Удовлетворени ли сте?

  • 11 922
  • 92
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 9 752
Има ли човек, който не е постигнал нищо, който не постига нищо?

Да имаш екзистенц-минимума предполагам не означава, че си постигнал нещо...  newsm78 Но предполагам, че има и хора на тоя минимум, които са удовлетворени по някакъв начин. Удовлетворението зависи от начина, по който гледаш не нещата.

Маже да имаш малко и да си доволен. Може да имаш много и пак нещо да не ти е достатъчно.

# 31
  • Мнения: 5 593
Аз съм на възрастта на господина от първия пост.  Имах професия, която не ме направи богата на пари, но ме направи богата на емоции и ме награди с обичта на стотици мои ученици. Нямам бизнес, който да завещая, но дадох много от себе си собствените ми  деца да имат отлично образование, с което да градят свое бъдеще. Смятам, че като родител съм се справила и това ме прави удовлетворена.

# 32
  • Мнения: 4 418
Да, зависи от разбирането за "постигане".


Тогава идва въпроса, как можем да си тренираме и променяме нагласата/разбиранията.

Да можем да се самонастроим/контролираме, да премахнем сами неудовлетворението без постигане на (явно) непостижимата цел.

# 33
  • Мнения: 5 593
Поставената цел в живота е много важна и летвата, която слагаме да е на височината на постижимото.
Образно казано, не можеш да искаш да си космонавт, а да нямаш потенциал дори за шофьор.

# 34
  • Мнения: 9 752
Тогава идва въпроса, как можем да си тренираме и променяме нагласата/разбиранията.

Можем, можем, всичко можем!

Промени себе си /характера си/ и ще промениш съдбата си!

Въпрос на малко житейска мъдрост, която за съжаление се придобива с годините. Да се научиш да цениш и малкото, което имаш. Да бъдеш благодарен и за малкото. А то не изключва стремежа към по-голямото!

Обичам я тази философия!
Край себе си имам хора, които вечно мрънкат. И на най-безоблачния и приятен ден ще му намерят кусур. Ако не може да имат всичко, смятат, че нямат нищо и вечно са недоволни.
Аз съм си избрала да съм от доволните!  Peace Не съм милионер, нито имам някаква блестяща кариера, имам си лични нещица, за които да мисля, но определено съм си доволна от живота и благодарна!

Последна редакция: пт, 01 юли 2016, 13:25 от utro77

# 35
  • Мнения: 11 148
Аз не съм богата, но израстнах в бедност, все си късах обувките,дори и след едномесечно ходене с тях и все нямах с какво да отида на училище. Сега имам десетки чифтове, влизам в магазин и мога да си купя каквото искам от средния клас,естествена кожаи съм много щастлива, чвствам се успяла. Като знам къде съм била.

# 36
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
От гледна точка на това, че баба ми и дядо ми като младоженци са излезли от родните си домове с актив от 2 чинии - да, удовлетворена съм, на практика съм постигнала невъзможното, при това без излишни компромиси от каквато и да е гледна точка.
Точно оттам ми идва и проблемът обаче - нещата ми се получават, но много бавно и опитвайки се да ги ускоря се поставям във вече опасни за здравето ми ситуации.
Принципно съм точно от привържениците на теорията за острова и синджирчето. Знам обаче, че оттам ме делят поне още 10 г. яко бачкане, а в същото време усещам как трябва вече да намаля темпото, че може и да ми се размине завинаги островът.
Иначе съм изключително благодарна за късмета и възможностите, които не съм пропуснала.

Има ли човек, който не е постигнал нищо, който не постига нищо?
Сериозно ли питаш?
Пълно е с такива хора, за някои от близкото ми обкръжение чак ме боли, защото са изключително способни, просто не са за този свят Sad

# 37
  • Мнения: 13 244



Ми защото децата му имали свое виждане за живота си -


В последно време често чувам и виждам това по различни поводи. Близки и не толкова близки споделят огорчения от виждането на децата за живота, като въобще не става въпрос за някакво неприемливо виждане.

Аз също мисля,че не бих се огорчила,ако изборът на детето ми е различен от моите представи. Но не мога да се закълна, докато не видя за какво става въпрос.

Иначе, да, с годините се научих да се радвам и на малките неща, да не искам на всяка цена всичко.

# 38
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Поводът за темата изникна преди няколко дни, когато на едно приятелско барбекю се разприказвах с домакина - достолепен над 60 г. мъж с прекрасна къща край София. Хубаво семейство с големи деца и доста добър и успешен бизнес. Постигнали много заедно със съпругата му, нищо не им липсва. Бизнесът си върви, уважение и приятели - достатъчно.
Но каза, че не е удовлеворен.
Попитах го защо?  Нали има всичко и всички са здрави?
Ми защото децата му имали свое виждане за живота си - и не искали да се занимават с неговият бизнес. А той искал на тях да им го остави.
Добре де - стават такива неща. Защо не се насладиш на останалите ти години? На внучетата и престижа?
Някак си ми стана много тъжно от това.
Той го обясни, че е от поколението му - така са възпитани - да работят и да градят за децата си.
Моите леля и чичо са по същия начин. Изградиха бизнес от нищото, а децата им не пожелаха да доразвиват бизнеса. Обаче се усетиха братовчедите, че за нищо не ги бива и никой няма да ги наеме, камо ли да им плаща сносни пари и искат, не искат, започнаха да работят за семейния бизнес. Е, "работят" е много силно казано, ама чичо и леля са доволни. Иначе и аз смятам за егоистично да си караш децата да вървят по твоя път. Ако тръгнат по него - добре, но на сила хубост не става.

По темата - чувствам се частично удовлетворена. Сбъднах си мечтата за собствен дом, имам мъж, който с всеки изминал ден обичам все повече, финансовото ни положение е нормално, но ми липсва удовлетвореността от работата и едно малко къдраче.

# 39
  • Мнения: 12 472
Утро, много ми харесва мнението /нагласата/ ти!  bouquet

И аз вярвам, че хората се променят ако поискат.
И че ако нещо не ми харесва, ще намеря начин да променя настройката си.

Осъзнавам, че имам още доста път пред себе си и единтвеното, което искам е да съм здрава и в кондиция, за да не се прекърша. Защото всочко е временно и винаги идват по-добро времена.

# 40
  • Мнения: 9 752
Утро, много ми харесва мнението /нагласата/ ти!  bouquet

 Embarassed Е, не съм "открила топлата вода", но едно от нещата, които научих от живота е, че е по-добре нагласата ти да е позитивна, а не негативна!  Peace

# 41
  • Мнения: 12 472
Да де..)
Аз за това предпочитам да се фиксирам върху това, което имам, а не какво нямам. Peace

# 42
  • София
  • Мнения: 24 839
Там е работата, че 40-50 годишните веднага си представяме острова и синджирчето, но преднито поколение - не.
Пак ти казвам- до човека е, не до поколението. Simple Smile

# 43
  • Мнения: 12 472
Може де.
Но гледам родителите си, и родителите на познатите ми. Все са недоволни от живота.

# 44
  • Мнения: 11 148
О да повечето хора са неудовлетворени от живота. Хора без кои знае какви проблеми. Например майка ми. Всичко и е наред. Аз съм страхотно дете, мечта, а тя все в депресия, все нещастна. Ей така за спорта.
Не разбирам защо трябва да си нещастен като може да си щастлив.

Общи условия

Активация на акаунт