.
представих си как стягаш дрешките и другите неща за бебето и ми трепна сърцето, да знаеш
дано всичко да е наред до края 
Прави сте
и аз вече искам да излиза и да го гушкам
че така ме подлудява още от сега Сега като приготвям багажа се сетих за първият път какъв ентусиазъм ме гонеше, как се вълнувах
сега пак е същото, но в по-малки граници.Най-вече ми се иска да се роди живо и здраво и да е добре Много по-сигурна и уверена съм в себе си - и най-вече се радвам на чувството, че ще се справя
Напоследък всеки ми "напомня" колко трудно ще ми е и как ще съм могла да се справя в ситуацията. Ако не го вярвах, нямаше да предпиемем тази стъпка - неимоверно ще ми е ТРУДНО 
май после ти смениха термина....Така бе Иве, но после - след ехографа примениха датата - ама хич не ми се чака до края на юни

Не бе никак лесно, макар и с епидурал - родих трудно, 22 часа, Вики не искаше да излиза, дръпнаха го с форцепс, правиха ми епизиотомия (до дупето
и имах чувството, че ми гледаха сеира
Надявам се това да не се повтори този път

. Стискам палци и Али да слушка
. Ти си една чудесна майка, а и все пак Викича вече ходи на ясла...
