Както казахте едно време не ни глезеха така, никога не съм чула от моите родители, че ме обичат, но никога, за секунда не съм си и помислила обратното 
- Публикувана: 28 юни 2016, 15:52 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2016, 20:43 ч.
Каква я мислехме, а каква стана...
При мен пък не беше така. И аз никога не съм чула от моите родители, че ме обичат. От баща ми някак си го усещах, показваше го без да го казва в прав текст. Но майка ми беше много студен човек, нито го е казвала, нито го е показвала. Нямам спомен да ме е прегърнала някога. И мнооого, много дълго време си мислех, че не ме обича и че обича само брат ми, с когото се държеше различно. Дали защото е по-малък или по друга причина не знам. Но до след 20 год, до малко преди да почине бях сигурна, че не ме обича. Повярвайте чувството е доста неприятно и води до разни характеропатии по-късно. За това сега казвам на децата си, че ги обичам и ги прегръщам при всеки удобен момент. И не ме е страх, че ще ги разглезя. Не ги обгрижвам прекалено (според мен), но искам във всяка секунда да са абсолютно сигурни, че ги обичам.
Ако ни се случи това, което сме вярвали, че ще се случи, продължаваме да вярваме в него, даже си мислим, че имаме заслуги. Но, ако ни се падне обратното, виждаме нещата и от другата страна.
Ето това е истината!
Единственото нещо което си мислех преди да родя е, че детето ще спи при нас в стаята до 6 месеца и после ще го отделим. Е не стана така. И до ден днешен е при нас и се радвам за което.
Всички останали "разочарования" идват от очакванията. Детето си го прибрах на месец от болницата и първите 3 дни ходихме като зомбита защото това трябвало така, онова иначе. След още един сериозен здравословен проблем когато започна са спира да диша в ръцете ми, теглих на всичко по една ма*на. Приех детето ми такова каквото е и го обичам точно такова. Не спи, голяма работа. Спа когато и той. Играем си през нощта. Не яде,ще започне. Обръща се късно, нищо нали се обръща. Тръшка се,ще спре.На две и половина е и ходи с биберон,и к'во от това? Носи още памперс и не казва като му се ако,а ако в гащите. И това ще мине.
Всичко е период при децата, и само и единствено от нас зависи как ще минем през този период. Усмихнати и щастливи сме с детето ми въпреки за някои хора "трудното" ми дете. За мен той дар е и се написваме заедно. Живот и здраве се надявам да имаме някой ден още поне едно или две дечица, своенравни и с характер.
Всички останали "разочарования" идват от очакванията. Детето си го прибрах на месец от болницата и първите 3 дни ходихме като зомбита защото това трябвало така, онова иначе. След още един сериозен здравословен проблем когато започна са спира да диша в ръцете ми, теглих на всичко по една ма*на. Приех детето ми такова каквото е и го обичам точно такова. Не спи, голяма работа. Спа когато и той. Играем си през нощта. Не яде,ще започне. Обръща се късно, нищо нали се обръща. Тръшка се,ще спре.На две и половина е и ходи с биберон,и к'во от това? Носи още памперс и не казва като му се ако,а ако в гащите. И това ще мине.
Всичко е период при децата, и само и единствено от нас зависи как ще минем през този период. Усмихнати и щастливи сме с детето ми въпреки за някои хора "трудното" ми дете. За мен той дар е и се написваме заедно. Живот и здраве се надявам да имаме някой ден още поне едно или две дечица, своенравни и с характер.
Скрит текст:
Така сме и ние, само че синът ми е на 2. Ходи от 10 месечен, пълзи от 6, преди това ревеше нон стоп, ако не го разхождаш на ръце да гледа нещо, скучно му беше. Представях си бебето от рекламата на памперс, което се буди с усмивка в кошарата си. До ден днешен се будим с рев, като първите 18 месеца буденето беше многократно и в кошара не седеше.
И най-трудното от социална гледна точка- не седи на едно място, постоянно обикаля и то тичешком, пипа всички, вади камъни и пръст от саксиите, ако сме в ресторант. Другите деца на сходна възраст седят мирно и си хапват с родителите. Едно време излизахме с приятели с дете, ами седеше в количка или скут дълго време. Моето не ще и трудно излизаме с него сред хора, а аз много обичам и това много ми липсва...Лятото търсим заведения с детска площадка, но пак се тича доста след него и без ММ няма смисъл събирането ми с приятели с детето.
Тъпото е, че чувам реплики за "невъзпитано" и "трудно" дете, които ме нараняват, като са от близки хора. Много е енергичен и прави доста бели, но не мисля, че грешката е наша и можем да променим много...Според вас при дете малко под 2г може ли да се говори за възпитание?
Все едно аз съм ги писала и двете мнения. Понякога приятелите нарочно ни избягват, защото Ивчо не се спира, съответно ние лудваме да тичаме след него и реално на никой не му е приятно само да те отбележи, че си там... Никога не е стоял, нито в количката, нито на ръце. Гънеше се като зелен боб и искаше да пълзи, а на 10 месеца проходи. Много ме обидиха думите на един приятел: "Не само ти имаш дете, престани да мрънкаш!" А моето дете наистина ми стопява лагерите, не преувеличавам... Това, което ме провокира да пусна темата е, че и аз в момента (на 4 години е моят син) си мисля, че с тази негова проклетия, ще се свърша. Не смея да мисля как ще я караме до 18. Ето и тук имах грешната представа, че малките деца са такива, каквито родителите ги направят, но не отчитах фактора темперамент, който в началото, докато се канализира поне малко, си е направо страшна работа. Има деца, които, където ги оставиш, там могат да стоят 1 час, имаме такива в приятелското обкръжение, моето не се задържа мирно и 2 минути дори. Рано се обърна, седна, изправи се, така и не започна да спи спокойно по цяла нощ.
Така сме и ние, само че синът ми е на 2. Ходи от 10 месечен, пълзи от 6, преди това ревеше нон стоп, ако не го разхождаш на ръце да гледа нещо, скучно му беше. Представях си бебето от рекламата на памперс, което се буди с усмивка в кошарата си. До ден днешен се будим с рев, като първите 18 месеца буденето беше многократно и в кошара не седеше.
И най-трудното от социална гледна точка- не седи на едно място, постоянно обикаля и то тичешком, пипа всички, вади камъни и пръст от саксиите, ако сме в ресторант. Другите деца на сходна възраст седят мирно и си хапват с родителите. Едно време излизахме с приятели с дете, ами седеше в количка или скут дълго време. Моето не ще и трудно излизаме с него сред хора, а аз много обичам и това много ми липсва...Лятото търсим заведения с детска площадка, но пак се тича доста след него и без ММ няма смисъл събирането ми с приятели с детето.
Тъпото е, че чувам реплики за "невъзпитано" и "трудно" дете, които ме нараняват, като са от близки хора. Много е енергичен и прави доста бели, но не мисля, че грешката е наша и можем да променим много...Според вас при дете малко под 2г може ли да се говори за възпитание?
На цялата "хубост" до осмия месец повръщаше нон-стоп (рефлукс). Нямаше неоповръщано място
В съчетание с хипер-енергичността, просто се молех да оцелеем дружно и завиждах на всички с кротки деца. Още им завиждам, де!
Ето заради това ми е смешно, когато майки с 1 кротко момиченце влизат във форума да дават акъли как се гледат бебета.
В момента гледам породени- ама момичета. И кротки. Съвсем друго е.
В момента гледам породени- ама момичета. И кротки. Съвсем друго е.
Ето заради това ми е смешно, когато майки с 1 кротко момиченце влизат във форума да дават акъли как се гледат бебета.
В момента гледам породени- ама момичета. И кротки. Съвсем друго е.
В момента гледам породени- ама момичета. И кротки. Съвсем друго е.
Ако се отнася за мен, сте объркали нещо.
Не се отнася за теб, ама случва се, има няколко майки-героини, дето дават акъл на базата на кротко момиче, все едно е валидно и за момчетата.
Ето го методът, за който писах и тъй като не ми се преписва от книгата всичко, малко ще го съкратя.
Скрит текст:
1, Слагате детето да спи, погалвате го, целувка, лека нощ и се излиза от стаята.
Не се взема отново на ръце и не се стои дълго при него.
2, Като започне да плаче, се обаждате от коридора, така че да ви чуе и изчакайте около 5 минути преди да влезете при него.
3,След 5 минути се влиза, проверява се дали всичко е наред - завито, памперс и т.н.
Ако всичко е ок - отново погалване, целувка, лека нощ и излизате веднага от стаята.
Никакво вземане на ръце и никакво застояване в стаята и дълго говорене за успокояване.
Пише, че тук трябва да сте много силна и с упорита воля, защото в този момент волята на бебето е много по-силна от вашата и то лесно може да ви накара да останете в стаята.
4, Ако все още плаче, продължавате да го наглеждате през 5 минути.
След около 30 минути удължете интервалите на 10 минути на обаждане и след 7-8 минути влизане в стаята, но никога не го оставяйте да плаче повече от 15 минути.
Пише, че в края на краищата детето ще разбере, че нищожната награда да го наглеждате на всеки 5 минути не си струва усилията и то ще заспи.
Пише, че ако около седмица прилагате тази нежна настойчивост, ще го научите към спане.
Прилага се от деветия месец на бебето, но моят син беше в седмия, осмия месец.
Отне ми една нощ рев и то не цяла. По спомени, всичко с рев и влизане на интвервали отне около час и половина, може би максимум два часа.
Втората нощ процедурата да е отнела около 30-40 минути на обаждане от коридора и влизане.
Това беше, а се бях настроила за една седмица.
Не знам дали ще действа на всички бебета.
На моят нощен ревльо подейства.
Той се будеше на всеки час-час и половина, не от глад.
Плюеше бибата, а искаше да спи с шишето в устата цяла нощ
Трябва да имате подкрепата от мъжът ви.
Да не се изкуши да влезе той и да го вземе.
Да не ви натяква, че сте лоша майка и го оставяте умишлено да плаче, че го тормозите и т.н.
Не се взема отново на ръце и не се стои дълго при него.
2, Като започне да плаче, се обаждате от коридора, така че да ви чуе и изчакайте около 5 минути преди да влезете при него.
3,След 5 минути се влиза, проверява се дали всичко е наред - завито, памперс и т.н.
Ако всичко е ок - отново погалване, целувка, лека нощ и излизате веднага от стаята.
Никакво вземане на ръце и никакво застояване в стаята и дълго говорене за успокояване.
Пише, че тук трябва да сте много силна и с упорита воля, защото в този момент волята на бебето е много по-силна от вашата и то лесно може да ви накара да останете в стаята.
4, Ако все още плаче, продължавате да го наглеждате през 5 минути.
След около 30 минути удължете интервалите на 10 минути на обаждане и след 7-8 минути влизане в стаята, но никога не го оставяйте да плаче повече от 15 минути.
Пише, че в края на краищата детето ще разбере, че нищожната награда да го наглеждате на всеки 5 минути не си струва усилията и то ще заспи.
Пише, че ако около седмица прилагате тази нежна настойчивост, ще го научите към спане.
Прилага се от деветия месец на бебето, но моят син беше в седмия, осмия месец.
Отне ми една нощ рев и то не цяла. По спомени, всичко с рев и влизане на интвервали отне около час и половина, може би максимум два часа.
Втората нощ процедурата да е отнела около 30-40 минути на обаждане от коридора и влизане.
Това беше, а се бях настроила за една седмица.
Не знам дали ще действа на всички бебета.
На моят нощен ревльо подейства.
Той се будеше на всеки час-час и половина, не от глад.
Плюеше бибата, а искаше да спи с шишето в устата цяла нощ
Трябва да имате подкрепата от мъжът ви.
Да не се изкуши да влезе той и да го вземе.
Да не ви натяква, че сте лоша майка и го оставяте умишлено да плаче, че го тормозите и т.н.
Според мен в бебешка възраст не зависи от пола, а си е до дете. Моите са две момчета и бяха супер кротки. До 1 год не разбрах, че имам деца. Минахме през колики, зъби и т.н. някак без драми. Никой никога не ми е помагал, а до 1 год имах толкова много свободно време, че се чудех какво да го правя. Като проходиха стана страшно навън, в къщи и до сега нямам никакви проблеми, като изключим шума, който вдигат понякога, но то е нормално.
Но принципно не може да се слагат децата под общ знаменател и няма нищо (независимо за какво се отнася), което да действа еднакво при всички. За това вече се отказах да чета книги за отглеждане и възпитание, водя се по децата и техните конкретни нужди и желания. И така е много по-добре установих.
Но принципно не може да се слагат децата под общ знаменател и няма нищо (независимо за какво се отнася), което да действа еднакво при всички. За това вече се отказах да чета книги за отглеждане и възпитание, водя се по децата и техните конкретни нужди и желания. И така е много по-добре установих.
Ето заради това ми е смешно, когато майки с 1 кротко момиченце влизат във форума да дават акъли как се гледат бебета.
В момента гледам породени- ама момичета. И кротки. Съвсем друго е.
В момента гледам породени- ама момичета. И кротки. Съвсем друго е.
Абсолютно! И особено ми е болно, когато моя уж "приятелка" с голяма вече, кротка дъщеря почне да ми дава акъли
Ама тя чака сега момче, така че...
Иначе и аз очаквах, въпреки ужасната си бременност да имам бебе като от рекламите и си останах чакането де
Само първият месец беше така, оттам насетне Волдемор се пробуди
То не бяха колики, запек чак до 1,5 г., зъби, често будене...
Поне имах ел. помпа за кърма и се родих с нея
После зор за всяко нещо-сядане, ходене, а пък храненето-леле мале...
Отделно е взел целият инат на фамилията и страшно буен и много обича да се лигави.
И хем го строявам всекидневно и пак се пробва отново и отново с номерата си
А това да седна на пейка и да пия кафе, докато той играе..
едва оня ден го преживях Като сме излизали с ММ-ядем на прибежки, а единият е пъдар.
Миналото лято на морето (добре че не бяхме в Бг) умрях от срам-рев да влезе във водата, рев не ще да излиза, рев да не стои на едно място
Тази година май няма да си го причинявам
А за болестите цяла дисертация мога да напиша, не очаквах, че няма да мога да работя чак толкова ( а бабите биха отбой, ММ не може да отсъства).
И за финал-аз съм бърборана, ММ, въпреки че е темерут си е проговорил нормално, въобще никой във фамилиите няма такъв проблем, но малкият се оказа късно проговарящ
Та с две думи-нищо не е така както си мислех.
Ето заради това ми е смешно, когато майки с 1 кротко момиченце влизат във форума да дават акъли как се гледат бебета.
В момента гледам породени- ама момичета. И кротки. Съвсем друго е.
В момента гледам породени- ама момичета. И кротки. Съвсем друго е.
Моите са две момичета- писах ви вече какви "кротички" бяха
Аз пък познавам такива кротки момчета, че чак ненормално ми се струва- да разглежда книжки и да зяпа ТВ, а не да бяга да играе. Полът не е определящ за благостта на характера, сигурна съм
