Дидич, то съвсем наближило вече 
.
. ...дид - ама то малко останало 
представих си как стягаш дрешките и другите неща за бебето и ми трепна сърцето, да знаеш дано всичко да е наред до края
представих си как стягаш дрешките и другите неща за бебето и ми трепна сърцето, да знаеш дано всичко да е наред до края Прави сте
и аз вече искам да излиза и да го гушкам че така ме подлудява още от сега 
Сега като приготвям багажа се сетих за първият път какъв ентусиазъм ме гонеше, как се вълнувах
сега пак е същото, но в по-малки граници.Най-вече ми се иска да се роди живо и здраво и да е добре 
Много по-сигурна и уверена съм в себе си - и най-вече се радвам на чувството, че ще се справя
Напоследък всеки ми "напомня" колко трудно ще ми е и как ще съм могла да се справя в ситуацията. Ако не го вярвах, нямаше да предпиемем тази стъпка - неимоверно ще ми е ТРУДНО 
Диде,аз що така съм се заблудила,4е си определена за 10.юни 
май после ти смениха термина....
май после ти смениха термина....Така бе Иве, но после - след ехографа примениха датата - ама хич не ми се чака до края на юни
...Дидко, и аз като Тонката много се вълнувам за теб. Сигурна съм, че раждането ще бъде по-бързо и безболезнено от първия път. БТВ, първия път как беше?
Не бе никак лесно, макар и с епидурал - родих трудно, 22 часа, Вики не искаше да излиза, дръпнаха го с форцепс, правиха ми епизиотомия (до дупето
) накрая ме шиха ей така - без упойка и твърде дълго, младшата лекарка се обучаваше на мен 
и имах чувството, че ми гледаха сеира
...и най-гадното, накрая ми дадоха Вики само за 1м (дали имаше) и после чак на другия ден 
Надявам се това да не се повтори този път
. Стискам палци и Али да слушка 
. Ти си една чудесна майка, а и все пак Викича вече ходи на ясла... 
