Честита рожбичка 
Много, много вяра се иска за такова нещо, Бог наистина е бил с вас
Много, много вяра се иска за такова нещо, Бог наистина е бил с вас
- Публикувана: 20 апр. 2006, 21:02 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2006, 12:44 ч.
Днес се роди синът ми в Родния си (а не родилния) дом
На бог е трябвало да благодарите за това ,че всияко е минало без проблеми -това добре .А кого щяхте да обвинявате ако нещо непредвидено се беше случило .Това са човешки животи и то наи -скъпите. народната мъдрост е казала ,че раждащата жена е с единия крак в гроба. При условие ,че имаме късмет да живеем в 21 век в страна с добре развита медицина и имаме шанса да намалиме нещастните случаи ,не разбирам защо е тази рискова смелост .Нали в края на краищата е важно детето да е добре.
А иначе честито да е жив и здрав и госпо да продължава да го пази
А иначе честито да е жив и здрав и госпо да продължава да го пази
От цялата тази патардия (без да съм прочела абсолютно всичко, защото е доста), си извадих следните изводи:
1. Хората са склонни много лесно да раздават присъди.
2. Живеещите в чужбина са значително по-толерантни.
3. Историята наистина има някои несъответствия.
4. Голяма част от форумките се държат като ущипани моми - аууу, плацента!!! Все едно са видяли четириглава ламя...
А моето мнение в случая е, че истината е някъде по средата. Да, факт е, че в много страни практиката е да се насърчава възможно най-естественото раждане. Но, все пак, дори без акушерка, не мисля, че е разумно.
В края на краищата, всичко е приключило добре, така че може би най-добре е просто да поздравим Людмил и жена му.
При всички положения тази тема е много, много поучителна!
1. Хората са склонни много лесно да раздават присъди.
2. Живеещите в чужбина са значително по-толерантни.
3. Историята наистина има някои несъответствия.
4. Голяма част от форумките се държат като ущипани моми - аууу, плацента!!! Все едно са видяли четириглава ламя...
А моето мнение в случая е, че истината е някъде по средата. Да, факт е, че в много страни практиката е да се насърчава възможно най-естественото раждане. Но, все пак, дори без акушерка, не мисля, че е разумно.
В края на краищата, всичко е приключило добре, така че може би най-добре е просто да поздравим Людмил и жена му.
При всички положения тази тема е много, много поучителна!
много добро о бобщение.
Позволявам си да цитирам поста на жената на Людмил от форума в Биберон.бг, защото ми хареса как описва преживяването си. Надявам се скоро и при нас да се включи. Искам само да кажа, че й завиждам за огромната вяра в собствената си природа и в Бог, които са й помогнали за успешното раждане - за мен, и за много от нас, това е може би непостижимо и затова по-добре е да раждаме в присъствието на медицинско лице! 
Цитат
привет и от мен (от Мирена, жената на Людмил)
Изпратено: Мирена (IP регистриран)
Дата: 27 април, 2006 14:59
Привет на всички!
Толкова ли нереално звучи едно раждане в къщи,че има сред вас такива, които смятат, че таткото си измисля. Такова нещо не може да се измисли, вярвайте ми! Благодаря от все сърце на всички ви за всичко - Люси доста ми четеше вашите писма.
Сега вече си създадохме някакъв ритъм и имам мъ-ъ-ъ-ничко повече свободно време, за да ви пиша!
Какво да ви кажа – Люси ви е разказал факти и усещания, които напълно споделям - то и друг начин няма - та нали сме толкова свързани, още повече сега с детенцето сред нас!
Моите лични усещания не са за някакво геройство, за нещо необичайно. Раждането беше естествено продължение на цялата бременност. У мен остана неизкоренимото чувство за някаква дълбока правилност и истинност на всичко, което изживяхме тримата заедно. Въпреки, че с Люси се опитахме „да се подсигурим” с мед. лице, с вътрешния си поглед виждах нещата точно така, както станаха и в душата си не намирах смисъл от чужди нам хора. И си повярвах, а и Люси вярваше в нашите общи сили, в силите на трима ни. Ние през цялото време бяхме трима,нито за момент не се почувствах сама с физическата си болка. Това може би е най-важното от всичко – и таткото да вярва в теб майче,ти, която си решила да родиш по този начин! Таткото е изключително важен, но във всеки случай не и решаващ. В този момент решаваща е вярата ти в силата, която ни е създала и която ни е дала живот и душа. Всеки си я нарича различно, но всеки я усеща и я носи в себе си и се опира на нея в даден момент!
Това е най-истинското нещо, което съм правила през живота си! Пожелавам на всеки да изпита такова усещане поне веднъж – било за раждане в къщи, било за нещо друго, свързано с вярата в себе си и с вярата в божественото и природното в себе си!
С обич ви прегръщам!
Мирена
Изпратено: Мирена (IP регистриран)
Дата: 27 април, 2006 14:59
Привет на всички!
Толкова ли нереално звучи едно раждане в къщи,че има сред вас такива, които смятат, че таткото си измисля. Такова нещо не може да се измисли, вярвайте ми! Благодаря от все сърце на всички ви за всичко - Люси доста ми четеше вашите писма.
Сега вече си създадохме някакъв ритъм и имам мъ-ъ-ъ-ничко повече свободно време, за да ви пиша!
Какво да ви кажа – Люси ви е разказал факти и усещания, които напълно споделям - то и друг начин няма - та нали сме толкова свързани, още повече сега с детенцето сред нас!
Моите лични усещания не са за някакво геройство, за нещо необичайно. Раждането беше естествено продължение на цялата бременност. У мен остана неизкоренимото чувство за някаква дълбока правилност и истинност на всичко, което изживяхме тримата заедно. Въпреки, че с Люси се опитахме „да се подсигурим” с мед. лице, с вътрешния си поглед виждах нещата точно така, както станаха и в душата си не намирах смисъл от чужди нам хора. И си повярвах, а и Люси вярваше в нашите общи сили, в силите на трима ни. Ние през цялото време бяхме трима,нито за момент не се почувствах сама с физическата си болка. Това може би е най-важното от всичко – и таткото да вярва в теб майче,ти, която си решила да родиш по този начин! Таткото е изключително важен, но във всеки случай не и решаващ. В този момент решаваща е вярата ти в силата, която ни е създала и която ни е дала живот и душа. Всеки си я нарича различно, но всеки я усеща и я носи в себе си и се опира на нея в даден момент!
Това е най-истинското нещо, което съм правила през живота си! Пожелавам на всеки да изпита такова усещане поне веднъж – било за раждане в къщи, било за нещо друго, свързано с вярата в себе си и с вярата в божественото и природното в себе си!
С обич ви прегръщам!
Мирена
Всичко това ми звучи много психарско и сектантско! Не сме от племената в Индия или Африка все пак... 
"Още в самото начало Ема (11г.), Зоу (8г.) и Якоб (6г.) ми оказаха голяма помощ, като ми разказаха колко неприятно им е било да стоят подмокрени или наакани в пелените си. (Някои казват, че ние хората сме си докарали цял куп сексуални проблеми карайки бебетата си да се отвратят от гениталната си област, поради неприятното усещане при носенето на „ходеща тоалетна” - памперсите)."
А стига бе! Вие помните ли или познавате ли някой, който да помни да се е нааквал и колко е ужасно?!?
Нямам думи да се възмутя от случилото се (ако изобщо наистина се е случило), но по-възмутителното е, че постинга на Людмил е придружен с линкове към пропагандирането на раждането без лекарска намеса и гледане без памперси, което ме навежда на мисълта, че този постинг не е с цел да сподели радостта от рожбата си, а да привлече последователи на безумната идея, от което много майчета и бебчета биха пострадали.
Нека е щастливо семейството на Людмил, нека всеки се радва на живота си и го живее както си иска, но когато става въпрос за такива опасни неща, от които зависи човешкия живот НЕКА НЕ СЕ ПРОПАГАНДИРАТ!
"Още в самото начало Ема (11г.), Зоу (8г.) и Якоб (6г.) ми оказаха голяма помощ, като ми разказаха колко неприятно им е било да стоят подмокрени или наакани в пелените си. (Някои казват, че ние хората сме си докарали цял куп сексуални проблеми карайки бебетата си да се отвратят от гениталната си област, поради неприятното усещане при носенето на „ходеща тоалетна” - памперсите)."
А стига бе! Вие помните ли или познавате ли някой, който да помни да се е нааквал и колко е ужасно?!?
Нямам думи да се възмутя от случилото се (ако изобщо наистина се е случило), но по-възмутителното е, че постинга на Людмил е придружен с линкове към пропагандирането на раждането без лекарска намеса и гледане без памперси, което ме навежда на мисълта, че този постинг не е с цел да сподели радостта от рожбата си, а да привлече последователи на безумната идея, от което много майчета и бебчета биха пострадали.
Нека е щастливо семейството на Людмил, нека всеки се радва на живота си и го живее както си иска, но когато става въпрос за такива опасни неща, от които зависи човешкия живот НЕКА НЕ СЕ ПРОПАГАНДИРАТ!
Абсолютно подкрепям! Това са и моите мисли по въпроса.
А на вас момичета- бъдете малко по-толерантни към тези, които не мислят като вас!
Живо и здраво бебе, много да ви радва.
ПП.И на мен ми стана малко гадно от снимката с плацентата, но ми беШе много интеревсно все пак, за6тото така и не успях да видя моята.
Мирена - това е любовта за мен! Да имаш такова доверие на мъжа до себе си. Все си мисля, че всички, които ви обвиняват може би завиждат.Все пак всеки решава сам за себе си, как да живее. Да ви е живо и здраво детето и само да ви радва.Нека ви накара да се гордеете с него.
Все пак има толкова много начини по които мъжът да покаже любовта си,а жената доверието си към него и то без излишен "героизъм". тази тема нали беше заключена?
Ще изчакам още един ден, и ако не пише (което е разбираемо предвид квалификациите, които се дават тук и острия тон, както и цитираното й вече мнение от друг форум) темата ще бъде отново заключена.
От цялата тази патардия (без да съм прочела абсолютно всичко, защото е доста), си извадих следните изводи:
1. Хората са склонни много лесно да раздават присъди.
2. Живеещите в чужбина са значително по-толерантни.
3. Историята наистина има някои несъответствия.
4. Голяма част от форумките се държат като ущипани моми - аууу, плацента!!! Все едно са видяли четириглава ламя...
А моето мнение в случая е, че истината е някъде по средата. Да, факт е, че в много страни практиката е да се насърчава възможно най-естественото раждане. Но, все пак, дори без акушерка, не мисля, че е разумно.
В края на краищата, всичко е приключило добре, така че може би най-добре е просто да поздравим Людмил и жена му.
При всички положения тази тема е много, много поучителна!
1. Хората са склонни много лесно да раздават присъди.
2. Живеещите в чужбина са значително по-толерантни.
3. Историята наистина има някои несъответствия.
4. Голяма част от форумките се държат като ущипани моми - аууу, плацента!!! Все едно са видяли четириглава ламя...
А моето мнение в случая е, че истината е някъде по средата. Да, факт е, че в много страни практиката е да се насърчава възможно най-естественото раждане. Но, все пак, дори без акушерка, не мисля, че е разумно.
В края на краищата, всичко е приключило добре, така че може би най-добре е просто да поздравим Людмил и жена му.
При всички положения тази тема е много, много поучителна!
Много ми хареса изказването ти