Или "За лачените буйки на незнайното бебе". 
Понеже стана въпрос в една тема, а и на мен отдавна ми прави впечатление как се променят, да не кажа и израждат, някои традиции и обичаи, ми хрумна да съберем на едно място, а защо не и да сравним, начините, по които се празнува раждането на бебето и последващите събития и празници в различните региони на страната.
Иска ми се да съберем разкази за това, което лично сме правили или сме били свидетели как други са го правили, за да не забие темата към бабините деветини или "една жена ми каза, че шуринайка ѝ чула, че някъде си били правели това и това...".
Символиката, съпътстваща всяка традиция, никак не е случайна. Важно е да се запазят за поколенията не само конкретните обичаи, но и смисълът, който носят – не само какво се прави, но и защо.
Надявам се, че ще е интересно за по-младите поколения, пък и е важно да запазим културно-историческото си наследство и да го предадем на свой ред на нашите деца във възможно най-чист и автентичен вид.
Глобализацията не прощава – в момента битува някаква странна смесица от обичаите на различните региони, която води до обезсмисляне на ритуалите и превръщането им в поредната кичозна демонстрация на финансови възможности, а не на споделяне на съкровените и щастливи моменти в живота на младото семейство с най-близките им хора. Затова и правя този опит за завръщане към корените, към същината, към наследството, което са ни завещали предишните поколения.
– Започвам с обичая да не се ходи при новородено бебе, преди да изминат 40 дни от раждането. Целта е да се предпазят майката и детето от болести, или както суеверните и невежи хора ги наричат "уроки". Всички знаем, че след раждането организмът на майката е отслабнал, а имунната система на бебето е още незряла. В миналото, когато медицинската помощ се е олицетворявала от селската баячка, а лекарите и лекарствата са били недостижим за мнозина лукс, такава "карантина" е била напълно логична и разумна.
– При посещението на бебето след 40-те дни се оставя подарък, най-често пари. Май няма нужда да търсим смисъла и символиката на този обичай.
– Нещо, което ме е впечатлявало като дете и затова съм го запомнила, е, когато родителите молят някой от гостите, който е по-поспалив, да откъсне конец от дрехата си (обикновено от подгъва) и да го сложи в леглото на бебето (обикновено под дюшечето) като наричане то да спи много и сънят му да е дълбок също като на човека, който дарява конеца.
Понеже стана въпрос в една тема, а и на мен отдавна ми прави впечатление как се променят, да не кажа и израждат, някои традиции и обичаи, ми хрумна да съберем на едно място, а защо не и да сравним, начините, по които се празнува раждането на бебето и последващите събития и празници в различните региони на страната.
Иска ми се да съберем разкази за това, което лично сме правили или сме били свидетели как други са го правили, за да не забие темата към бабините деветини или "една жена ми каза, че шуринайка ѝ чула, че някъде си били правели това и това...".
Символиката, съпътстваща всяка традиция, никак не е случайна. Важно е да се запазят за поколенията не само конкретните обичаи, но и смисълът, който носят – не само какво се прави, но и защо.
Надявам се, че ще е интересно за по-младите поколения, пък и е важно да запазим културно-историческото си наследство и да го предадем на свой ред на нашите деца във възможно най-чист и автентичен вид.
Глобализацията не прощава – в момента битува някаква странна смесица от обичаите на различните региони, която води до обезсмисляне на ритуалите и превръщането им в поредната кичозна демонстрация на финансови възможности, а не на споделяне на съкровените и щастливи моменти в живота на младото семейство с най-близките им хора. Затова и правя този опит за завръщане към корените, към същината, към наследството, което са ни завещали предишните поколения.
– Започвам с обичая да не се ходи при новородено бебе, преди да изминат 40 дни от раждането. Целта е да се предпазят майката и детето от болести, или както суеверните и невежи хора ги наричат "уроки". Всички знаем, че след раждането организмът на майката е отслабнал, а имунната система на бебето е още незряла. В миналото, когато медицинската помощ се е олицетворявала от селската баячка, а лекарите и лекарствата са били недостижим за мнозина лукс, такава "карантина" е била напълно логична и разумна.
– При посещението на бебето след 40-те дни се оставя подарък, най-често пари. Май няма нужда да търсим смисъла и символиката на този обичай.
– Нещо, което ме е впечатлявало като дете и затова съм го запомнила, е, когато родителите молят някой от гостите, който е по-поспалив, да откъсне конец от дрехата си (обикновено от подгъва) и да го сложи в леглото на бебето (обикновено под дюшечето) като наричане то да спи много и сънят му да е дълбок също като на човека, който дарява конеца.
