Веднъж имах възможност да получа такова доказателство. При "среща" с други две мои инкарнации, те ми предсказаха събития от бъдещето. Едното се сбъдна след 2 дни, другото след около 5 години. Но и това сякаш не ми е достатъчно..... 
- Публикувана: 13 юли 2016, 23:02 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2016, 13:26 ч.
Случи ми се нещо странно XIV
Сподели, ако не е твърде лично, пък и ще е по темата, а и е интересно...
Веднъж имах възможност да получа такова доказателство. При "среща" с други две мои инкарнации, те ми предсказаха събития от бъдещето. Едното се сбъдна след 2 дни, другото след около 5 години. Но и това сякаш не ми е достатъчно.....
Наистина е твърде лично и не искам да го разказвам подробно. Не знам точно какво да разкажа и какво да изпусна, с какви думи точно да го разкажа.... 
.... Беше в тежък за мен момент от живота ми, бях много болна. В подобно на хипноза състояние разговарях с двама напълно непознати-мъж и жена. Те поискаха да говорят с мен по-точно, представиха ми се кои са. Бях толкова шокирана, че не успях да реагирам изобщо. Просто мълчах и ги гледах. Мъжът ми припомни, че преди 20 години съм отказала да ми извадят сливиците, каза, че това щяло сега да ми създаде проблеми. Все пак поясни, че ще се размине леко. Този факт беше истина, но не виждах връзка с настоящия момент, прозвуча ми направо нелепо. Погледнах жената, тя ми каза, че съм направила грешка в най-важния избор в живота си и престои да плащам за нея много дълго. Съвсем лично е и няма да напиша в какво ми каза, че съм сбъркала. Възмутено отхвърлих това твърдение. Искаха да говорим още, но аз отказах.
Останах разочарована честно казано. Усещането ми тогава беше, че просто ми наговориха куп глупости, без никаква връзка с настоящите важни неща за мен.
2 дни по-късно се разболях от гнойна ангина посред лято(началото на септември) от нищото, както си лежах болна от съвсем друго, наложи се спешно влизане в болница заради тогавашното ми тежко здравословно състояние, но мина неочаквано леко и бързо.
5 години по-късно си дадох сметка, че наистина съм направила грешка в много важен избор. Плащам за нея. Сега в момента също.
Много пъти съм го премисляла после. Мина ми през ума мисълта, че може би всички имаме способността да предвиждаме бъдещето, но тази ни способност е заключена и не можем да я ползваме. Само понякога успяваме да се доберем до нея по някакъв начин и така научаваме събития напред, а двамата ми "гости" са плод на халюцинация, сън или бог знае какво. Друг път си мисля, че не няма причина да халюцинирам или сънувам, или да ми се привижда нещо просто така, след като цялото ми съзнание беше заето от други мисли-за здравето, лекарствата, лекарите, на които се надявах да ми помогнат....Мислила съм и че може би умственото и психическо напрежение покрай тогавашния проблем може да е накарал въображението ми да надскочи себе си...знам ли....
Като че ли ми се иска да има някакво рационално обяснение, но не го намирам. Нищо не ми се вижда достатъчно убедително, нито в едната, нито в другата посока.
.... Беше в тежък за мен момент от живота ми, бях много болна. В подобно на хипноза състояние разговарях с двама напълно непознати-мъж и жена. Те поискаха да говорят с мен по-точно, представиха ми се кои са. Бях толкова шокирана, че не успях да реагирам изобщо. Просто мълчах и ги гледах. Мъжът ми припомни, че преди 20 години съм отказала да ми извадят сливиците, каза, че това щяло сега да ми създаде проблеми. Все пак поясни, че ще се размине леко. Този факт беше истина, но не виждах връзка с настоящия момент, прозвуча ми направо нелепо. Погледнах жената, тя ми каза, че съм направила грешка в най-важния избор в живота си и престои да плащам за нея много дълго. Съвсем лично е и няма да напиша в какво ми каза, че съм сбъркала. Възмутено отхвърлих това твърдение. Искаха да говорим още, но аз отказах.
Останах разочарована честно казано. Усещането ми тогава беше, че просто ми наговориха куп глупости, без никаква връзка с настоящите важни неща за мен.
2 дни по-късно се разболях от гнойна ангина посред лято(началото на септември) от нищото, както си лежах болна от съвсем друго, наложи се спешно влизане в болница заради тогавашното ми тежко здравословно състояние, но мина неочаквано леко и бързо.
5 години по-късно си дадох сметка, че наистина съм направила грешка в много важен избор. Плащам за нея. Сега в момента също.
Много пъти съм го премисляла после. Мина ми през ума мисълта, че може би всички имаме способността да предвиждаме бъдещето, но тази ни способност е заключена и не можем да я ползваме. Само понякога успяваме да се доберем до нея по някакъв начин и така научаваме събития напред, а двамата ми "гости" са плод на халюцинация, сън или бог знае какво. Друг път си мисля, че не няма причина да халюцинирам или сънувам, или да ми се привижда нещо просто така, след като цялото ми съзнание беше заето от други мисли-за здравето, лекарствата, лекарите, на които се надявах да ми помогнат....Мислила съм и че може би умственото и психическо напрежение покрай тогавашния проблем може да е накарал въображението ми да надскочи себе си...знам ли....
Като че ли ми се иска да има някакво рационално обяснение, но не го намирам. Нищо не ми се вижда достатъчно убедително, нито в едната, нито в другата посока.
Интересно, нали всички тези състояния могат да се предизвикат чрез хипноза, дрога дори, има безброй учени ,които в такова състояние с опиат достигат до откритията си, за това си мисля ,че когато ни е лошо физически и мозъка работи по друг начин , и са напълно възможни такива видения и аз имам много такива"погледи " точно ,когато съм била с висока температура, като малка много висока вдигах и като разказвах какво съм "сънувала" близките ми бяха в потрес, вече не помня , сега не вдигам така температура 
Бяла съм на регресия. Тук в България. Видях много - 3 живота. Не е страшно. През цялото време усещах тялото си, движех ръцете си.
Разкажи, каквото сметнеш за нужно. Колкото повече разкази, толкова повече възможности за сверяване, изводи и...дано достигнем до приемливо виждане.
Бяла съм на регресия. Тук в България. Видях много - 3 живота. Не е страшно. През цялото време усещах тялото си, движех ръцете си.
Разкажи, каквото сметнеш за нужно. Колкото повече разкази, толкова повече възможности за сверяване, изводи и...дано достигнем до приемливо виждане.
Преди регресията ми казаха, че мога да виждам картини, действия, както през очите си, така и като страничен наблюдател. Но, може да имам само усещания, чувства, аромати. Аз виждах много подробности - облекла, обувки, обстановка, цветове, дантелки, тревички. Видях трима души от сегашния си живот. Общото между животите беше, че винаги съм свързана с един конкретен човек, винаги съм му помагала. В сегашния ми живот също сме много близки и си помагаме във всякакви ситуации.
Конкретен въпрос ли зададе, за да видиш точно тези животи?
Не. Но, вътрешно ми бе интересно с кого съм живяла преди и срещам в сегашния си живот. Бяха ми казали, че душите не винаги си показват лицата, много рядко очите. Другите двама просто усещах кои са в сегашния ми живот, не ми показаха лицата си. Докато третия човек (който беше във всички животи) всеки път като назовавах, че е той, ми се усмихваше и ме прегръщаше. В единия от животите ми показа и очите си.
Конкретен въпрос ли зададе, за да видиш точно тези животи?
Не. Но, вътрешно ми бе интересно с кого съм живяла преди и срещам в сегашния си живот. Бяха ми казали, че душите не винаги си показват лицата, много рядко очите. Другите двама просто усещах кои са в сегашния ми живот, не ми показаха лицата си. Докато третия човек (който беше във всички животи) всеки път като назовавах, че е той, ми се усмихваше и ме прегръщаше. В единия от животите ми показа и очите си.
А себе си виждаше ли в тялото, в което си била тогава, или беше само в позицията на страничен наблюдател? И знаеше ли дали си мъж, или жена, в какъв момент от живота си като възраст?
Скрит текст:
Не. Но, вътрешно ми бе интересно с кого съм живяла преди и срещам в сегашния си живот. Бяха ми казали, че душите не винаги си показват лицата, много рядко очите. Другите двама просто усещах кои са в сегашния ми живот, не ми показаха лицата си. Докато третия човек (който беше във всички животи) всеки път като назовавах, че е той, ми се усмихваше и ме прегръщаше. В единия от животите ми показа и очите си.
А себе си виждаше ли в тялото, в което си била тогава, или беше само в позицията на страничен наблюдател? И знаеше ли дали си мъж, или жена, в какъв момент от живота си като възраст?Конкретен въпрос ли зададе, за да видиш точно тези животи?
Не. Но, вътрешно ми бе интересно с кого съм живяла преди и срещам в сегашния си живот. Бяха ми казали, че душите не винаги си показват лицата, много рядко очите. Другите двама просто усещах кои са в сегашния ми живот, не ми показаха лицата си. Докато третия човек (който беше във всички животи) всеки път като назовавах, че е той, ми се усмихваше и ме прегръщаше. В единия от животите ми показа и очите си.
[/quote]
Различно - ту се виждах отстрани, ту в тялото си. Знаех си пола, тялото, косата, дрехите, обувките, приблизителна възраст.
От всичко дотук стигам до извода, че регресията, медитациите, астралните спомени са състояния с еднакъв корен. Най-вероятно произлизат или са свързани с един и същи източник. Затова всички разказват сходни неща.
Източникът вероятно е някъде на подсъзнателно/свъръхсъзнателно/ниво. Възможно е това да е центърът, където се съхранява и управлява цялостната информация за нас, минало, настояще, бъдеще, пътят, по който вървим, целите, които преследваме. Ако това е вярно, значи има прераждане, уроци, които учим, цялостна програма, която следваме от живот в живот. Съответно има души, с които сме свързани и се срещаме в някои от тези животи, вероятно имаме и постоянни спътници.
Има още едно нещо, което ме смущава. Центърът е един и същ, но би ли следвало да реагира различно при различен вид "дразнения"? Може би трябва да научаваме, виждаме едни неща при регресия, но пък съвсем други при медитация, още по-различни при астрална проекция, ако всичко е само игра на съзнанието. А ако не е, то по какъвто и начин да питаме, проверяваме, все ще получим един и същи отговор.
Дали са верни тези размисли?
Източникът вероятно е някъде на подсъзнателно/свъръхсъзнателно/ниво. Възможно е това да е центърът, където се съхранява и управлява цялостната информация за нас, минало, настояще, бъдеще, пътят, по който вървим, целите, които преследваме. Ако това е вярно, значи има прераждане, уроци, които учим, цялостна програма, която следваме от живот в живот. Съответно има души, с които сме свързани и се срещаме в някои от тези животи, вероятно имаме и постоянни спътници.
Има още едно нещо, което ме смущава. Центърът е един и същ, но би ли следвало да реагира различно при различен вид "дразнения"? Може би трябва да научаваме, виждаме едни неща при регресия, но пък съвсем други при медитация, още по-различни при астрална проекция, ако всичко е само игра на съзнанието. А ако не е, то по какъвто и начин да питаме, проверяваме, все ще получим един и същи отговор.
Дали са верни тези размисли?
Интересна дискусия се е получила, с удоволствие изчетох написаното. 
Попадала съм на статии в интернет за "старите души", но информацията там не е достоверна.. Бихте ли ми препоръчали хубава книга на тази тематика?
За себе си мога да кажа, че се чувствам "по-различна" от връстниците си.. и винаги е било така. Имам чувството, че съм се родила с характера си. Както са писали някои момичета по-назад, чувствам се свързана с определен минал период от време. Точно периода Първа и Втора Световни войни, и преди тях. Привличат ме стари, забравени, 'тъмни'.. и някога величествени места. Също и вещи - например като видя стара книга с твърди корици, първото, което ми идва наум, е да я разгърна и помириша. Не съм сигурна, дали ще бъда разбрана правилно, но като си помисля (не да сънувам) за някакъв замък или нещата, които изброих, в ума ми изниква силует на мъж, облечен във военна униформа от периода 1886-'99г. Лице не 'виждам'. Странното е, че се възприемам като този мъж.. Понякога си мисля, че това са спомени от минал живот..
Попадала съм на статии в интернет за "старите души", но информацията там не е достоверна.. Бихте ли ми препоръчали хубава книга на тази тематика?
За себе си мога да кажа, че се чувствам "по-различна" от връстниците си.. и винаги е било така. Имам чувството, че съм се родила с характера си. Както са писали някои момичета по-назад, чувствам се свързана с определен минал период от време. Точно периода Първа и Втора Световни войни, и преди тях. Привличат ме стари, забравени, 'тъмни'.. и някога величествени места. Също и вещи - например като видя стара книга с твърди корици, първото, което ми идва наум, е да я разгърна и помириша. Не съм сигурна, дали ще бъда разбрана правилно, но като си помисля (не да сънувам) за някакъв замък или нещата, които изброих, в ума ми изниква силует на мъж, облечен във военна униформа от периода 1886-'99г. Лице не 'виждам'. Странното е, че се възприемам като този мъж.. Понякога си мисля, че това са спомени от минал живот..
Здравейте. Определено се интересувам от ангели, архангели, задгробни животи. Скоро разбрах че всеки от нас има учители водачи. Можем да общуваме с тях в медитация или регресия дори. Аз имам непреодолимо желание да пътувам и живея в София, а съм от Смолян. Когато съм в София имам ужасно предчувствие че съм родена с важни мисии, дори последно изплаших сестра ми. Това е свързано с родителите ми които са разделени и когато съм в София усещам че трябва да разкрия злите хора от този живот. Но дойда ли си в къщи, желанието и отношението към баща ми се променят, да не кажа развалят. Миналата година ми се случи нещо, за което бях леко предупредена. Благодаря на Бог че ме върна към живот. Искам да ви предупредя че в медитациите и в регресиите ако не сте мн заземени и не сте си визуализирали защитния лъч и диамантена броня на Арх. Михаил има опастност да ви дойде нагости нежелан гост. Слава Богу още не ми се е случило.
Както и да е. Ако не ме беше страх да не би да зърна нещо зло и тъмно щях да го направя това с регресията. А за жената която е сънувала двама които са и споделяли, това са били водачите и и е добре ако знаеш имената им и да ги призоваваш.
Ако някой знае добра регресия в София моля да ми пише. Лично аз чета неща от нета и се опитвам да медитирам но страха ми е голям и просто нещата които преживях докато работех в дрогерията в Болница по онкология към ГМ Димитров никога няма да ги забравя. Тежко ще е да споделя тук.
Също не се хваля, но в най - тежките периоди усещах някаква закрила, мн същности които ме подкрепяха и насочваха, а съм убедена че сега ще се сърдят че пиша. В голямо питане бях, вървях си около Ндк, питах Бог кога ще ми прати щастие,как да общувам с ангелите хранители и нещо ме насочи да влезна в книжарницата. Търсих дълго нещо за психология, да се справя сама докато случайно намерих рафта за медитации и там не ми хареса, под него сякаш оставена сседеше една книга, а какво да видя целия рафт бе за общуване с ангелите. След като закупих едната на Дорийн Върчу, купих и за Арх.Михаил. Втория път когато търсих нещо казах мислено на ангела си да ме насочи пак. Както се жях зачела и нещо подръпна туниката ми отзад, сякаш да се обърна. Търсих навсякъде, но отново усетих подръпването, сякаш нещо ми казваше да си ходя. Беше унокално преживяване. Та така. Опитвам се да общувам а архангелите и да ги моля за мои близки. Наскоро близък приятефл и колега на майка ми съобщи тежка вест че докато работил брат му влезнал в кома. Молих се искренно, вс архангели, светии и самия Исус да му помогнат. Докато плачех нещо отново ме докосна по косата, сякаш баба докосва внучето. Знаех че е Архангел Михаил, точно на него се молих, или друг мощен. Усещането което получох е че човека ще се оправи и да не се безпокоя. До 20 дни човека се събуди. И знаете ли за мен Архангелите са могъщи, не признават вяра. Той е мюсюлманин а аз християнка, молих се от сърце и се получи. Него сподемям за да се хваля а да ви кажа че може да не знаем но обществото на светлината е до нас и ни наблюдава. Ако имате нужда призовете Арх. Михаил при пътуване или напускане на дома и той ще пази близките ви.
Много ме е страх при регресия да не се видя и да не харесам каква съм била. Другото което не знаете е че всички отрицателни емоции и страхове от вашите чувства и мисли се преобразуват и в даден вид или по време на медитация също може да се сблъсквате с това. Не знаех но е наистина страшно да си помисля какво ще стане ако страховете на хората по целия свят се наредят срещу нас. Затова нека се опитаме да живеем спокойно, да мислим за хубави неща.
Както и да е. Ако не ме беше страх да не би да зърна нещо зло и тъмно щях да го направя това с регресията. А за жената която е сънувала двама които са и споделяли, това са били водачите и и е добре ако знаеш имената им и да ги призоваваш.
Ако някой знае добра регресия в София моля да ми пише. Лично аз чета неща от нета и се опитвам да медитирам но страха ми е голям и просто нещата които преживях докато работех в дрогерията в Болница по онкология към ГМ Димитров никога няма да ги забравя. Тежко ще е да споделя тук.
Също не се хваля, но в най - тежките периоди усещах някаква закрила, мн същности които ме подкрепяха и насочваха, а съм убедена че сега ще се сърдят че пиша. В голямо питане бях, вървях си около Ндк, питах Бог кога ще ми прати щастие,как да общувам с ангелите хранители и нещо ме насочи да влезна в книжарницата. Търсих дълго нещо за психология, да се справя сама докато случайно намерих рафта за медитации и там не ми хареса, под него сякаш оставена сседеше една книга, а какво да видя целия рафт бе за общуване с ангелите. След като закупих едната на Дорийн Върчу, купих и за Арх.Михаил. Втория път когато търсих нещо казах мислено на ангела си да ме насочи пак. Както се жях зачела и нещо подръпна туниката ми отзад, сякаш да се обърна. Търсих навсякъде, но отново усетих подръпването, сякаш нещо ми казваше да си ходя. Беше унокално преживяване. Та така. Опитвам се да общувам а архангелите и да ги моля за мои близки. Наскоро близък приятефл и колега на майка ми съобщи тежка вест че докато работил брат му влезнал в кома. Молих се искренно, вс архангели, светии и самия Исус да му помогнат. Докато плачех нещо отново ме докосна по косата, сякаш баба докосва внучето. Знаех че е Архангел Михаил, точно на него се молих, или друг мощен. Усещането което получох е че човека ще се оправи и да не се безпокоя. До 20 дни човека се събуди. И знаете ли за мен Архангелите са могъщи, не признават вяра. Той е мюсюлманин а аз християнка, молих се от сърце и се получи. Него сподемям за да се хваля а да ви кажа че може да не знаем но обществото на светлината е до нас и ни наблюдава. Ако имате нужда призовете Арх. Михаил при пътуване или напускане на дома и той ще пази близките ви.
Много ме е страх при регресия да не се видя и да не харесам каква съм била. Другото което не знаете е че всички отрицателни емоции и страхове от вашите чувства и мисли се преобразуват и в даден вид или по време на медитация също може да се сблъсквате с това. Не знаех но е наистина страшно да си помисля какво ще стане ако страховете на хората по целия свят се наредят срещу нас. Затова нека се опитаме да живеем спокойно, да мислим за хубави неща.