Един дерт по-малко.Ще зарадвам ММ с клюкината за лимита. Дано да са повече процентите, че неговият лимит си стои непокътнат.
Кати, аз в Париж съм ходила, не е като да не съм, ММ не е ходил. Обаче да ти кажа, Париж не е Франция. Да си призная, ходи ми се пак, ама в истинската Франция. В малките градчета, особено на юг. Не че ще откажа и разходка из Париж де.
Виетнам е една държава, която в последно време има много голям икономически растеж. Развиват с бързи темпове туризма си и заедно с Лаос имат невероятно крайбрежие. Курортите им по морето са уникални. Имам познат, който живя 4 години в Шанхай /а там е лудница/ и всяка година ходеха на почивка във Виетнам. Тя и жена му е французойка, раждана в Ханой де. Та майката на жена му съвсем сериозно се е замислила да си се върне във Виетнам, даже си е купила жилище. А навремето е дала един куп пари, за да ги изведе от там с брат й.
А цената за 14 дневно пътуване си е ОК. Само като си представиш колко струват самолетните билети...
А, дано!
Писали писали не мога да ви насмогна 
Я ми кажи как е устроено вашето жилище, ако е удобно. Един колега на ММ се нанесе преди месец, та видях неговия апартамент и останах поразена. Не от друго, а от това, че в голямата стая, където има възможност да си направиш кухненски кът, няма вода. Вода има само в банята и така, както са разположени стаите, няма начин нито да си сложиш пералня, нито да прекараш вода за кухня. То за сам човек не е удобно, пък какво остава за семейство.
А мъжовете ви кво искат, да сте само арматура и тапети ли? Ами то човек трябва да има какво да щипне, бе. Мрънкали, ами да вземат те да свалят, пък да ги видя.
? И аз имам проблем с дясното рамо, вследствие натоварване при работа ( друго си е да те боли напр. от тежеста на чашката с кафе и цигарата
)


, но, слонска му работа. Коалите си имаха бебета и женската, като всяка майка беше заета да ги пази, топли и да им се радва. Мъжкия се радваше на цялото внимание на посетителите. При женската и малките имаше камера, която на екран отвън показва какво се случва при тях. Има кът, наподобяващ джунгла - с влагата, горещината, растенията...както си му е ред. Има и пещера с прилепи, свободно летящи, но много бързо избягахме от там. Розово и бяло фламинго, щрауси, лъвове, панди, пантери, пингвини и много риби. не съм фен на рибите и морските обитатели, но там просто ми спря дъха. Коралови риби, с неописуеми окраски. Пресъздадена истинската им среда на живот. Неща, които съм гледала по National Geographic. В залата, където са рибите, свири нежна музика, места за сядане и съзерцаване, изключителна терапия. Къщата на палмите и пустинната къща ги пропуснахме. Исках да влезна пустинната къща, но любимият отиде до там и каза, че има предимно кактуси. Бяхме виждали вече в Балчик, за това решихме,че тези ще ги подминем. Съжалявам, че не ни стигна времето за музея на каляските, но... следващия път. Обратно с метрото, което е много добре уредено, независимо от 5 линии, които странно защо са номерирани до 6. Линия 5 нямат. Едва ходейки вече се добрахме до апратамента. Следващият ден беше с абсолютно свободна програма. Бяхме решили, че просто ще се разхождаме, ако нещо привлече погледите ни, ще ходим, но нищо предварително набелязано. първата ни спирка беше в Щадпарк. Там се намира златната статуя на Щраус. Задължителна атракция и място за снимки. При предишното ни посещение не успяхме да стигнем, но тогава екскурзоводите ни разказваха, че японците ги спирали на границата и проверявали апаратите им, ако липсва снимка на златния Щраус, ги връщали обратно