Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 43

Здравейте борбени девойки, не съм изчела всичко, но исках да ви попитам дали само рак на гърдата обсъждаме или и разновидности. Също така, ако има някой, който е бил/е с рак 4-стадий и иска да сподели опит ще съм много благодарна, както и ако може да разясните тези статистики, които виреят из нета . Благодаря и успех на всички !

Здравейте ! Темата е за рака изобщо.
Обсъжда се абсолютно всичко, свързано с рака.
В първата страница има доста информация. Съжалявам само за едно, че общо взето се коментира само РМЖ.
Питайте за всичко, все ще се намери адекватен отговор.

Летящата, здравей, но не те разбрах какво те интересува за статистиката. За себе си ли питаш? Иначе за статистиката аз от три год.си живея в четвърти стадий. Едно от момичетата тук, Мушморочето , ми беше писала за своя близка, която 10 год.си кара така, от химия на химия, но е жива.

Здравейте! Моля за помощ как се справяте с периферната невропатия, предизвикана от химиотерапия?

Невролозите изписват нещо за това състояние, но не знам точно какво. Казват, че отшумява с времето. Аз не съм правила платина и нямам опит.

момичета, благодаря Ви . Значи, не мога да разбера тази статистика - обща 5г какво значи - че са преживели 5г без рак или 5г с химио и изобщо какво да очаквам. Баща ми, края на 2015г беше диагностициран с рак на дебелото черво 4стадии, разсейки по лимфи и почти целия черен дроб в метастази. Минахме 1г химио, 2 операции и уж всичко беше наред, всичко изрязано и т н обаче сега туморния маркер от 35 е на 70. Той все пак е на 63г.Лекарите през цялото време ми обясняваха колко всичко е перфектно и т н, а сега с тези изследвания не знам какво да очаквам. Искам да открия статистика, в която все пак да имам представа какво се случва на хората в 4стадий, защото когато питах лекаря отг беше " еми ние като го приехме му оставаха 6м живот - от фев 2016 до сега го увеличихме с година, но колко още не мога да ти отговоря". Да живееш в постоянен стрес и да не знаеш какво да очакваш е ужасно, както знаете, а все пак аз съм тази, която трябва да му вдъхвам кураж, но без да му давам напразни надежди, защото той сега е сразен с това изследване и не знам аз как да му помогна. Благодаря, че се отзовавате !

Не знам какъв отговор очакваш. Всичко е строго индивидуално. Аз и когато ни пратиха в палиативни грижи вярвах, че ще го стабилизираме и ще се приберем у дома...

На статистиките си пише, обичайно дават обобщени данни за преживели 5 години без рецидив. По възраст, начин на лечение и т.н. също има разбити. Няма как да знаете какво да очаквате, гледайте позитивно, има и хора с далечни разсейки, които живеят дълго.

Датус, това имам предвид - гледах статистика с рак ДЧ4стадий - 5г под 8% - не звучи обнадеждаващо. Малко подлъгана се чувствам ( а баща ми още повече),1г да ти казват ти си чудото на медицината и подобни, а сега - ми не знаем, ми ще видим и подобни.Той е изнервен на макс - това влияе и на околните . Аз не съм искала фалшиви надежди или обещания, но все пак не искам да ми идва като гръм от ясно небе, нито пък да хуквам по знахарки и баячки, които със "зелев сок" лекуват всичко. За това се обърнах към вас - тъй като, споделяйки общ проблем , повече ви вярвам, от колкото на статистики(подробни не намерих) и "лечителки".

Не е много 8%, но не е и малко. На този етап гледайте да сте спокойни и да се радвате на това, което имате. Ако се появи рецидив - борите го и продължавате. Какво да ви каже лекарят, ако е виждал отписани пациенти , които живеят и над обхващаните от статистики 10-15 години, както и такива с отлична прогноза, които не се справят. С подобна диагноза най-доброто, което можем да направим е да живеем така, че да не съжаляваме за нищо, ако не се развият добре нещата.  Мен ме изнервят близки, които са прекалено тъжни или пък фалшиво весели, изключително ме натоварва да гледам как страдат тези, които ме обичат, а нямам сили да ги мисля и да ги успокоявам.

Здравейте,момичета!
Четох,много четох из темите от декември месец насам.
От близо 10 години ходя на профилактични прегледи на гърдата при проф.Гаврилов.Случвало се е да отида и при друг лекар,но са единични случаи.В края на ноември отидох да ме прегледат в Онкологията на ехограф,тъй като ми беше време за преглед.Записах си час в образна диагностика с идеята да мина само на ехограф понеже при проф. Гаврилов се записва за след месец.И попаднах на др.Гергов.След ехографа ме изпрати ведна га на мамограф и ако не се лъжа ми направиха и томограф (само смениха приставките на мамографа и пак снимаха).После др.Гергов излезе в коридора и ми съобщи,че е най-добре да се оперира веднага.Имало 5 процента вероятност сега да е рак,но след 6 месеца щяло да е явен карцином.Изпрати ме на първия етаж да ме приемат в болницата,но лекаря си беше тръгнал.Отивайки на следващия ден Гаврилов беше на кабинет,прегледа ме и поиска на следващия ден да отида в частния му кабинет да ми направи ТАБ.Резултата от биопсията беше нормален и ми каза да продължавам да си ходя на 6-8 месеца профилактично.
Започнах антидепресанти и нещата се поуспокоиха,но не ми излиза от главата думите на др.Гергов,че след 6 месеца ще е рак.Гърдите си ги преглеждам точно както ми е казвал Гаврилов-10 дена след цикъл веднъж месечно.Обаче забелязвам,че зърното на проблемната гърда е по-червено от на другата,някой път и двете са зачервени,друг път са нормални,но в повечето случаи си е по-червено.Бях чела,че това е симптом и от известно време почнах да си мисля,че Гаврилов може да не е взел от правилното място цитология,а от съседната киста например.
Благодаря Ви,че споделяте всичко тук.

Хората в 4ти стадий  са на непрекъсната химия. Докато има ефект я правят. Ако има тумор може да се капсулова и да спре да расте, не знам с метастазите може ли. Има 3 линии на лечение, когато едната спре да действа се минава на следващата. Щом е добре, радвайте се, наслаждавайте се на времето заедно.

Аз бих повярвала на Гергов. Много добър диагностик е. Айо има нещо пи добре да се маха. Лека операция е и изследванията са по достоверни.

Летящата, ракът е самостоятелен организъм и никой лекар не може да се ангажира с прогноза. Всяко лечение продължава докато е ефективно, сменя се при поява на нови образувания или когато токсичните му ефекти станат непоносими. При майка в един момент възникнаха съмнения, че това в белия дроб не са метастази и аз бях бясна, че осем месеца й наливаха най-агресивната химия. Тогава доцентката в Сити клиник ми каза: Тази химия й е дала една година живот. И аз млъкнах. Диагнозата й беше поставена на 21.12.2015г, рак на дебело черво без проникване в лимфни възли. На 21.01.2016 г. се намериха метастази в бял дроб. Към момента е горе-долу добре, сама се грижи за себе си. Нейна приятелка, 20 години по-млада, почина 45 дни след като й поставиха диагнозата... Та наистина трябва да сме благодарни за всеки ден и да не се сърдим на лекарите, че не дават прогнози в години...

Момичета  отдавна не съм влизала тук и не съм ви чела...По повод тромбоцитите на Д-Ива и на Вениз - на мен онколог ми предписа Пантосан - това е хранителна добавка, екстракт от рог на северен елен или нещо подобно беше. Имуномодулатор. Не си спомням обаче дозировката. Онколожката ми каза, че има особено добри резултати точно за повишение на тромбоцитите...
Иначе аз още след първата химия направих фебрилна неутропения (силно спадане на левкоцитите с последваща инфекция, 40 С температура и т.н...) и така след всяка химия ми поставяха фактор, който стимулира левкоцитите (Неуласта). Вече повече от 1 година след химията (и след лъчето) все още съм с ниски левкоцити - едва преди месец достигнаха долна граница 3-3,5...бяха си 2-2,5. Което не е добре...Пих какво ли не - Герисан, Маоло, Алое, ядко какви ли не - не и не! Имам чувството, обаче, че Пантосан ми помогна за тромбоцитие...
Летяща - моят съвет - ОПЕРИРАЙ СЕ и толкова! Веднага! Защо точно искаш да чакаш и на 6 месеца да се следиш? Ако има сумнение??? Защо? И аз ходих съвсем редовно на ехо всяка година....

Целувки, мили ми момичета!!!