Също така при баба се ляга късно, евентуално не се спи на обед. Това подкопава години труд в крайна сметка
? Е това за мене е чиста проба насилие.Това не се отнася за моето дете. Това е извода, до който съм стигнала, четейки тук.
- Публикувана: 10 септ. 2016, 11:49 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2016, 21:45 ч.
Деца – чудовища и толерантните им родители
Също така при баба се ляга късно, евентуално не се спи на обед. Това подкопава години труд в крайна сметка
? Е това за мене е чиста проба насилие.Това не се отнася за моето дете. Това е извода, до който съм стигнала, четейки тук.
.....
Елл, това за режима на бебето всъщност е отречено от повечето специалисти.
А за десертите - при създаване на правилна хранителна култура няма опасност да поиска 5 десерта. Но това е постижимо, когато детето слуша тялото си, не когато е хранено по режим, спуснат отгоре.
Елл, това за режима на бебето всъщност е отречено от повечето специалисти.
А за десертите - при създаване на правилна хранителна култура няма опасност да поиска 5 десерта. Но това е постижимо, когато детето слуша тялото си, не когато е хранено по режим, спуснат отгоре.
Не се сърди, човече, възможно е. Може и да греша. Както писах, на теория не съм пробвала теорията
btw, не прочетох тук никой друг да предложи алтернатива на насилието във всичките му форми.
Ето една ситуация от мен
Зимата бяхме на почивка. Вечерта сме седнали в ресторанта на хотела да вечеряме. Сина ми много добре знае, че когато се вечеря се оставя телефона, вечеря се и след това ако иска да играе на телефон, ако иска да ходи в детския кът - няма проблем. Сядаме, вечеряме всички - той си рови в телефона. Направих веднъж забележка, втори, трети, десети път. Той само отговаря с "Ей сега" и така си остава. Накрая всички бяхме почти приключили, а той още на телефона. Накрая ми писна и му взех телефона. И знаете ли какво чудо настана - застана на средата на ресторанта и започна с цяло гърло да крещи пред всички как съм могла да му взема телефона, какъв човек съм та не мога да го изчакам да си свърши играта и каквото още се сетите. Ясно ви е, че целия ресторант замлъкна и се втренчи в нас. Разбира се не хапна шамара пред всички, но нещата загрубяха, защото му казах, че е наказан да си стои в стаята. Тогава крещенето се усили още повече. Вярвайте ми буквално не знаех какво да направя - всички гледаха мен. Едвам едвам го заведох до стаята, а вътре си отнесе шамара, след което последва и сериозна словесна битка.
Та питам ви - вие как бихте реагирали в такава ситуация? И дали ще отнесе шамар детето след това или ще седнете да поговорите со кротко, со благо с него
Зимата бяхме на почивка. Вечерта сме седнали в ресторанта на хотела да вечеряме. Сина ми много добре знае, че когато се вечеря се оставя телефона, вечеря се и след това ако иска да играе на телефон, ако иска да ходи в детския кът - няма проблем. Сядаме, вечеряме всички - той си рови в телефона. Направих веднъж забележка, втори, трети, десети път. Той само отговаря с "Ей сега" и така си остава. Накрая всички бяхме почти приключили, а той още на телефона. Накрая ми писна и му взех телефона. И знаете ли какво чудо настана - застана на средата на ресторанта и започна с цяло гърло да крещи пред всички как съм могла да му взема телефона, какъв човек съм та не мога да го изчакам да си свърши играта и каквото още се сетите. Ясно ви е, че целия ресторант замлъкна и се втренчи в нас. Разбира се не хапна шамара пред всички, но нещата загрубяха, защото му казах, че е наказан да си стои в стаята. Тогава крещенето се усили още повече. Вярвайте ми буквално не знаех какво да направя - всички гледаха мен. Едвам едвам го заведох до стаята, а вътре си отнесе шамара, след което последва и сериозна словесна битка.
Та питам ви - вие как бихте реагирали в такава ситуация? И дали ще отнесе шамар детето след това или ще седнете да поговорите со кротко, со благо с него
Колко голямо е това дете?
На мен такова нещо не ми се е случвало, защото децата ми не биха си позволили да ми държат подобен тон, за крясъците да не говорим. Ако не давам телефон по време на хранене, значи на масата се сяда без телефон, изобщо няма да допусна спор по въпроса.
Пп: никой няма да предложи алтернатива на насилието, просто защото всички ползват и принуда, няма как винаги да успееш да убедиш с мирни приказки детето си и то с разбране и усмивка да се засили да го изпълни. Да не говорим за изнудването и манипулирането, което честичко се ползва и учи децата да хитреят и лъжат още от съвсем малки.
На мен такова нещо не ми се е случвало, защото децата ми не биха си позволили да ми държат подобен тон, за крясъците да не говорим. Ако не давам телефон по време на хранене, значи на масата се сяда без телефон, изобщо няма да допусна спор по въпроса.
Пп: никой няма да предложи алтернатива на насилието, просто защото всички ползват и принуда, няма как винаги да успееш да убедиш с мирни приказки детето си и то с разбране и усмивка да се засили да го изпълни. Да не говорим за изнудването и манипулирането, което честичко се ползва и учи децата да хитреят и лъжат още от съвсем малки.
Цитат
Цитат
Години наред детето, ще не ще, спи на обед ? Е това за мене е чиста проба насилие.
? Е това за мене е чиста проба насилие.Това не се отнася за моето дете. Това е извода, до който съм стигнала, четейки тук.
Вяра, имала съм подобни случки с моите, само дето не са заставали да крещят в средата на ресторанта. Но "ей сега"-то ми е до болка познато и пелената, която се спуска на 10-тия път, когато чуя тоя отговор. Ако в добавка започне да крещи по описания начин, просто ще бъде замъкнат за яката в стаята и там ще последва нещо не много приятно, така че да не му хрумне втори път. Пък нека си лаят психолозите какви непоправими щети ще му нанеса.
Всяка принуда е насилие.
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Явно сега е модата на някакви захаросано-утопични представи за бъдещето на децата и света.
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Явно сега е модата на някакви захаросано-утопични представи за бъдещето на децата и света.
Всяка принуда е насилие.
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Когато детето е затрупано с ограничения за всяка негова стъпка в един момент просто изпушва и нарушава всичко.
Всяка принуда е насилие.
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Когато детето е затрупано с ограничения за всяка негова стъпка в един момент просто изпушва и нарушава всичко.
Има и неща, които се правят защото трябва - примерно да се мият ръцете преди ядене, зъбите преди лягане и т.н. Това пак са принуди и пак могат да се разгледат като насилие, защото може детето да не иска да ги прави, а родителя го задължава.
Всяка принуда е насилие.
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Когато детето е затрупано с ограничения за всяка негова стъпка в един момент просто изпушва и нарушава всичко.
Вяра, ако едно дете е достатъчно голямо, за да ползва телефон и в същото време си позволява подобно поведение, за мен нещата малко са изпуснати 
Аз лично нямаше да чакам да правя 10 пъти забележка, нещата се прекъсват още в зародиш. Разбира се, че си е заслужил шамара.
Голям смях при вас. Разбрах, че да ти се роди сестра е като мъжа ти да ти доведе любовница вкъщи
Сега да се притеснявам ли - след няколко месеца раждам, имам ли повод за притеснение 
Относно ревността при децата - според мен родителите със своето отношение във ситуацията, могат много да регулират подобни реакции
Аз лично нямаше да чакам да правя 10 пъти забележка, нещата се прекъсват още в зародиш. Разбира се, че си е заслужил шамара.Голям смях при вас. Разбрах, че да ти се роди сестра е като мъжа ти да ти доведе любовница вкъщи
Сега да се притеснявам ли - след няколко месеца раждам, имам ли повод за притеснение Относно ревността при децата - според мен родителите със своето отношение във ситуацията, могат много да регулират подобни реакции
При ситуацията с телефона- още при втората забележка таткото щеше да го е прибрал. Не мама да дудне. Таткото. Авторитет. Следва да се използва, нали?
Другата грешка е, че се прави забележка без обявени последствия. Не се казва- не игра. Казва се "Не играй, защото ще взема телефона за 24 часа." И като не изпълни изискването, следва прилагане на последствието.
А така само "не играй на масата" в главата на играещо игри дете звучи като "бььгсгйклакс879€§*%хйагйс", някакъв си шум там, който само го изнервя и ескалира конфликта.
Другата грешка е, че се прави забележка без обявени последствия. Не се казва- не игра. Казва се "Не играй, защото ще взема телефона за 24 часа." И като не изпълни изискването, следва прилагане на последствието.
А така само "не играй на масата" в главата на играещо игри дете звучи като "бььгсгйклакс879€§*%хйагйс", някакъв си шум там, който само го изнервя и ескалира конфликта.
Всяка принуда е насилие.н
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Явно сега е модата на някакви захаросано-утопични представи за бъдещето на децата и света.
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Явно сега е модата на някакви захаросано-утопични представи за бъдещето на децата и света.
. 
Всяка принуда е насилие.
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Явно сега е модата на някакви захаросано-утопични представи за бъдещето на децата и света.
А човек е принуден да прави всеки ден неща, които не са му по вкуса.
Не знам как си мислите, че ще възпитате децата си без да ги карате въпреки желанието им да направят или ненаправят нещо?!?
Явно сега е модата на някакви захаросано-утопични представи за бъдещето на децата и света.
И затова като поотраснат са толкова разочаровани, инертни, отчаяни, неразбрани и т. н.../ в голямата си част!/ .Защото в този свят нищо, ама нищо не става без усилие и малко или повече натиск! И на мен много неща не ми харесват, но това е положението - свиква се!!!
При ситуацията с телефона- още при втората забележка таткото щеше да го е прибрал. Не мама да дудне. Таткото. Авторитет. Следва да се използва, нали?
Викаш майката нЕма авторитет или поне ти.
Що чакаш някой друг да свърши твоята работа?
Кафе, явно се е получило, щото съм гладна.
И сега върху мен се извършва насилие, защото има цели 10 минути до обедната почивка, а на мен СЕГА ми се яде.. ПЪК!!!!
Всъщност детето може да бъде научено на доста неща, без да се изприказва и думичка- само с подредбата, средата, начина на живот.
Между другото поведението на детето много зависи и от ниво на енергия, настроение...ако видя, че не е на 100%, не изисквам много. Може да се размине с доста нарушения на правилата.
За мен абс. ригидните правила могат доста да повредят детето. Особено ако се налагат в кофти момент, ако правилото вече е израснато от детето или поначало е идиотско и води до ежедневна фрустрация.
Цеца, детето има двама родители и на разичните родители реагира различно. То за какво има двама, ако не е да играят на доброто и лошото ченге. Много е кофти майката да се опитва да свърши цялата работа. Бащата ако е на масата в тая ситуация какво прави- гледа, бърка си в носа? Разбира се, че и той ще наложи правилото и неговата енергия и авторитет ще вкарат достатъчно шок в системата на детето, както майката не може.
Мен не ме гледай, аз съм кофти майка, слаба, без авторитет, без ясни правила.
Само не знам защо цялото възпитание се брои роля на майката, а уж и сапунчета си подавахме, като е новородено бебето, сакън някой да не се размине със задачите покрай детето.
Между другото поведението на детето много зависи и от ниво на енергия, настроение...ако видя, че не е на 100%, не изисквам много. Може да се размине с доста нарушения на правилата.
За мен абс. ригидните правила могат доста да повредят детето. Особено ако се налагат в кофти момент, ако правилото вече е израснато от детето или поначало е идиотско и води до ежедневна фрустрация.
Цеца, детето има двама родители и на разичните родители реагира различно. То за какво има двама, ако не е да играят на доброто и лошото ченге. Много е кофти майката да се опитва да свърши цялата работа. Бащата ако е на масата в тая ситуация какво прави- гледа, бърка си в носа? Разбира се, че и той ще наложи правилото и неговата енергия и авторитет ще вкарат достатъчно шок в системата на детето, както майката не може.
Мен не ме гледай, аз съм кофти майка, слаба, без авторитет, без ясни правила.
Само не знам защо цялото възпитание се брои роля на майката, а уж и сапунчета си подавахме, като е новородено бебето, сакън някой да не се размине със задачите покрай детето.