Слънце, пясък, море - Септемврийче памперс на морето ще пече!Тема №8

Искам да ви споделя една случка от днес, от която още треперя. Бяхме на разходка сутринта с една приятелка, тя си има малко бебе, но гледаше и племенниците си и бяха с нас (единия на 10, другия на 2). Аз бях само с малкия, че съм оставила каката за два дни на гости. Разхождахме се на една от сравнително оживените алеи в парка и пред мен се разигра най-големия ми кошмар (или един от най-големите) - едно колело блъсна детенцето на 2 годинки и мина през него (всъщност по-късно по следите от гума и масло по дрехите установихме, че е минало само през крачето на детето, но в момента в който това се случи ми изглеждаше направо ужасяващо). Жената на колелото спря на два метра, погедна през рамо детето, което точно се разплака и проължи (не помня добре, понеже всичко стана много бързо, но ми се струва че беше учудена и имаше изржение тип - я, нещо ми се замота в гумите, я да видя какво е, ... а дете е било. Секунди по-късно нямаше и следа от нея и изобщо не можахме да реагираме. Приятелката ми бързо гушна детето да го успокоява. Обаче жената имаше спътница, също на колело, която караше на няколко метра зад нея, също се спря да погледне (като беше на около 50 метра вече от нас). Тогава аз се свестих и усетих в себе си изблик на гняв и да си призная с вече доста груб тон я попитах как може да минат толкова близо до нас, като виждат, че има малки деца. Тя ми отговори, че ние трябва да си пазим децата, а не тя (в случая всъщност тя нищо не беше направила, но ми беше под ръка, понеже приятелката й избяга). Аз й казах, че в случая нормална човешка реакция е да спрат и да се извинят, а не да бягат все едно нищо не е станало или да се карат, обаче тя потегли и изчезна по алеята.
Слава Богу на детенцето му нямаше нищо почти - няколко охлузвания, следа от гума по крачето и доста уплаха. Можеше да си движи ръчичките, да стиска, стъпваше нормално и след няколко минути забрави какво е станало. Продължихме с разходката. Разделихме се, че аз трябваше да взема детската кухня на малкия. След няколко минути тя ми се обади, че ги е видяла и им е казала, каквото не можа да им каже като стана инцидента. Тръгнах и аз по тази алея, където тя ги беше видяла и също ги срещнах. Сега с доста спокоен тон казах вече на тази жена, която блъсна детето, че съм просто възмутена от постъпкаа й, как прегази детето и ичезна. Другата ме прексна с думите (цитирм съвсем точно) „Ваша е отговорността да си пазите децата, а не наша”. Аз й казах - „не отговорността е обща, всички трябва да се пазим взаимно”. Виновната тогава се обади - „аз не съм ви виновна, че вие не можете да си гледте децата”. А в този момент другата ме напада: „Вие сте дъжни, дете до 3 годишна възрас да го дъжите за ръка” - каза ми го така, все едно ми цитира закон. Аз й казах, че детето беше държано за ръка, но децата са непредсказуеми и затова трябва да се внимава като се кара възможно най-бавно и най-далеч от малко дете. И отговорът беше „Ами вие бяхте по средата на алеята, не се върви по средата, а от едната страна”. Понеже тонът започна пак да загрубява реших да прекратя темата и казах само - „Вместо да водим такъв разговор, нормална реакция е да.се спрете, да се извините, да се заинтересувате как е детето, вместо да се държите така нагло и грубо. Нямате ли капка човечност в себе си? ”. И какво ми беше отговорено от тази, блъснала детето: „Ама вие да не си мислите, че на мен ми е много приятно и така нарочно блъскам деца. Освен това аз ви се извиних, обаче това, че не сте чули си е ваш проблем.”
Репликите горе са цитати, казани по точно този начин. Не знам за вас, обаче аз съм потресена от наглостта, арогантността и безочието на хората. И това бяха жени на възраст над 40, не говоря за някакви хлапета, които не внимават. Големи хора, които освен, че нямат мозък да помислят за последствията от действията си, нямат и сърце, да се трогнат поне малко от това, което са направили.
Преди няколко месеца дъщеря ми я блъсна люлка и й пукна ключицата на една детска площадка, а 2 минути след това друго детенце беше блъснато от същото. Бях ви споделила за този инцидент и реакцията на майката. Как дойде и ни се развика защо не си пазим децата и как тя не била.длъжна да ни ги пази. Тогава се чувствах толкова виновна, понеже за секунда се обърнах и това стана, а наистина трябваше да я пазя. Обаче при случката от днес, не мисля, че приятелката ми сгреши в нещо - детето беше блъснато буквално на сантиметри до нея. По абсолютна непредпазливост на водача. Незнам аз ли нещо съм в грешка, обаче за последните 4 месеца вече за втори път чувам тази реплика „вие трябва да си пазите децата, а не аз”