yahoo, не мисля, че точно " да се чувстваш на местото си" еточният израз. Няма отлагане, има добро обмисляне на фактите, и с какво си готов да направиш компромиси. Защото като сме емигрирали сме правили компромиси, продължаваме да ги правим и сега, ще продължим да ги правим и в бъдеще. За себе си, проблем виждам, че съм видяла доброто от различните държави, но съм видяла и лошото. Няма да намеря место, където ще има само хубавите неща, това със сигурност. И не е проблемът в децата, те са бързо адаптивни.
- Публикувана: 30 авг. 2016, 10:49 ч.
- Последно мнение: 26 май 2019, 23:40 ч.
Завърнали се от чужбина
Аз не съм казал за колко време да го избереш. Завинаги вече става все по-малко вероятно, но поне за периода докато те устройва. Ненормалното е да виждаш, че не е това мястото ти и да продължаваш да се измъчваш да живееш там както в случая с оригиналния пост на авторката ("...нищо не ми харесва...").
Отделно детето израства в друга среда и би имало сериозни трудности с преместване на възраст 12г. И хиляди други по-маловажни неща, които ни пречат да вземем решение. Не виждам с какво подобна история дори и да бъде разказана в пълните детайли би имала полза за някого.
Аз с дете на 12г, родено и свикнало в чужбина не бих се върнала в България. Я знае български, я не. А и е точно за кандидатстване за гимназия, познайте дали ще издържи матурите, особено по БЕЛ. Сигурно ще се справи, но ако съм му майка аз бих си седяла на д-то, за да му дам шанс да се развива и учи по познатата система в познатата държава. А и говорим за Канада, не за Зимбабве.
В България има училища, където обучението е изцяло на английски.
Какво имаш предвид под друга система?
И какъв е смисълът да се връщаш в България, щом детето ти ще учи пак на английски и няма да знае български като хората? И как ще се чувства? И като завърши какво ще работи, като е зле с българския? Или ще отиде пак в чужбина? И пак се стига до въпроса - защо изобщо се е върнало в България...
Само за да се угоди на носталгията на майка й едва ли ще се реша да подложа детето си на такъв стрес макар и българския на детето да е достатъчно добър все пак му липсват доста от познанията придобити в началните класове в българско училище. А и майката никога не е била с работно време и може да прескача до България когато и за колкото си поиска. Не е много по-различно от хората от южна България живеещи в северна или обратното за това колко често се виждат с роднини и приятели от детството. Всичко е компромиси и е нужно да се гледа по-общата картина. За много от детайлите все някой ще се оказва ощетен.