Публикувана: 8 авг. 2016, 10:26 ч.
Последно мнение: 18 фев. 2017, 19:42 ч.

Познай коя е книгата - 14

49 640
734
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

От коя книга са тези цитати?
Коя е книгата, цитирана във втория пост?
Коя книга описва мъж със сребриста коса и брада, който се появява неочаквано и безшумно?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- От коя книга са тези цитати?
  
  „Гераците“ на Еллин Пелин, „Оцеола“ на Майне Рид и „Не пускай ножа“, първата книга от трилогията антиутопия „Живият хаос“ на Патрик Нес.
- Коя е книгата, цитирана във втория пост?
  
  Втората част от цитата е от романа "Хайку за вълци" на Ивайло Петров, който описва събитията по време на колективизацията в България.
- Коя книга описва мъж със сребриста коса и брада, който се появява неочаквано и безшумно?
  
  Книгата, описана в цитата, е "Мемоарите на една гейша". В нея се разказва за живота на главната героиня, която среща мъж със сребриста коса и брада.
- Коя е книгата, в която главният герой се преструва на отегчен, за да се спаси, и се опитва да привлече вниманието на мъжа, когото обича?
- Коя е книгата, в която главният герой се възхищава от майка си, но не я обича и се страхува да остане сам на този свят?

8 авг. 2016, 10:26 ч.

Мнения: 1 786

Добре дошли на всички любители на книгите и загадките!
Това е вашето място, където можете да поиграете и размените цитати от любими или не толкова любими произведения.

Регламентът е следният:
Всеки публикува цитат от книга. Който познае коя е книгата, пуска следващата загадка. Ако загадката стои повече от 24 часа неразгадана и авторът й не пуска жокер /нов цитат или инфо за автора/ или не публикува правилния отговор, който желае може да пусне нова загадка.
Приятно забавление!

smile3529

За да бъде играта по-интересна може цитатът, който пускате да не е от най-характерните за книгата. Ако никой не разпознае автора по стила му, вече може да последва по-разкриващ цитат.

Цитатите от книгите, особено от класическите произведения са много лесно откриваеми в Гугъл. Всеки може да потърси там, но пак в интерес на интригата в играта, това не е нито забавно, нито справедливо. Ако изгаряте от нетърпение да пуснете ваш любим цитат просто следете играта. Много често позналият участник се отказва от правото си да пусне цитат и го преотстъпва. Спокойно може да се възползвате от него.

И последно, но не по важност - позналият участник може да сподели с няколко изречения впечатленията си от книгата, или това, което му е подсказало верният отговор. Така ще се избегне всяко съмнение за нечестна игра. Тези, които досега не са участвали в играта - да не се притесняват - очакваме вашите любими цитати и книги.

# 1 8 авг. 2016, 10:44 ч.

Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
Мнения: 41 807

13 тема

загадката на Лимонадената Джо

Цитат

Хайде аз тогава Laughing

От любим роман:
Но никой уличен драскач не би могъл да сътвори подобен шедьовър с лицето на ХХХ. Ако му се отнемеше магията на цветовете, ХХХ можеше спокойно да бъде сбъркан с всеки от хилядите красавци на Рим. Правилни черти, симетрично лице и неподправената римщина, която един УУУ никога не би могъл да притежава. Но видеше ли го човек на живо, ХХХ си оставаше изключителен. На четиридесет и две години косата му още не даваше признаци, че смята да оредява. Пък и каква коса! Нито червеникава, нито пък златиста. Гъста, спускаща се на вълни, може би малко по-дълга, отколкото трябва. А очите му си оставаха най-бледосините на света, сякаш извадени от дълбините на алпийски ледник, опасани с дебел контур от тъмносивкаво — като гъста пелена буреносни облаци. Тази вечер тънките му, извити вежди изглеждаха наситено кафяви, също както и дългите му мигли. Но ZZZ беше заварвал XXX и при съвсем други обстоятелства и знаеше, че в момента си ги е изрисувал със стибий; иначе и веждите, и миглите му бяха толкова светли, че ако не беше бялата му, лишена от всякакъв пигмент кожа, навярно биха се изгубили съвсем.

не знам коя е книгата от загадката в предната тема Simple Smile

но не искам да изпусна отговора и вас Hug

# 2 8 авг. 2016, 10:58 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Подсказка, извинявам се, че се забавих толкова Hug

Двамата седяха в приемната, в съседство с вътрешния двор, а на масата между тях бяха сложени в чиния чепки едро, зряло червено грозде. YYY продължаваше да гледа XXX право в очите, нищо че той бе отклонил поглед. „Колко е привлекателен! — мина й през ума и изведнъж в душата я жегна някакво непреодолимо чувство на печал и самота. Навярно то бе съществувало и отпреди, но чак сега успяваше да си пробие път до съзнанието й. — Устата му е досущ като на мъжа ми, хубава. Хубава…“

Най-после XXX отвърна на погледа й; YYY се изчерви. И неговото лице също се промени изведнъж, макар и тя да не можеше да определи точно в какво се състоеше промяната — като че ли просто заприличваше повече на себе си. На устните му заигра омайна усмивка, а ръката му неусетно се приближи до нейната.

— YYY…

Тя положи длан в неговата, усети как не й достига въздух и аха — аха да се отнесе незнайно къде.

— Какво, XXX? — едва успя да му отвърне.

— Защо не започнем една любовна авантюрка?

Устата й беше съвсем пресъхнала, усещаше, че трябва да преглътне, за да не припадне, но не й се удаваше. Обземаше я смътното усещане, че пръстите на XXX са последните сламки, с които да се улови за отлитащото минало. Ако ги пуснеше, животът щеше да си отиде завинаги.

YYY така и не можеше да си обясни как точно XXX се оказа от нейната страна на масата; спомняше си само, че лицето му се беше надвесило над нейното, влажните му устни проблясваха на светлината, очите му блестяха като полиран мрамор. Застинала, тя виждаше как мускулите на дясната му ръка неспокойно мърдат под снежнобялата му кожа и в същото време усещаше как нещо в самата нея започва да трепери, не — да се тресе, някаква крехка струна, досега забравена дълбоко в нея…

YYY затвори очи в очакване. В следващия миг усети устните му да докосват нейните; отвърна му с изпиваща усмивка, сякаш да утоли глада, мъчил я в продължение на цяла вечност; усещаше се в бездна от чувства, които досега сякаш не бяха съществували, които я смайваха, ужасяваха и вдъхновяваха да изгори като факла и да се превърне в пепел.

Само секунда още и изведнъж между двамата застана цялата просторна стая. YYY се беше притиснала до ярките рисувани фигури по стената и сякаш се опитваше да се смали и скрие сред тях. XXX стоеше още до масата, поемаше дълбоко въздух, а косите му сякаш се бяха запалили на слънчевите лъчи.

— Аз… не мога! — едва не извика тя.

— Тогава нека цял живот не узнаеш един-единствен миг спокойствие!

Въпреки обзелия го гняв XXX се стараеше с нищо да не предизвиква нейните присмехи или подигравки. С фантастична ловкост си облече сам тогата, захвърлена на пода и след като се постара да покаже, че никога повече няма да стъпи в този дом, се запъти към изхода с наперена крачка, сякаш той беше спечелил битката между двамата.

В добавка на подсказката- и двете действащи лица са известни исторически фигури Peace

# 3 8 авг. 2016, 11:00 ч.

Мнения: 2 026

Извинявам се, не искам да се включвам в играта, просто и аз харесвам тази книга bouquet

Успех на всички с познаването.

# 4 8 авг. 2016, 11:48 ч.

Мнения: 1 786

Цитат на: amonqk в пн, 08 авг 2016, 11:00

Извинявам се, не искам да се включвам в играта, просто и аз харесвам тази книга bouquet

Успех на всички с познаването.

Защо да не се включиш newsm78

ако знаеш книгата, казвай я. Peace

Иначе, тоги, грозде... най - вероятно действието се развива в древен Рим, но аз не съм чела книгата. Peace

# 5 8 авг. 2016, 11:53 ч.

Мнения: 2 026

Книгата е на австралийска писателка от наше време. Една от книгите и - роман - става световно известен, има екранизации и направо му се приписват черти на класиката Simple Smile

Просто не ми се дават цитати и не ми се играе Simple Smile

Нека я познае някой, който ще играе Simple Smile

# 6 8 авг. 2016, 12:00 ч.

Мнения: 1 786

Цитат на: amonqk в пн, 08 авг 2016, 11:53

Колийн Маккълоу?

# 7 8 авг. 2016, 12:26 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Цитат на: k_kiara3 в пн, 08 авг 2016, 12:00

Цитат на: amonqk в пн, 08 авг 2016, 11:53

Колийн Маккълоу?

И аз това щях да напиша. Thinking

Да не би да е от "Птиците умират сами"? Любима книга ми е, но ... цитатите са ми непознати, значи не съм на прав път.

# 8 8 авг. 2016, 14:04 ч.

Варна
Мнения: 2 436

Ако е Колин Маккълоу и тези тоги и реални личности трябва да е от поредицата "Господарите на Рим", но не знам от коя книга, просто налучквам.
А знаете ли, че тя пише страхотни трилъри, аз наскоро ги открих и се учудих доста (аз по-личирен и нежен автор я приемах) - препоръчвам на любителите на жанра поредицата за Делмонико.

# 9 8 авг. 2016, 15:13 ч.

вятър в маслините, вятър над хребета
Мнения: 14 990

Да, от тази поредица е Peace

— Не, не ви питаха! — ревеше ZZZ. — Отрекоха на вашите братя италийците елементарното право на гражданство! Защото това гражданство си е само тяхно, то не принадлежи на вас. Вашето гражданство е просто една сянка. Само тяхното гражданство има достатъчно покритие, за да определя съдбините на Рим! Сенаторите не пожелаха да приемат в средите на своите селски, аристократични триби хилядите новопостъпили граждани, не пожелаха да дадат на своите нисшестоящи частица от магическата политическа власт! Макар и с придобито гражданство, италийците бяха лишени от практически политически права, бяха затворени в няколкото градски триби, които не могат да повлияят на никои изборни резултати! Всичко това обаче ще се превърне в минало, когато ти народе — властник, гласуваш моя законопроект, според който римските граждани-освобожденци или такива от италийски произход биват записани по равно във всяка от съществуващите трийсет и пет римски триби!