Номер в живота им е. И само това знаят..))
Моята е същата.
Моята е същата.
- Публикувана: 28 юни 2016, 15:48 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2016, 19:41 ч.
Удовлетворени ли сте?
При някои е просто навик да се оплакват и си мрънкат колкото да минава времето. При други е направо хронично. Може би са израснали с родители, които са били вечно недоволни и оплакващи се. Трети имат високи критерии за всичко и само един аспект да не е перфектен, е повод за световна драма. Четвърти го правят за привличане на внимание. Като цяло си мисля, че голяма част от хората се чувстват удовлеворени, но демонстрират обратното. Сакън някой да не им завиди или урочаса.
Да, удовлетворена съм.
И най-важното живея за мига и в момента.
Преживявам хубавото или лошото без да си позволявам да се отпускам. Ако, съм добре финансово няма да хвана да го демонстрирам, защото имам урок в живота. Как може да се живее и на ръба, дразня се от излишъка. Не харесвам нещата, не робувам на вещите - да, имам, разполагам, но не ги обичам.
Обичам да си говоря с хората, да се разбирам с тях, да научавам от тях, да пътувам, да съм близо до животинките, това обичам.
Разбира се, най-много сина ми и мъжа ми обичам.
И най-важното живея за мига и в момента.
Преживявам хубавото или лошото без да си позволявам да се отпускам. Ако, съм добре финансово няма да хвана да го демонстрирам, защото имам урок в живота. Как може да се живее и на ръба, дразня се от излишъка. Не харесвам нещата, не робувам на вещите - да, имам, разполагам, но не ги обичам.
Обичам да си говоря с хората, да се разбирам с тях, да научавам от тях, да пътувам, да съм близо до животинките, това обичам.
Разбира се, най-много сина ми и мъжа ми обичам.
Доволна съм от живота си.
Здрави сме, имам мъж, деца, приятели. Изградила съм си собствен бизнес, печеля достатъчно...
Но нещо съм "зациклила" и не се чувствам удовлетворена. Някак, еднообразно ми е. Замислям се за нова цел, та да тръгна по пътя
пп: А дали пък, удовлетворението не идва с годините?
Здрави сме, имам мъж, деца, приятели. Изградила съм си собствен бизнес, печеля достатъчно...
Но нещо съм "зациклила" и не се чувствам удовлетворена. Някак, еднообразно ми е. Замислям се за нова цел, та да тръгна по пътя
пп: А дали пък, удовлетворението не идва с годините?
пп: А дали пък, удовлетворението не идва с годините?
На някои така им идва.
Но според мен е част от помъдряването, което често идва с годините опит и натрупване.
Спираш да се тревожиш за повечето неща и се радваш, че си жив и здрав.
Но посред мен е част от помъдряването, което често идва с годините опит и натруване.
Спираш да се тревожиш за повечето неща и се радваш, че си жив и здрав.
Абсолютно съм съгласна с това!
Но според мен е част от помъдряването, което често идва с годините опит и натрупване.
Спираш да се тревожиш за повечето неща и се радваш, че си жив и здрав.
Спираш да се тревожиш за повечето неща и се радваш, че си жив и здрав.
Е, значи, това било 
Мисля, че за да се почувствам удовлетворена, ще трябва да минат годинките, в които дребните вече ще са самостоятелни... И ще мога да се обърна назад с чувството И на добре свършил работата си родител (да се надяваме)
Удовлетвореността зависи от това, какви цели си поставяме и колко от тях успяваме да реализираме. Колкото по-малко неща гоним, като цели (не говоря за амбиция), толкова по-лесно успяваме да достигнем ниво на удовлетвореност. Аз, понеже не съм с очаквания, че мога да направя чудеса и почти винаги съм била прагматик, съм доволна от това, което съм постигнала. Разбира се, искам да постигна още неща в живота си, но съм наясно, че ако нещата не се развият според очакванията ми, няма какво да се тръшкам и цикля на едно място, а продължавам напред, към следващото и не се обръщам назад. Струва ми се, че това ми качество е от зодията (лъв съм), а ние не си даваме много зор за нещата 
При някои е просто навик да се оплакват и си мрънкат колкото да минава времето. При други е направо хронично. Може би са израснали с родители, които са били вечно недоволни и оплакващи се. Трети имат високи критерии за всичко и само един аспект да не е перфектен, е повод за световна драма. Четвърти го правят за привличане на внимание. Като цяло си мисля, че голяма част от хората се чувстват удовлеворени, но демонстрират обратното. Сакън някой да не им завиди или урочаса.
Принципно е така, но има много изследвания които показват, че хормоналния фон на индивида е в пряка връзка с това далис е чувства красив, обичан, обичащ и удволетворен.
Т.е. може да си нещастен и всичко да ти е наред и обратното
Ето така изглежда щастието - https://www.facebook.com/bacchusBG/posts/10153302678280969
