С какво ви дразнят свекървите- 69

Защо ли си мисля, че си Радика???

Не, не съм аз.

Зои, тогава мен цял живот хормони ме тресат! Това съм си аз и данък обществено мнение не плащам!  А дали мога да си гледам детето сама- защо ти е толкова трудно да повярваш, че има хора, които могат да се справят и без помощта на свекърви, тъщи и всякакви други? Аз изкарах една проблемна бременност сама, грижейки се за дете, училище, кучета и дом без някой да ми чисти, да ми готви, да ме води по доктори и всичко останало! къде му е проблема? Толкова години сама съм се справяла, защо да не мога и сега? Синът ми е достатъчно голям и независим, от няколко години сам си прави закуска, сам може да си сложи ядене, къпе се сам, единствено с уроците има нужда от наглеждане! Къде го виждаш ти проблема?
Хоуп, честито! Желая ти лека и безпроблемна бременност! Защо си махнала котето? Щом знаеш как да се предпазиш (не забравяй и миенето на зеленчуци), какъв е проблема? После ще ти дудне, че не може да имам и бебето и котето! За другите неща-  Аз не съм суеверна, нито пък вярваща християнка, но такива неща са просто... по тази логика едно 70% от жените не трябваше да раждаме живи деца, защото сме се подготвили по-рано!

Тук се изказаха мнения относно детето на Radhika, което е неглижирано от бабата. Възможно е да греша или да съм пропуснала някой нейн пост, но доколкото помня, тя се оплакваше, че свеки не иска да гледа внучето, за да може ТЯ ДА СИ ПОЧИНЕ. Но не помня нито един пост, в който се е оплакала, че детето се чувства неглижирано и му е мъчно от това. Нямам спомен за един нейн пост, в който отправна точка да е детето ѝ. Отправната точка винаги е била, че Radhika не може да си почине, защото свеки не иска да ѝ гледа детето.

Mushmoranka, по принцип има хора, на които винаги някой е помагал, дали с чистене, дали с гледане на детето, или друго, и на тези хора по принцип им е трудно да си представят, че има други хора, които и сами си чистят/готвят/перат/гледат децата.
Така че, не се впрягай.

Не знам кой го кръсти суеверие?
Нищо такова няма- обикновен прагматизъм, призван да ограничи болката от загубата на плода, ако се случи.
Защото, едно е да изгубиш " плода", а друго- дете, което добива плът и кръв чрез приготвената за него стая, дрешки, легло и играчки.

hope_2506,
когато свекърва ти обяснява какво трябва да се яде, кажи, че лекарят така ти е казал какво да ядеш. В никакъв случай не яж нещо насила. За пазаруването съм съгласна с absurT. Основната идея да се избегне болката при лош завършек. Ако те влече обаче, пазарувай си, когато искаш. Аз лично нещата за бебето ги купих в 9 месец, при това за 3 дни - 1 ден количка, 1 ден - легло, 1 ден принадлежности и дрешки. Важното е да не се ядосваш. Ако не можеш да избегнеш срещите и забележките, просто кимаш с глава, а после си правиш каквото искаш. Дрехите за изписването си ги приготви предварително за теб и  бебето, готови в плик и казваш на мъжа ти с показване: Тук са дрехите, това да се вземе.

Mushmoranka,
аз имам колежка и 1 една приятелка загубили бебета си. Като се опариш, не само не пазаруваш, ами не даваш и на близки и приятели да пазаруват, чакаш да се роди  и тогава всичко се купува.

Ако ще смятаме е така - бабата помага на двамата сина, ама има три внучета.
А пък обръща внимание само на две от тях.
Пренебрегнатото внуче за хикс ли го има?
И ако е така, това трето внуче как се чувства като реално има само една баба, тази, която го неглижира
[/quote]

Абе вие за предел на силите чували ли сте? Тази жена е на 86 години. Повечето на нейната възраст не могат да станат от леглото, а вие искате тя да гледа 2 малки деца и един психично болен! Какво пренебрегнато внуче ви гони? Аз с баба си, която не ме е отглеждала се виждах 1 път седмично за по 5 минути - едно здрасти, една целувка и бягам да играя с братовчедите си. Не само, че не съм се чувствала пренебрегната, ами я обичах повече от бабата, която по цял ден ме гледаше (не съм ходила на градина).

Хайде като толкова защитавате правата на майките и безусловните задължения на бабите да ви дам нов казус. Една позната над 60-те, работеща отговорна и напрегната работа пенсионерка (ръководен кадър в голямо предприятие) при има само 1 син. Синът и има 1 дете, за което тя помага като го взима почти всеки уикенд с преспиване в дома си. Когато голямото е на 5 години синът и и жена му обявяват, че искат да имат още 1 дете. Познавайки си роднините жената извиква синът си и директно му казва, че той е единствено дете, защото още като млада е преценила, че на нея физическите и психическите сили и стигат да отгледа само толкова. Освен това иска (и има финансова нужда) да поработи още някоя и друга година. Директно го предупреждава ако ще имат още едно дете да си направят хубаво сметката на парите и силите, защото тя не може да помага повече от сега и с две деца не се ангажира. Подчертавам, че това е разговор, проведен преди второто дете даже да е заченато. Така, ражда се второто дете и драмите започват - защо тя не се пенсионирала да си гледа внуците, защо не искала да взима и двете деца едновременно, а само по-единично, защо този уикенд нямало да ги вземе да си починели младите (конкретният уикенд жената се беше разболяла от грип и не само че нямала сили да стане от леглото, ами никоя нормална майка няма да си прати малкото дете при заразно болен). Семейството на синът и има достатъчно финанси да наеме детегледачка, но не искали - не им били доволни от услугите. Хайде сега кажете - кой е крив и кои е прав в случая? Длъжна ли е бабата да напусне работа и да поеме грижите и за двете внучета при положение, че изрично е предупредила, че не е в състояние да се нагърби с такъв ангажимент (П. С. Паричните потоци в семейството са от майката към синът и то в голяма сума за покупка на имот - бабата не очаква в бъдеще синът и да я издържа)

Щом децата придобиват плът посредством вещите закупени за тях, има доста учебници по медицина и биология, които трябва моментално да бъдат пренаписани 

Защо се излагаш? Интелигентна жена си. Представи си да се прибереш в къща, в която непрекъснато нещо ти напомня за загубата ти. Много ще ти е приятно.

Разбра се добре какво иска да каже АбсурТ. За какво е това оригиналничене?

Е, не се хващайте за думите, де. Идеята е, че ако човек за нещастие загуби бебето си, вече купените бебешки неща пред очите му ще го депресират още повече.
И предлагам да не си упражняваме повече риториката на тази тема. Никак не е подходяща при наличието на няколко бременни момичета тук.

По случая на sunlight_eli - ми не, синът и жена му нямат никакво право на каквито и да било изисквания към бабата. Дори и без да е провеждала онзи разговор с тях.
Обаче тя сама си е виновна. Защо се е нагърбила да отглежда внучето всеки уикенд! Младите били имали нужда от почивка, ами тя! Ако работи през седмицата и всеки уикенд гледа внуче, кога почива тази жена?

Е, щом ти прецени, че се излагам, ще взема да спра, че иначе ще се смутя съвсем  

Има разлика между написаното от теб и написаното от Абурт, в което и дете е замемено от плод при всички нелицеприятни истории за абортирани бебета още в 3и и 4и месец, които се борят за глътка въздух, умирайки на стерилна метална маса вместо да са в прегръдките на тия дето са ги заченали и трябва да им бъдат майки нямат значение.

А директният отговор на въпроса ти е  - защото, за разлика от вас, аз не съм привърженик на забравата дори и когато става въпрос за болезнени теми. Да помниш е това, което те води през живота със смирение. Хората не сме компютри, за да си чистим софтуера периодично и да пеем мантрата 'далече от очите..'. Неслучайно най-здравите общества са тези с най-запазена историческа памет. Загубата учи. Но мъката е това, което сломява сърцето и го пречиства.

И да цитирам едно мнение по-назад: обществен форум е, всеки може да си изкаже гледната точка и без така да рипате като попарени

Дали  ще забрави болката една майка,ако се случи  нещо  с бебето и  независимо в кой  месец  е.Или  да не чуе  дявола да  стане беля,дали се забравя загуба ? Но   не се умира от това,може  да си ходещ дух ,но живееш.Не  се казва първите месеци на много хора точно от тази гледна точка,да не напомнят болката един ден като питат какво става.Но  за родителите си е загуба винаги. И дрешките не  правят лошото,а  нетактични въпроси и  намеци. Всеки си взема решенията сам. Когато  му е  ред да ги прави.
Всъщност ме впечатлиха  разисквания   и сметки за гледане и задължения  към внуци. Няма такива,всичко е въпрос на желание и  отношения.Може да си ги обича една баба  и да не ги гледа.
Някога ,преди сто години с мъжа ми бяхме единодушни,че  родителите му-моите  са стояли далеч винаги и  за всичко- неговите родители  сякаш мечтаят да  падне водородна бомба  и  ние да изчезнем и  да остане    направеното от нас. Имат го за  заслужено тяхно. Няма лошо,но който  създава,управлява.Когато не може, се примирява и   отстъпва. Но  тук ми  напомни  дискусията обратното,младите не искат свекъри,но искат помощ  и гледане  по дифолт,задължително, че и тропат с краци.
Много могат да са причините, когато живее  човек с едното си дете или то се грижи за него се смята за едно семейство в задълженията, по-близък е ,иска да върне  част от грижите и отношението с гледане на деца,  подаряване на имоти  и други неща. Няма равенство  и братство в някои случаи. Не  може   и не трябва. Искайте си ,тропайте, и възрастните са хора да си преценяват действията.Независимо как изглежда отстрани,има си логика за тях.Има минало в отношенията и  надежди за бъдещето им. И да не е  кеф на някого,това е положението.Не  може да  изчезват и  само да дават.Да  мълчат,да  търпят ,да не се чува  звук от тях  ида дават  от всичко по много.Няма как.Меда върви със жилото.
Някъде пък  нямат и какво да дадат.Ама нищичко.

Какво общо имат учебниците по медицина?
Ти, обзавеждала ли си стая, купувала ли си и гладила ли си, и подреждала ли си бебешки дрешки, представяйки си как изглежда в тях малкото човече?
Губила ли си дете и връщала ли си се в готовата стая?
Риторичен въпрос- не си, явно.