Желание за дете и проблемни отношения

Неееее, не ме разбрахте. Иронизирам майките, които са като залепени за децата си и даже и на татковците не ги оставят... За мен е изключително важно една жена да намира време за себе си, както и самата двойка, т.е. - оставянето при баби го посрещам с отворени обятия  Точно казах, че съжалявам, че можем да го оставяме горе - долу веднъж месечно, ако можех и по - често щях да го оставям (без да прекалявам, разбира се). 

А ако таткото не иска да му го оставяш, тогава кого ще иронизираш?
Аз си умирам да си оставя на някого бебето поне за малко. В отчаянито си стигнах да звъня на обявите във форума за детегледачки. Но пък точно тези, на които звънях, въобще не ми вдигнаха 
Ходих при родителите си за една седмица, с надеждата през деня поне малко да я погледат, за да имам време ако не за себе си, то поне да се наспя (че малката се буди по сто пъти нощем и вече изтрещявам от безсъние и преумора) или най-малкото да обърна на другото си дете внимание, че адски рядко успявам. Но не стана. Хората си гледаха техните работи и въобше не успяха да се включат.
На кого предлагаш да го оставя? Да разлепя обява по спирките дали някой не иска бебе?

Говоря за жени, които имат избор... Защото тук съм се начела на писания, как видиш ли детето е оставало без мама само веднъж за час до навършване на годинка (и то при свободен избор). Порови се малко, ще видиш, че е така. И тогава се развихри една люта дискусия, едни скочиха ЗА оставяне на детето, други бяха твъъъърдо против, щото видиш ли - за какво си го раждала това дете, щом първия месец искаш да го оставиш за два часа, за да пиеш едно кафе.. А таткото - това вече си е проблем на жената. Като си е намерила такъв татко, да не може да си изгледа детето за една вечер... Смисъл - какво значи "Не иска"?

Каква ти годинка, има деца, дето не са се отделяли от майката за повече от час до 3г., а за пръв път са преспали у баба след 6г. възраст.

Разбира се, че няма лошо в оставянето на детето за малко, дори и за ден-два-три на баба и дядо.
За мен обаче основната грижа си е на родителите и изказвания от типа "Който има внуци, да си ги гледа!" са ми супер тъпи.
А това пък, че бабата и дядото били длъжни да дават пари или да купуват разни неща за внучето ми е супер странно. Човек ще купи или даде, ако така го чувства. Никой на никого не е длъжен. Това е провокирано от друга тема, където майка се сърдеше на свекървата, че не купувала нищо за тях, а после си пазарувала за вкъщи...

Е, изобщо не говоря за купуване или финансово подпомагане, ама все си мисля, че като си раждал деца, имаш и идеята, че ще си с внуци някой ден и те донякъде ще са И твое задължение, поне частично.

Иначе не обичам и изземващи баби, с първото ми дете ми подметнаха защо не се връщам на работа след 6 мес. и да го оставя на бабата (в друг град) да го изгледа.

Децата са задължение на родителите си. Всичко друго е доброволно и то когато има желание и от двете страни

+1

Боже, колко мъка и простотия има по този свят.... Какви деца ще отглеждаш ти и как ще ги възпитаваш с тази философия на мислене ?  Ако имаш дъщеря и тя утре ти каже, че иска да роди след 35 или недай си Боже, не може да забременее до тогава, какви ли съвети ще й даваш - чак страх ме хваща...
Само ще ти кажа, че моята майка ме е родила на 18 години и това не ме е спасило биологично от преждевременен изчерпан яйчников резерв. Също ще ти кажа, че имах изключително лека многоплодна бременност - дори не съм повръщала, а децата ми се родиха живи и здрави в деветия месец без нито един ден в кувьоз. Сигурно тази новина доста ще разстрои закостенелите стереотипи, с които си свикнала да живееш. Толкова ли е трудно да избягваш да съдиш другите, да лепиш етикети и да поставяш диагнози на жени, които не познаваш и на техните невръстни деца ? 

Какво значи една вечер? Една вечер на 6 месеца брои ли се 
Иначе аз никога не съм казвала, че проблемът е на друг, знам, че си е мой. Просто ме дразни да се иронизира.

С първото дете за известен период мъжът ми работеше 6 дни в седмицата, а в неделя казваше, че иска да си почине на тишина и спокойствие, което значеше аз и детето да сме извън къщи, за да не му пищи никой на главата. Така че 6 дни гледах детето сама вкъщи, а на седмия обикаляхме навън.

Тези, които са твърдели, че децата не трябва да се отделят, всъщност най-вероятно са имали помощ от време на време или пък са с кротки и спящи бебета, играещи си сами.
Не виждам как някой в моето положение ще каже такова нещо.
Въобще иронизирането по темата ми е като сипване на сол в раната.

Имам три деца, каквито имам- такива ще гледам и възпитавам. Надявам се да не се уфлянкват много- хубавите неща стават бързо, ако не стават, трябва да си преосмислиш стратегията, не да чакаш и да се кумиш.

Дъщерите си ще посъветвам да не чакат до 35, не само заради биологията, а и заради мисленето, защото прекалено много години, прекарани в "кариера", могат да те затъпеят повече и от деца и стоене у дома.

Двете ми дъщери са породени, избързах да ги родя, за да нямат стогодишна майка. Ако съм млада и хубава дълги години- бонус, но за всеки случай гледах да ги родя по-рано.

Аз винаги съм била на принципа - Който има деца - да си ги гледа. И на мен като Сирената свекърва ми ми предложи да съм и го оставела (пак е друг град) и да се върна на работа, пък ще си го виждам събота и неделя   Въпроса е всичко да е умерено - не всеки уикенд да го хвърлиш на работещите ти родители, за които това е единствената почивка за седмицата, но не и да се залепиш за него и да не го оставяш и за минутка, защото не можело без мама.   Юна - ако сматяш, че една вечер на 6 месеца е ОК....аз говоря за една вечер на седмица или хайде десетина дни. Като изобщо не включвам тук пазаруването например (което пак си отнема час примерно). Съжалявам, че се е налагало да работи толкова, но в крайна сметка и той е родител. Нищо няма да му стане ако вечер след работа застане да загледа едно бебе за 2 часа.

Аз и на двете си дъщери ще кажа, че е много по-добре да родят преди 35. Но ако така им се стекат обстоятелствата в живота, че да забременеят чак на 36, няма да ги убеждавам да не раждат, само защото не е в най-подходящия момент.

Аз ще им кажа, че е добре първото дете да се роди преди 30. И ако може по-раничко, просто ей така, да си имаш повече млади години с дете. Иначе колкото и да са бурни...забравят се някак и отлитат кой знае къде, а уж много приключения имаше...накрая- нищо налице. И с учене, и с работа е така, уж много усилия, а всъщност човек доста се разпилява, носи се по течението и то времето минава.

Животът понякога има много странно чувство за хумор и ирония. На твое място не бих бързала да чертая бъдещето на децата си, защото не знаеш с какво може да се сблъскат. Има жени, които до 35-40 не успяват да намерят половинка, някои дори прибягват до баща-донор. Това "кумене", за което говориш битува само в празната ти кратуна, защото в 90% от случаите изобщо не става дума за нежелание да имаш деца, умишлено отлагане във времето или чиста проба егоизъм. В повечето случаи се касае за двойки със стерелитет или за жени с лична житейска драма. Ако си разшириш с една милимунда кръгозора, може и да проумееш, че светът е шарен и не се ограничава в зоната ти на комфорт, която едва ли превишава десетте квадрата на собствената ти спалня.
Такива, като теб, които много говорят, но рядко мислят и се тупат в гърдите на тема възраст, често се оказват разплути лелки с безвкусен грим и смешно облекло. Аз тежа 60 кг, грижа се за външния си вид, обиколила съм половината свят, владея 4 езика, тренирам 2 пъти седмично, карам колело и ми дреме на шмайзера какво мислиш ти за моите 40 години и за генотипа на децата ми, защото съм сигурна, че ако застанеш до мен, ще се изгубиш в собствената си невзрачност и безмозъчност.

Бих спестила този пост, но хорската простотия, повърхностност и елементарност радко ме оставят безучастна. Никога в обкръжението ми не е имало хора с толкова дребнаво мислене и не съм вяравала, че биха могли дори да съществуват в 21-ви век. Жалко за трите ти деца, дано не слушат майка си, а намерят по-правилен път да развиват мисловните си процеси.

Сигурно много ще ми се разсърдиш и обидиш. Отговарям ти веднага: не ми пука !