Удовлетворени ли сте?

  • 11 924
  • 92
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 23 751
Мдаа, няма нищо по-хубаво от неудовлетворен мъж.

# 16
  • Мнения: 17 244
За себе си съм удовлетворена, което си го мечтаех го постигнах...
Е то ако стигне дотам човек, трябва да ляга и да мре, според мен.
Щом казваш... въпросът е че това е моята удовлетвореност, и оценка за това не чакам от непознати.

# 17
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 011
Баща ми, лека му пръст, също беше неудовлетворен от мен и сестра ми, защото не споделяхме неговите виждания относно нашето бъдеще. Беше накупил две порутени къщи, една до друга, негодни за обитаване, много близо до техния дом с майка ми и настояваше ,че били за нас и че сме длъжни да ги  ремонтираме и да се заселим там.
Ние обаче си бяхме научили урока, че близостта с него е опасна. Сестра ми отиде в друг град, аз останах в същия, но отидох на квартира.
Той, обиден, продаде имотите и похарчи парите.
И двете със сестра ми към днешна  дата имаме домове,  които придобихме сами.
Той ни направи услуга, вместо да ни "накаже", както целеше.

Моят живот си е мой и не съм склонна да сбъдвам чужди желания.
И да, удовлетворена съм. На детето си няма да оставя много, но достатъчно, за да не  стартира самостоятелният  му живот от минус безкрайност, както стартира моят живот.
И със сигурност няма да съм обидена и няма да го "наказвам" , ако не се държи за полата ми, а смело следва собствения си път.

# 18
  • Варна
  • Мнения: 38 367
Имаше един израз за пътуването и как било интересно не да достигнеш крайната цел, а самият път дотам. Не си ги спомням съвсем точно, но тази тема ми навява асоциации точно за това. Както каза Крис - постигнеш ли го, не ти остава друго освен да легнеш да мреш Simple Smile Но пък самият път до постигането на удовлетворение би трябвало да е безкрайно интересен.

# 19
  • Мнения: 4 418
Според мен, можеш във всеки един момент да намериш причина и да си удовлетворен и да не си.
Винаги ще има нещо, което нямаш, което не си постигнал. И обратно, много неща си направил, имаш.


Съществува една стратегия и тя се изразява в това да не бързаш много, ако така може да се каже.
Тоест, оставяш си нарочно неща, които сравнително лесно можеш да постигнеш, неща които биха ти инжектирали удовлетвореност от новото. Разтегляш във времето.
Често се казва на децата: Не бързай да растеш, изживей си детството.


В края на краищата, трябва и да си готов да се отказваш, да приемеш, че нещо няма да се случи и просто да продължиш напред.

# 20
  • София
  • Мнения: 24 839
Имаше един израз за пътуването и как било интересно не да достигнеш крайната цел, а самият път дотам. Не си ги спомням съвсем точно, но тази тема ми навява асоциации точно за това. Както каза Крис - постигнеш ли го, не ти остава друго освен да легнеш да мреш Simple Smile Но пък самият път до постигането на удовлетворение би трябвало да е безкрайно интересен.
Не мисля, че трябва да лягаш и да мреш, ако се чувстваш удовлетворен, че си постигнал всичко, за което си се сетил, че искаш.
Винаги може да ти е интересно и нещо друго, липсващо първоначално в списъка ти, ако си правил такъв като малък.
Аз не съм по списъците и това, че се чувствам удовлетворена, не ми пречи да посрещам деня с кеф и нови преживявания, които сама си създавам.
ПП. Да ви кажа- ако можете, отидете да видите представлението на Руския имперски балет, невероятни са! bouquet

# 21
  • Мнения: 12 472
Къде е Имперският балет?

Удовлетворението е гледна точка за мен. Иначе никога нищо не е достатъчно.

# 22
  • Мнения: 402
За твоя близък, не мисля че е от поколението.Цял живот децата са били неговия стимул и така той е успявал.Работил е заради тях и с надеждата не само да им остави нещо, но и да го наследят.Бизнесът е неговото друго дете.Това наблюдавам в мой близък в момента със собствен бизнес и той не е на 60.

За удовлетворението.Не може човекът да си се чувства удовлетворен просто така.Това е свързано с постигането на някаква крайна цел.Благородно е целта да облагодетелства и нас и друг.Когато другия не иска, не можем да му се сърдим, но боли.

# 23
  • Мнения: 11 150
Удовлетворена съм. Правя нещата за себе си и не очаквам нищо от децата си освен да могат да се справят сами с живота. Имам и някои тежки моменти, но с година на година ставам все по-доволна от себе си и все по-самодостатъчна.

# 24
  • Мнения: 9 756
Удовлетворена съм, но мечтая да постигна още лични мои си неща!  Crazy

Относно децата - отдавна съм се научила да не очаквам конкретни неща, за да не се разочаровам.
Живея на принципа "правя каквото трябва, да става каквото ще".  Давам от себе си колкото да ги изуча и възпитам като добри и отговорни хора, пък те вече каквото решат - това е, стига да им е добре и те да са удовлетворени.  Peace

За удовлетворението.Не може човекът да си се чувства удовлетворен просто така.Това е свързано с постигането на някаква крайна цел.

Може. Може да си доволен от това, което имаш в живота и без да си постигнал кой знае какво. /"Мъдрият човек е щастлив, защото е доволен"/

# 25
  • Мнения: 12 472
Нали до този извод стигнах и аз - че е гледна точка. Защото иначе никога не стига.Wink

# 26
  • Мнения: 6 795
Уверена съм, че съм тръгнала по прав път и за първи път в живота си знам точно какво искам и как да го постигна. До 60 годишната си възраст да постигнеш всичко, което този човек е постигнал е прекрасно и аз нямам представа той защо така рита срещу щастието си. Никога не съм слагала децата си в сметките си да поемат бизнеса, да помагат, да ни наследят. Не ги съветвам да правят бизнес, защото е трудно, много трудно. Не искам да се чувстват принудени, само защото майка им и баща им са решили да се занимават с нещо си. Това, че им плащам обучението не ги прави мои роби. Да, инвестираме в тях, но те ако решат могат да станат бедуини. А ако толкова няма кой да наследи този ш...н бизнес, ще го продам и ще си въртя синджирчето на някой остров, докато палмите се поклащат около мен.
То голяма трагедия, че няма кой да наследи бизнеса!

# 27
  • Мнения: 12 472
Там е работата, че 40-50 годишните веднага си представяме острова и синджирчето, но преднито поколение - не.

# 28
  • Sofia
  • Мнения: 4 062
Удовлетворена съм.
Но има още неща, върху които работя и действам, така че не се чувствам напълно реализирана и доволна.
За детето си - искам да се научи да бъде самостоятелен и щастлив човек, и да следва своя си път. Това ще ми е достатъчно. Разбира се, да е добър и отговорен, освен щастлив и самостоятелен.
Темата ми харесва много.

# 29
  • Мнения: 4 418
За удовлетворението.Не може човекът да си се чувства удовлетворен просто така.Това е свързано с постигането на някаква крайна цел.
Може. Може да си доволен от това, което имаш в живота и без да си постигнал кой знае какво. /"Мъдрият човек е щастлив, защото е доволен"/


Тоест, пак трябва да си постигнал, но това не е задължително да е нещо грандиозно.

Има ли човек, който не е постигнал нищо, който не постига нищо?

Общи условия

Активация на акаунт