Публикувана: 28 юни 2016, 15:48 ч.
Последно мнение: 9 юли 2016, 19:41 ч.

Удовлетворени ли сте?

11 920
92
1

28 юни 2016, 15:48 ч.

Мнения: 12 472

Незнам дали е ок заглавието. Но ми се иска да попитам това.
Поводът за темата изникна преди няколко дни, когато на едно приятелско барбекю се разприказвах с домакина - достолепен над 60 г. мъж с прекрасна къща край София. Хубаво семейство с големи деца и доста добър и успешен бизнес. Постигнали много заедно със съпругата му, нищо не им липсва. Бизнесът си върви, уважение и приятели - достатъчно.
Но каза, че не е удовлеворен.
Попитах го защо? Нали има всичко и всички са здрави?

Ми защото децата му имали свое виждане за живота си - и не искали да се занимават с неговият бизнес. А той искал на тях да им го остави.
Добре де - стават такива неща. Защо не се насладиш на останалите ти години? На внучетата и престижа?
Някак си ми стана много тъжно от това.
Той го обясни, че е от поколението му - така са възпитани - да работят и да градят за децата си.
А аз съм от хората, които правят нещата за себе си и уча и на това сина си - да си носи отговорност за изборите си да си постига нещата сам.

# 1 28 юни 2016, 15:59 ч.

София
Мнения: 1 176

Няма пълно щастие. И клише е, но всеки трябва да е благодарен на това, което има.
Другото - не зависи от нас.

# 2 28 юни 2016, 15:59 ч.

Мнения: 2 532

Никой не е длъжен да сбъдва чужди желания.
На 60+ този урок отдавна трябва да е научен.

# 3 28 юни 2016, 15:59 ч.

Мнения: 23 382

Нямам нищо дето се вика и съм удовлетворена децата да вървят по своя път.Но ако имах изградено голямо нещо и трудно постигнато,дали няма да искам да продължат с него?
Вариант ще намери човекът ,но си задала въпрос и си е казал откровено.Няма страшно.

# 4 28 юни 2016, 16:13 ч.

Мнения: X

Човекът е дръпнал много материално, но емоционално е незрял. Не се правят деца с цел да 'продължат името/бизнеса' или каквото и да било там, не с цел някаква, а с цел да си живеят живота и да му се радват тези деца. Непознат модел по нашите ширини.

# 5 28 юни 2016, 16:20 ч.

Мнения: 12 472

Цитат на: percepolis в вт, 28 юни 2016, 15:59

Никой не е длъжен да сбъдва чужди желания.
На 60+ този урок отдавна трябва да е научен.

Да, и аз съм това мнение и му казах. А той ми отговори, че ми завижда за нчина на мислене.
Знаел, че съм права, ама не може да се примири.

Цитат на: Нощна птица в вт, 28 юни 2016, 16:13

Както казах - от предишното поколение е. И със сигурност не си е правел децата с цел - млади и все още "никакви" са се взели с жената. Силно патриархално семейство явно, но в добрият смисъл.

Както и да е - не е идеята него да го обсъждаме.
А дали сме удовлетворени или ако не - защо?

# 6 28 юни 2016, 17:28 ч.

Мнения: X

Без да познавам точно въпросния господин, но ....мъжете на тая възраст са неудовлетворени по много причини.Най-честата е, че виждат как живота им върви към края си, а те още толкова неща не са опитали.....
Да, може и да съжалява, че децата му не искат неговия бизнес, но за което и да е поколение това не е причина за цялостно неудовлетворение от живота.
И без да искам да съм лош пророк, но ....неудовлетворените мъже около мен (с близка до моята възраст -на около и над 50 г.) поеха по едни тайни, знайни и незнайни пътища да търсят удовлетворение....ТЪжно.

# 7 28 юни 2016, 18:25 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: EXQUISITE в вт, 28 юни 2016, 15:48

Но каза, че не е удовлеворен.
Попитах го защо? Нали има всичко и всички са здрави?

Ми защото децата му имали свое виждане за живота си - и не искали да се занимават с неговият бизнес. А той искал на тях да им го остави.
Добре де - стават такива неща. Защо не се насладиш на останалите ти години? На внучетата и престижа?
Някак си ми стана много тъжно от това.
Той го обясни, че е от поколението му - така са възпитани - да работят и да градят за децата си.
А аз съм от хората, които правят нещата за себе си и уча и на това сина си - да си носи отговорност за изборите си да си постига нещата сам.

Не е до поколението, а до човека.
На тази възраст днес, са малко хората, които могат да оставят бизнес на децата си, а в повечето случаи се налага обратното- децата да ги подпомагат, защото прословутия преход, изяде трудовия стаж на куп народ.
По- скоро, човекът е от тези, които не могат да свикнат с мисълта, че не са незаменими и децата им могат и искат да тръгнат по свой път.
ПП. Аз се чувствам удовлетворена- всички сме здрави, децата ми работят това, което им харесва, имат човек до себе си.
Какво повече?

# 8 29 юни 2016, 04:57 ч.

Мнения: 17 233

За себе си съм удовлетворена, което си го мечтаех го постигнах...детето ми да си следва своите мечти, да си води своите битки.

За господинът от примерът, българите разсъждаваме по различен начин.
Бащата на един от приятелите ни тук има много голям бизнес, наистина много голям. Продаде бизнеса си, а преди това коментирахме ...тяхното виждане е различно от нашето., Приятелят ни каза няколко неща:
- не могат да изкарат 200-300милиона и да му ги дадат
- баща им цял живот е градил бизнеса си, има право да се порадва на плодовете от труда си
- ако те останат имат виждане за управлението на компанията, различно от това на баща им и ще настъпят конфликти, а прекалено уважават баща си за да му го причинят
- ако баща им почине данък наследство е 50% от стойността на бизнеса

Техният начин на мислене ми харесва много повече от нашия, българския

# 9 29 юни 2016, 09:20 ч.

Мнения: 12 472

Аз се чувствам добре в кожата си и в положението, което съм. Това е удовлетворение.
Надявам се и в краят на живота си да се чувствам така - да се радвам на това, което имам, а не на това, което нямам.
Синът ми си има свой път, аз съм само горд наблюдател и евентуално помощник ако има нужда.

# 10 29 юни 2016, 14:29 ч.

Варна
Мнения: 38 360

Не знам дали мога да кажа, че съм удовлетворена. Животът ми е хубав, с мъж, на когото мога да разчитам за много неща, с прекрасна дъщеря, която е огромна радост за майка си, с мой бизнес, който върви достатъчно добре. Но сякаш последните години взе да ме наляга някаква скука. Чувствам нужда от някаква нова цел, която да гоня и май съм я намерила. Сега започвам гонитбата Simple Smile

Не искам да се нося по течението.

# 11 29 юни 2016, 14:37 ч.

Мнения: 12 472

Това е чудесно! Не спирай да търсиш и да се развиваш!

# 12 29 юни 2016, 15:26 ч.

София
Мнения: 23 751

Аз се чувствам удовлетворена, мъжът ми - също, макар че материално сигурно сме на светлинни години от въпросният господин в първия пост. Явно удовлетвореността ни идва не само от материални блага, а и от други фактори. Само здрави да сме, друго на този етап не ми трябва.

# 13 29 юни 2016, 15:28 ч.

Мнения: 12 472

Тонка, за щастие важните неща на се купуват с пари.. Wink

# 14 29 юни 2016, 15:54 ч.

Мнения: 4 363

Цитат на: Titina в ср, 29 юни 2016, 04:57

За себе си съм удовлетворена, което си го мечтаех го постигнах...

Е то ако стигне дотам човек, трябва да ляга и да мре, според мен.
Ако постигнеш всичко, което си мечтал, какво остава още?
Според мен неудоволетворението е постоянно състояние на будния дух, и двигател на прогреса. Удоволетворени са животните в обора като им е пълна копанката и им е топло. А човек - никога.

Препоръчани теми

Да го напусна ли?

Съвети към младите

Дали не сбърках с него?

Кой от двама ни постъпва егоистично?

Причина:

Причина: