Кюретаж и забременяване след това - тема 68

Хайде и аз да ви ръсна със синичко, че от днес започвам обратното броене 
 

Цоп първа под двата прашеца ! Смукккк   Дано да са ми на късмет , камо ли че този месец няма да бебеправим заради ММ, но от следващия ако сме живи и здрави почваме !

PS: polin4eto вие сте вече на финалааа, леко раждане 
КристалнаK и вие сте станали едни големички. Браво, нека все така с хубави новини да минавате и да ни ръсите 

Здравейте, мили дами. Събрах смелост и сили да споделя моята история, защото знам че тук ще бъда най-разбрана и ще имам вашата подкрепа.

На 25 години съм. Още от тийндежърка имах проблеми с цикъла - ту го имаше, ти го нямаше с месеци. Поставиха ми диагноза ПКЯ. И въпреки че ми предписваха различни медикаменти - ефект нямаше. Няколко гинеколози ми казаха , че много трудно ще имам деца(когато реша), а даже би било невъзможно по естествен път... В крайна сметка реших да не приемам повече лекарства и постепенно цикъла ми се нормализира. Не е на 28 дни, а около 30-35 дни , но аз съм доволна. Тази година решихме с мъжа ми да правим опити за бебче. Не беше фикс идея на всяка цена, нито опити през ден... И така.. Бях в огромна еуфория , когато само след няколко месеца видях двете чертички. Не мога да ви опиша колко развълнувана бях... Отидохме на преглед, видяхме точицата , след 2 седмици пак - видяхме бебчо с тупкащо сърчице .. Чак не беше за вярване. Но на 18 август за нещастие получих кафяво зацапване - в 9г.с. Имах усещането , че нещо не е наред и вечерта отидох в спешен кабинет. Дежурният лекар ме прегледа с ехограф и констатира , че ембриона е забавил растежа си и ... няма сърдечна дейност. Бях в шок.... Отидохме в друг кабинет на по-добра апаратура и пак ... същото. Вие най-добре знаете какво е да чуеш тези думи, особено при първа бременност.. така желана... Сълзите не спираха, мислех , че сънувам, не можех да повярвам какво се случва... На сутринта отидох при моя гинеколог и затвърдихме окончателно ситуацията. Веднага ме приеха за аборт с вакуум и всичко бързо приключи...
Физически съм вече добре, но емоционално - много зле. Всякакви мисли са в главата ми.. страх ме е от следваща бременност.. дори не съм сигурна дали го искам.. Душата ме боли.. и не знам как да я излекувам.. 

Вие как се справихте ? Как преодоляхте всичко? 

Съжалявам , ако съм ви натоварила с моята история, просто имах нужда да споделя там , където знам че ще бъда разбрана. 

Совичке привет.  Съжалявам че и ти преминаваш през това при първата бременност, но знай че и ние ще имаме своя шанс и ще имаме деца.

За съжаление все по-често се случва при първа бременност! Не се отчайвайте всичко ще се нареди! Моят кюртаж беше на 12 юли....с времето минава донякъде болката....Не мислете за това е продължавайте напред! Аз вече нямам търпение да се минат 3 месеца доста съм се нахъсала и няма да се откажа, докато не гушна един ден и аз своето мечтано бебе! Късмет и успех на всички !

Совичка, здравей! Моят съвет е да се наплачеш и да говориш за всичко, което ти тежи (дали с мъжа ти, майка ти, приятелка или тук в темата - избери един човек, на който да можеш да излееш мислите си). На мен от това много ми олекна. Дълго време освен съпруга ми никой друг не знаеше и не осъзнавах това колко много ме натоварва.
Друго, което ми помогна да се събера емоционално, бяха танците. Две-три седмици след К се записах на народни танци - това ме разсея от черните мисли, срещнах се с нови хора, научих се да танцувам нови хОра, свалих малко и си върнах тонуса.
И, разбира се, не пропускай да направиш нужните изследвания.
Знам колко е голяма болката, но времето наистина лекува. Скоро ще имате отново повод за щастие. Горе главата! 

Сова, много съжалявам за това, което ти се е случило, а още повече съжалявам, че ти е било първа бременност  Плачи си, тъжи.. моето мнение е, че това не се забравя и не минава, но лека полека желанието за дете ще измести фокуса ти и ще видиш, че има светлина в тунела. Аз около месец не излизах, отказвах да конктактувам с когото и да било. Не исках нищо от никой. В един момент се престраших, видях се поотделно с няколко близки приятелки, много плаках докато разказвах, но после ми беше доста олекнало, че съм споделила мъката си. Сега 3 месеца по-късно, вече доста спокойно  говоря за това, не се разстройвам ужасно както преди, и смятам това за голям напредък. Започнах да спортувам, ММ се постара почти през седмица да пътуваме нанякъде това лято  и сега с нетърпение чакам началото на есента.
Прегръдки за всички и съм сигурна, че рано или късно, всяка една от нас я чака поне по една успешна бременност 

О, да, както Commala казва - и за мен пътуването оказа много добро влияние.

Сова, не е лесно да, но времето наистина всичко лекува.Да, пак мислиш за това, но не е като в началото.Аз около 2-3 седмици след това някъде също не знаех къде се намирам и не виждах смисъл в нищо друго.Но сега  месец и половина след А съм по-оптимистично настроена, говоря и аз спокойно за случилото се и не се пълнят веднага очите със сълзи, както до преди 2-3 седмици.Ключа към преживяването за мен лично е много ангажименти и разнообразие.Захвани се с нещо ново, ако има как и с няколко неща едновременно  и времето неусетно ще мине.През това време е хубаво да си направиш колкото е възможно повече изследвания от изброените на първа страница от тази тема, за да си по-спокойна следващия път и да вярваш, че всичко ще е наред.На мен също ми беше първа бременност, много желана, но живота явно беше решил, че не е сега момента да стана майка.

И аз да се впиша в тази темичка 😊 Миналата сряда ми правиха абразио. От 23 до днес сутринта имах адски болки . Ходих при аг-то, гледа ме и каза, че всичко е окей. Чакам си хистологията... От нея може да се разбере причината за аборта, нали? Искам и някое момиче да ми каже колко време след аборт е забременяла?👩👍😁😊😁

За съжаление в повечето случай от хистологията не се разбита причината за аборта.Аз като попитах какво пише в хистологията ми АГ-то ми каза, че пише само че е имало нормална бременност ( не гроздовидна и т.н).

Да,аз затова пусках генетични и при двата аборта,но нищо не излезе,което хем ме радва-бебетата са ми били здрави,хем малко ми става мъчно защо ми се случи.Но все някога ще успея.
Между впрочем днес имам годишнина с ММ-12 години заедно и 9 като семейство.Понеже съм от телефона не мога да ви кача картинка,но се чувствайте виртуално почерпени.И горе главата,ще дойде и нашия ред да гушкаме бебоци.

С моя късмет вече не знам какво да правя, а и съм с една тръба  а съм само на 23 години  Деня в който имах една капка розовичко беше заради тъпата градинка, но не аз си казах, че то ще мине ама на другият ден пак се захванах с тъпата градинка  и какво стана прокървих ама точно тогава беше адът  възможно ли е от това, че съм правила и физическо натоварване?  но определено трябва да си направя някакви изследвания .. А какво значи гроздовидна бременност? 

При всяка нормално започваща бременност могат да настъпят редица усложнения, които да завършат с премахването на плода. Такава е моларната или както често бива наричана гроздовидна бременност. Гроздовидната бременност се смята за неуспешна. При нея плацентата и фетуса не се образуват и бебето не се развива.
Когато налице е една нормална бременност, плацентата осигурява храна и кислород за развиващото се бебе и премахва отпадъчните продукти. Тя се състои от милиони клетки, известни като трофобластни клетки. Когато има гроздовидна бременност тези клетки действат по друг начин веднага, след като яйцеклетката бива оплодена.
Това води до маса на анормални клетки, които могат да растат, образувайки цели колонии от кисти, приличащи на грозд. Моларните бременности са причинени от дисбаланс в генетичния материал (хромозомите).
Най-често това се случва, когато оплодената яйцеклетка има определени проблеми с генетичната информация. В нормалната бременност тя съдържа 23 хромозоми от бащата и 23 от майката. За съжаление при гроздовидната бременност (или поне при повечето от тях) оплодената яйцеклетка съдържа две копия на хромозомите от бащата и нито един от майката.

Ели, честита годишнина! Догодина +1  Иначе от другата тема: обърни внимание на това с диабет ли беше или висока захар? Това е коварно нещо.

И ние десетина дни имаме годишнина - 2ра