Трагедията си остава трагедия, със или без приятели.
Добре, де, да питам нещо друго – понеже постоянно се дава като пример звъненето посред нощите, като израз на дълбоко и искрено приятелство, та се зачудих – каква може да е тази причина, поради която ще ви се наложи да притеснявате предполагаемо заспал приятел, заедно с неговата половинка, в малките часове на нощта? Питам, понеже на мен за 29 г. не ми се е случвало нито веднъж някой да опре до мен за нещо подобно, нито на мен да ми се наложи да притеснявам някого по този начин. Дайте пример – просто от интерес питам.
Разбира се, че в този случай братовчедка ти ще звънне, колкото и да е часът – нали става въпрос за смърт на ваш общ роднина, а и се налага ти самата да уведомиш някого друг. Съвсем разбираемо е, при тези обстоятелства. Тук не виждам по какъв начин е намесено приятелството – иде реч за уведомяване за конкретна семейна трагедия, не за искане на приятелска услуга, например.
Най-добрата си приятелка я чувствам по-близка от сестра и не само я чувствам - тя ми е по-близка от сестра (имам ги и двете и мога да направя сравнение). Преди няколко години, когато токов удар за малко не уби неин близък, първият човек, на когото се обади, бях аз. В такива моменти човек невинаги знае какво/как/къде прави и няма нищо по-хубаво от това да има близък, на когото да се довери безрезервно (физически, емоционално - всякак).