Защо с времето изчезват приятелите?

Няма пролем 

Много често хората бъркат понятието ПОЗНАТ с ПРИЯТЕЛ. От там идват всички грешки.

Аз не мога да си представя да имам за приятели хора,които като стана от масата ме обсъждат, или аз да обсъждам тях съответно.Това не са истински приятелски отношения, отдавам тези отношения на някаква инерция от миналото, хора, които работят заедно и се считат за "приятели" или други бизнес отношения.Това говори, че тези хора не са настроени добронамерено помежду си, а са лицемери и точно си губят времето един с друг.
Такъв тип хора не се радват на чуждите успехи.

Това обсъждане на хората веднага щом единия си тръгне не е феномен, просто вече се чудя дали някой искрено ще каже, че не го прави.

Хич не е учудващо, че вече не можеш да различиш приятел от познат.
Тъпо е, но в един момент свикваш... Че доверие можеш да имаш на 100% на семейството си, от там натам може да са 2%( недоверчивост) , но пак да са достатъчни че да не можеш да се разкриеш спокойно, ако не те обсъди ще е късмет. Наистина приятелите се броят на пръсти, ама наистина.

Хора,които ме клюкарстват не са от кръга на приятелите ми. Добри познати може,но не и приятели. На познатите си не споделям лични неща.

Напоследък и аз се замислям по този въпрос и констатирах, че старите приятели, вече са просто познати. Отначало ми беше много криво, но сега осъзнах, че това е неминуемо по ред причини.
Моите приятели от детството са в друг град, с деца на възраст различна от тази на моето, водят коренно различен начин на живот, интересите и разбиранията им за живота  също са коренно различни...Позамислих се дали реално са ми били приятели и установих, че сме били просто компания, която се е забавлявала заедно...За тези на мъжа ми важи същото, без смяната на града.
Последния път, когато се прибрах в родния ми град, решихме да се съберем с две приятелки по семейно. И с двете се познаваме от детската градина. На следващия ден, с мъжа ми си обещахме, че такова нещо повече няма да си причиняваме. Това беше нещо като събиране по задължение  

Финансите и социалния статус, според мен, определено са причина за постепенна загуба на приятелство. Съгласете се, че няма как да се получат нещата като едната страна обсъжда къде е била семейната почивка, а другата - липсата на работа например. Раздялата в различни градове, също я определям като причина.

Относно радостта от чуждия успех .. миналата година излизаме с приятеля ми и мои приятели - брат и сестра. Заговаряме се за работа, отговорности, заплати. В един момент осъзнавам, че приятелката ми взима два пъти колкото мен, моят приятел три пъти ( това не е нещо което не знам по принцип, но за да направя сравнението ), а брат й - близо четири пъти. Признавам си, криво ми стана и то много .. но сякаш не беше завист, а някаква лична равносметка и .. малко след това си смених работата.  Не мисля, че завиждам на някой от познатите/приятелите си, на всеки в едно му е потръгнало, в друго не .. точно тези с кариерата и големите заплати са без половинки или с краткотрайни връзки, а не е като да нямат желание за нещо друго. Не казвам, че няма хора с кариера и семейство, но просто около мен примерите са такива.  На моя приятел пък хич не му завиждам за заплатата, защото работи като вол, с ненормирани почивни дни, личният му рекорд е 28 поредни работни, а миналата година от 12 месеца, 8 беше в командировки. Та, лесно  се правят сметки на чуждите пари, ама как са изкарани, рядко някой го интересува. 

Няма лошо да завиждаш, но да завиждаш така, че да промениш себе си или да направиш нещото, за което завиждаш. Лошо е, когато завиждаш и вредиш на  човека и се опитваш да го саботираш...

Аз загубих близка приятелка, защото тя имаше романтични чувства към мен, а аз бях във вихъра на голямата си любов с готин пич, който впоследствие ме излъга да се омъжа за него. Тя се опита - изключително тактично - да обърне сексуалната ми ориентация, но не се получи и просто си тръгна.
Още ме боли като си спомня за нея. Липсва ми, но знам, че и да се опитаме да подновим приятелството си, нищо няма да е същото.

Доста неприятна ситуация.

Аз пък не се впечатлявам от това,че някой говори зад гърба ми.Ако искат и да ме бият,като ме няма .Все тая.
Преди време имах случаи в който една нова жена (общ работник) докато говорим ми казва -Ама ,те ми казаха,че ти...и замълчава ,защото се усети.Аз пък и казвам -Не знам кой какво ти е казал,ама на живо съм още по-зла (като характер).
Не уважам хора,които си вадят изводи за хората само по нечии приказки.

Съгласна съм. "Няма вечни приятели, има вечни интереси". В момента, в който интересите ви се разминат - Чао! (може рязко, може лека-полека)
Заради деца, бебета, рожденните им дни, ваканциите им, мъж, втори мъж, трети мъж, влюбване, ревност, спорт, бизнес, който се развива, бизнес, който буксува, липса на работа, много работа, супер много работа, говорене само за работа, само за пътуване, само за любов, само за рецепти и как се гледат бебета, кога растат зъбчета и какви са учителките в училище....... да изброявам ли още? Споменах и парите.

3 приятелки се разделили в студентските години. Учат в различни университети. Всяка си е намерила нови приятели. Две от тях раждат бебета горе-долу по едно и също време. Новите студетнски компании вече не пасват на новия режим. Намират се уж случайно, уж спонтанно и се сближават отново бързо и лесно заради бебетата, новите домове, съпрузите... Обаждат се и на третата приятелка, но се виждат точно 3 пъти с нея - тя няма съпруг и деца и стои не се вписва в семейните купони. Няма време за паркове и площадки, а вечер, когато иска да излиза с приятели, те приспиват малките и вечерят с уморените си мъже.

Абсолютно!  И няма как да е другояче.

 Да разкажа нещо,което е точно по темата.Давам един пример много неприятен за мен.Дълго е,предупреждавам ви 😃
Ние сме една компания от  три момичета и четири момчета.С някои заедно още от деца,от училище,тийн годините,та до ден днешен.Едно от момчетата от нашата компания се ожени преди всички,разбрахме случайно от други хора.Нито един от нас не беше поканен на сватбата му,само едно от момчетата-негов най-добър приятел от години а и роднина.
Стана ни обидно но знаехме че е в мн тесен кръг,та така да се каже примирихме се.Аз бях първоначално лично обидена,после премислих и реших,че така е решил той и това не може да ме накара да се сърдя дълго време.
След като се ожени и край-не сме се виждали изобщо.Не идва на сбирки,не се обажда,живеем в Сф,не се виждаме.Забрави ни съвсем,не се вижда даже и с момчетата.Рожденни дни,празници,Коледи,Нови години,все сме били заедно,споделяли сме,бяхме си мн близки.Не сме се виждали от две години.Преди ме поздравяваше за Рд Великден Коледа,сега не.Ни вест ни кост.Все ангажиран,работа,жена,курсове...
Брат му също е от компанията ни.
С него си поддържаме връзка.
Изобщо промениха се нещата след като се задомихме.Не е същото.И това е нормално.Миналата година поканих въпросното момче и жена му на сватбата ми.Много исках да дойде.Когато се обадих той се зарадва мн и каза че ще дойдат.Толкова сме били близки,а този път като говорех по телефона ми беше някак чуждо и странно.Един ден преди сватбата се обади да каже,че не са го пуснали отпуска и няма кой др да работи.
Много се разочаровах.Последно съм го видяла на сватбата на приятелката ми и едно от момчетата от нашата компания,които аз запознах и те се ожениха,а аз им кумувах.Стояха с жена му едва няколко часа и си тръгнаха първи.
Много съм разсъждавала върху тази история.Може би преувеличавам,ясно е че с времето така става.Но е жалко.За мен ако имаш желание ще дойдеш да се видиш с приятелите си.
И понеже гледам да търся вина и у себе си,а е вярно,че и аз не се обаждам,но все пак той така ни игнорира,че вече нямам и желание.
И изобщо съм си обещала,че повече няма да търся първа никого.Та така,такива истории сигурно и др ще разкажат.Аз не знам как да си го обясня,освен тривиалното-работа,семейство,др приоритети.

Какво толкова има да се разсъждава?
Жена му не го пуска, не сте й приятни, не желае той да има приятели, ревнува го.
Когато човек се задоми, трябва да се съобразява с партньора си. И ако на партньора не му харесват приятелите ви, то може да се стигне до там, че да правите избор между него и тях. Има и такива случаи.

Рядкост е примерът, при който две най-добри приятелки се омъжват и после стават семейни приятели - мъжете им се харесват и компанията става супер. По-често мъжете не се харесват или ревнуват жена си от най-добрата й приятелка и за двете приятелки остава само чуването по тел. и виждане от рядко, по-рядко. Това е живота.