Нова загадка:
"И хората в градчето, и пътниците, които вече сто години ползуваха Каменния хан, бяха свикнали с него и никога не бяха се питали какви са средствата, от които се издържа, как са дошли и къде е техният извор. Всички си служеха с него, използуваха го като благословено плодно дърво край пътя, което е ничие и на всекиго; поменаваха механически „упокой везировата душа“, но не помисляха, че везирът вече от сто години е мъртъв, нито се питаха кой брани и пази сега царските земи и вакъфи. Кой можеше да помисли, че нещата в света са така зависими едно от друго и са свързани помежду си даже на такава далечина? Затова на първо време в градчето дори не забелязаха, че приходите са секнали. Прислугата работеше и ханът приемаше пътници както преди. Мислеха, че парите за издръжката са закъснели, както се бе случвало и по-рано. Но минаха месеци, дори и години, а парите не идваха. Слугите почнаха да напускат работа. Тогавашният мютевелия на вакъфа Дауд ходжа Мютевелич (хората ги наричаха така и това им остана като прякор) се обръщаше на всички страни, но без да получи отговор. Пътниците сами си прислужваха и чистеха хана, колкото беше нужно за тях и добитъка им, но когато си заминаваха, оставяха след себе си тора и безредието, за да ги чисти и подрежда друг, както те подреждаха онова, което заварваха неподредено и замърсено. А след всекиго оставаше поне малко повече мръсотия, отколкото беше заварена."
"И хората в градчето, и пътниците, които вече сто години ползуваха Каменния хан, бяха свикнали с него и никога не бяха се питали какви са средствата, от които се издържа, как са дошли и къде е техният извор. Всички си служеха с него, използуваха го като благословено плодно дърво край пътя, което е ничие и на всекиго; поменаваха механически „упокой везировата душа“, но не помисляха, че везирът вече от сто години е мъртъв, нито се питаха кой брани и пази сега царските земи и вакъфи. Кой можеше да помисли, че нещата в света са така зависими едно от друго и са свързани помежду си даже на такава далечина? Затова на първо време в градчето дори не забелязаха, че приходите са секнали. Прислугата работеше и ханът приемаше пътници както преди. Мислеха, че парите за издръжката са закъснели, както се бе случвало и по-рано. Но минаха месеци, дори и години, а парите не идваха. Слугите почнаха да напускат работа. Тогавашният мютевелия на вакъфа Дауд ходжа Мютевелич (хората ги наричаха така и това им остана като прякор) се обръщаше на всички страни, но без да получи отговор. Пътниците сами си прислужваха и чистеха хана, колкото беше нужно за тях и добитъка им, но когато си заминаваха, оставяха след себе си тора и безредието, за да ги чисти и подрежда друг, както те подреждаха онова, което заварваха неподредено и замърсено. А след всекиго оставаше поне малко повече мръсотия, отколкото беше заварена."
