Защо с времето изчезват приятелите?

  • 59 494
  • 443
  •   1
Отговори
# 105
  • Sofia
  • Мнения: 16 389
Зависи как го възприемаш този човек.
Ние сме приятелки от 25 години. Тя е кръстница на сина ми и със съпруга си са ни кумове. И последното нещо, което бих казала за нея е, че не е член на семейството ми.
ОСвен това предпочитам да се обадя на нея, отколкото на възрастните си родители. И да ги подлудя от притеснение.
Изобщо не става въпрос за колата - голям си буквалист. Става въпрос за моралната подкрепа и опора. Аз кола имам и съм активен шофьор от сто години. Не ми трябваха нито таксита, нито коли. Трябваше ми рамо, на което да се опра, докато ми мине първоначалния шок.

   Ами, точно това исках да кажа – в подобна ситуация единственото, което ще ме интересува, е състоянието на мъжа ми. Последното, за което бих се сетила, е емоционалната подкрепа, от която имам нужда към дадения момент. Скачам в колата възможно по-бързо и отпрашвам, не чакам никого. Но хората сме различни, все пак. Peace

# 106
  • Мнения: 5 070
Хубаво е да знаеш,че можеш да разчиташ на някого.

# 107
  • Мнения: 5 513
Моя дядо почина през ноща.Майка ми се обади в 6.30ч.сутринта.През ноща само лекар е констатирал смърта.Това е въпрос е на усещане да звъннеш за починал посред нощ.То какво ще направят  посреднощ ,като се съберат 10 човека.
То по тая причина и от работа ще си тръгнеш.Ама аз едва не си загубих работата,защото заради любовна драма на една позната ходих да я прибирам с колата от майната и да я закарам до родителите и ,защото да не направи нещо.Закъснях с почити час за работа.За шефа откровенното ми обяснение не беше основателна причина за закъснението ми.Та това ми приятелство щеше да ми струва работата.А после?
Тогава разбрах,че от хората се искат услуги не според нашите желания,а според техните възможности.

# 108
  • Варна
  • Мнения: 936
Ето добър пример за среднощно позвъняване.
Аз пък се чудя защо се търсят приятели само при някакви извънредни трагични ситуации. Моите приятели са хората, с които ми е приятно да си прекарвам свободното време, колкото и малко да е то. Както вече казах, когато се случи нещо наистина сериозно с или без приятели, трябва да се преживее. Но извънредните ситуации обикновено не са ежедневие, човек има толкова много моменти, които е добре да споделя с приятели.
Аз имам приятелка, при която отсядаме, когато минаваме през София. Никога не би ни отказала, дори и тя самата да не си е вкъщи. Нормално е - да поканиш приятел да преспи у дома. Само че ние сме с 3 деца, а тя - с 4 Simple Smile С нея се знаем от детските години, случва се с месеци да не се чуем или видим и при среща, да започнем разговор, като че ли вчера сме се разделили. Аз съм й звъняла в 3 през нощта, щото пристигнахме с един среднощен полет и мъж й не ни чуваше, като звъняхме на вратата.

# 109
  • Мнения: 548
Много интересна тема! Преживях тежко отдалечаване на моя най-близка приятелка. Един вид го приех като "изневяра". До ден днешен се чудя-какво намери тя  в онази, другата? Е, с нея са си по-близки! Звънят си  по сто пъти на ден. На мен един път, може и хич.Понеже работим и трите заедно и трудно го приех. Трябваха ми години да приема,че вече не съм първа , а някоя си по ред приятелка.
Дори се опитах да приема и тази роля, на някоя по ред, само и само да съм до тях.

   Боже мили, в какви филми се вкарвате. Shocked




 The Black Cat. някой искаше история да се разкаже и ето- получи я! Дали става за филм-може би, тук си коментираме различни случаи с приятели , а не търсим оценки от хора ,които не преживяват нещата като някои.

# 110
  • Мнения: 19 415
Това за умората е най-вярното и разумно нещо,което прочетох в темата.И е така за съжаление.Откакто работя активно съвсем ми е все тая дали днес ще изляза да се видя с еди кой си.
Предпочитам като се прибера да си правя там каквото ми е приятно.С времето нещата се променят много.И деца като се появят пък съсвсем.
На мен ми е добре така.Но аз съм силно интровертна и индивидуалистично настроена личност.
Когато пък се прибера при нашите си предпочитам вече да прекарвам повече време със семейство и роднинте.Те са хората,които са най-важни.Ще изляза веднъж,два пъти и то с близки приятели и много няма да има какво да си кажем.
Понякога съжалявям за това.Станала сичъм съвсем като вълк-единак,а не бях такава.Само че да ви кажа то си и е най-вече до желание.Мм все повтаря-можеш да се обадиш на толкова много хора,защо не го правиш.Ами,защото не искам.Ако много искам да се видя с някой,аз ще съм първата,която ще звънне.
За съжаление ежедневието,стреса,разтящите отговорности си казват думата.Преди не го разбирах,сега вече-да.

# 111
  • Sofia
  • Мнения: 16 389
The Black Cat. някой искаше история да се разкаже и ето- получи я! Дали става за филм-може би, тук си коментираме различни случаи с приятели , а не търсим оценки от хора ,които не преживяват нещата като някои.

   Всъщност – форумът е точно за това – споделяне на преживявания и последвали коментари от другите потребители, във връзка с тези преживявания. Който е хиперчувствителен или не желае други да обсъждат персоната му, просто не бива да пише в публични форуми. Wink

# 112
  • Мнения: 548
The Black Cat. някой искаше история да се разкаже и ето- получи я! Дали става за филм-може би, тук си коментираме различни случаи с приятели , а не търсим оценки от хора ,които не преживяват нещата като някои.

   Всъщност – форумът е точно за това – споделяне на преживявания и последвали коментари от другите потребители, във връзка с тези преживявания. Който е хиперчувствителен или не желае други да обсъждат персоната му, просто не бива да пише в публични форуми. Wink







 Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 113
  • Мнения: 1 262
Имам приятелка от ученическите ни години. Порастнахме, аз забременях и родих, тя до ден днешен не е. Тя сякаш прие доста тежко тази нова част от моят живот. До ден днешен нито един път не ми е честитила техен рожден ден. Много рядко пита как са и никога до сега не е искала да се срещне с моите деца. Аз съм над тези неща. Приех, че така е решила и толкова. Обаче след първото ми раждане, буквално пътищата ни се разделиха. Тя продължи да води ергенският си и бохемски начин на живот, докато аз порастнах и минах на друг етап. Тя започна да се катери по професионалната стълбица, а аз се вълнувах какъв цвят е акито на детето ми. Започнахме да се виждаме все по рядко. Аз макар и с бебе винаги се съобразявах с нейните планове за да се видим. Окончателно заминах за чужбина и започнахме да си пишем само за празници. Към днешна дата само аз се сещам да и напиша едно как си, липсваш ми. Тя до сега май нито един път. Тя е на мнение, че който иска да я чуе ще я потърси. Обаче и на мен понякога ми се иска да ме потърси. Естествено вече си има и други близки колежки и приятелки и това е нормално, но не е причина да разваляме нашето приятелство. Иначе когато и пиша и тя винаги ми пише, че и липсвам. Тя също много ми липсва Cry

# 114
  • Мнения: 5 070
fiolio,добре е,че все пак и все още поддържате някаква връзка. Wink

# 115
  • Мнения: 5 490
Цитат
Опитвах се да звъня, да се интересувам, но всичко беше едностранно и се отказах.
Отделно, че всеки път като се прибираме в родния ни град звъня на всички поред да се видим-хем аз единствена съм с малко дете и пак се старая да намеря време, но не би...
А най ме заболя когато последната ми доверена дружка взе да се прави на заета.
Миналата година когато редовно ѝ услужвах с пари (да уточня че ми ги връщаше после всички) и бягах до еконт да ѝ пращам, имаше време за мен  Crossing Arms
Въобще-писна ми само аз да съм инициаторът и само аз да греба в лодката Close
Като ще е така-по-добре без приятели  Naughty

Мисля, че най-често отпадат приятели, които или завиждат, или са с различен социален статус. То обикновено второто води до първото. Изисква се много силна обич, за да преглътнеш приятел, който е станал богат. Четох наскоро за един млад мъж, който измислил някаква джаджа, която го направила милионер. И сега седи сам в огромната си къща с басейн, а бедните (като него самият, преди да стане богат) му приятели го отбягват. Много му е тягостно и мъчно на човека.

Също така отпадат приятели, които имат различни интереси и занимания от твоите.

# 116
  • Мнения: 1 262
За завистта и социалният статус не мога да се съглася. Моята приятелка гради кариера и в професионален план е светлинни години пред мен. Но аз знам какво и коства това. Знам как започна от най-ниската и мизерна работа. Помня колко трудно и беше е колко безсънни нощи и струваше. Знам как се опитваше съвсем сама, без рамо до себе си. Тя заслужава това, което е постигнала. Заслужава много повече. Пожелавам и го от все сърце.

# 117
  • Мнения: 297
За мен приятелят е точно за това - за да го натоваря и психически, и физически и емоционално, както и той/тя мен.   Naughty
Дали емоциите ще са положителни или не, няма значение един истински приятел би те изслушал търпеливо как му дуднеш поредните си измислени или не проблеми, как мъжът ти това или онова, как в работата незнам какво се случило....и т.н. и т.н.  и най- накрая ще ти каже че си му надул главата!  Laughing Но ти знаеш, че той те е слушал, знаеш че те е чул.....
Аз например незнам дали имам най- добра приятелка, но има няколко момичета до мен с които мога да пия кафе, да се шегувам, да плача...  със споделянето малко ги разделям ... на едната мога да кажа едно, на другата-друго. Това е моето усещане...
И Да! С годините "добрите познати" оредяват и изчезват, приятелите - не!

# 118
  • Sofia
  • Мнения: 16 389
И сега седи сам в огромната си къща с басейн, а бедните (като него самият, преди да стане богат) му приятели го отбягват.

   Мен, ако питаш – по-добрият вариант. Я си представи приятелите му да се бяха набили като кърлежи, в стремежа си да цуцат пари от въпросния (един нерядко случващ се развой на нещата, при така стеклите се обстоятелства). Laughing

# 119
  • Мнения: 5 490
И сега седи сам в огромната си къща с басейн, а бедните (като него самият, преди да стане богат) му приятели го отбягват.

   Мен, ако питаш – по-добрият вариант. Я си представи приятелите му да се бяха набили като кърлежи, в стремежа си да цуцат пари от въпросния (един нерядко случващ се развой на нещата, при така стеклите се обстоятелства). Laughing

Приятел се мрази най-много. Тези, които ще му се нахвърлят като кърлежи, няма да са старите приятели, с които си е беднодействал, а нови, такива, които не са го познавали от бедните му години. Старите приятели го играят на достойнство и затова го отбягват, защото си мислят "Е, какво толкова, извади късмет, не че е нещо повече от мен, просто късмет" (въпреки, че щом човекът е изобретил нещо, не е само до късмет, но иди да го обясниш на приятелите му). Sad

За завистта и социалният статус не мога да се съглася. Моята приятелка гради кариера и в професионален план е светлинни години пред мен. Но аз знам какво и коства това. Знам как започна от най-ниската и мизерна работа. Помня колко трудно и беше е колко безсънни нощи и струваше. Знам как се опитваше съвсем сама, без рамо до себе си. Тя заслужава това, което е постигнала. Заслужава много повече. Пожелавам и го от все сърце.

Е, хайде сега. Wink А ако не беше й коствало толкова много? Ако се беше омъжила за милионер?

П.С. В случая, за който разказвам, човекът е изобретил някаква малка пластмасова джаджа... А е станал милионер.

Общи условия

Активация на акаунт