Кюретаж и забременяване след това - тема 68

  • 56 994
  • 743
  •   2
Отговори
# 735
  • Мнения: 316
Здравей.  Психически няма как да се справиш. Споделяш и това е. Но най важното е да си спокойна и най вече здрава. Трудно е да но времето лекува. Аз имам раждане, А по мое желание.  След това спонтанен и сега на път втори спонтанен.  На мен също ми е трудно.  Рева по цял ден и се питам: Защо? Ами случва се. Гадно е много, но трябва да сме силни и да се справим с болката и с всичко. Не се притеснявай всичко ще е наред.  Споделяй ако нещо ти тежи. Не трупай в себе си.  Успех

# 736
  • Пловдив
  • Мнения: 748
Кали, силна прегръдка  Hug Съжалявам за тъмното място, на което се намираш в момента. На мен наистина много ми помогна темата тук. Да излея писмено болката си; да видя, че други момичета вече са преживели подобна ситуация и сега се радват на дечицата си или бременеят; запознах се виртуално с момиче, което усетих много близко до сърцето си (Лоли  Heart Eyes) - това ми помогна да се събера. Истината е, че болката не минава, но с времето олеква. Споделянето с близки също ми помогна много - малко са хората, които знаят, но пък ме изслушаха търпеливо и ми предложиха рамото, от което имах нужда в този момент. Поплачи си, но не се предавай на мъката си - най-хубавото предстои. Идва момент, когато ще трябва да събереш себе си, заради бъдещото детенце, което ще прегърнеш.
Аз бях качила вече и няколко кг и ми беше много криво. Записах се на народни танци - там се запознах с нови лица, върнах си тонуса и желанието за живот. Пътуванията също ми се отразиха добре.
Говори с докторът, който е запознат с твоя случай. Нека ти препоръча с какви изследвания да започнеш. Ако му нямаш достатъчно доверие - на първа страница има инфо.
Още веднъж силна прегръдка!  Hug

# 737
  • Мнения: 12
Благодаря ви, момичета. Да, имам си нужда да споделя с някого, който го е преживял. Плача си, олеква лека полека с времето, но все си има едно "петно", което леко ми стяга душата.  Ходя на работа, йога, мисля и на още някакъв спорт. Всички възможни изследвания сме направили, които се е налагало преди инвитрото. Докторът каза, че понякога се случва и ако, не дай Боже, се повтори - тогава ще правим някакви хромозмни, иначе не било нужно. Вярвам й, сърце-човек е Simple Smile Само ей това проклето въпросче: защо на мен, мира не ми дава.

# 738
  • Мнения: 316
Кали стига се измъчва мила. Да така е както са ти казали.  При втори А тогава се търси причината.  Сега аз съм в това положение и ще я търся. Аз се оттървах от всичко с бягане по 4 км на ден без да спра. Имах сили и с времето започваш да мислиш позитивно.  Знаеш ли колко хора са ми викали че съм черногледа. Може и така да е. Но аз няма да спра да опитвам и продължавам напред. Бъди силна. Щом имаш подкрепата на близките си и сега тук ще се справиш.  Сигурна съм. Винаги когато почувстваш нужда пиши и споделяй

# 739
  • Пловдив
  • Мнения: 748
На мен също ми дойде като гръм от ясно небе и върпосът "Защо на мен" не ми даваше мира. Но си намерих отговор за себе си, който до някъде ме успокои - трябвало е да науча някакъв урок, това събитие ме е направило по-силна и вероятно по-подготвена за всичко, което предстои, копнежът по бъдещото бебче стана още по-осезаем. Което ще направи и радостта по-голяма.
Покрай К се влюбих в ММ за втори път. Преоткрих една негова страна, която не познавах до преди това. Разбира се, бих предпочела щастливо развитие на нещата от първия път, но явно е трябвало да преминем през това. Надявам се да намериш своя път и скоро мислите ти да са по-бистри. Не си сама. Всеки път като имаш нужда да споделиш - пиши тук. Винаги ще намериш подкрепа и разбиране.

# 740
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 059
Кали,съжалявам,отлично знам как се чувстваш.На мен тази година два пъти ми се случи,но не се поддадох нито за миг на отчаяние.Аз също бях след инвитро,но още след първия А започнах да търся причината.А навремето,когато ми се случи да получа паническа атака,се справих с помощта на билки и много говорене с приятели.Слава богу от почти 4 години не съм получавала ,но поне вече знам как да се справя.

# 741
  • Мнения: 316
Ели и на теб също ти бях казала същото.  Тук всеки който търси подкрепа ще я намери.  Защото повечето сме с такива проблеми.  Ще се справим като споделяме помежду си. Няма начин рано или късно нещата ще се наредят. Само трябва да вярваме. Аз вчера цял ден ревах и се питах защо пак така става.  Но днес ставам и си казвам: Стига! Продължавам напред.  Каквото ще става да става

# 742
  • Мнения: 12
И аз вярвам, че всичко в този живот се случва с причина и че след лошото винаги идва доброто.  Praynig Започнах и дневник да си водя, за да я подредя тая каша в мен, това ми помага. Подцених ситуацията, защото реших да не товаря никого с болката си, а е трябвало. Ама човек се учи докато е жив. Не се отчайвам, надявам се. И в чудеса силно вярвам. Все си повтарям, че ако не е този път ще е следващият. И в моята къща ще има плач и памперси, и първи думички, и играчки. Малко изневиделица ми се случиха нещата, но то човек събира, събира и изведнъж се пропуква.

Чудесни сте, момичета, радвам се, че ви има, макар че поводът не е от щастливите  Hug

# 743
  • Мнения: 13
Момичета, здравейте на всички!  Hug

Отдавна не съм писала, но вие ме познавате. Изключително много съжалявам за болката на новозаписалите се тук. Прегръщам силно Аморе! Мила, бъди силна, ще станеш и ти мама! Вярвай и върви напред към мечтата си!  Hug

Искрено се радвам за новите ни бременелки Бабъл, Бейби, Кристална, Зара и Денизара. Опитах се да ъпдейтвам списъка за първа страничка, но със сигурност съм пропуснала много имена - моля да го допълните...

Честита радост на Мишлето, на Вили, Мариша и Полиbouquet
Честити рожби, милички, вие успяхте!  Hug
От сърце желая на всички изстрадали момичета винаги да вярват в бебешката мечта и да вървят само напред към сбъдването й! Пожелавам ви да се радвате на сладките две чертички, на приятна бременност и здрави бебчета на финала!  Hug  baby_neutral

Ето линк към новата тема, оставете болката в старата:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=941955

Общи условия

Активация на акаунт