Православието като начин на живот-6

  • 60 730
  • 741
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 1 314
Вчера попаднах на тази статия: http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=a … 35&Itemid=186

Нищо не казвам, просто реакцията на детенцето ме подсети за нея. Simple Smile

Всъщност аз имам проблем с представянето житията на децата мъченици. Нямам представа как да говоря на децата си за св. Вяра, Надежда, Любов, св. Кирик... Сещате се. За седемте отрока от Ефес имаме книжка и там някак по-леко са представени нещата, но тези кървави жития, ох!

# 211
  • София
  • Мнения: 8 954
Вчера попаднах на тази статия: http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=a … 35&Itemid=186

Нищо не казвам, просто реакцията на детенцето ме подсети за нея. Simple Smile

Всъщност аз имам проблем с представянето житията на децата мъченици. Нямам представа как да говоря на децата си за св. Вяра, Надежда, Любов, св. Кирик... Сещате се. За седемте отрока от Ефес имаме книжка и там някак по-леко са представени нещата, но тези кървави жития, ох!

Моето лично мнение е, че всяко нещо с времето си. За малките деца за светиите трябва да се разказва като вярващи в Христос и достойни хора. Постепенно когато пораснат и почнат да разбират понятието жертва вече могат за се въведат и знанията за мъченичеството. Но да се говорят такива работи примерно на 5-6 годишно дете, това си е чиста проба опит то да се откаже от религията.

# 212
  • където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 790
В тази връзка искам да попитам кога започнахте да говорите с децата на тема вяра и по какъв начин.Аз бях пробвала преди да спомена за Бог,който е създал хората,но мисля,че не ме разбра.Сега изчаквам тя сама да ме попита.Досега ме е питала единствено какви са тези хора по иконите.Аз си спомням,че на 6 годинки вече вярвах в Бог без никой да ми е говорил за това или да ме е водил в църква.

# 213
  • Мнения: 508
Допреди две години водих децата на неделно училище. Там им говореха за светиите, Бог, Исус Христос, Дева Мария, ангелите. Сега аз се занимавам с това. От библиотеката взимам православни книжки, написани специално за деца. Някаква монахиня им беше автора, но в момента не мога да се сетя за името.
Хубаво ще е да има и часове по вероучение в училищата, ама аз още не съм срещнала Sad

# 214
  • Мнения: 508

Но да се говорят такива работи примерно на 5-6 годишно дете, това си е чиста проба опит то да се откаже от религията.

Дядо Хаджия, прав си. Ако само й бях споменала, че  са завели Дева Мария за пръв път в храма, дъщеря ми щеше да разбере защо този ден е празничен. Що ми трябваше да се отплесвам  ooooh! 

# 215
  • където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 790
Допреди две години водих децата на неделно училище. Там им говореха за светиите, Бог, Исус Христос, Дева Мария, ангелите.
А,на колко години бяха,когато ги записа на неделно училище?Аз също ще търся такова,когато малката стане поне на 6 г.

# 216
  • Мнения: 508
Дъщеря ми беше на 4г., а сина- на 7г.
Ходиха има- няма 1 година и зимата ги спрях, защото не беше отопляема нито църквата, нито помещението, където бяха децата.

# 217
  • Мнения: 1 314
Моите деца знаят, че Бог е Този, Който ни е създал, нашият Небесен Баща, Който ни обича безкрайно, грижи се за нас и се натъжава, ако грешим. Но къщата ни е пълна с православни книжки,  гледаме православни филмчета, оцветяваме икони, непрекъснато си разказваме за вярата. А и децата израстват в дом, където се молим, постим, ходим редовно на църква, причастяваме ги. Е, имаме си своите кусури, не си представяйте, че сме за пример...  Embarassed Но децата дишат вярата още от времето на зачатието си.

Писах, писах, а исках просто да кажа, че никога не е прекалено рано. Ние започваме с "Отче наш..." и тропарите. Като гледат от мен спонтанно започват да правят земни поклони през Великия пост. Това като са на 2-3 годинки.

Малката сега е 2 годинки. Скоро не го е правила, но до скоро съвсем спонтанно си взимаше някаква книжка (която си представяме, че е молитвеник) и почваше: "Отче наш, Отче наш..." и така повтаря до безкрай. Още не знае цялата молитва. Simple Smile

Извинявайте, че писах толкова много за нас. Дано не го приемете като фукане. Embarassed

# 218
  • където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 790
Mama Barba,благодаря за отговора!
Моята дъщеря също се кръсти и имитира това,което вижда в църквата.На "Отче наш" все още не съм я учила,защото тя още не знае абсолютно нищо за Бог.Аз искам да разбира това,което прави и защо го прави и затова изчаквам да ме попита.Не искам да натрапвам нищо или да я дресирам като кученце.Искам всичко да стане естествено и да носи вярата в сърцето си.Ще са ми полезни и други мнения.Как се е получило при вашите деца?

# 219
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 159
Моите деца знаят, че Бог е Този, Който ни е създал, нашият Небесен Баща, Който ни обича безкрайно, грижи се за нас и се натъжава, ако грешим. Но къщата ни е пълна с православни книжки,  гледаме православни филмчета, оцветяваме икони, непрекъснато си разказваме за вярата. А и децата израстват в дом, където се молим, постим, ходим редовно на църква, причастяваме ги. Е, имаме си своите кусури, не си представяйте, че сме за пример...  Embarassed Но децата дишат вярата още от времето на зачатието си.
В къщи ситуацията е подобна, но вече децата ми са на 8 е 11 и ми става все по - трудно /да не кажа невъзможно/ да им задържа вниманието, когато им говоря за това. Да не говорим, че все още идват с нас на църква, но с нежелание. Не са им интересни такива книги и филми /то пък кои са им интересни?!?!/ Въобще влизаме в една възраст, която се характеризира с военни действия Mr. Green

# 220
  • Мнения: 42
Моите деца знаят, че Бог е Този, Който ни е създал, нашият Небесен Баща, Който ни обича безкрайно, грижи се за нас и се натъжава, ако грешим. Но къщата ни е пълна с православни книжки,  гледаме православни филмчета, оцветяваме икони, непрекъснато си разказваме за вярата. А и децата израстват в дом, където се молим, постим, ходим редовно на църква, причастяваме ги. Е, имаме си своите кусури, не си представяйте, че сме за пример...  Embarassed Но децата дишат вярата още от времето на зачатието си.
В къщи ситуацията е подобна, но вече децата ми са на 8 е 11 и ми става все по - трудно /да не кажа невъзможно/ да им задържа вниманието, когато им говоря за това. Да не говорим, че все още идват с нас на църква, но с нежелание. Не са им интересни такива книги и филми /то пък кои са им интересни?!?!/ Въобще влизаме в една възраст, която се характеризира с военни действия Mr. Green
Ох ни е сме на същия хал само че сме на 6г и 11г  newsm78 опитвам се да ги заинтересувам но няма голям успех. С малкия четем децка библия и идва с мен на църква но с големия и дума да не става. И като видя други деца на тяхната възраст в църквата сърцето ми се къса.

# 221
  • Мнения: 1 110
Разбирам за какво говорите, и ние сме в предпубертетна възраст.
Благодарна съм, че моето си намери приятелчета в храма и ходи с желание. Много помогна неделното училище, от там пък се записахме във футболен отбор на вярващ треньор.
От мъничък е с мен в храма. Не мога да кажа, че сме абсолютно редовни, но почти не пропускаме литургия. Гледам да го задържа в храма, колкото повече мога, но не е лесно. Като усетя, че му втръсва и го извеждам в двора да играе.
Сега ми се ще да пристъпи към изповед, но като всяко ново нещо и това го плаши. Идвал е с мен, когато съм се изповядвала, знае какво е, но нещо го спира свободно да пристъпи. Смятам, че го приема едва ли не като някакъв особен вид "караница" от Господ, защото все пак изповядваме грехове, а той като сгреши в къщи освен караница и наказание почти нищо друго не е получавал за мой срам Embarassed.

# 222
  • Мнения: 508
Моите деца знаят, че Бог е Този, Който ни е създал, нашият Небесен Баща, Който ни обича безкрайно, грижи се за нас и се натъжава, ако грешим. Но къщата ни е пълна с православни книжки,  гледаме православни филмчета, оцветяваме икони, непрекъснато си разказваме за вярата. А и децата израстват в дом, където се молим, постим, ходим редовно на църква, причастяваме ги. Е, имаме си своите кусури, не си представяйте, че сме за пример...  Embarassed Но децата дишат вярата още от времето на зачатието си.
В къщи ситуацията е подобна, но вече децата ми са на 8 е 11 и ми става все по - трудно /да не кажа невъзможно/ да им задържа вниманието, когато им говоря за това. Да не говорим, че все още идват с нас на църква, но с нежелание. Не са им интересни такива книги и филми /то пък кои са им интересни?!?!/ Въобще влизаме в една възраст, която се характеризира с военни действия Mr. Green
Има едно филмче- Книга на книгите. На моите деца им е интересно.

# 223
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 159
Ще опитам с това филмче. Благодаря Peace
Моите ходят на изповед, но ако ги питаш, те грях нямат. Всичко си им е наред Rolling Eyes
Мисля, че я правят, за да ми угодят и сигурно казват нещо, но някак нещата, които правят са без душа. Успокоява ме /донякъде!!!/ фактът, че и аз на тяхната възраст бях в подобно положение. Не ми харесваха нещата, които трябваше да правя. Много късно дойде осъзнаването Praynig

# 224
  • Мнения: 1 314
Не мисля, че има правилен и грешен начин да отгледа човек вярващи деца. Водим се от децата, обичаме ги, молим се за тях, строги сме, но в разумни граници. За мен главното е ненасилието. Да знае детето, че е свободно да избира. Защото Бог също не ни насилва за нищо.

Вижте сега това детенце: https://www.facebook.com/DobroUtroSBnt2/videos/1125815510806543/ Ей, така да му се порадваме.

ЖДК, знам как се чувстваш. Моите диването само тичат в храма, говорят, вдигат шум. Винаги завиждам на майките с кротки деца. Но истината е, че е рано да съдим дали децата ни ще израстат близо до Бога или не. Когато пораснат, тогава ще се види.

Общи условия

Активация на акаунт