Връзка с разведен мъж. Има ли други като мен?

Е дай сега всички разведени с деца да си сложат чувал на главата и да бъдат отритнати, щото не им е потръгнал брака   Това, че някой има връзка с разведен, който пък от своя страна им дете, въобще не е болка за умиране. Щом всичко им е наред, другото си е тяхна работа. А, ако детето ми доведе разведена с дете, бих била щастлива ако си имат и свое някой ден - ама да се тръшкам за решението му.. надали. Това в случай, че са щастливи, разбират се и се уважават.

Ние се познаваме от 6 години с мъжът ми, бяхме добри познати и много се уважавахме.  До колкото ми се споделял тогава, когато бяхме приятели са били пред развод 3 пъти, няма да разквам подробности.  Ние много се уважавахме,но никога не сме имали нещо повече от познанство, после когато той се е развеждал бяхме си загубили дирите малко и се чувахме много рядко , но много си се разбирахме и много обичахме да си говорим ... не го познавам само от връзката. Той е работен човек, не е егоист, винаги оставя себе си на последно място и така..   Относно детето пиша всичко напълно осъзнато, защото самата аз мечтая за момента да стана майка и защото обичам децата и не мисля,че те трябва да са виновни заради родителите си, нясно съм,че ще е трудно с детето, но освен търпение и доброта от моя страна друго няма какво да направя.   Откакто го познавам до сега освен,че ме обича, други разлики в поведението му което познавам от преди и сега не виждам . Търпелив човек, дори прекалено, прекалено много гледа други и никак себе си , това не му харесвам, макар,че е добре за мен... но и аз не съм егоист .....  Отношенията с детето и бивашата съпруга ме притесняват,но няма какво да го обсъждам тук... то ще си покаже само...  А, относно детето,което искаме ние да имаме и малко бързаме е защото той е на 36 и му е притеснено,че ще е по възрастен баща на малко детенце, аз също съм на подобно мнение и за това така сме решили.  
    Истинска връзка съм имала, разбрах с какво мога и с какво не мога да живея с човека до мен .  Мога да ви кажа,че да приемеш да си с разведен човек, с който си приличаш за важните неща, с който мразите да се крещи, да се обижда, с който искате да решавате проблемите заедно и да ти е опора, а не някой сулю дето все не може да вземе решение за нищо или дето крещи за щяло и нещяло и нямам мира спокойствие... м/у другото именно баща ми е такъв... крещене , крещене ... искам да живея със спокоен човек и този до мен е такъв .. не всичко приема за края на света, а просто търсим решение и решаваме проблема...

Извинявам се за дългия пост, дано се разбира какво искам да кажа.
    Другото нещо е,че хората, които написаха ,че си личи че нямам деца, всъщност не ме познават, зада кажат дали изглеждам така наивно човече и че като имам мое дете ще се променя, ако неосъзнато правя нещата - да бих се променила, ако осъзнато ги правя- едва ли.   Не искам да коментиам отношенията с детето, мислила съм и при лошо поведение и при по - нормално как ще подхождам, дори съм повдигала въпроса с човека до мен именно ,защото ще бъде трудно и трябва да сме наясно, комуникацията помежду мен и мужа ми за малката ще е задължителна... нито знам бивашата съпруга дали не е злобна и дали няма да настройва детето, че да ви кажа нещо смислено.

36 г. не е късно да е баща. Мъжа ми беше на 40 г., когато се роди дъщеря ни /за него втора дъщеря/.

Как ще реагираш при лошо поведение. Едно е да реагираш при лошо поведение на твоето дете, а съвсем друго при лошо поведение на дете, което не твое, че дори и не осъзнава, че това поведение е лошо, защото в неговия свят и неговото възпитание то си изглежда съвсем нормално. Да се чудиш и да не можеш да обясниш, че това е лошо и не се прави така. Детето да отговори "у дома така го правя и не ми правят забележка", при което едва ли не ти да кажеш "майка ти е лоша и не те възпитава правилно" и би дошъл момента - "коя си пък ти да ми даваш акъл как да си възпитавам детето".

Няма да изпадам в подробности за конкретни ситуации, че моите възприятия за държание и поведение доста се различават от тези на бившата жена на мъжа ми и на свекърва ми, които основно отглеждат голямата му дъщеря.

Както казах не знам как ще протече всичко с малката затова няма какво да коментирам... Сега мога само да гадая

самата формулировка е сбъркана - на 14 вече не са момиченца, а почти самостоятелни индивиди, които са способни да разведат собствените си биологични родители, а не просто да съсипят следващите им връзки 
момиченцето на тати с невинната усмивка е по-важен фактор и ще ти създаде повече проблеми от майка му или от неодобряващите роднини

не е МАЛКА, всъщност е неудобно голяма - много по-добре за теб щеше да бъде, ако е 4, а не на 14 г.

Аз през цялото време имам чувсвото, че е сбъркала с това 14 и е искала да напише 4, защото не можеш да наричаш една 14-годишна магарица момиченце и малката. Имам син на 13 и не би ми хрумнало да го наричам малкия. В тази възраст започват да чукат рога със собствените си родители, искат свобода и самостоятелност, търсят спор на всяка цена и една нова жена е добре дошла боксова круша, върху която пуберът ще излива цялата си негативна енергия и ще прилага подли номерца. Имам приятел, който си взе жена с две деца от предишен брак - момчета на прага на пубертета. Успя да ги спечели и да им наложи авторитета си, сега му козируват и двамата, но това е, защото е мъж, при това мъж на място, една жена няма да се справи с подобна задача и ще я тормозят, както си искат.

Ами не знам дали е било връзка на възрастен или  ученическа работа,но така им се е получило.То е ясно от развода,че след като са заживели заедно и са видели че не един за друг.

Детска работа е връзка започнала на 14-15 г. и приключила на 19-20 г. както е случая с твоя мъж. Не става въпрос за връзка започнала на 16-17 и продължаваща повече от 20 г.

Е, аз имам и приятелка, която успя да се разбере с пубера на мъжа си, но беше адски трудно, въпреки че липсваше майка, която да прави нещата още по-трудни.
Абе, честно казано, преди да поживея година-две с тоя мъж и дъщеря му, не бих планирала нищо сериозно.
14 години е страшна възраст дори за собствено дете, представям си за чуждо. Бррр!

Не е невъзможно, но се иска безкрайно търпение и много емоционална интелигентност от страна на новата жена. Аз си признавам, че нямам достатъчно нито от едното, нито от другото и чуждо дете не бих изтърпяла, даже да е дете-слънце.
Разбира се, когато бях на годините на авторката, си мислех как мога да осиновя едно дете и да ги гледам заедно с моето като братя, какво пък - все дечица, най-хубавото нещо в живота, но сега си давам сметка, че изобщо не мога да гледам други деца, освен моите родни.

Ако попаднеш в такава ситуация,може да разбереш че имаш и търпението и интелегентноста.

Аз мога, ама не искам. Имам голяма търпимост към деца, но то не е само детето, ами цяла менажерия - майка, баби, рода...

Въобще разведен не ми е стоял като опция, страх ме беше от жените им.

Аз като разведена с дете въобще не исках да чуя за мъж в същото положение. Сложнотията щеше да стане експоненциална. А да ми доведат детенце...хич не се умилявах при мисълта.

Мда, моят син беше почти а 14, когато се събрахме с ММ..Първите месеци бяха трета световна направо..
Сега наблюдавам същото и при приятелката ми със син на 15 + и новият й мъж..
А става дума за 55+ мъже..

Иначе всички сме разведени, а и първият ми мъж беше разведен, с дете на 5 г когато се събрахме.
Имаше в началото леки проблеми от страна на бившата, но с времето утихнаха, а с дъщеря му винаги сме били като приятелки. Дори сега тя е вече на 25 и се виждаме често и си общуваме.