Съпругът ми е със 17 години по-възрастен от мен. Имаме прекрасни син и дъщеря - на 8 и на 5 години. Разликата в годините е без значение, поне в нашия случай.
- Публикувана: 29 авг. 2016, 11:45 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2016, 18:12 ч.
Голямата разлика във възрастта и проблемите които идват с нея
Имам колега на 68 с жена на 40, колкото и да се опитва, личат си му годинките .Отделно луда ревност го тресе да не го остави младата жена, а някои наливат масло в огъня и той се връзва.
2 състудентки навремето се ожениха за по възрастни мъже, към оня момент ние студентки, те някъде около 40 г и двете са разведени вече, а едната е с втори брака - това е около мен.
Много ярко си спомням майката на едната, дойде при нас да ни моли да я разубедим тъй като зетя е по-голям и от нея и от бащата.
2 състудентки навремето се ожениха за по възрастни мъже, към оня момент ние студентки, те някъде около 40 г и двете са разведени вече, а едната е с втори брака - това е около мен.
Много ярко си спомням майката на едната, дойде при нас да ни моли да я разубедим тъй като зетя е по-голям и от нея и от бащата.
Скрит текст: Нормални, спортни и активни, ама на 50+ и доста се поизпотяват, за да го докарат на активност като 25 годишните.
Да не говорим, че навлизат в онази опасна възраст, в която ако го дават много спортни и активни, могат да се сдобият с я инфарктче, я инсултче.
Инфаркчета, инсултчета - стават от хапки, пиене и стрес, а не от активности.Недоумявам какви 50+ мъже познавате.
Край мен всички са силно спортни, активни, някои млади татковци и въобще - наслаждаеащи се на живота с пълна сила.
Край мен всички са силно спортни, активни, някои млади татковци и въобще - наслаждаеащи се на живота с пълна сила.
Да не говорим, че навлизат в онази опасна възраст, в която ако го дават много спортни и активни, могат да се сдобият с я инфарктче, я инсултче.
И на 20+ има вероятност.
Проблемът е в натрупването на тези неща, на 20 стомахът мели камъни, на 50 вече личи дали и с какво си го тормозил
Съпругът ми е със 17 години по-възрастен от мен. Имаме прекрасни син и дъщеря - на 8 и на 5 години. Разликата в годините е без значение, поне в нашия случай.
След 10 години няма да е същото, за съжаление.
Втората жена на дядо ми беше с 20 години по-млада от него - тя е била млада вдовица на 32, той вдовец от дълги години (баба ми починала при раждане) на 52. Определено тази му жена беше неговата голяма любов. По мое време разликата помежду им вече не личеше, но моят род е с много дълголетници, които до късно са в добро здраве. Дядо до последно беше на крак, почина за един ден от жлъчна криза на почти 90. Няколко години по-късно си отиде и жена му.
Момичета, присъединявам се и аз към темата.
С приятеля ми имаме 15г разлика. Вярна съм му,той на мен също ,обича ме,подкрепя ме,всичко е чудесно ,до момента в който не започнем да спорим,за най-незначителните неща,за най-маловажното...На всяка моя най-дребна забележка отвръща с крясъци и тежки думи. Страх ме е момичета... вменява ми вина ,че може да получи инсулт,инфаркт,как ще живея аз с чувството ,че съм го уморила. Толкова много го обичам ,той е всичко за мен , нямам друг освен него... Нямам миг душевно спокойствие, живея в постоянен страх да не се случи нещо лошо. Не се радвам дори на най-щастливите моменти,защото съм обедена,че ще ни са последни. Съжалявам за объркания пост...не мога да си събера мислите.
П.П: На 20 съм .
С приятеля ми имаме 15г разлика. Вярна съм му,той на мен също ,обича ме,подкрепя ме,всичко е чудесно ,до момента в който не започнем да спорим,за най-незначителните неща,за най-маловажното...На всяка моя най-дребна забележка отвръща с крясъци и тежки думи. Страх ме е момичета... вменява ми вина ,че може да получи инсулт,инфаркт,как ще живея аз с чувството ,че съм го уморила. Толкова много го обичам ,той е всичко за мен , нямам друг освен него... Нямам миг душевно спокойствие, живея в постоянен страх да не се случи нещо лошо. Не се радвам дори на най-щастливите моменти,защото съм обедена,че ще ни са последни. Съжалявам за объркания пост...не мога да си събера мислите.
П.П: На 20 съм .
Момичета, присъединявам се и аз към темата.
С приятеля ми имаме 15г разлика. Вярна съм му,той на мен също ,обича ме,подкрепя ме,всичко е чудесно ,до момента в който не започнем да спорим,за най-незначителните неща,за най-маловажното...На всяка моя най-дребна забележка отвръща с крясъци и тежки думи. Страх ме е момичета... вменява ми вина ,че може да получи инсулт,инфаркт,как ще живея аз с чувството ,че съм го уморила. Толкова много го обичам ,той е всичко за мен , нямам друг освен него... Нямам миг душевно спокойствие, живея в постоянен страх да не се случи нещо лошо. Не се радвам дори на най-щастливите моменти,защото съм обедена,че ще ни са последни. Съжалявам за объркания пост...не мога да си събера мислите.
П.П: На 20 съм .
С приятеля ми имаме 15г разлика. Вярна съм му,той на мен също ,обича ме,подкрепя ме,всичко е чудесно ,до момента в който не започнем да спорим,за най-незначителните неща,за най-маловажното...На всяка моя най-дребна забележка отвръща с крясъци и тежки думи. Страх ме е момичета... вменява ми вина ,че може да получи инсулт,инфаркт,как ще живея аз с чувството ,че съм го уморила. Толкова много го обичам ,той е всичко за мен , нямам друг освен него... Нямам миг душевно спокойствие, живея в постоянен страх да не се случи нещо лошо. Не се радвам дори на най-щастливите моменти,защото съм обедена,че ще ни са последни. Съжалявам за объркания пост...не мога да си събера мислите.
П.П: На 20 съм .
Те вече са минали по пътя, по който вървиш, изживели са и първата любов, и следващата, а твоят приятел не е могъл да задържи връзка с жена на неговата възраст, защото е манипулатор и нечестен човек!
Използва любовта ти и страха да не го изгубиш, за да те подчини.
Нищо му няма, но ти ще се поболееш, защо си го причиняваш?
Има една българска поговорка за такива случаи:
" На болния мъж жена му почина".
Момичета, присъединявам се и аз към темата.
С приятеля ми имаме 15г разлика. Вярна съм му,той на мен също ,обича ме,подкрепя ме,всичко е чудесно ,до момента в който не започнем да спорим,за най-незначителните неща,за най-маловажното...На всяка моя най-дребна забележка отвръща с крясъци и тежки думи. Страх ме е момичета... вменява ми вина ,че може да получи инсулт,инфаркт,как ще живея аз с чувството ,че съм го уморила. Толкова много го обичам ,той е всичко за мен , нямам друг освен него... Нямам миг душевно спокойствие, живея в постоянен страх да не се случи нещо лошо. Не се радвам дори на най-щастливите моменти,защото съм обедена,че ще ни са последни. Съжалявам за объркания пост...не мога да си събера мислите.
П.П: На 20 съм .
С приятеля ми имаме 15г разлика. Вярна съм му,той на мен също ,обича ме,подкрепя ме,всичко е чудесно ,до момента в който не започнем да спорим,за най-незначителните неща,за най-маловажното...На всяка моя най-дребна забележка отвръща с крясъци и тежки думи. Страх ме е момичета... вменява ми вина ,че може да получи инсулт,инфаркт,как ще живея аз с чувството ,че съм го уморила. Толкова много го обичам ,той е всичко за мен , нямам друг освен него... Нямам миг душевно спокойствие, живея в постоянен страх да не се случи нещо лошо. Не се радвам дори на най-щастливите моменти,защото съм обедена,че ще ни са последни. Съжалявам за объркания пост...не мога да си събера мислите.
П.П: На 20 съм .
Те вече са минали по пътя, по който вървиш, изживели са и първата любов, и следващата, а твоят приятел не е могъл да задържи връзка с жена на неговата възраст, защото е манипулатор и нечестен човек!
Използва любовта ти и страха да не го изгубиш, за да те подчини.
Нищо му няма, но ти ще се поболееш, защо си го причиняваш?
Има една българска поговорка за такива случаи:
" На болния мъж жена му почина".
И аз проглеждам понякога,осъзнавам ,че е егоист. Търся вината първо в мен ,после в него . Той се определя за безгрешен. Въпреки всичко не си представям следващия ден без него.Той е първата ми тръпка ...моята любов.
Нямам сила да тегля чертата,опитвала съм толкова пъти...
И аз проглеждам понякога,осъзнавам ,че е егоист. Търся вината първо в мен ,после в него . Той се определя за безгрешен. Въпреки всичко не си представям следващия ден без него.Той е първата ми тръпка ...моята любов.
Нямам сила да тегля чертата,опитвала съм толкова пъти..
Ще те обвини отново, но тежестта ще падне отгоре ти и ще станете две нещастни деца.
Помни, че ти не си по- грешна и по- лоша от когото и да било друг- от него, също!
Напомняй си ти какво му даваш в тази връзка и си дай сметка какво получаваш и дали си представяш целия си живот прекаран така?
Защото, никой не се променя, особено когато вече е на възраст.
Няма да го промениш, затова си направи сметка дали би била щастлива с това, което ти дава.
Не би се оплакал,ако забременея,упреква ме ,че не успявам за сега. Може би не е подходящ момента ,а и аз не съм сигурна дали ще се справя сама с отговорностите свързани с отглеждането на дете. Говорили сме по темата и двамата сме против аборта и като цяло не би ме оставил сама да се спасявам. Всъщност много съм объркана , не се пазим от месеци ,може да стане всеки момент.
Е,не...Това е прекалено вече.Ако се появи и детенце кой знае за какво ще се намери да те упреква.Имам чувството,че ще съжаляваш,ако останеш с този човек.Предполагам те е страх как ще живееш без него какво ще правиш и т.н,но отношението му е отвратително,а и появи ли се бебе нещата ще се усложнят още повече.
А ти иначе финансово зависима ли си от него?
А ти иначе финансово зависима ли си от него?
Мъж, който обвинява жената до него, че не може да забременее не е никакъв мъж 
Да не говорим, че проблема може да е в него, ама Бай Ганьо как ще се излага да отиде сам да си направи спермограма. Нали жената може да се мъчи и мачка с години така.
Момиче - любов или не, проблема не е в разликата в годините, а в пространството между ушите на този човек. Махай се, докато е време, преди да си забременяла, че после ще те четем по други теми.
Да не говорим, че проблема може да е в него, ама Бай Ганьо как ще се излага да отиде сам да си направи спермограма. Нали жената може да се мъчи и мачка с години така.
Момиче - любов или не, проблема не е в разликата в годините, а в пространството между ушите на този човек. Махай се, докато е време, преди да си забременяла, че после ще те четем по други теми.
Не би се оплакал,ако забременея,упреква ме ,че не успявам за сега. Може би не е подходящ момента ,а и аз не съм сигурна дали ще се справя сама с отговорностите свързани с отглеждането на дете. Говорили сме по темата и двамата сме против аборта и като цяло не би ме оставил сама да се спасявам. Всъщност много съм объркана , не се пазим от месеци ,може да стане всеки момент.
Даваш ли си сметка, че дори и за това те обвинява, въпреки че е много по- вероятно в него да е проблема, за да не можеш да забременееш?
Момиче - любов или не, проблема не е в разликата в годините, а в пространството между ушите на този човек.
И аз така си мисля.