Раздяла с малко бебе, моля за правна помощ!

Не искам да влизам в подробности, а и няма смисъл. Щом сме стигнали до този подфорум, значи всеки е преминал през ад и трудности. На мен всичко това ми предстои и съм страшно уплашена.

На кратко моята история. От 2 години живея на семейни начела с мъж в мое жилище. В резултат имаме бебе на 5м. Психическият и физически тормоз започнаха още в начална бременност. Обиди, псувни, заплахите са ежедневие. Мълчах и преглъщах като глупачка заради детето и защото той ме манипулира. Кара ме да се чувствам нищожество и утрепка, тормози ме, след което ми се извинява, прегръща и настоява всичко това да си остане между нас.

Тормозът е по-скоро психически, отколкото физически. Имам синини по ръцете и краката, удрял ми е шамари дори докато кърмя с дете на ръце. Разбира се всичко това под негов контрол съм крила и към момента няма как да докажа освен, че родителите ми са ме виждали посинена.
По-страшен за мен е психическият тормоз и унижение. Буквално ме смазва като човешко същество. Аз треперя от страх когато е време да се прибира от работа.

Скандалите стават изключително пред детето. То вече започна да разбира и пищи на моменти. Унижава ме, блъска, обижда, плюе ме и тн...

Единственото хубаво нещо от всичко е действително, че той обича детето си и аз нямам намерение да го крия. И тук идва проблема.

Когато не му се вярваше, че имам смелостта да го напусна ми твърдеше, че няма да ми прави проблеми, че аз съм майката и то трябва да си е при мен.

Вчера обаче след нервен срив реших, че ако продължава този ад аз ще се поболея така, а детето ще психяса. Той живее у дома, живее на готово, не плаща сметки, всичко му се прислугва и принася. Масата се слага 1 час преди да си е дошъл от работа иначе ще има бой. С детето трябва да сме по-тихи от муха сутрин да не го събудим, вечер да не му пречим да си гледа мача. Иначе ще има скандал... Та събрах му багажа и му казах до тук. Той не можеше да повярва. Веднага запя друга песен - Ако не си мълча щял да прави простотии и да говори гносутии за мен пред родителите ми. Най-лошото е че ме заплашва, че ще ми вземе детето!

Гушка дъщеря ми и й говори "Ще те отърва от тази лоша майка, от тази уруспия" "Ще те заведа на по добро място" "Ще ти намеря по-добра майка и тн"

Аз не искам нищо от него. Имам собствено жилище, добра работа и съответно взимам добро майчинство, родителите ми са винаги зад мен и физически и финансово. Гледам си детето в добри условия и любов. Искам просто да се разделим като нормални хора и да поддържаме формални отношения заради детето. Искам той да си я вижда, но спрямо правилата и закона, не когато си реши.

Родителите му изцяло го защитават. А и той лъже много добре. Дойдоха в дома ми уж да поговорим, а в крайна сметка тримата се нахвърлиха срещу мен. Беше буквално ужасно! Аз ако кажех, че ми е ударил шамар, той казваше че съм го завела в Пирогов! И те веднага казаха, че щом сина им казва че не ме е бил значи е така въпреки, че половината ми лява ръка е посинена! То било пощипване това, защото аз съм била виновната, аз съм го предизвикала!!!
Нещото от което се страхувам е, че започнаха да говорят че проблема е в мен. Аз съм била изпаднала в следродилна депресия, имала съм нужда от специализирана помощ, аз съм била лабилна и тн..

Сега ме е  много страх да не ми вземат детенце! Живея в някакъв ужас. Искат да ме изкарат луда. Той има сестра която е стара мома и тя казвала, че не иска да се жени и има деца, на нея достатъчна й била Мила (моята дъщеря). Щяла да я гледа и тн глупости.. Той ми говори че щял да си взима детето да си нощува в тях. Как за бога кърмаче ще ми го вземат за през ноща??

Съжалявам ако съм написала нещата объркано, но съм под голям стрес и напрежение. Родителите му имат връзки и не знам какво може да направят .
Имам спешна нужда от правна консултация! Искам си правата върху детенце.

Дайте ми име на адвокат или кантора, които са наистина добри и ще ми помогнат! Парите нямат значение само да приключи този ад!

Аз мога да докажа бой с медицинско, имам и свидетели на скандалите, въпросът е че ако аз се заям с тях, ме е страх да не ги предизвикам и озлобя и те да се нахвърлят срещу мен.

Просто исках като нормални хора да се разделим в името на детето, аз да си го гледам, а той да го посещава в определено за това време. Но ада продължава!

Ако има значение условията за живот в моя дом са много по-добри от колкото в тях. Аз имам собствен етаж от къща ново обзаведен. Той в тях живее в малък апартамент в Люлин, дели 1 стая със сестра си - той на 32, тя на 40. Родителите му спят в хола. Ако го вземат къде ще го сложат това дете???