Аз имам един приятел с който много се караме спорим,сърдим ,но никога не се изоставяме.Също и много си помагаме.През ноща не му звъня,защото знам,че спи и чакам да стане сутрин и да му звънна и да му разкажа защо не съм спала.Уважам нуждите му.Също така знам,че семейството му е преди мен.Съобразявам се с това така ,че да не му се налага да избира между мен и тях...Помагаме си долкото можем за да сбъднем мечтите си.Нищо ,че някой са странни за мен ,но и той не одобрява някой от моите...Но си заслужава да видя усмивката на приятеля си след сбъдване на мечтата му.И да му кажа,колко е била тъпа ,а приятеля да ми се изплези и да се посмеем.Колкото и да го боли винаги казвам това ,което мисля за нещата...Казвам често ,че ми е приятел и няма нищо вечно.И ако някога е щастлив някъде другаде винаги ще остане в сърцето ми на едно специално място.Само за приятели.Вече 12 г. сме такива приятели.И още много сме преживели заедно.И нямам очаквания от приятеля.Харесвам си го с всичките му недостатъци.А някой много ме дразнят.Но си обичам приятелчето.
- Публикувана: 1 авг. 2016, 17:19 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2017, 12:20 ч.
Защо с времето изчезват приятелите?
Добре де ,кажете какъв приятел искате?Какво трябва да има,да прави,да не прави,че да ви е приятел даден човек.И колко време да е с вас ,че да ви е приятел.
Приятелствата, както и какъвто и да е тип човешки връзки се променят с времето и според потребностите. Аз не бих казала, че с времето са ми изчезнали приятелите, по-скоро се виждаме по различен начин. Като студенти живеехме заедно, излизахме заедно, ходихме по планини заедно, сега живеем в различни градове и държави и просто си плануваме почивките с цяла тумба деца заедно. Или си бъбрим по телефона с часове, разстоянието разделя, ежедневието също, но като ти е приятно с един човек, все ще се намери време за един едночасов разговор, пък било то и 1 път в месеца. Аз също нямам време и често отказвам срещи с приятели, никой не ми се е разсърдил. Но и нямам нищо против да ме потърсят дори и само за работа, така имаме повод да се чуем и побъбрим. Така де, като започнем разговора с "Чакай да те питам за... " и обсъдим всичките си познати от последните 15 години. Може би човек с времето гледа по друг начин на отношенията си с хората.
За мен приятелството е малко като влюбването, с някои хора щракват нещата от само себе си. Предпочитам приятелите ми да са хора със сходен светоглед и с подобно чувство за хумор, да имат някакви интереси. Услуги не изисквам, за услугите си плащам.
Важно ми е да общуваме относително редовно, минимум веднъж в месеца с разговор наживо или по скайп. При мен се прекъсва чувството на близост при по-големи паузи в общуването. Често чета за приятелството, че хората могат с години да не общуват, но като се съберат, всичко било както преди. Не я разбирам тази приятелска близост, при която не си научил дори някакви основни факти като сключен брак или раждане на дете. Това за мен са познанства, а не приятелства. Че аз за 6 месеца може и да съм умряла, докато приятелят ми се сети да ме потърси.
Важна е и човещината в случаи на криза - болест, раздяла/развод, смърт на близък, приятелят да може да окаже някаква психическа подкрепа. Точно този кръг на подкрепящи може да определи колко бързо се изправяш на крака. Колкото по-широк и по-пъстър, по-добре.
Напоследък все чета, че никой не обича да бъде натоварван, че приятелите са за хахо-хихи... Но рано или късно шамарът идва и в твоя посока и тогава разбираш как стоят нещата.
Важно ми е да общуваме относително редовно, минимум веднъж в месеца с разговор наживо или по скайп. При мен се прекъсва чувството на близост при по-големи паузи в общуването. Често чета за приятелството, че хората могат с години да не общуват, но като се съберат, всичко било както преди. Не я разбирам тази приятелска близост, при която не си научил дори някакви основни факти като сключен брак или раждане на дете. Това за мен са познанства, а не приятелства. Че аз за 6 месеца може и да съм умряла, докато приятелят ми се сети да ме потърси.
Важна е и човещината в случаи на криза - болест, раздяла/развод, смърт на близък, приятелят да може да окаже някаква психическа подкрепа. Точно този кръг на подкрепящи може да определи колко бързо се изправяш на крака. Колкото по-широк и по-пъстър, по-добре.
Напоследък все чета, че никой не обича да бъде натоварван, че приятелите са за хахо-хихи... Но рано или късно шамарът идва и в твоя посока и тогава разбираш как стоят нещата.
Напоследък все чета, че никой не обича да бъде натоварван, че приятелите са за хахо-хихи... Но рано или късно шамарът идва и в твоя посока и тогава разбираш как стоят нещата.
Не мисля. Тук вече е въпрос на характер, не на стечение на обстоятелствата.
Моите проблеми са си мои, не обичам да споделям и да товаря хората с тревогите си, а и честно казано, не смятам, че някой може да ми помогне или да ме утеши в момент на житейска криза. Изживявала съм доста тежки неща, за които болшинството от приятелите и познатите ми дори не са предполагали. Респективно, също очаквам ответната страна да не ме натоварва с драмите си. Има хора, които просто не се нуждаят от ничия подкрепа, било то реално или чисто морална, в случай на възниквал проблем – аз съм установила за себе си, че съм именно от тази порода.
Малцина са стабилни като теб, The Black Cat. То и подкрепата е много широко понятие, подкрепа е понякога просто да дойдат и да те изведат на кино или на разходка, или да се обадят да те чуят как си.
Но много студено ми звучи това "да не ме натоварват с драмите си". Хората не са машини. Както и да е, не те критикувам, ти така възприемаш нещата.
Но много студено ми звучи това "да не ме натоварват с драмите си". Хората не са машини. Както и да е, не те критикувам, ти така възприемаш нещата.
Напоследък все чета, че никой не обича да бъде натоварван, че приятелите са за хахо-хихи... Но рано или късно шамарът идва и в твоя посока и тогава разбираш как стоят нещата.
Какво означава шамарът идва?
Аз не съм човек, който споделя лични неща, терзания, колебания и има нужда да му се държи ръката. Разбира се, че казвам на близките си разни важни за мен си неща от типа - смених си работата, смених си жилището, пътувах еди къде си, справих се с нещо си. Обаче не чувствам нужда от морална подкрепа на други хора, които да ме окуражават или разубеждават - индивидуалист съм и може би това има значение.
Честно казано ме натоварват хора, които имат нужда обширно да дискутират нещото, което ги вълнува в момента - примерно позната, която иска да се виждаме постоянно, за да ми говори едно и също - сега да направи ли това или да не го направи, ами ако го направи, ами ако не...И това в продължение на 2 месеца като реално решение не се взима. Не виждам как мога да помогна - казвам си мнението, изслушвам веднъж-два пъти, обаче за повече нямам желание и търпение.
Малцина са стабилни като теб, The Black Cat. То и подкрепата е много широко понятие, подкрепа е понякога просто да дойдат и да те изведат на кино или на разходка, или да се обадят да те чуят как си.
Не бих казала, че съм точно стабилна – по-скоро човек индивидуалист, интроверт. Та, затова казах, че е до тип характер. Някои хора не могат, без да общуват и споделят, аз не съм от тях. А, иначе, относно излизането на кино и разходка, съгласи си, че тези неща можете да ги правите с приятелите ти и без задължително да знаят за съкровените емоционални кризи, през които преминаваш, а същевременно ефектът ще е същият – ще си се разведрила и отдалечила от проблемите, чрез прекараното с приятелите време.
Колкото до израза с "драмите" – наистина не мога да подбера по-акуратни думи – точно като натоварване го приемам лично за себе си. 
Какво означава шамарът идва?
Ами примерно губиш родител или някой, на когото много държиш. За такива "шамари" говоря, а не за колебания в работата или в интимния живот. Сериозната болест също е "драма". И излиза, че за действително важните неща и в действително тежките моменти няма никой отсреща, защото другият е много силен и няма нужда от помощ, съответно не оказва такава на по-слабите? Размишлявам си просто.
The Black Cat, разбирам за какво говориш, тъй като съм подобен тип и при криза се затварям. Но съм установила, че това не ми действа особено добре. Във всеки случай съм насреща, ако някой приятел има нужда от такава подкрепа и макар да натоварва психически (в смисъл, че е тежко и неприятно изживяване). Иначе за какво е цялото упражнение, просто да има човек някаква компания ли.
Иначе за какво е цялото упражнение, просто да има човек някаква компания ли.
Аз разбирам приятелството като наличие на сродни интереси, относително еднакви житейски виждания / нагласи и приятно изкарано време. Това ми е напълно достатъчно, за да нарека някого приятел.
Всякакъв задължаващ ангажимент, излизащ от границите на споменатото, ми идва в повече и дори би ме накарал да се отдръпна от въпросния човек. Е, чак пък добро, стига де,(въпреки, че признавам, че звучи до известна степен като отношенията с някои майки. )
Няма лошо да имаш такава представа за приятелството, макар и доста романтична, сантиментална и мечтателна сама по себе си.Не смятам, че описанието е лошо.Напротив-звучи като в книгите.
Някои хора искат точно такова приятелство, така си го представят.Не виждам нищо лошо в това.
Вярно, че не е за всеки.Много хора не обичат такива отношения.Смятат ги за откровено обсебващи.
А иначе, никой не е обиждал никого, просто всеки си казва мнението.
Явно всеки има свое виждане за приятели.И аз по принцип не споделям много драмите и проблемите си,но мисля,че приятелите са за това да те изслушват понякога,просто така да си излееш душата.Понякога да си сам и да няма на кой да споделиш не е добре.
Трагедията си остава трагедия, със или без приятели.
Добре, де, да питам нещо друго – понеже постоянно се дава като пример звъненето посред нощите, като израз на дълбоко и искрено приятелство, та се зачудих – каква може да е тази причина, поради която ще ви се наложи да притеснявате предполагаемо заспал приятел, заедно с неговата половинка, в малките часове на нощта? Питам, понеже на мен за 29 г. не ми се е случвало нито веднъж някой да опре до мен за нещо подобно, нито на мен да ми се наложи да притеснявам някого по този начин. Дайте пример – просто от интерес питам.
Не мога да отговоря, на мен и да ми звънят, аз няма да вдигна, щото по това време на денонощието изобщо не знам къде ми е телефонът. Моя много добра приятелка често не ми вдига, защото е заета и не може да слуша моите драми от типа на какво ми се случи днес. Това не ни пречи на приятелството, когато се чуем, обикновено започвам със "Знам аз, че не искаш да говориш с мен и нарочно не ми вдигаш, ама аз да ти кажа, че ..." Наша си шега, ОК си е за двете.
Иначе едни приятели, дето са от типа приятели, дето се обаждат само при нужда, нищо, че преди години бяхме доста близки, скоро звъннаха в ранни зори да се оплачат, че са им откраднали колата. Ей за такова нещо не знам какво можем да помогнем.
Иначе едни приятели, дето са от типа приятели, дето се обаждат само при нужда, нищо, че преди години бяхме доста близки, скоро звъннаха в ранни зори да се оплачат, че са им откраднали колата. Ей за такова нещо не знам какво можем да помогнем.