Познай коя е книгата - 14

Поезия:
"...Що ми са очи черничеви,
тъмносвилени косите? —
Той ги, майко, даже не поглежда.
Днеска го видях край чичови —
караше на паша стоката.
Беше му лицето восък бледно.
Ни ми проговори, ни погледна.
И разбрах тогава, аз, горкана:
той обича синеоката,
дето снощи другиму пристана."

Няма как да не позная Елисавета Багряна 

Да, тя е.
Ти си на ред със загадка!

Едно лято, скоро по Петровден, в село пристигна Павел.
Беше ясно и хубаво утро, прохладено от току-що изчезналата нощ. Селото се бе пробудило и селяните бързаха из улиците към полето.
Дядо Йордан седеше гологлав пред вратата на кръчмата, поправяше някакъв скъсан оглавник и говореше с дядо Матей Маргалака, който стоеше пред него с вила на рамо.
Павел ги приближи, спря се и ги поздрави. Едър, снажен войник с бяла ленена риза, със сабя през кръста. Баща му изправи глава, вгледа се в него и не можа изпърво да го познае. Лицето на Павел беше бледно, слабо и болничаво. Около очите му имаше тъмни, големи кръгове. Той се наведе да целуне ръка на баща си, който още го гледаше някак странно и не знаеше какво да продума.
— Как си, татко, добре ли си — проговори Павел, като триеше с кърпа потта от лицето си.
— Я!… Павелчо, добре дошъл, сине! — изправи се старецът и почна да целува сина си по челото. — Как така, сине Аз мислех, че си ни забравил…Не се обаждаш. Нещо слабичък си…Седни де, седни си почини тук. Е, синко, дойде си, а… Сети се за бащиното си огнище!
— То птичката, Йордане, дето се е мътила, тамо ще си отиде — заговори дядо Маргалак с тънкия си прегракнал глас и немощно заклати бялата си като сняг глава — Ще зарадваш баща си, Павелчо, и булката ще се утеши, и Захаринчо, и… Той току те вика вечери от ореха. Татко, татко, каже, ела да видиш колко пораснах!
Павел седна на прага, а баща му застана пред него със скъсания оглавник в ръка и не знаеше какво да каже от радост и от милост. Само повтаряше:
— Я гледай, а гледай! Дойде си, а!
Очите му се бяха налели и гласът му трепереше, но лице, с брада на светец, сплъстена и бяла като косата му, свали вилата от рамо и почна да трие очите си. Той на старини беше останал без жена, без деца, без род, без нищо и без никого. Една дъщеря имаше, но тя още малка беше дадена слугиня в града. Там порасна тя и потъна някъде. Никой не знаеше какво стана с нея. Разправяха, че тръгнала по лош път. Тя имаше очи сини, сини като мъниста, които връзват на конските оглавници. Дядо Йордан беше купил двора му, който беше до неговия, и една-две нивици, що имаше, па беше го прибрал у дома, да му помага, колко може, и да не мре от глад на старини. Той беше душа, пораснала в покорност на съдбата — мека, блага, изпълнена с вяра и надежда, че всяко зло има край, че тоя свят не ще се тъй да дърви, а един ден ще се оправи.
— Често съм думал на баща ти — проговори през сълзи дядо Матей, — и на булката съм думал Павел ще си дойде, той има сърце. А тя, Елка, светица е станала, синко от скърби. И пак устата и не проронва хулна дума. Чисто сърце е тя.
Павел наведе глава и не каза нищо. Тоя разговор не беше му приятен. Той простря краката си и като опъна набърчените чизми към коленете си, рече с дебел дрезгав глас:
— Много прашуляк, брей! На станцията нямаше кола и аз блъсках пеши. Е, ти как си, дядо Матей, как живееш?
— Слава на бога, синко. Живеем като всички хора. Ето, тръгнах да обърна сенцето горе у валога, па се заприказвах с баща ти и закъснях. Прощавай, синко. Да вървя, че докато стигна… Остарях, много паднах…
И дядо Матей, като се заклатушка на слабите си крака, скриви в уличката с вила на рамо и се изгуби.

Благодаря за този цитат!

Едва ли има българин да не разпознае от къде е този цитат... 

Гераците, Елин Пелин. 

Да 
Давай загадка.

    „Старият барон каза на пленника:

    — ХХХ, вярвам, че искате да знаете какво ще стане с вашата дъщеря. Като неин дядо реших да я възпитам в онази среда, където ти се движеше с удоволствие.
    Баронът позвъни пак. Една тайна врата се отвори и вътре влезе дрипав човек.
    — Имам честта да ви запозная с княз ХХХ, полски мошеник, прочут разбойник и крадец — каза старият барон и след това посочи окъсания. — Този се казва УУУ, два пъти е осъждан за убийство, той е крадец, пияница и мним просяк, а освен това е чудесен мъж, затова съм го избрал за възпитател на малката ЗЗЗ.
    Откъм леглото се чу силен вик, акушерката се наведе над лежащата, която бе изгубила съзнание.
    Старият барон взе детето от копринените възглавнички и го подаде на УУУ, който го зави в един мръсен парцал.
    Жестокият старец му даде кесия със златни монети и му каза:
 — Махни се, подлецо, изнеси това петно на моя дом и я възпитай както ти пожелаеш.
Пленникът се разгневи, сред клетвите към жестокия старец бликнаха горчиви сълзи от очите му.
Баронът извади от джоба си запечатано писмо.
— ХХХ, ти си осъден на вечно заточение на остров Сахалин, където ще работиш тежка работа. Всяка година на 12 октомври ще ти удрят по двадесет и пет камшика, за да си спомняш за рождения ден на дъщеря си. Царят е подписал присъдата ти и ме задължи да я изпълня.
— Барон О., ние пак ще се видим — извика полякът, — аз няма да умра на остров Сахалин, ще се върна оттам, когато най-малко очакваш, за да ти отмъстя.“

Сюжетът на книгата малко наподобява на Граф Монте Кристо.

Познато ми е и  ме заинтригува много.Но  не  се сещам.Търсих сюжета на Мъртвите сибирски полета-Виктор фон Фалк,отдавна я четох и  е  нещо   подобно,но  е  друга.А е  доста интересна и  ще я потърся и прочета когато стане известна загадката.Отдавна не съм чела нещо  такова,минах на съвременни кримки,трилъри и  чиклит розово.Имаше една поредица навремето от забравени  любовни романи,и  на такова ми прилича.Никак ме няма с имената.
Качвам темата  само за късметлията дето ще познае.

Боряна, познала си автора. 

Ще дам още малко цитати и ако никой не отгатне ще кажа коя е книгата и си ти. Като подсказка давам, че е в няколко тома. 

"— Детето! Ха-ха-ха, детето! Царю на ада, благодаря ти, че си ми оставил отмъщението, което е сто пъти по-страшно, отколкото, ако бях удушил нея. Можеш да разкъсаш една майка на парчета и тя не ще протестира, ако с това може да откупи живота на детето си. Обаче, ако убия детето, а нея оставя жива, това ще бъде за нея по-страшно от смъртта… "

...
 — Алфред, какво правиш? — викаше Матийо, тичайки след него.
— Искам да спася Херманса и детето си, искам да помоля моите приятели да бранят дома ми с шашките си в ръце. Уверен съм, че граф Естерхази и Пикар ще ми помогнат. Моите врагове по-скоро ще ме убият, отколкото да опетнят честта ми!
Алфред се спря изведнъж в една малка стая близо до залата, закри лицето си с ръце и заплака.
— Не мога да съобщя това на Херманса — хълцаше той, — не мога да забия нож в гърдите й. Братко, моля те, приготви я за ужаса и я доведи тук при мене… не, по-добре я заведи при леглото на детето, там ще ме намерите.
Матийо се обърна, той искаше да изпълни желанието на брат си, обаче не бе направил и няколко крачки в залата и силният мъж се разтрепера като дете и се спря уплашено пред вратата на залата.
— Късно е вече — каза глухо той.
Из коридора, който водеше към залата, се чуваха войнишки стъпки и тракане на пушки.
След минута шестима войници от републиканската гвардия застанаха на входа на осветеното пространство.
Висш офицер влезе бързо в залата. Той не си махна шапката, което показваше, че е тук по служба.
— Изпратен съм да арестувам в името на републиката един престъпник — каза той строго. — Всеки трябва да остане на мястото си, никой няма право да излиза."

Проверих ,има още една книга на автора,преведена на български.Ще  изчакам още малко   и ще напиша загадка.Не съм я чела обаче.

Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус


Проверих поне името на героинята за да съм сигурна..






Баща ми,като мнозина от нашия  род,не бе от умните,но първата значителна глупост извърши една на шестнадесет години и два месеца.За  негова чест,която отпосле трябваше да бъде и моя,веднага трябва да поясня,че баба и дядо имат вина за тази работа.Една сутрин баба влезе при него в обора,когато той бе изринал на добитъка и  се мъчеше да отлепи някаква муха изпод опашката на кобилата,пришляпа боса купчината тор,взе една сламка от коша и почна да си чопли зъбите.Тя  зъзнеше в памучния  си елек без ръкави,гледаше баща ми с мазни очи и се уригваше на лучена чорба.Баща ми или не я  забелязваше,или не искаше да и обърне внимание.Тогава тя каза:
  -Петре,тази зима ще те оженим!
Баща ми окачи конското чесало на гвоздея и  излезе на двора.Бе  така засрамен от думите на майка си,че се прибра в къщи много късно след полунощ.Баба  и дядо на туриха в сметката си неговия глупав свян от бъдеща женитба и  решиха да се сдобият с още две работни ръце.Оставаше да решат на чии  врата в селото да похлопат.

Това разказ ли е? Да не е "Преди да се родя"?

Да  ,Ивайло Петров-"Преди да се родя".
Няма такъв смях ,но е за рев.