Ако си имала собствен бизнес, ще разбереш, че това наистина е другото ти дете, за което също си се грижил, обичаш и те боли.Влагал си време и усилия, за да се развива.Когато нещата стоят така, или се продава или се прехвърля на някой, който го иска, отново чрез продажба.От тук идва неудовлетворението на този мъж.Разбрал е, че трябва или сам да се грижи за това "дете" до сетния си дъх или трябва да го приключи.Това е неговият избор.
Не съм се венчала за него и след като никое от децата ми не изяви желание да го продължи, а аз също нямах желание, го прехвърлих на подходящ човек.
Не виждам причина да задължа децата ми да проявят благодарност, като го продължат пряко интереса и желанието си.
Аз наблюдавам обаче малко по-различна картина около себе си, в живота.Обикновено "крушата" не ражда" ябълки" и когато един бизнес е печеливш, той се превръща в семеен.Поне едно от децата се "жертва" и го продължава, като го и онаследява.Това виждам в реалността, това пиша тук.Не визирам теб, нито себе си.
Всеки иска да има своят избор, но не е редно след края на един човек, другите хем да не му искат "нещото", хем да се облагодетелстват финансово.На това му се казва "на сила не можеш да дадеш, но можеш да вземеш".Е, аз пък на сила/според законът за онаследяването/, няма да дам!Доколкото съм запозната родителят няма право да обезнаследи напълно свое дете, така че и децата на мъжът от разказа на Екс няма да са капо!
Знам, животът е несправедлив, но ако не ние, кой да бъде!?Различна съм тук от теб.Аз давам само с любов и желание и когато не ми отвърнат с благодарност, спирам да давам.Не настоявам другият да разсъждава като мен.
