Етажна собственост 3 - ЗУЕС не е по желание, но "со кротце, со благо" помага

Р Е Ш Е Н И Е

№ 357 01.02.2016 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, X граждански състав, в публично заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

при участието на секретаря Виличка Динкова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17815 по описа на съда за 2014 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗУЕС.
Ищецът Етажна собственост сграда с адрес: град П…, ул. Р… л… № …, бл…, вх. В, представлявана от „М.. HM …“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Е.А., е предявил против С.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9026/ 20.10.2014 г., по частно гр. дело № 14023/ 2014 г. на ПРС, V гр. с-в, сума в размер на 441,51 лева, представляваща режийни разходи – електроенергия, поддръжка на инсталациите на сградата, асансьорен сервиз, такса за фонд „Ремонт и обновяване“, такса „Професионален домоуправител“ за стопанисване и управление за периода януари 2012г. – март 2014г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 25.09.2014 г.
В исковата молба е посочено, че ответникът С.А.Т. бил собственик на самостоятелен обект апартамент № … на етаж … в сграда с адрес гр. П…, ул. Р… л…. ……, бл…., вх…… Излагат се съображения, че с договор от 31.10.2012г., сключен между собствениците на самостоятелните обекти в сградата – възложител и „М….НМ 1“ ЕООД – изпълнител, било възложено на професионален домоуправител да управлява и стопанисва общите части на сградата. Излагат се съображения, че за режийни разходи в етажната собственост и по-специално на Ремонт и обновяване за периода януари 2012г. до март 2014 г. в зависимост от притежаваните от него части, ответникът С.Т. има задължение в размер на 441,51 лева. Поради липсата на доброволно изпълнение, било подадено заявление по чл. 410 от ГПК, като по образуваното частно гр. дело № 14023/ 2014 г. на ПРС, V гр. с-в, била издадена заповед за съответната сума, но длъжникът в срок подал възражение, което обуславяло и правния интерес от предявения установителен иск. Претендира разноските по заповедното производство, както и разноските по настоящото дело.

Ответникът по делото С.А.Т. е получил препис от исковата молба, като в срока по чл.131 ГПК не е депозирал отговор.
По делото е постъпила молба от 29 май 2015г. от С.Т., която молба е извън срока за отговор. Изложени са съображения относно неоснователността на иска поради обстоятелството, че същият не бил собственик на недвижим имот, находящ се в гр. П….., ул. Р…. л… №…, вл…, вх…, ет…, ап… – самостоятелен обект в сграда към посочения в исковата молба период.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 от ГПК № 9026/ 20.10.2014 г., по частно гр. дело № 14023/ 2014 г. на ПРС, V гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на 441,51 лева, представляваща режийни разход- електроенергия, поддръжка на инсталациите на сградата, асансьорен сервиз, такса за фонд „Ремонт и обновяване“, такса „Професионален домоуправител“ за стопанисване и управление за периода януари 2012г. – март 2014г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 25.09.2014 г.

С решение от 13.10.2011 г. на ОС на ЕС било взето решение да се сключи договор с „М… НМ 1“ ЕООД за услугата „Професионален домоуправител“ за срок от една година, като упълномощено лице да сключи договора била А… В… Т…… На същата дата било взето решение сумите за режийни разходи да се разпределят както следва: електрическа енергия стълбище и почистване– поравно между всички обитатели, асансьор и асансьорен сервиз – поравно между всички обитатели от 10ап. до 24ап. Учредил се фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 1,00 (един) лев за всеки апартамент, платим ежемесечно. Към протокола е приложен списък на присъствалите собственици.

С решение от 30.10.2012 г. на ОС на ЕС е взето решение да се сключи договор с „М… НМ 1“ ЕООД за услугата „Професионален домоуправител“ за срок от една година,считано от 01.01.2013г. като упълномощено лице да сключи договора била А… В…. Т….. Съгласно чл. 9 от Договора, същият влиза в сила от 01.01.2013г. и е за срок от 1 година, като ако в период от един месец преди изтичане на срока на договора нито една от страните не изпрати писмено уведомление относно неговото прекратяване, той се счита за безсрочен.

На 29.09.2013г. се провело общо събране на собствениците, на което е взето решение за започване на събиране на дължимите суми за режийни разходи по съдебен ред от собствениците на самостоятелни обекти, като е възложено на „М…. НМ 1“ ЕООД да предприеме всички необходими действия съгласно ЗУЕС и да сключи договор за правна помощ с адвокат Е.А.,*** със съдебен адрес *** качеството му на процесуален представител по образуваните съдебни производства.

През 2007г. ответникът С.Т. прехвърлил собствеността на недвижимия имот: Апартамент №…., вх….., ет….., бл….., гр. П…., ул. Р…. л….. №…. на майка си М… С….. Г……, чрез договор за дарение.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От представеното към исковата молба решение на ОС на ЕС от 31.10.2012г. се установява, че въз основа на взетото решение и изпълнението му е сключен договор с „М….. НМ 1“ ЕООД с предмет услугата „П…Д…“,като основните услуги съгласно приложение № 1 към Договора са управление на финансите и на бюджета, събиране и заплащане на таксите, организиране на общи събрания. От приложеното решение – от 29.09.13г. е видно, че е било възложено на „М….. НМ 1“ ЕООД да предприеме всички необходими съдебни действия за събиране на дължимите суми за режийни разходи от собствениците на самостоятелни обекти, които дължат суми, както и да сключи договор за правна помощ с адв. Е.А.. От друго приложено решение – от 13.10.2011г. пък е видно, че се е приело сумите за режийни разходи да се разпределят както следва: електрическа енергия стълбище и почистване– поравно между всички обитатели, асансьор и асансьорен сервиз – поравно между всички обитатели от 10ап. до 24ап. Учредил се фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 1,00 (един) лев за всеки апартамент, платим ежемесечно.
Представените писмени доказателства установяват, че всяко едно от трите решения е било взето при спазване на предвидената в чл. 15, 16 и 17 от ЗУЕС процедура- налице е бил изискуемият кворум, за провеждането на ОС е съставен писмен протокол, обявен след изготвянето му до всички ЕС, като решенията за избор на управител и за размера на вноските са по предварително обявения дневен ред. За свикването на същите са налице данни, от които е видно, че събранията са били редовно обявени с покани с отразен в тях дневен ред и дата и място на провеждане. Доколкото същите не са били оспорени в законния срок, следва да се приеме, че те са стабилизирани и са в състояние да породят своите правни последици, като обвързват адресатите си- отделните етажни собственици, които следва да изпълнят вменените им с тях задължения
Във връзка с оспорването на ответника, че същият не бил собственик на процесните обекти в ЕС, следва да се отбележи следното: от приетото Удостоверение за вписване, отбелязвания и заличавания на името на С.А.Т., ведно със справка от имотен регистър се установява,че ответникът не е бил собственик на посочения в исковата молба недвижим имот през периода, за който се дължи процесната сума. От представеното удостоверение става ясно, че ответникът е прехвърлил собствеността върху имота чрез договор за дарение на своята майка – М… С…. Г…. през 2007г. Независимо от обстоятелството, че ответникът не е собственик на посочения обект искът е основателен. Съгласно чл. 51 ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Ответникът в съдебно заседание заяви, че живее при майка си, което налага извода, че след прехвърлянето на собствеността на имота е продължил да обитава процесното жилище. Съдът кредитира и ползва изявлението съгласно чл. 175 ГПК като признание на факт от страната. Доказа се, че ответникът има качеството на обитател на посоченото жилище, самостоятелен обект част от сграда, чиито общи части попадат под режима на етажната собственост и следователно е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от страните, се установи размера на задълженията на ответника за процесния период м. 01.2012г. – м. 03. 2014г., която сума съвпада с претенцията на ищеца. Ето защо съдът намира, че искът следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване – държавна такса в размер на 25 лева(лист 34 от делото), депозит вещо лице за ССЕ – 60 лева (л. 58), адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева (л. 19), поради което те следва да се възложат изцяло в тежест на ответника.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.А.Т., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на Е…с…. с… находяща се в гр. П…, ул. „Р… л…“ №…, бл…, вх… представлявана от А…. В… Т…, чрез пълномощника си Е.А. сумата в размер на 441,51 лева (четиристотин четиридесет и един лева и петдесет и една стотинки), представляваща режийни разходи-електроенергия, поддръжка инсталациите на сградата, находяща се в гр. П…., ул. „Р…. л…“ №…, бл…, асансьорен сервиз, такса за фонд „Ремонт и обновяване“, такса „Професионален домоуправител“ за стопанисване и управление, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2014г. до окончателното издължаване на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 9026/ 20.10.2014 г., по частно гр. дело № 14023/ 2014 г. на ПРС, V гр. с-в.

ОСЪЖДА С.А.Т., ЕГН: **********,*** да заплати на Е… с… с.., находяща се в гр. П…, ул. „Р… л…“ №…., бл…, вх.., представлявана от А… В… Т.., чрез пълномощника си адв. Е.А., разноските по заповедното производство в размер на 25 лева (двадесет и пет лева) за държавна такса и на 200 лева (двеста лева) за адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, както следва: сумата от 25 лева (двадесет и пет лева)- държавна такса, сумата от 60 лева ( шестдесет лева) – депозит вещо лице за ССЕ и сумата от 200 лева (двеста лева) лева- адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ :/п/ Десислава Кацарова

Вярно с оригинала.
М.Х.

Ако стигнете до точка 2, прочетете внимателно (няколко пъти) това съдебно решение:

[/quote]