Винаги закъснявам

Въобще не ме вълнува В смисъл, че въобще не се вълнувам да контролирам някой, да контролират мен, да се налагам и обратното. Гледам нещата да са в ред, а ми е все тая дали е по инициатива на мъжа ми или по моя, важното е всичко да е окей

интересен въпрос задаваш.
според мен не е наясно с отговора осъзнато.
желанието за манипулация е по-първично отколкото съзнаваме. движението е преди думите, да.

Изнервих се само докато те чета, а ако си ми приятелка не знам .
Ужасно мразя да закъснявам и мразя, когато някой ми губи времето и ме кара да го чакам и за мен това е признак на неуважение! Добре, че сред моите познати нямам такива случаи .

Защото вечното закъснение е свързано с подсъзнателното желание за контрол, който лицето не може да осъществи в действителност. Затова и тези хора, въпреки че самите закъсняват, се изнервят когато другите закъсняват спрямо тях. Психологически проблем е и може да е свързан и с повишена тревожност. А манипулацията също е опит да се контролира другият.

DV84, ето ти подсъзнателен опит за контрол: "...спокойно - ще се изплатя! Ама с моята точност, не се знае кога", т.е. ти всъщност казваш "От моето закъснение, т.е. от мен зависи кога ще се издължа и така аз контролирам положението". Но понеже не искаш да го кажеш направо и евентуално да се конфронтираш, го правиш завоалирано чрез друг механизъм.

Глупости на търкалета... Закъсняла съм да ги взема от училище, занималня, детска градина може би повече от 50 пъти. Никой не вика социалните заради закъснели родители. Направо се чудя откъде ги измисляте някои неща. Не закъснявам колкото авторката, слава богу, но и аз  съм от закъсняващите. Ако се наложи обаче, мога да ходя и навреме в повечето случаи. А това че не може да се разчита на такъв човек в работата не е вярно и няма връзка. Моята пък започва в 8:30, аз ходя в 9:30-10:00. Оставам по-късно от другите, пак си работя 8 часа, не по-малко. Обичам да спя до по-късно, затова го правя. Понякога като не ми се ходи в офиса, даже не ходя, работя от къщи.  Никой не ми е направил проблем за това, даже ме повишиха наскоро.  Не съм единствената идваща по-късно, макар че повечето идват по-рано. Забелязала съм, че ако си на по-висока позиция или идваш все по-късно или пък си тръгваш по-рано. Работното време е препоръчително. Важното е да се работи 8 часа, не е особено важно от колко до колко часа. Разбирам защо не я разбирате. В Блгария много се дъжи на определено работно време, а не на свършена работа. Тук в САЩ в много фирми никой не те следи кога идваш и си отиваш, следи се само свършил ли си работата навреме. Така че не се впечатлявайте толкова на нейните закъснения, фирмената култура е различна. За такива закъсняващи като нас, тая държава си е рай направо. Аз обаче за срещи с приятели Закъснявам 5-10 минути, не чак толкова много, а за работни срещи и самолети- никога.

И да, контролиращ тип съм. Но не мисля че закъснявам за да контролирам някой или нещо си. Всъщност смятам че непланираното закъснение си е тотална липса на контрол и самоконтрол. Затова се и опитвам да не закъснявам: за да имам по-голям контрол над нещата.

Супер . Това ми хареса много. И според мен е съвсем вярно. Благодаря че го написа.

Мразя да закъснявам и да чакам. Не съм много организирана, но някак успявам никога да не закъснявам.

Според мен трябва да видиш къде точно се корени проблема за закъснението... В забравянето да погледнеш часовника/ако е така навивай си аларма/, в това,че забравяш за къде си тръгнала, в това,че не знаеш колко време ти трябва за да стигнеш от точка ,,А,, ,до точка ,,Б,,. Не е нормално закъснението да е хронично.
Реално ако имаш среща в 10 в кафето до блока, какво те възпира да отидеш на време - опиши подробно...,забравяш,много време се обличаш,тръгваш в последния момент...,просто открий кое ти е проблема...Много е дразнещо това закъснение имах една приятелка като теб, от както почнах да не я чакам повече от 6-7мин - взе да идва на време...
Наистина ли твоите приятели седят и те чакат повече от 10мин и не ти звънят по телефона - да те питат къде си. Ти като отидеш с един час закъснение и те те чакат? Не ми се вярва....

В Университета имахме гост лектор, който изнесе много интересна лекция, касаеща възприемането на времето от всеки индивид. Разбира се, не мога да пресъздам 4 часова лекция, но на тези, които им е интересно в ретроспекция: Например кучетата нямат представа за време. Малките деца също - те не могат да преценят дали е минал час или 10 минути или 5 часа. С порастването придобиваме усещане за хода на времето и тогава се намесва Анщаийн, който казва, че то е относително и на практика потвърждава, че е индивидуално. За влюбения, чакащ приятелката си един час е цяла вечност ... За мерна единица възприемаме минутите и часът и всички, чието усещане за време е настроеное към тази мерна единица се стремят да се вместват и са в синхрон. Разбирате ли, като биологичния часовник? Въпреки това ВСИЧКИ сме имали моменти когато времето ни е изненадвало - забавяло е своя ход или го е забързвало. 15 минутен разговор се е оказвал час и десет, дълга дрямка се е оказвала 20 минутно прилягване.

Та в края на тази лекция този невероятен немски професор наблегна на това, че закъснението не е липса на организация и закъсняващите не са лежали на дивана с цел да закъснеят. Най-веротно и те са си направили план на някакво ниво - 15 минути душ, 10 минути обличане, 20 минути придвижване, но времето за тях е трудно за планиране и контрол. Остава леко имагинерно. Представете си сега една трилионна част от безкрая на Вселената - не ви се отдава нали? Ето така не всеки мозък асимилира времето и пространството. Тези, които са добре с ориентацията, често смятат, че тези, които не се ориентират са смотани. А е въпрос на мозъчни центрове и т.н.

Закъсняващите и неориентиращите в повечето случаи са творци. Истински творци. И не мислете, че всеки който може да рисува или майстори нещо е творец. Творец е този, който може да сътвори нещо, което се е родило изначално в главата му, а не го е видял някъде или сглобил с видени тук и там части.

Вероятно повечето умряха от скука прекарвайки поглед през написаното, но мен лично силно ме интересува психологическия аспект на закъсняването. Самото физичееско забавяне е просто дразнещо, но нищо не означава.  

Нямам такива приятели и се радвам, че е така. Гледам да съм винаги там където трябва 5-10 минути преди уговореното време, а ако се случи и с 5 минути да закъснея, веднага се обаждам да кажа.
Аз не мога да си представя какво ти се случва за да закъсняваш толкова много, сериозно. Явно виждаш, че закъсняваш и пак не тръгваш (срещата с майка ти например). Не ти ли пука, че човекът те чака? В това забързано време когато времето все не стига, си е направо обидно да караш някой да виси като паяк половин час.

Темата все едно аз съм я пуснала. Закъснявам непрекъснато и ми е ужасно неприятно и тягостно всеки път. А тази учебна година, която мина, щерката беше първи клас. Горкото дете, накрая започна да ме моли да не закъсняваме, за да не я заведат при директорката. Ужас. Записвам се за идеи. Иначе, за контрола - така е, обичам всичко да е под мой контрол, но закъсненията ми ме оставят с точно противоположното чувство - че контролът ми се изплъзва.
Ох, темата ме подсети, че наближава 15.09.

Приятелите ми свикнаха, а и те са от закъсняващия тип. Случвало се цяла компания да имаме среща и да отидем почти едновременно 40 мин. по-късно. Не се изнервям, когато чакам, имам някакво чувство за справедливост все пак.

Искам да отбележа, че неуважението няма нищо общо със закъсненията ми. Не действам на принципа - "Няма да закъснея за срещата с Пенчо, защото го уважавам, обаче ще закъснея с Пенка - щото не я уважавам". Нищо общо. Закъснявала съм за всички, както се казва - строга, но справедлива. Струва ми се, че проблемът ми е в това, че винаги преди да тръгна се сещам да свърша 10 други неща, които мога да свърша после, но подхващам едно-две.. и времето отича. Когато закъснея, за нещо което касае само и единствено мен (както примерът със самолета), се ядосвам, но когато закъснея за среща - тогава вече се притеснявам и въпреки това, много често се стига до там. Не съм установила за себе си да съм контролираща, дори напротив. Не обичам контрола, не обичам и мен да ме контролират. Не виждам каква е връзката между едното и другото. Споменах за майка ми.. е тя е олицотворение на закъсняващите. Познавам я толкова добре и знам, че не го прави нарочно и затова си мисля, че може би вътрешният ни часовник не върви по план. Сестра ми, брат ми.. точни са, като швейцарски часовници, дори когато знаят, че ще закъснеем - те са там и ни чакат. После има 1 час скандал, но са там. Те са на обратния полюс - мразят да чакат, но още повече мразят да ги чакат. Когато се е налагало да тръгваме от в къщи със сестра ми, тя е изпадала в истерии, като вижда, че аз закъснявам.

Ето - ти откри проблема си, че се захващаш с нещо преди срещата... Изгради си приоритети, не слагай по важност на първо място ,,тези 10 други неща,,,цени времето на другите. Не знам как не си останала без приятели и как продължават да те чакат.... Ти поставяш себе си и твоите неща на първо място - но не може да губиш времето на другите,които са поставили ТЕБ на първо място,като са точни за срещата... Това наистина си е неуважение от твоя страна,граничещо с непокизам и егоизъм, оправдавайки се,че е наследствено...
Вземи мерки и се промени,за да бъдеш пример за детето си , за да не стане като теб,промени се и заради хората,които поставят теб на първо място и НЕ си търси повече оправдания...!!!!

А ти какво правиш в това време, че закъсняваш?

А ако имаш среща с някого, който няма да те чака - лекар, зъболекар, среща по работа с хора, които не те познават? Тогава отиваш ли навреме?