Желание за дете и проблемни отношения

  • 33 028
  • 475
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 2 837
Цитат
Жените с средни или високи доходи нямат такава драма с критическата в повечето случаи.
С това не съм съгласна.
Аз пък съм свидетел на друг феномен - изтърсаците в семейството имат най-близки отношения с родителите си. Толкова по теорията, че децата се разбират по-добре с по-младите родители.
Що се отнася до търпението, склонността към разбиране, широкоскроеността - то си е до човек. Най-довереният ми човек в пубертета беше леля ми, която е 42 години по-голяма от мен. И до днес (на 81 е) ми е любим събеседник.

# 106
  • Мнения: 30 802
... всяка жена има право да бъде майка, както и да реши точно кога е готова за това.

Не, няма такова "право".

# 107
  • Мнения: 2 846
Тъй ли? А какво е - задължение, привилегия, дар?

# 108
  • Мнения: 3 228
... всяка жена има право да бъде майка, както и да реши точно кога е готова за това.

Не, няма такова "право".
Има и още как

# 109
  • Пловдив
  • Мнения: 2 181
... всяка жена има право да бъде майка, както и да реши точно кога е готова за това.

Не, няма такова "право".

Така ли?
И коя си ти, че да определяш кой какво право има и кога може да се възползва от него. Щом нещо се е случило независимо какво и независимо кога, значи така е трябвало да стане.
И нито ти нито някой друг тук на земята може да определя кой и кога има право да се възпроизвежда.

# 110
  • Мнения: 3 228
За "правото" всяка жена да бъде майка природата го е измислила. Докато има възможност да забременее, може да стане майка. За  АРТ процедурите си има мисля някаква нормативна уредба, която ги регулира.
Така че, кои сме ние да казваме на жените кога могат/не могат да станат майки?

# 111
  • София
  • Мнения: 24 838
Ти какво злобно човече си!?
Вероятността да родиш дете с генетично увреждане е еднакво голяма когато имаш дефектни гени (ти, бащата и/или двамата).
Даун не е най-страшната болест на света, има далеч по-ужасни, но ти явно си чувала само за тази.
На 40-45 може изобщо да не си с износена нервна система стига да имаш стабилна психика.
С възрастта хората (нормалните) стават по-улегнали, по-уравновесени, по-мъдри и далеч по-добре контролират както себе си така и другите.
Критическата може да те хване и на 32 и на 65, както възрастта на която ще те сполети критическата така и симптомите и тяхната изразеност са различни за всяка една жена. Жените с средни или високи доходи нямат такава драма с критическата в повечето случаи.
Аз не толерирам да се става майка на 60, но всяка жена има право да бъде майка, както и да реши точно кога е готова за това.
В твой стил ще ти отговоря.
Ти какво глупаво и твърдоглаво човече си!?
Какво от толкова " не страшните" неща си изживяла, че си се запънала като магаре на мост и отказваш да мислиш?
Катерила ли си се по кариерната стълбица, че да си наясно колко компромиси, колко изтощително бачкане трябва и колко нерви потрошени?
За да твърдиш, че психиката на 45 била свежа като на 25 и 35!?
Имаш ли дете с Даун, че да определяш фриволно състоянието като едното нищо, щото имало и по- страшни?
Щото аз знам, че има, при това- не вследствие прецакан ген, а вследствие начин и среда на живот, които уж са нормални, ама не съвсем.
Аз съм минала през това- наложи се да сменят цялата кръв на детето ми, заради тежки метали, които биха го умъртвили ако бях в по- висока възраст.
Най- смешното от поста ти е, че като имаш пари, нямаш проблем с критическата! Mr. Green
Щото, явно Природата по това определя кога да ти спре детеродните възможности. Joy
ПП. Набий си в главата, че не съм оспорвала изключенията, а давам аргументите си защо те не бива да стават практика и норма.

# 112
  • Мнения: 2 837
Всъщност повечето деца със синдром на Даун в България са родени от млади родители. Жените над 35 заради теоретично по-високия риск се изследват и взимат мерки.

# 113
  • Мнения: 30 802
Правите ли разлика между отрицателно и положително "право"?

Никой няма да забрани на някоя жена да роди, ако може да го направи успешно.

Но и няма как масово да аплодираме избора, особено с мотото "сега е демокрация".

На 40+, че и по-рано, дори детето да няма Даун (нищо работа, на крак се кара...) все пак яйцеклетките са намалели, има възможност за други генетични увреждания, да не говорим за самото износване от по-стар организъм и генната експресия на плода. Енергията не е да скачаш на площадката, а е и ресурс на вътрешни органи, други биологични резерви, които не се виждат с просто око. Освен това застрашаваш детето с недоносеност, именно заради разни невидими с просто око нарушения и дефекти.

# 114
  • Пловдив
  • Мнения: 2 181
Ти какво злобно човече си!?
Вероятността да родиш дете с генетично увреждане е еднакво голяма когато имаш дефектни гени (ти, бащата и/или двамата).
Даун не е най-страшната болест на света, има далеч по-ужасни, но ти явно си чувала само за тази.
На 40-45 може изобщо да не си с износена нервна система стига да имаш стабилна психика.
С възрастта хората (нормалните) стават по-улегнали, по-уравновесени, по-мъдри и далеч по-добре контролират както себе си така и другите.
Критическата може да те хване и на 32 и на 65, както възрастта на която ще те сполети критическата така и симптомите и тяхната изразеност са различни за всяка една жена. Жените с средни или високи доходи нямат такава драма с критическата в повечето случаи.
Аз не толерирам да се става майка на 60, но всяка жена има право да бъде майка, както и да реши точно кога е готова за това.
В твой стил ще ти отговоря.
Ти какво глупаво и твърдоглаво човече си!?
Какво от толкова " не страшните" неща си изживяла, че си се запънала като магаре на мост и отказваш да мислиш?
Катерила ли си се по кариерната стълбица, че да си наясно колко компромиси, колко изтощително бачкане трябва и колко нерви потрошени?
За да твърдиш, че психиката на 45 била свежа като на 25 и 35!?
Имаш ли дете с Даун, че да определяш фриволно състоянието като едното нищо, щото имало и по- страшни?
Щото аз знам, че има, при това- не вследствие прецакан ген, а вследствие начин и среда на живот, които уж са нормални, ама не съвсем.
Аз съм минала през това- наложи се да сменят цялата кръв на детето ми, заради тежки метали, които биха го умъртвили ако бях в по- висока възраст.
Най- смешното от поста ти е, че като имаш пари, нямаш проблем с критическата! Mr. Green
Щото, явно Природата по това определя кога да ти спре детеродните възможности. Joy
ПП. Набий си в главата, че не съм оспорвала изключенията, а давам аргументите си защо те не бива да стават практика и норма.

Това че на някого му се е случило нещо лошо и той си го обяснява по някакъв начин не значи, че за всички важи същото.
На много хора им се случват различни лоши неща, моята свекърва губи първородното си дете момиче, защото страда от редица заболявания (включващи и смяна на кръв и тежко 35 годишно лечение), но това момиче завърши образование, работи в престижна институция, роди дете и тогава си отиде.
Свекърва ми не се е стреснала и да реши, че край никога няма да има деца, напротив ражда още две, напълно здрави, макар и вече в по-напреднала възраст.
Защо си мислиш, че само ти градиш кариера, а другите патки пасат? И какво това ти скапва психиката? Скапва я ако не си подготвен или не си за там за където си се запътил.
А що се отнася за болни деца, не нямам такива, но като момиче ходех в специално заведение за деца с проблеми физически и психически, опитвах се да бъда в помощ на възпитателите и на психолозите и ще ти кажа, че родителите ми ме заведоха първия път там, за да ми покажат, че живота не винаги е цветя и рози, но хората трябва да се подкрепят и да си помагат.
За проблемите с критическата имам предвид, че си има терапии, препарати за преодоляването на физическия и психологически дискомфорт, а не на колко години ще те връхлети.

# 115
  • София
  • Мнения: 1 257
Всеки преценява за себе си. Аз родих на 24 и акушерките ми говореха тогава - Ето, младо момиче, решило да роди, не като всички останали на по 30-35. Попитах ги защо мислят така и не им ли е по - странно, че именно толкова "малка" съм родила. Едната се обърна към мен и ми каза - Запомни едно от мене мойто момиче - детския плач се понася по един начин на 25 и по съвсем различен на 35, всичко е по - различно. Така че - всеки решава кога да даде живот на детето си. Аз за себе си прецених, че съм готова, финансово независима, със стабилна кариера, висок доход и най - вече - правилен човек до себе си.  Peace Сигурно ако някое от изброените по - горе ми куцаше нямаше да стане така, ноооо общо взето "критичната" ми възраст за раждане на първо дете винаги е била 27... (не знам защо...).

# 116
  • Пловдив
  • Мнения: 2 070
Божеее, какви елементарни умозаключения прочетох... Не е истина, че има така разсъждаващи жени...

  newsm78

Родих голямата си дъщеря на 25г. Второто все го отлагахме... Знаехме, че искаме второ, но все не идваше моментът! На 35г. си казахме, че един ден, когато остареем (живот и здраве да го доживеем) няма да си простим, че не сме намерили време и не сме си родили още едно дете!
И го родихме Wink. Аз на 36г. съпругът ми на 37г.

На 40+, че и по-рано, дори детето да няма Даун (нищо работа, на крак се кара...) все пак яйцеклетките са намалели, има възможност за други генетични увреждания, да не говорим за самото износване от по-стар организъм и генната експресия на плода. Енергията не е да скачаш на площадката, а е и ресурс на вътрешни органи, други биологични резерви, които не се виждат с просто око. Освен това застрашаваш детето с недоносеност, именно заради разни невидими с просто око нарушения и дефекти.

И втората ми бременност беше безпроблемнна, колкото първата! Само, че втората се оказа по-плодовита Wink Родих близнаци! Здрави, доносени, в 38г.с., големи трикилограмови, ревящи бебета!

Тази година ще стана на 43г. Те догодина ще са ученици. Чувстваме се прекрасно! Спокойни! Щастливи! Всички!

Майка ми 66г. е в добро здраве и се справя с гледането на близнаците от бебета, та до сега. Случва се да гледа близнаците, голямата ми дъщеря и братовчедка и (на сестра ми дъщерята). Четиримата! А е на 66г, които години бяха заклеймени и отписани от някой тук!

Момичета, Господ дава на всеки, толкова колкото може да понесе!
Никой няма право да упреква някого за решението му!

# 117
  • Мнения: 2 156
Няма гаранции, че всичко ще е наред - по-рано, или по-късно. Адекватното родителство не е въпрос на възраст, за мен е проблем, ако се случи прекалено рано - преди 20, да речем, на 17-18 - "децата раждат деца".

На фона на семейни проблеми, обаче, появата на нов живот няма да ги разреши. Ще ги задълбочи.

# 118
  • Мнения: X
До всички, които смятат, че около 40 НЕ трябва да се ражда: За вас все тая ли е от кого ще родите???? Защото ако на 25 сте срещнали правилния човек, добре, но ако не сте???? Хванете си някой за баща, че да не се подиграват на детето ви, че майка му е баба...Да...по-лесно е на една млада майка да бяга след детето, да, по-лесно е с безсънните нощи, но пък един възрастен родител има друго какво повече да даде на детето си. Глупаво е да се мери на млад и стар родител, по-важно е отговорен и неотговорен такъв.

# 119
  • Мнения: 30 802
Второ и трето дете са друго нещо- но първо на 43...там вече е друга работа. Имай предвид, че 36 не е 43, в тая възраст всяка година носи все по-големи промени във фертилността. Така че твоят случай не може да се счита за подкрепа на "раждайте, когато искате и когато сте готови".

Сори, на 25 всяка жена я наобикалят поне 10 подходящи, ако няма очи да ги види, значи нещо не е наред в настройките. То като не може да го хванеш на 25, на 40 какво ще хванеш?

Общи условия

Активация на акаунт