Православието като начин на живот-6

Когато си кръвотечива може да се изповядаш, но без да целуваш след това светите икони. А свето Причастие не можеш да приемеш в това състояние.
Трябва подготовка за изповед. Има и условия за допускане до изповед. Ето тук може да прочетеш. http://www.pravoslavieto.com/books/pastirskoto_sluzhenie/3.htm.и тук  http://www.pravoslavieto.com/docs/Tainstva/izpoved/index.htm
Има въпросници за изповед и по тях трябва да се подготвиш за изповедта, като на едно листче да напишеш греховете, които си извършила, и това което те притеснява. Изповедникът също ще те пита и първата изповед ще е по-скоро разговор, но ти трябва да си подготвена. Листчето върши работа да не забравиш нещо при изповедта от притеснение. На изповедта трябва да отидеш искрено разкайвайки се за греховете , които си извършила и твърдо убедена/решена/, че няма да извършиш повторно тези грехове и нищо да не премълчиш. На свещеника трябва да кажеш, че ти е първа изповед.

Благодаря ти много ако се сетиш нещо друго казвай

Здравей, PEPI 78. Изповедта е един вид пряка връзка с Бога. Ти говориш със свещеника, казваш му греховете си, но той е един свидетел на тази твоя връзка с Бога. Явяваш се пред Него, пред Господ, Който така или иначе всичко е видял и знае, не бива нищо да скриваш, защото ще ти тежи двойно. Наистина, кажи на свещеника, че за пръв път се изповядваш и той ще го има пред вид. Ще ти задава въпроси, ще те насочва... Изповядвайки се от сърце и душа, ти сваляш от плещите си товара от всички изповядани грехове. Те вече са простени и когато излезеш, душата ти пее (не знам как да го обясня). Не го приемай като изпит в училище, примерно. Нормално е да те е срам и да ти е трудно да кажеш някои неща. Но не забравяй, че свещеникът е чувал почти всичко и всъщност той се радва повече за теб ако изкажеш най-  тъмните си тайни и това те спаси, отколкото да спестиш нещо и да се изкараш безгрешна. Не бива да говориш за това какво са направили другите, дори те да са виновни, нито да се оправдаваш. Хубаво е да не се влиза в излишни подробности. Това с листчето е полезно, но само като подсказване да не забравиш нещо. Всичко трябва да идва много дълбоко отвътре, да е осмислено предварително и както е казала echi, да си решена да не повтаряш повече същите грехове. Не е лесно, на всички ни се случва и да ги повторим, но това е една борба. Падаме, но не се отчайваме- ставаме и продължаваме да се борим. Но си заслужава. Цената е нашето спасение. 
 На мен ми бяха от голяма полза тези Писма на свещеници за Изповедта. Бог с теб!
 

pepi 78, избери си внимателно изповедник и се изповядвай само при него. Много е важно!

Аз ползвам въпросника на дядо Йоаникий: http://www.pravoslavieto.com/docs/Tainstva/izpoved/vaprosi_pri_izpoved.htm

Успех и Бог да помага!

Най- хубаво е човек да си има изповедник,  но рядко можеш да го намериш от първия път. Това не бива да те отчайва. Всеки свещеник или монах притежава Божията благодат. А който търси, намира

Стартира православна двучасова радио- програма. Ще бъде интересно да чуем първата емисия.

http://dobrotoliubie.com/2016/11/18/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0 … 1%81%D1%82%D0%B0/

Имах предвид да не се прехвърча от свещеник на свещеник. Някои хора се изповядват просто при този, който се случи на смяна.

И аз така правех в началото . В нашата църква свещениците са четирима, при всеки от тях се е случило да се изповядам. Било ми е полезно. Благодарна съм за всичко. След това Господ ми изпрати нашия отец, който не е в София, но вече ходим само при него.
 Намирането на изповедник е път, съпроводен с молитва. Някой, който за първи път се изповядва как да познае, че това е неговият отец?

   Да се присъединя и аз към съгласните
В църквата, където ходихме има два свещеника. Единият е винаги намръщен и говори малко сопнато. Другият има малки деца, винаги е усмихнат и много мил със всички малчовци. Когато е на смяна слиза при децата в неделното училище и разговаря с тях. Логично е вторият божи служител да ми е по- симпатичен. Един ден съм с децата на разходка и го срещаме с неговото семейство. Дъщеря ми (тогава беше на 4, де) протегна ръка и започна да вика с ясен, звънък, детски глас: "Мамо, мамо, ЛЮБИМИЯТ ти поп, ЛЮБИМИЯТ ти поп!" Всичко де що беше в района се обърна, аз умрях от срам , а човекът само се засмя, поздрави ни, попита децата как са и ги благослови!
Еми, да, харесвам този отец Ще ми се да имаше повече такива като него

Честит празник! Божията майка да закриля нас и нашите семейства!

Как ще отбележите Денят на християнското семейство?
Че ще се отиде в някой храм, ясно. Ами после?
Аз се чудя. Идеята е на този ден семейството да е заедно. То през седмицата всеки е по задължения, ама вечерта е свободна. И, какво?

Който е в София може да посети концерта, посветен на Въведение Богородично и Деня на християнското семейство в храм Св.Неделя. От 18 ч. е, ще има благослов и от Патриарх Неофит.

elito_bu, много ме развесели с тази случка .
Децата са толкова искрени и чистосърдечни. Според мен случилото се е доставило радост и на отсрещния човек, в случая на свещеника. Както се казва, Бог му е приготвил похвала от една искрена детска душа - какво по-хубаво от това!

Симпатикона, когато човек има деца- весели случки дал Бог. Ето, днес заведох децата на църква след училище. Застанахме пред иконата "Въведение Богородично" и накратко им обясних историята на празника. Дъщеря ми ме погледна и каза: " Това не е празник. Това е тъжно. Празник е да си с мама и тати. Защо са дали Дева Мария? Не е ли била послушна?"