Рая също яде по-трудно напоследък. И аз се надявам да е от зъбите и да премине периода.
- Публикувана: 16 септ. 2016, 09:33 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2016, 22:58 ч.
Година измина на радост взаимна, септемврийче е вече голямо човече! тема №9
Скрит текст:
И като съм взела да се хваля, не може да не се оплача. Нали ви бях споменала, че се изнесохме, но не сме се нанесли. На гости сме на свекърите. Тук не е обезопасено за деца и малко постоянно тичам след малкия, че естествено той прерови всички шкафове и чекмеджета, вади съдове и буркани, изобщо - намира си много интересни неща за игра. Обаче не това е най-лошто. Както и подозирах започнаха едни неприятнички ситуацийки. Първо Ели я глезят с какво ли не - носене на ръце, хранят я като малко бебе (тя вече отказва напълно да се храни сама), дават й шоколад всеки ден и то вечер. Казвам, че не удобрявам, но никой не ми търси мнението. Вчера й дадоха в 10 вечерта и отидоха да си легнат, а познайте кой остана до след 12 да я усмирява, защото тя буквално подивя. През целия си живот не е изяла толкова шоколад, колкото последната седмица. 
И ММ ми вика - Я недейда да я приспиваш следобед, че да си легне по-рано. Моля! Да се лиша от единствените 2 часа спокойствие през деня, когато се оправям сама в необезопасена обстановка и не на моя територия, и да я преуморявам, и да се изнервяме повче, защото той като си дойде от работа иска децата да си легнат и малко да се поглези на неговите мама и тате. Директно си му го казах това и му казах да ги накара да спрат да й дават шоколад вечер, вместо на мен да ми говори глупости Освен това спането следобед няма общо с ранното лягане вечер и може дори да се постигне обратния ефект - аз съм го виждала това при нея и изобщо не е добре.
Друг случай пък онзи ден - свекъвата взела и храни малкия, ама го приклещила в скута си. Имаме една колика - първата от каката, изпрана и се ползва вътре у тях за столче за хранене. Казах й, ако иска да го върже в количката и ще й е по-лесно. Тя обаче вика - не, така си е много добре. След малко обаче от мятане и дърпане на малкия от нейната хватка, всичко се омаза, и тя се измори, защото той е много силен. Реших нищо да не казвам, обаче тя реши да каже. И се започна - едно време ние нямахме столчета за хранене, аз моето го слагах между две възглавници и така си го хранех без проблем. Аз - ами той сигурно е бил по-малък и не толкова подвижен още. Тя - не, колкото Митко беше. Аз - ами децата са различни, той е бил кротко дете. Тя - не, аз така го бях научила. Ами явно аз моите дивачета не мога да си ги възпитам и науча да седят мирно. Много е лесно като си имал кротко дете, което си е лягало в 8, спало си е по цяла нощ, не е било злоядо и като го сложиш да си играе, да го откриеш след половин час там, където си го сложил (защото на ММ баба му пък това ми беше казала при друг случай), да си помислиш, че детето е такова, защото заслугата е твоя, а не защото детето ти го позволява. Май Юна веднъж го беше написала това твърдение и е много права. Между впрочем те моите наистина обръщат всичко с главата надолу, но какво да направя, моят ген явно е дивашки и те него са наследили
.
Свекъра пък ми каза, че Елена била много лигава. Тя верно е, ама все пак не аз я нося на ръце постоянно, подхвърлям във въздуха всеки път като поиска, защото така й е забавно, не я храня все едно е на 6 месеца и още куп други неща, които като преди сме се виждали на 1-2 седмици по за 2-3 часа, не са били пробем, но сега сме от 1 седмица тук. Те са на работа през деня, но все пак вечер сме всички накуп и усещат разликата. Освен това тя е малко дете - не може да разсъди, че дядо го боли като иска да я носи, че се изморява, когато иска постоянно да я подхвърля. Усетиха и мрънкането й за нашия престой толкова време. Иначе тя изобщо не мрънкала преди при тях, проблемите се решавали с говорене или отвличане на вниманието или пък да не й обръщаш внимание ... какво стана с безотказните методи, май не работят и леко започна да лази по нервите на всички вече, не само по моите и на баща й. Аз пък как едното дете успях да го науча да не мрънка, а другото не успях ...
Лошото е, че ние отидохме там в нужда, така се случи - непредвидени обстоятелства с единия майстор Трябва да съм балгодарна че ни помагат, като помисля за това и започвам да си се ядосвам на себе си от написаното по-горе, понеже никой не е длъжен да ни търпи А аз много мразя някой да се чувства не добре заради мен. И все пак аз съм майката и решавам и е добре да ме слушат понякога какво говоря.
Хубавото е, че има пункт на детска кухня на две минути. Да, и за детската кухня получавам някои коментари - каква била, колко ли пък месо имало вътре ... Ами все пак спазват някакви стандарти и имат здравен консултант. Показателите на малкия са добри. Расте си повече от очакваното, де да знам, може да е по-добре всичко аз да им готвя, но да ви кажа и в това не съм толкова убедена. Все пак аз не мога да предложа такова разнообразие, а и ако трябва да съм честна нямам време. Едно е да наготвиш нещо за един ден, като ти дойдат на гости децата, друго е да мислиш постоянно за това и да трябва да осигуряваш прясна и разнообразна храна на тези деца всеки ден. Това последното малко звучи като оправдание. И като го обясня така на тях и изглеждам като още по-не добра майка и как очаквам тогава да вземат предвид мнението ми.
Ами наоплаках се пак. Дано не съм ви отекчила. И дано скоро да ни се поучат нещата и да си взема дивачетата и пак да си се разбираме с роднините. Това едно време как са живели толкова поколения на едно място, не ми е ясно и не искам да рабирам ...
И ММ ми вика - Я недейда да я приспиваш следобед, че да си легне по-рано. Моля! Да се лиша от единствените 2 часа спокойствие през деня, когато се оправям сама в необезопасена обстановка и не на моя територия, и да я преуморявам, и да се изнервяме повче, защото той като си дойде от работа иска децата да си легнат и малко да се поглези на неговите мама и тате. Директно си му го казах това и му казах да ги накара да спрат да й дават шоколад вечер, вместо на мен да ми говори глупости Освен това спането следобед няма общо с ранното лягане вечер и може дори да се постигне обратния ефект - аз съм го виждала това при нея и изобщо не е добре.Друг случай пък онзи ден - свекъвата взела и храни малкия, ама го приклещила в скута си. Имаме една колика - първата от каката, изпрана и се ползва вътре у тях за столче за хранене. Казах й, ако иска да го върже в количката и ще й е по-лесно. Тя обаче вика - не, така си е много добре. След малко обаче от мятане и дърпане на малкия от нейната хватка, всичко се омаза, и тя се измори, защото той е много силен. Реших нищо да не казвам, обаче тя реши да каже. И се започна - едно време ние нямахме столчета за хранене, аз моето го слагах между две възглавници и така си го хранех без проблем. Аз - ами той сигурно е бил по-малък и не толкова подвижен още. Тя - не, колкото Митко беше. Аз - ами децата са различни, той е бил кротко дете. Тя - не, аз така го бях научила. Ами явно аз моите дивачета не мога да си ги възпитам и науча да седят мирно. Много е лесно като си имал кротко дете, което си е лягало в 8, спало си е по цяла нощ, не е било злоядо и като го сложиш да си играе, да го откриеш след половин час там, където си го сложил (защото на ММ баба му пък това ми беше казала при друг случай), да си помислиш, че детето е такова, защото заслугата е твоя, а не защото детето ти го позволява. Май Юна веднъж го беше написала това твърдение и е много права. Между впрочем те моите наистина обръщат всичко с главата надолу, но какво да направя, моят ген явно е дивашки и те него са наследили
. Свекъра пък ми каза, че Елена била много лигава. Тя верно е, ама все пак не аз я нося на ръце постоянно, подхвърлям във въздуха всеки път като поиска, защото така й е забавно, не я храня все едно е на 6 месеца и още куп други неща, които като преди сме се виждали на 1-2 седмици по за 2-3 часа, не са били пробем, но сега сме от 1 седмица тук. Те са на работа през деня, но все пак вечер сме всички накуп и усещат разликата. Освен това тя е малко дете - не може да разсъди, че дядо го боли като иска да я носи, че се изморява, когато иска постоянно да я подхвърля. Усетиха и мрънкането й за нашия престой толкова време. Иначе тя изобщо не мрънкала преди при тях, проблемите се решавали с говорене или отвличане на вниманието или пък да не й обръщаш внимание ... какво стана с безотказните методи, май не работят и леко започна да лази по нервите на всички вече, не само по моите и на баща й. Аз пък как едното дете успях да го науча да не мрънка, а другото не успях ...
Лошото е, че ние отидохме там в нужда, така се случи - непредвидени обстоятелства с единия майстор
Трябва да съм балгодарна че ни помагат, като помисля за това и започвам да си се ядосвам на себе си от написаното по-горе, понеже никой не е длъжен да ни търпи А аз много мразя някой да се чувства не добре заради мен. И все пак аз съм майката и решавам и е добре да ме слушат понякога какво говоря.Хубавото е, че има пункт на детска кухня на две минути. Да, и за детската кухня получавам някои коментари - каква била, колко ли пък месо имало вътре ... Ами все пак спазват някакви стандарти и имат здравен консултант. Показателите на малкия са добри. Расте си повече от очакваното, де да знам, може да е по-добре всичко аз да им готвя, но да ви кажа и в това не съм толкова убедена. Все пак аз не мога да предложа такова разнообразие, а и ако трябва да съм честна нямам време. Едно е да наготвиш нещо за един ден, като ти дойдат на гости децата, друго е да мислиш постоянно за това и да трябва да осигуряваш прясна и разнообразна храна на тези деца всеки ден. Това последното малко звучи като оправдание. И като го обясня така на тях и изглеждам като още по-не добра майка и как очаквам тогава да вземат предвид мнението ми.
Ами наоплаках се пак. Дано не съм ви отекчила. И дано скоро да ни се поучат нещата и да си взема дивачетата и пак да си се разбираме с роднините. Това едно време как са живели толкова поколения на едно място, не ми е ясно и не искам да рабирам ...
Мога да си представя колко е изнервящо. Но не се впрягай, те не го правят с лошо.
Да ти кажа, и перфектни да сте, те пак ще правят коментари, които ще те дразнят, но не им е такава целта. Хората от тяхното поколение разказват за своя родителски опит с носталгия. Искат просто да си спомнят как и те са имали малки деца. Спомнят си само доброто, само това, с което са се хвалели. А то не е било само добро, но паметта е много избирателна.
И естествено, мислят си как по тяхно време всичко е било правилно, а сега е грешно. Но не го приемай лично, това не е упрек към теб и твоите качества, а по-скоро към новото поколение като цяло.
На възрастните днешните деца все им се виждат разглезени, но това е защото отдавна са спрели да контактуват с деца и са забравили какво е обичайно детско поведение. Това се забравя много бързо!
А едно дете, особено двегодишно, никога не може да има толкова зряло поведение, че да изглежда възпитано в очите на един възрастен човек. Това е невъзможно, така че пускай си подобни коментари покрай ушите и знай, че е защото са забравили. И защото не гледат те лично децата. Просто от страни всичко е много лесно и си мислят, че те биха го направили по-добре. Но разбира се, само се заблуждават
С шоколада не е лошо обаче да вземете някакви мерки, че малката като свикне така, после винаги ще иска и ще очаква. Дано да са разумни и да спрат да ѝ купуват. Или ако не спрат, го давай на сутринта или просто го прибирай, ако има такава опция.
Все пак е само за малко, ще издържите, макар да не е приятно.
Тази седмица и ние стягаме багажа и ще се местим. Имам няколко дни да опаковам или изхвърля всичко до последната дреболия. Толкова кашони вече напълних, а общото количество багаж с нищо не показва да е намаляло. Накрая по неволя ще се наложи да наблегна на изхвърлянето
Момичета, да ви се оплача и да ви помоля за съвет. Много съм изтървала явно положението с малкия. От сега се провалям. От два-три дни има страашно глезено поведение. Най-малкото нещо да не е на неговото и започва да реве и дори се тръшка. Както лежи, забива крака в леглото и започва да си удря дупето на инат, а понякога и захвърля това, което му е в ръката към невиждана посока. Особено това важи за приспиването. Лягаме двамата на нашето легло и започвам да пея песни. Преди шаваше малко, слезе от леглото, повърти се и пак се качи при мен. Сега вече започва неистово да реве, слиза и ми подава ръка (понеже още не може да ходи сам), за да отидем някъде. Вчера му угаждах и три пъти ходихме до хола, където е баща му и работи на лап топа. Качва се при него и започва да играе с клавиатурата. Тогава става благ и тих. Аз решавам, че пак е време да лягаме и още като тръгна към него започва дърпане и извиване на дъга. Установихме, че целият рев не е заради баща му, а заради лап топа, тъй като и той пробва да го приспи - същото се получи. Тази вечер решихме, че с угаждане само ни се качва по главите и трябва да съм твърда по отношение на заспиването. Пак легнахме и угасихме и се почна: слизане от леглото и подаване на ръка да вървим (аз стоя и пея),качване на леглото (аз стоя и пея), слизане от леглото и така поне 10 пъти, а през цялото време рев, рев, рев, рев. Вместо да спре, той взе да набира още по-голяма скорост с дрането. Пробвах да го заблудя с друго (играчка, вода, да гледаме през прозореца), но вече не е глупав и не забравя каква му е била целта. Чак стана вир вода от рев, а на мен нервите ми не издържат на факта, че не мога да се справя със ситуацията. В един момент се сетих за един пеещ бухал и му го дадох. Той си го пусна, повъртя се и за 2 мин. заспа, както мелодията му свиреше почти в ухото - не знам дали от изтощение заспа или песничката го успокои. Какво да правя и аз не знам. Кажете ми кой е правилният подход - да реве ли, друго ли? Оставяли сме го уж да му омръзне лап топа, но не - той седи и го човърка без да мръдне от мястото си.
И този пример е само за вечерта. През деня пак се е научил да се мята и гъне в ръцете ни ако нещо не е на неговата. По принцип нощем го прехвърлям в леглото му и като се разреве (ако водата не помага) го взимаме при нас. Да не би това да го е накарало да осъзнае, че с рев всичко се постига? Не мога да издържа такова тръшкане нон стоп, а като питах майка ми, тя смята, че не сме били такива деца, но както каза Юна - тя дали наистина помни какви сме били???
От два-три дни има страашно глезено поведение. Най-малкото нещо да не е на неговото и започва да реве и дори се тръшка. Както лежи, забива крака в леглото и започва да си удря дупето на инат, а понякога и захвърля това, което му е в ръката към невиждана посока. Особено това важи за приспиването. Лягаме двамата на нашето легло и започвам да пея песни. Преди шаваше малко, слезе от леглото, повърти се и пак се качи при мен. Сега вече започва неистово да реве, слиза и ми подава ръка (понеже още не може да ходи сам), за да отидем някъде. Вчера му угаждах и три пъти ходихме до хола, където е баща му и работи на лап топа. Качва се при него и започва да играе с клавиатурата. Тогава става благ и тих. Аз решавам, че пак е време да лягаме и още като тръгна към него започва дърпане и извиване на дъга. Установихме, че целият рев не е заради баща му, а заради лап топа, тъй като и той пробва да го приспи - същото се получи. Тази вечер решихме, че с угаждане само ни се качва по главите и трябва да съм твърда по отношение на заспиването. Пак легнахме и угасихме и се почна: слизане от леглото и подаване на ръка да вървим (аз стоя и пея),качване на леглото (аз стоя и пея), слизане от леглото и така поне 10 пъти, а през цялото време рев, рев, рев, рев. Вместо да спре, той взе да набира още по-голяма скорост с дрането. Пробвах да го заблудя с друго (играчка, вода, да гледаме през прозореца), но вече не е глупав и не забравя каква му е била целта. Чак стана вир вода от рев, а на мен нервите ми не издържат на факта, че не мога да се справя със ситуацията. В един момент се сетих за един пеещ бухал и му го дадох. Той си го пусна, повъртя се и за 2 мин. заспа, както мелодията му свиреше почти в ухото - не знам дали от изтощение заспа или песничката го успокои. Какво да правя и аз не знам. Кажете ми кой е правилният подход - да реве ли, друго ли? Оставяли сме го уж да му омръзне лап топа, но не - той седи и го човърка без да мръдне от мястото си. И този пример е само за вечерта. През деня пак се е научил да се мята и гъне в ръцете ни ако нещо не е на неговата. По принцип нощем го прехвърлям в леглото му и като се разреве (ако водата не помага) го взимаме при нас. Да не би това да го е накарало да осъзнае, че с рев всичко се постига? Не мога да издържа такова тръшкане нон стоп, а като питах майка ми, тя смята, че не сме били такива деца, но както каза Юна - тя дали наистина помни какви сме били???
Жулиета, мисля, че това е нормално. Преди гледах по площадките как деца над годинка се тръшкат за всичко и си виках "лелее, не е истина, какви деца!". Но скоро ви писах, че и моята бубка почна да се тръшка и налага. В началото отказвах всичко " нередно и забранено" и резултатът беше рев през половината ден и много раздразнено дете. В един момент си дадох сметка, че тя не разбира защо й отказвам - вижда нещо интересно, иска да го "изучи", а аз не давам - ами, като се поставих на нейно място - нормално е да реве, и аз щях да рева. Това не е още голямо дете, което да разбира смислени доводи защо нещо " не може". Почнах да не й се нервирам, като се тръшка. После минах на втора фаза - да й разрешавам почти всичко, без нещата, които са опасни като бъркане в контакт или пипане на горещата печка. Но например да стоим на стол половин час до вратата на апартамента и да я отключваме и заключваме, да си играе с млякото ми за тяло ( без да го яде), да я държа половин час на ръце до хладилника да гледа и пипа магнити, да ми разхвърля лаковете и т.н. - ами, защо не? Сега така и тя е щастлива, че опознава нови неща, хем и аз съм щастлива, че тя е щастлива 
а и да ти кажа честно, бързо им омръзват нещата - това с ключовете след около 10-14 дена почти й омръзна, да ръси тревата на заека из целия апартамент й омръзна за около месец и така сигурно и на твоя малчо ще му омръзне лаптопа. Или пък не. Gsmът на моята бубка няма шанс да й омръзне. Ами, в тези случаи просто крия въпросното нещо или в случая с лаптопа - никога не го включвам, когато тя е будна.
а и да ти кажа честно, бързо им омръзват нещата - това с ключовете след около 10-14 дена почти й омръзна, да ръси тревата на заека из целия апартамент й омръзна за около месец и така сигурно и на твоя малчо ще му омръзне лаптопа. Или пък не. Gsmът на моята бубка няма шанс да й омръзне. Ами, в тези случаи просто крия въпросното нещо или в случая с лаптопа - никога не го включвам, когато тя е будна. а като питах майка ми, тя смята, че не сме били такива деца, но както каза Юна - тя дали наистина помни какви сме били???
Всеки възрастен от поколението на родителите ни ще си спомни, че е виждал деца да се тръшкат и в миналото, но те ще са чужди или непознати, никога собствените. И това е заради избирателната памет.
Иначе разбира се всички са се тръшкали, кои повече, кои по-малко. Въпросът е в темперамента и как се приемат разочарованията, лесно или трудно. Едно дете, което лесно се предава и няма непримиримост да се бори за това, което иска, ще приеме лесно отказите и няма да се тръшка, но това качество не е ценност.
Едва ли някой иска детето му да стане апатичен човек, който лесно се предава и отстъпва пред трудностите.
Иначе малките много ни имитират в реакциите и във всичко. До към 3 години тръшкането е нормално, но после, когато детето се научи да реагира някак на разочарования и забрани, то ще имитира начина, по който ние реагираме пред него, когато се случват неща, които не ни харесват. В това число влизат и реакциите ни, когато то не се държи добре. Ако избухваме и то ще се научи да избухва, когато се случи нещо да го ядоса.
Така че ролята и отговорността на родителя е главно в това, което показва прeд детето. Не толкова какво му говори и какво изисква то да прави.
Затова никога не се обвинявайте, че не сте добри майки. Детето не е кукла на конци, че да се оценяваме по това дали добре го управляваме или не.
Колкото до конкретния случай, според мен проблемите са два. Първо, няма твърда позиция. Хем е сложено да си ляга, хем му се позволява да става, да се разхожда и да обикаля стаите. И второ, то иска да имитира татко си. Той седи вечер на лаптопа, следователно и малкият иска да прави същото, за да му подражава.
Срещу инстинкта за подражание на родителя е излишно да се бори човек, ще загуби
По-практично е просто таткото да прави това, което се иска от детето и то да повтаря.Аз моите ги приспивам като участвам в ритуала по лягането с намерението също да си легна. Къпем се, мием си зъбите, обличаме си пижамите и си лягаме. Особено малката много се връзва и прави точно каквото и аз. Дори да се почеша по ухото и тя също ще се почеше
Обаче повечето хора някак успяват да си накарат децата да легнат и да заспят и то самостоятелно, докато виждат как родителите им остават будни. Не знам как го постигат. Аз не съм и пробвала. Явно ми липсва достатъчно строгост.
Ако мога да дам съвет, той е да не отправяте объркващи послания от типа - нещо веднъж може, веднъж не може. Избягвайте това. Обмислете предварително какво ще разрешите и какво ще забраните и си следвайте схемата. Сто пъти по-добре е да се забрани нещо излишно, което няма проблем и да е разрешено, отколкото да се поставя детето в объркващата ситуация веднъж да може, веднъж да не може.
Юна, Благодаря! 
Защо няма така някой като теб (винаги под ръка) да разяснява казуси и ситуации?! Ще помисля и още от днес променяме схемата.
Lucile, права си и ще послушам и теб!
А тези, които давате АМ, какво мислите ако млякото се дава примерно 2 часа след супата с цел детето да спи без да се пробужда? Дали ще има този ефект? Аз мисля да пробвам, защото не знам с тази супичка колко се засища. Доста големи сме вече за среднощни яденета, а с времето започва да става все по-рано по нощите. Сигурна съм, че кърменето е друга работа, защото там се дава и нежност, но ние отдавна сме на АМ.
Защо няма така някой като теб (винаги под ръка) да разяснява казуси и ситуации?! Ще помисля и още от днес променяме схемата.
Lucile, права си и ще послушам и теб!
А тези, които давате АМ, какво мислите ако млякото се дава примерно 2 часа след супата с цел детето да спи без да се пробужда? Дали ще има този ефект? Аз мисля да пробвам, защото не знам с тази супичка колко се засища. Доста големи сме вече за среднощни яденета, а с времето започва да става все по-рано по нощите. Сигурна съм, че кърменето е друга работа, защото там се дава и нежност, но ние отдавна сме на АМ.
мами, и аз в редицата на недоспалите. посл.2 седмици ми се буди на всеки час, цока по 10-15 мин и заспива за още 1 час. надявам се да е временно, или заради това че сега е с бацил-сополи, кашляне. както и останалите у дома, без мен и най-големият батко - само ние се държим. в кабинета пред лекарката - за 10 мин. идват 10 болни деца. добре, че бяхме отишли 20 мин. преди да отвори, чи минахме пети... ужас, какво е това нещо
Момичета, днес сестра ми ни е на гости и мислим да направим прощъпулка на бебка. Много ще съм ви благодарна да споделите как направихте на вашите мишлета.
Румка, Вяра няколко нощи също се будеше постоянно и то с рев, защото ѝ беше запушено нослето и тя като реши да си поеме въздух се плаши, че не може и започва рев. Пробвахме с Виброцил и Низита, но не се отпуши. Сега моя позната педиатърка ми каза, че щом е навършила година мога да ѝ взема Назик кидс. Ще пробвам и с него. Точно по тази причина не искам да я водя пак при ЛЛ, защото по-скоро ще си приберем нещо повече. Бързо оздравяване на всички ви.
Румка, Вяра няколко нощи също се будеше постоянно и то с рев, защото ѝ беше запушено нослето и тя като реши да си поеме въздух се плаши, че не може и започва рев. Пробвахме с Виброцил и Низита, но не се отпуши. Сега моя позната педиатърка ми каза, че щом е навършила година мога да ѝ взема Назик кидс. Ще пробвам и с него. Точно по тази причина не искам да я водя пак при ЛЛ, защото по-скоро ще си приберем нещо повече. Бързо оздравяване на всички ви.
Julieta, и с поред мен това с тръшкането го минава всяко дете, но освен от чисто любопитство към предмета, децата ни ни пробват до къде ще ни издържат нервите или къде е границата. Моят дребчо определено от доста динамичните деца и не приема лесно отказ, но аз съм се заредила с едно канско търпение и колкото повече се тръшка за нещо, което съм категорична, че не трябва да прави, толкова повече аз не му обръщам внимание и просто го изчаквам. Два три опита са му достатъчни да разбере,че не е не. Примерно с яденето - той обожава да яде, но понякога почва да се лигави - хвърля от масата неща, иска да му ги подам, а пак ги хвърля и като му кажа че повече няма - рев, мрънкане...просто го изчаквам да му мине, да се успокои, стоя си кротко пред него и го гледам (след като съм му обяснила кое защо) хахах И в един момент той отваря уста и за 5 минути се е наял. Но те вече са се събрали много ситуации и той познава границата. Но и аз като Lucile пък му позволявам много неща, които са му интересни, но безопасни, макар и досадни за мен понякога...но нормално Но кажа ли веднъж не - не го обръщам на да. Вярвам, че това обърква децата. Струва ми се, че децата са най-спокойни, когато имат режим, граници, установен ред - тогава знаят какво да очакват. А не веднъж нещо е разрешено, следващият път да му се скараш на детето, че го прави - то не разбира защо...Та така,голяма борба за надмощие е с тези малки хитри душици и всяка мама си познава детето най-добре, но родителя трябва да поставя условията, а не малките да ни ръководят... Според мен
Rumka, преди около 2 седмици имах едни кошмарни други две седмици с будене на 10 мин, никакво спане...Зъби ли бяха, какво ли...мина Така че, и това ще мине, стискам ти палци да е скоро Междудругото, след този период започна да спи по цяла нощт, и то сутрин до 8.3- 9 ( през нощта никога не е ял) и дори да проплаче, сам заспива...Не знам какво и как се случи...Айде всички малчовци скоро да са така
И ние сме в клуба на болните, цялото семейство минахме през грипа, сравнително бързо Само тая пуста хрема стои още!
Но кажа ли веднъж не - не го обръщам на да. Вярвам, че това обърква децата. Струва ми се, че децата са най-спокойни, когато имат режим, граници, установен ред - тогава знаят какво да очакват. А не веднъж нещо е разрешено, следващият път да му се скараш на детето, че го прави - то не разбира защо...Та така,голяма борба за надмощие е с тези малки хитри душици и всяка мама си познава детето най-добре, но родителя трябва да поставя условията, а не малките да ни ръководят... Според мен Rumka, преди около 2 седмици имах едни кошмарни други две седмици с будене на 10 мин, никакво спане...Зъби ли бяха, какво ли...мина
Така че, и това ще мине, стискам ти палци да е скоро Междудругото, след този период започна да спи по цяла нощт, и то сутрин до 8.3- 9 ( през нощта никога не е ял) и дори да проплаче, сам заспива...Не знам какво и как се случи...Айде всички малчовци скоро да са така И ние сме в клуба на болните, цялото семейство минахме през грипа, сравнително бързо
Само тая пуста хрема стои още!
мами, и аз в редицата на недоспалите. посл.2 седмици ми се буди на всеки час, цока по 10-15 мин и заспива за още 1 час. надявам се да е временно, или заради това че сега е с бацил-сополи, кашляне. както и останалите у дома, без мен и най-големият батко - само ние се държим. в кабинета пред лекарката - за 10 мин. идват 10 болни деца. добре, че бяхме отишли 20 мин. преди да отвори, чи минахме пети... ужас, какво е това нещо
PoliT, бързо оздравяване и на Вяра!
И аз искам да чуя за прощъпулника, че съм ходила, но нищо не помня.
Аз не и забранявам безопасните неща дори и да трябва да подреждам след нея Така процедирах и с баткото и разбрах, че се насищат на всяко нещо бързо и престават да го правят като си задоволят любопитството и изследователските желания...нали така се учат. Каквото не е за нея се държи на място където да не го вижда, като лаптоп, телефони и чупливи неща.
И при нас минаха вирусите и децата по 2 седмици имаха сополи.
Така процедирах и с баткото и разбрах, че се насищат на всяко нещо бързо и престават да го правят като си задоволят любопитството и изследователските желания...нали така се учат. Каквото не е за нея се държи на място където да не го вижда, като лаптоп, телефони и чупливи неща.И при нас минаха вирусите и децата по 2 седмици имаха сополи.
Лусил,всичко което си писала е същото като при нас.Това със стола до вратата и ключовете мислих,че само ние го правим 
Не мога да повярвам,че има и други.
Жулиета,моя юнак като види лаптоп направо пощурява.Един-два пъти съм го оставяла да щрака и ми разбъзика много настройки,също ми изкара и едно копче и вече съм категорична,че няма да го допускам в близост до лаптоп повече.
Също така и Валери се тръшка за всичко,което не получи,но това,както писа Юна,явно е хубаво качество
За даването на АМ след вечеря преди лягане - пробвала съм,ефект няма при нас.Но при вас може да е различно.
За прощъпулника - сутринта омесих питка със сирене.Обичаят е когато гостите си взимат от нея да притичват леко,за да ходи лесно и детето,а не да се спъва в бъдеще Е,може и да се купи питката,разбира се.На мен ми беше мерак да направя за пръв път и съм много доволна от себе си.После се нареждат различни предмети,символизиращи бъдещи потенциални професии на детето,и когато го пуснете към тях то трябва да си избере един.Валери хвана два,после три и накрая всички,но все пак броихме само първия хихи Какво друго....аа,да,сложих един бял чаршаф по пътя до предметите и на него поставих един шарен надпис "Стъпвай смело".Имахме гости и след избора на предмет се почерпихме.Но и това не е правило,аз така го направих,но майка ми например ми разказа,че за моя прощъпулник просто е почерпила съседите и децата навън с питка.Каквото и да изберете няма да сгрешите,важното е да се забавлявате.
На всички болнички пожелавам бързо да оздравяват!
Не мога да повярвам,че има и други.Жулиета,моя юнак като види лаптоп направо пощурява.Един-два пъти съм го оставяла да щрака и ми разбъзика много настройки,също ми изкара и едно копче и вече съм категорична,че няма да го допускам в близост до лаптоп повече.
Също така и Валери се тръшка за всичко,което не получи,но това,както писа Юна,явно е хубаво качество
За даването на АМ след вечеря преди лягане - пробвала съм,ефект няма при нас.Но при вас може да е различно.
За прощъпулника - сутринта омесих питка със сирене.Обичаят е когато гостите си взимат от нея да притичват леко,за да ходи лесно и детето,а не да се спъва в бъдеще
Е,може и да се купи питката,разбира се.На мен ми беше мерак да направя за пръв път и съм много доволна от себе си.После се нареждат различни предмети,символизиращи бъдещи потенциални професии на детето,и когато го пуснете към тях то трябва да си избере един.Валери хвана два,после три и накрая всички,но все пак броихме само първия хихи Какво друго....аа,да,сложих един бял чаршаф по пътя до предметите и на него поставих един шарен надпис "Стъпвай смело".Имахме гости и след избора на предмет се почерпихме.Но и това не е правило,аз така го направих,но майка ми например ми разказа,че за моя прощъпулник просто е почерпила съседите и децата навън с питка.Каквото и да изберете няма да сгрешите,важното е да се забавлявате.На всички болнички пожелавам бързо да оздравяват!
Бързо оздравяване на всички болни дечица. Ние ги минахме сополите преди 3 седмици. Утре сме на ваксина и се надявам да е добре малкия.
Юна благодаря ти и аз за съветите. След като си излях мъката в предишния си пост, го прочетох и се почувствах някак виновна, че съм го написала. Именно защото се замислих върху всяко нещо, което ме е подразнило тогава и съм установила, че не е от лоши чувства. Проблемът с шоколада е от обичта им и желанието да угаждат и да се наслаждават на радостта на детето. Глезенето, носенето и храненето като бебе също. А коментарите относно другите неща май наистина винаги ще ги има и не трябва да им се връзвам толкова. Все пак май го има и момента, че искат да ми покажат колко добре могат да се грижат за децата. Но аз това го знам. Замислих се и за много други неща - все пак сутрин и вечер имам на кого да оставя децата за да отида до тоалетната спокойно (това не ми се беше случвало от доста време), също откакто сме на гости не съм пуснала един път прахосмукачка (всъщност не зная къде стои тя), вечер друг прави вечерята и мие чиниите след това. А това ми дава възможност да забавя малко темпото. Чудех се дали пък това не ги дразни тях, но се надявам, че не. Също сме си натрупали огромна част от багажа къде ли не. Временно е, но сигурно не е приятно. В такива ситуации е хубаво да оценяваме какво правят другите и да казваме по някоя добра дума, за да изразим благодарността си и да покажем, че съдействието и усилието на дугите не остава незабелязано. И накрая със сигурност ще багодаря за огромната помощ в този труден моент, защото тя наистина е такава, незнам какво щяхме да правим без нея.
А на вас - безпроблемно премествне. Със сигурност няма да е леко, но ще мине. Вие в собствено жилище ли се местите? Относно кашоните е точно така - в началото напълних около 5-6 кашона с неща и видимо нищо не се беше променило. Направо се отчаях. Като си изнесохме голяма част от мебелите се обнадеждих, защото имаше видима промяна. Най-малките неща обаче отнемат най-много време и колкото по-малко неща остават, толкова повече време отнемат. В началото надписвах какво има във всеки кашон, нещата бяха сортирани, накрая просто гледах да ги прибера или изхвърля, като прибраните бяха просто нахвърляни някъде, без знащение какви са и в кой кашон се слагат.
Жулиета, и аз съм съгласна с това, което другите са писали. Каката ми е много мрънкаща и ревяща и тръшкаща. В началото много се бях притеснила, защото беше нещо ново за мен.
Само за заспиването искам да добавя, че ние също провахме да лягаме заедно с нея, да гасим всичко и така да я стимулираме да си ляга, но и това нямаше ефект. Ние заспиваме, а тя се въртеше, блъскаше ни, ставаше си и като никой не я последва, започваше да мрънка и така ни будеше. Ако опиташ този вариант и при вас е така, не се притеснявай. Пак си е до дете и до период. Аз лично просто я оставих да си ляга по-късно, понеже установих, че на нея просто не й се спи преди 10. След това става по-лесно. Друг е въпросът вечер ние колко можем да се видим с ММ зради нейното лягане. Но като растат става по-лесно, защото има повече неща, които може да прави сама като не й се спи вечер, а преди година не беше така и трябваше все някй да си играе с нея.
Юна благодаря ти и аз за съветите. След като си излях мъката в предишния си пост, го прочетох и се почувствах някак виновна, че съм го написала. Именно защото се замислих върху всяко нещо, което ме е подразнило тогава и съм установила, че не е от лоши чувства. Проблемът с шоколада е от обичта им и желанието да угаждат и да се наслаждават на радостта на детето. Глезенето, носенето и храненето като бебе също. А коментарите относно другите неща май наистина винаги ще ги има и не трябва да им се връзвам толкова. Все пак май го има и момента, че искат да ми покажат колко добре могат да се грижат за децата. Но аз това го знам. Замислих се и за много други неща - все пак сутрин и вечер имам на кого да оставя децата за да отида до тоалетната спокойно (това не ми се беше случвало от доста време), също откакто сме на гости не съм пуснала един път прахосмукачка (всъщност не зная къде стои тя), вечер друг прави вечерята и мие чиниите след това. А това ми дава възможност да забавя малко темпото. Чудех се дали пък това не ги дразни тях, но се надявам, че не. Също сме си натрупали огромна част от багажа къде ли не. Временно е, но сигурно не е приятно. В такива ситуации е хубаво да оценяваме какво правят другите и да казваме по някоя добра дума, за да изразим благодарността си и да покажем, че съдействието и усилието на дугите не остава незабелязано. И накрая със сигурност ще багодаря за огромната помощ в този труден моент, защото тя наистина е такава, незнам какво щяхме да правим без нея.
А на вас - безпроблемно премествне. Със сигурност няма да е леко, но ще мине. Вие в собствено жилище ли се местите? Относно кашоните е точно така - в началото напълних около 5-6 кашона с неща и видимо нищо не се беше променило. Направо се отчаях. Като си изнесохме голяма част от мебелите се обнадеждих, защото имаше видима промяна. Най-малките неща обаче отнемат най-много време и колкото по-малко неща остават, толкова повече време отнемат. В началото надписвах какво има във всеки кашон, нещата бяха сортирани, накрая просто гледах да ги прибера или изхвърля, като прибраните бяха просто нахвърляни някъде, без знащение какви са и в кой кашон се слагат.
Жулиета, и аз съм съгласна с това, което другите са писали. Каката ми е много мрънкаща и ревяща и тръшкаща. В началото много се бях притеснила, защото беше нещо ново за мен.
Само за заспиването искам да добавя, че ние също провахме да лягаме заедно с нея, да гасим всичко и така да я стимулираме да си ляга, но и това нямаше ефект. Ние заспиваме, а тя се въртеше, блъскаше ни, ставаше си и като никой не я последва, започваше да мрънка и така ни будеше. Ако опиташ този вариант и при вас е така, не се притеснявай. Пак си е до дете и до период. Аз лично просто я оставих да си ляга по-късно, понеже установих, че на нея просто не й се спи преди 10. След това става по-лесно. Друг е въпросът вечер ние колко можем да се видим с ММ зради нейното лягане. Но като растат става по-лесно, защото има повече неща, които може да прави сама като не й се спи вечер, а преди година не беше така и трябваше все някй да си играе с нея.
В такива ситуации е хубаво да оценяваме какво правят другите и да казваме по някоя добра дума, за да изразим благодарността си и да покажем, че съдействието и усилието на дугите не остава незабелязано. И накрая със сигурност ще багодаря за огромната помощ в този труден моент, защото тя наистина е такава, незнам какво щяхме да правим без нея.
По принцип животът на много хора под един покрив е изнервящ, защото на всички им се нарушава обичайния ритъм на живот, но с повече компромиси и търпение ще се справите. А и е за кратко.
Ние се местим от собствено жилище на квартира. Събрах вече сигурно 10 кашона и все още по пода са разпилени толкова неща, че за да мина от единия до другия край на стаята, трябва да правя балетни стъпки
Дреболиите просто ще ги изхвърля
че наистина могат да ми отнемат месеци.Румка, бързо оздравяване на всички!
Здравейте момичета,
вкъщи също всичко е позволено на Никола. Само тоалетната се влиза когато се къпе. Много иска внимание и все да вършиш нещо с него. Обаче е така само когато той реши. Например играем заедно правим нещо и след малко отиде нанякъде и почва да си прави нещо. Затова баща му не може да си играе с него. Той смята че като започнат да играят с едно нещо, трябва само с него да си играят, а малкият след 2 минути си намира друга занимавка. И така тяхната игра засега много не се получава. А ММ има такива планове как да си играят. За съжаление иска вече да играят игри които са за по големи деца. Ще стигнем и до там живот и здраве.
Вчера когато бяхме на площадката с Никола имаше някакви играчки по земята. Първоначално не му давах да ги взима и го отклонявах но той продължаваше да се връща към тях и ряших че ако някой иска да си пази играчките не бива да ги носи по площадките така че като детето иска да играе с нещо, ще го оставям и това е положението.
При нас баби и дядовци винаги питат какво му давам и дали могат да дадат. На собствена глава никога няма да дадат шоколад или нещо от сорта.
Иначе аз от самото начало процедирам така - обезопасила съм дома и съм оставила достъпни неща които са безопасни за пипане. Наистина много бързо му омръзват нещата. Дори когато играе на площадката, след като разучи една играчка за 2 минути и започва да я подава на децата да играят. Страхувам се дали и при него би се стигнало до момент в коийто няма да иска да дава играчки на другите деца ако посегнат към тях. Много ми е неприятно като има децата които посягат да бият ако им посегнат към играчките. Това се получава според мен точно защото много неща им се забраняват да не пипат и те стават пазещи своите играчки и не ги дават да им ги вземат на всяка цена.
И аз се отплеснах много и дано не съм ви досадила.
вкъщи също всичко е позволено на Никола. Само тоалетната се влиза когато се къпе. Много иска внимание и все да вършиш нещо с него. Обаче е така само когато той реши. Например играем заедно правим нещо и след малко отиде нанякъде и почва да си прави нещо. Затова баща му не може да си играе с него. Той смята че като започнат да играят с едно нещо, трябва само с него да си играят, а малкият след 2 минути си намира друга занимавка. И така тяхната игра засега много не се получава. А ММ има такива планове как да си играят. За съжаление иска вече да играят игри които са за по големи деца. Ще стигнем и до там живот и здраве.
Вчера когато бяхме на площадката с Никола имаше някакви играчки по земята. Първоначално не му давах да ги взима и го отклонявах но той продължаваше да се връща към тях и ряших че ако някой иска да си пази играчките не бива да ги носи по площадките така че като детето иска да играе с нещо, ще го оставям и това е положението.
При нас баби и дядовци винаги питат какво му давам и дали могат да дадат. На собствена глава никога няма да дадат шоколад или нещо от сорта.
Иначе аз от самото начало процедирам така - обезопасила съм дома и съм оставила достъпни неща които са безопасни за пипане. Наистина много бързо му омръзват нещата. Дори когато играе на площадката, след като разучи една играчка за 2 минути и започва да я подава на децата да играят. Страхувам се дали и при него би се стигнало до момент в коийто няма да иска да дава играчки на другите деца ако посегнат към тях. Много ми е неприятно като има децата които посягат да бият ако им посегнат към играчките. Това се получава според мен точно защото много неща им се забраняват да не пипат и те стават пазещи своите играчки и не ги дават да им ги вземат на всяка цена.
И аз се отплеснах много и дано не съм ви досадила.