повече срещу мен. Много бързо превключва от едно настроение в друго, понякога дори не мога да осмисля какво точно го е подразнило - в повечето случаи за мен лично са напълно дребнави неща, включително и разни пълни битовизми (че съм миела чиниите не по неговия начин, моят хабял прекалено много вода; че не съм загасяла лампата, когато не сме в стаята; че когато е студено, затварям прозореца, а той иска да се проветрява и подобни глупости). Виждала съм го как за секунди буквално избухва и удря по мебели, което изключително много ме плаши; твърди, че на човек не би посегнал, но ако някой мебел рикошира и удари мен? Тъй като за година вече разбрах от какво се ядосва, нормално е да се опитвам да спестявам такива ситуации, изобщо не го закачам, когато усетя, че е с такава нагласа, но вече също ми се ядосва и защото не му отвръщам на раздразнения тон и гледам да говоря спокойно, дори и когато сипе обиди по мен?! Споделих онези незначителни случаи, в които той ми се ядосва, за сравнение с това, което мен ме е подразнило и за което аз съм търсила сметка - например когато открих какво в действителност се е случило с въпросната му бивша; когато осъзнавам, че се държи като пълен пенсионер, а е само на 20 и нещо; също друг огромен проблем за мен е липсата му на мотивация, осланя се единствено на парите на техните (дори те му взеха квартирата) - просто за мен това е едно съвсем безперспективно бъдеще. Отделно още един огромен проблем за мен е, че преди останах с впечатлението, че уж много обича да пътува, а в действителност се оказа, че не иска никъде извън България, със самолет го било шубе, нямал намерение някога да изкарва и книжка и т.н. Ходим все на едни и същи места, когато се опитам по някакъв начин да разнообразя, ми се сопва и пак аз излизам кривата. И след като ми се ядоса, обикновено бързо му минава, ако не съм задълбала и аз, но мен ме държи повече и ми скапва настроението за целия ден.
Естествено ме боли, че и всички онези битовизми, които според мен се появяват на твърде ранен етап, убиват постепенно чувствата между нас (по принцип рядко ми е казвал "обичам те", важното беше, че ми го е показвал, но сега ми показва само за колко неща не ставам). Не ми се иска да водя още отсега пенсионерски живот, какъвто на него явно му е много удобен, но не знам какво да правя и как да постъпя, тъй като все още държа на него. Има ли бъдеще подобна връзка, където са налице такива проблеми, но все още ги има чувствата и нещата, които ни свързаха?
Не, няма бъдеще. С хора тип "Що си с капа /що си без капа?!", оправия няма.

# 22
  • Мнения: 6 808
На 23 години си и живота е пред теб.
Научи се да уважаваш себе си.
Грешката ти е ,че преглъщаш и прощаваш.
Не си длъжна да търпиш гневните изблици и останалите фасони на Мунчо.Това е психически тормоз и манипулация.Вредно е за теб.
Не смяташ ли,че заслужаваш нещо по-добро?
След като не се чувстваш добре с него,просто му бий шута.

# 23
  • София
  • Мнения: 2 080
Стига де, жената е на 63г, закъде теппърва да се разделя и да остане самичка ли? Търпяла го е цял живот, още малко и до края. Макар, че, ако с мен някой се държи по този начин ще е аут от живота ми.
Еххх, де  да беше на 23г и животът да е пред нея...

# 24
  • София
  • Мнения: 312
Няма да се получат нещата с този човек, ако продължиш, ще е мъчение за теб. И не чувствай вина!

# 25
  • Мнения: 818
Разкарай го, докато е време.

# 26
  • Мнения: 5
Благодаря за мненията и съветите, решението отдавна е узряло в мен, дано този път се получи. Нямам изобщо проблем да съм сама, дори имам огромна нужда от това в момента, за да мога да се съсредоточа върху себе си, понеже доста от времето и нервите ми се пилееха в съвсем ненужни неща.

Мога ли да попитам какво точно обичаш в сегашното лице на приятеля си? Не онзи, с когото си се запознала, а този, с когото живееш сега.
Имам чувството, че милееш по хубавото време в началото на връзката ви...Но то е минало, оставено някъде назад...
Щастлива ли си? Искаш ли той да бъде баща на децата ти?  Искаш ли да прекараш и старостта си с този човек?
Мисля, че отговорите са ти ясни. Просто си добър човек и се безпокоиш как да го изгониш от дома си. Щом родителите го издържат, ще му помогнат и сега. Ти бъди честна с него и му кажи как стоят нещата "право куме в очи". И да вика, и да не вика - щастие във връзката ви не се вижда от това, което си споделила.

Имам чувството, че вече почти нищо не е останало от онова, което беше преди. Онова лице се появява, когато общуваме с други хора, пред мен - вече за кратко. Иначе го харесах, защото е мой тип и е умен, интересува се от доста неща, имаме общи интереси, но вече и това дори го дразни и ме кара и мен да се съмнявам във всичко, понеже все повтаря как всичко било безсмислено.
В момента точно не се чувствам щастлива, постоянно имам чувството, че ходя върху парчета стъкло. Преди виждах евентуален съвместен живот след време, но другото, което ме притесняваше, е, че никога не ми е давал заявки дали и той желае. Още от началото разбрах, че не иска сватба, което не е проблем за мен, аз също не искам да се женя, но поне деца на по-късен етап категорично не ми е казвал, че иска, все отклоняваше въпроса. Колкото до старостта - той и сега живее като пенсионер, така че с него не се чувствам изобщо на 20, какво остава за по-нататък...

А ти защо още си с него? Само заради това, че се е преместил и общите познати ли? Прилича ми на съжаление от твоя страна, не любов.
Рядко в тема съветите да са еднакви макар и изказани по различен начин. Замисли се! Изчезва с 200 докато още не си пречупена.

Защото все още държа на него, въпреки всичко, което стана впоследствие. А за другото няма как да не ми е криво, защото в този град наистина дойде заради мен и всичките хора, които познава от тук, са и мои познати или приятели, тоест ако аз се махна, той е без никаква подкрепа тук.

На 23 години си и живота е пред теб.
Научи се да уважаваш себе си.
Грешката ти е ,че преглъщаш и прощаваш.
Не си длъжна да търпиш гневните изблици и останалите фасони на Мунчо.Това е психически тормоз и манипулация.Вредно е за теб.
Не смяташ ли,че заслужаваш нещо по-добро?
След като не се чувстваш добре с него,просто му бий шута.

Благодаря особено много за този коментар, определено не искам да се превръщам в кошче за нервните му отпадъци. Осъзнавам, че когато си с такъв човек, неизбежно и ти самият заприличваш на него и най-малкото започва да те изнервя, а със сигурност не искам да бъда такъв човек.

# 27
  • Мнения: 246
Дали тази промяна в него не е от подсъзнателното му чувство, че това не е връзката, която желае, но от страх, съжаление или кое знае какво, не смее да си тръгне?
Дали и той не иска да се разделите?
Говорили ли сте за това?

# 28
  • Мнения: 5
Дали тази промяна в него не е от подсъзнателното му чувство, че това не е връзката, която желае, но от страх, съжаление или кое знае какво, не смее да си тръгне?
Дали и той не иска да се разделите?
Говорили ли сте за това?

И аз съм се притеснявала от това, понеже съм усещала, че се заглежда по други на улицата или столква по социалните мрежи, включително и бившата си, което ме кара да се чувствам доста незначителна. Първоначално обаче твърдеше как години търсел точно момиче, което да му пасва като мен, смяташе, че сме си огледални образи, винаги сме имали за какво да говорим и т.н., затова недоумявам как, като си получил нещо, което си искал толкова дълго, се отнасяш после по подобен начин с него. Забелязала съм го това и в други сфери - желае много силно нещо да му се получи, наредят се нещата, радва се ден-два и след това отново го връхлита апатията. Вследствие на това доста попивам от емоциите му и вече дори нещата, в които съм виждала опора и смисъл, ми се струват безсмислени.
Последните два месеца съм повдигала няколко пъти въпроса за прекратяване на отношенията, той обаче не го иска и виждам, че му става криво, казва какво ще правя сам тук, по-добре да не бях идвал и т.н. Последния път дори изтъкна, че за него чувствата се задълбочавали с времето, което на мен не ми се вижда така, понеже мине се, не мине време, и отново започва да проявява неуважение към мен, като се хваща и за най-дребното, а знае колко е натоварващо и за мен, и за него.

# 29
  • Мнения: 6 808
Авторке,хората се отнасят с теб така,както им позволяваш.
А ти си му позволила твърде много-неуважение,обиди,кара те да се чувстваш зле.
Помисли върху това.
Започни да уважаваш себе си.
Никога повече не позволявай на никого да се държи така с теб.

Имал тежък характер?Ами ти безхарактерна ли си?
Не искал да прекратите отношенията си?Тогава да си промени държанието.
Компромис може да направиш за определени неща.Всеки човек си има недостатъци.
Но за обиди и грубо отношение-НЕ.

Общи условия

Активация на акаунт