Публикувана: 26 юли 2016, 14:47 ч.
Последно мнение: 9 септ. 2016, 20:19 ч.

Проблем с възпитанието на двегодишно дете

12 631
106
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да помогна на 2-годишното си дете да управлява емоциите си и да заспи по-лесно?
Какви са най-добрите начини за успокояване на дете, което изпада в истерия?
Как да се справя с дете, което ме удря и дърпа?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да помогна на 2-годишното си дете да управлява емоциите си и да заспи по-лесно?
  
  Децата на 2 години често изпадат в истерия поради разочарование и излишна енергия. За да управлявате това поведение, поддържайте спокоен тон, установете рутина за лягане и избягвайте стимулиращи храни преди сън. Педагозите препоръчват по-ранно време за лягане, тихи игри преди сън, четене на книги и постепенно установяване на ритуалите за лягане.
- Какви са най-добрите начини за успокояване на дете, което изпада в истерия?
  
  При изпадане в истерия е важно да запазите спокойствие и да избягвате говорене, което може допълнително да раздразни детето. Може да се опитате да пренасочите вниманието на детето към нещо друго или просто му оставете малко време, за да се успокои само. С напредване на възрастта обясненията и разбирането на емоциите ще станат по-ефективни.
- Как да се справя с дете, което ме удря и дърпа?
  
  В случай на агресивно поведение е важно да запазите спокойствие и да установите ясни граници. Може да опитате леко да задържите детето, без да го стискате болезнено, за да му покажете, че сте по-силни. Избягвайте физическите наказания като пляскане, тъй като те рядко работят и могат да влошат агресията.
- Как мога да помогна на 2-годишно дете да заспи лесно?
- Какви съвети се дават за управление на дете на 2 години?

# 90 31 авг. 2016, 23:39 ч.

над кукувичето гнездо
Мнения: 9 737

Не прочетох цялата тема, детето ми е по-малко от вашия случай, но наскоро прочетох една книга, която ми се струва много полезна за случая. При нас работят техниките, описани в книгата, но не съм пробвала всичко, а и хлапето е още малко... като цяло, идеята много ми допадна и вичко изглежда много логично.
Успех!
http://ciela.bg/books/book/naj-shtastlivoto-dete/1233

# 91 1 септ. 2016, 08:45 ч.

Мнения: 1 098

Няма да изпадам в излишни спорове.Темата не е "кой е по-по-най" и не целя да доказвам,че подхода ми е по-добър от твоя или обратно.И кога стана "Ние и Аз" та не съм разбрала?!Всеки си преценяв как да възпита детето си и кой метод реагира върхи него.Изказах си.мнението просто и първото нещо което ми дойде на ум,когато ти четох поста е дресирането.Детето трябва да изпълнява командите ми иначе знае какво ще му се случи.Аз виждам разлика,ти ако не виждаш-ОК.

# 92 1 септ. 2016, 09:26 ч.

Sofia
Мнения: 4 887

Някои са толкова докачливи по отношение на употребата на конкретни думи....

дресирам:
(гл.) укротявам, обучавам, приучавам, уча, научавам, упражнявам, тренирам
(гл.) възпитавам
(гл.) дисциплинирам
(гл.) опитомявам

# 93 1 септ. 2016, 09:46 ч.

София
Мнения: 44 411

Направо не мога да повярвам! Възпитани деца на 2 годинки. Да бе да! Възпитанието е процес, който трае дълго и колкото да ни се иска, не можем да го съкратим, а особено в периода на "бебешкия пубертет".

Синът ми примерно, се държеше нормално, даже си имахме уговорка за магазина, обаче към 4-5 часа следобед го избиваше на невъзможни искания и истерии и това беше. "Искам при бабааа". Ама въобще не му пукаше, че баба я няма, на работа е и пр. Лягаше на улицата и това е. Бабичките се пулеха и даваха акъл, аз си чаках да му мине. После отмина и сега /на 6/ е доста разбрано дете.

# 94 1 септ. 2016, 09:55 ч.

Варна
Мнения: 1 805

Free, има хора, които не признават хормонални бури, мозъчни експанзии и тестостеронови екстремуми (при момченцата) и тн...Хората искат възпитани бебета! Защото на 2, че и на 3 понякога са си баш бебета...Аз за това по-тактично се опитвам да обясня на близките ми с малки деца, че по-добре да се ограничиш достъпа до изкушения, отколкото зорлем да го караш да се контролира, когато мозъчната кора не му го позволява (детето не носи вина за това). И яко разсейване - но ти си изисква и лично ниво на въображение от страна на родителя, което не всеки го притежава. Вярно е, че има самотни родители, които няма как да не отидат до магазин с детето си, но останалите спокойно могат и да не си водят децата в магазин, за мен не е загуба. Моето дете никога не се е тръшкало за зрънчо, вафла или шоколад, защото не ги е яло и не разпознава опаковките. Ако му хареса някоя шарения, ме пита какво е, но по-скоро като музеен експонат ги разглежда, отколкото като изкушение, което желае да получи, сега, веднага, на секундата.

# 95 1 септ. 2016, 10:00 ч.

София
Мнения: 44 411

Аз си ходех до магазина с него. В началото много препускаше /пусках го/, но някак защото ни е кварталния магазин, ни изтърпяха. Иначе не пипаше. Също така, тъй като му давах тази свобода, се съгласяваше на сделка за "едно нещо''.

Напоследък пък е станал много по-нахален, ама аз съм си виновна. Пак влиза за по едно нещо, но 3 пъти. Mr. Green

# 96 1 септ. 2016, 18:43 ч.

Мнения: 12 659

Опх, нее!

Отказвам се да пиша - в момента бебето комшийче над нас е решило да разруши апартамента, а майка му такива викове нададе горката, ама такива шумове се чуха, че сякъш блока ще се сгромоляса, hahaha

пък аз съм тръгнала да пиша за тръшканията на моето дете в някакъв форум - голяма пародия... hahaha

Само за магазина ще кажа... Като се тръшне в магазин го хващам като чувалче през краката и го изнасям навън по най-бързия начин. Като излезем извън магазина го оставям да се нареве, докато намеря нещо да му отвлека вниманието и край, успокояваме се и двамата и си продължаваме разходката.
В големите магазини си играем на гоненица около рафтовете, ако съм го пуснала от количката с цел "свобода на личността" Laughing

, докато не ми писне, щото все пак трябва и да напазарувам. И тогава пак "чувалчето на рамото, в количката и към касата".
Бе, малки са децата, не може да искаме да са перфектни от сега. Grinning

# 97 9 септ. 2016, 13:55 ч.

Пловдив
Мнения: 306

Който има по-спокойни и сравнително по-уравновесени деца (още от раждането говорим), той си мисли, че това е в следствие и благодарение на отделеното внимание и изключителното възпитание на родителя. Това определено НЕ Е моето мнение. Който не е имал буйно, щураво, палаво и доста активно дете, той не знае за какво става дума. С първото ми много се втелясвах. Търсих вината в себе си, въпреки че всички около мен виждаха колко давам от себе си и се опитваха да ме успокояват. Още от бебе до към 4-5 годишна възраст в чудо се бях видяла. Повечето ми приятели се чудеха как издържам, а тези с деца с половин уста казваха, че ако направя еди-как-си ще успея с възпитанието. То не бяха четене на книги, то не беше консултация с детски психолог, то не беше чудо, като заедно с това вървеше и усещането ми за провал като родител. И от изключителен дивак като малък, сега е възпитан и спокоен второкласник. Сега и сестра му е чудо на чудесата. Пак правя всичко по силите си и за сега НИЩО не дава резултат, но само който е имал тазманийски дявол в къщи, само той ще ме разбере. Вече не обръщам внимание на тези, които смятат че аз съм виновна - за себе си аз мога да кажа че давам най-доброто, на което съм способна като майка. Оттам нататък, когато някоя "перфектна" майка с "перфектно" отроче започне да ми обяснява защо детето ми е такова вече изобщо не обръщам внимание.

# 98 9 септ. 2016, 14:07 ч.

Мнения: 6 640

Remember me..., много здравословно и правилно мислене според мен, поздравления. само не разбрах защо си посетила детски психолог с първото си дете?

# 99 9 септ. 2016, 14:14 ч.

Пловдив
Мнения: 306

Цитат на: sylviana в пт, 09 сеп 2016, 14:07

Защото пак такива, които имаха спокойни деца ми дадоха съвет, че не е лошо да направим И една консултация при специалист. Просто защото той беше див - това е най-точното определение. Пищеше (когато не ставаше на неговото), скубеше, хапеше, търчеше като изтърван в магазини и пр. Не ставаше с обяснения, не ставаше с наказания, дори съм го пляскала отново без резултат. Как ли не бях пробвала и това беше единственото останало. Според психоложката му нямало абсолютно нищо, било период. Ми, права беше. Обаче мисълта ми е, че тези, които имат спокойни деца не го разбират това.

# 100 9 септ. 2016, 14:27 ч.

Мнения: 6 640

разбирам. аз бях по същия начин със спането на детето - до 4.5 години не спеше през нощта, будеше се на пресекулки, нощни кошмари, ставаше в 4-5 сутринта. чувствах се много виновна, защото отвсякъде ме облъчваха със съвети за създаване на режим на детето и ритуали за лягане, начини за преработване на емоциите у децата и т.н., които бяха абсолтютно безрезултатни. плюс че аз се съсипах от недоспиването и се чувствах толкова безсилна, бях доста отчаяна.

# 101 9 септ. 2016, 14:38 ч.

Мнения: 30 802

Цитат на: amy_nka в ср, 31 авг 2016, 16:37

Аз нямаше да пиша, не и в тази тема, ама хайде, реших да ви развеселя малко... Аз пък не възпитавам детето си, ами го дресирам като котка. Laughing

Методът ми е абсолютно доказан - всичките ми котки са умни и щастливи същества. Обичам да разговарям и с животинки и с деца и не ме притеснява, че бебето ми е дресирано. Между коте и бебе не виждам разлика по отношение на поведение и разум. Grinning

Двегодишно за мен е още бебе. Щом не може да си сменя памперса сам, мама командва, със всичките му последствия от това. Peace

Най-полезните съвети за справяне с малки деца са от шоуто The Dog Whisperer. Децата откликват на жестове и изречения от 2-3 думи. Както и на среда и рутина. И да му говориш, не чува 70%, само чува шум. Имам предвид говорене с цел обяснение и възпитание, не четене на приказки или разказване- там слуша интонация с интерес. Обаче ако е направило беля, ще чуе "Не беля!". Няма да ви изслуша лекцията.

За мен е добре двегодишните да се водят и да се карат- улеснявам си така живота. Изобщо вече не ме грее креативност и себеизразяване- ако трябва да се върви в посока и направление, ще върви. На две са доста вече възприемчиви към доста навици и поведения.

# 102 9 септ. 2016, 14:41 ч.

Мнения: 12 659

Малко да отклоня темата, понеже споменахте за кошмарите... Мен ме притеснява, когато бебето има кошмари. Това означава, че подхода ми го травмира, а не трябва да е така. Помня, че от изписването ни още, се усмихваше на сън, спеше кротко. От както обаче иска да прави нещата сам, по негов си начин, и той не пасва на моите норми за послушание, и се караме (аз на него, той на мен), е сънувал и кошмари. Това означава, че детето е много емоционално. Чувството за вина също ме притеснява. Той от сега знае какво е "беля". Rolling Eyes

# 103 9 септ. 2016, 15:04 ч.

Мнения: 6 640

amy_nka, не знам как точно протичат кошмарите при вас. при моето имаше период на night terrors, който беше същински ужас за всички у дома. педиатърът ми го обясни с незряла нервна система на децата и че възприятията и начина на реакция на нервната система не зависи от това дали аз като майка правя или не правя нещо.

# 104 9 септ. 2016, 17:47 ч.

Куциндрел
Мнения: 25 051

Абе, Хесус, ти нали щеше да раждаш 4-то дете? Сега пляскаш ник с 2 деца.
Я да попитам аз ТатЮ тоз Шок оня Хесус ли е?!? Thinking

Препоръчани теми

Лапане на пръсти от 5г дете

Детето не се отделя от мен

Бяло слузесто течение с кръв

Поведение на 2 годишно дете .

Причина:

Причина: