Трудно проговаряне - ТЕМА 21

Момичета, тук не сме доктори. Никой няма да изкоментира състоянието на детето на друга мама, въпреки че най-вероятно всяка една от нас, която е майка на по-голямо дете и е отдавна с тези проблеми на главата, може да има догадки. По едно описание в интернет, никоя майка тук, нито пък в темата за аутизъм, няма да предположи диагноза или да ви назначи добавка. Това са деца, всеки си носи отговорност за своето дете и за своите действия спрямо неговото състояние / или за своите БЕЗДЕЙСТВИЯ. Има достатъчно информация в интернет, достъп до толкова много специалисти по клинична пътека, а и на частно, ако не искате детето да влиза в системата, че е абсурдно, а и вредно за децата ни тук да си правим предположения.
Когато не получавате отговор, това е най-вероятно, защото темата вече е коментирана по-рано и с търсачката ще намерите отговор на въпросите си. Има майки, които следят темата от 5 години и е безпредметно да пишат едни и същи неща постоянно през период от няколко месец, а и нали се сещате, че обяснението не може да е два реда и написването на такъв един пост е времеядно. Друга причина да не ви се отговаря на въпрос е, че е абсурдно да си изказваме предположения и диагнози тук - ами те и докторите на 3 години много често поставят работни диагнози, защото не са сигурни за състоянието на детето.
Темата е за обмяна на впечатления за специалисти, различни занимания за децата, впечатления за различни терапии, съвети от опит за справяне с различнини поведенчески проблеми - от там нататък всеки си прави проучванията сам и решава каква терапия ще е най-полезна за детето му или каква добавка да му даде, ако въобще реши да дава такива. Всичко останало на мен ми звучи несериозно и би било шарлатания.

И в този ред на мисли, ето един цитат на re_ge, който е публикуван на 6 януари, 2015 в Трудно проговаряне, тема 17 и който ми е останал супер ясно в съзнанието. Открих го супер лесно и ви приканвам и вие да търсите назад в темите, защото има океан от информация.
"Тук искам само да спомена , че понеже езика е най-естественото средство за набавяне на информация и опознаване на околната среда няма ли го като импресивен и/или експресивен елемент винаги се проява аутистичност в поведението. дори децата със проблеми в слуха се държат като аутисти докато не е установи че имат именно такъв проблем. Затова и аз смятам че поведението не е показателно. то само е следствие от наличие на проблема.

примерно при нас на 3 години детето имаше почти 100% симтоматика на дете аутист с изключение че имаше частичен очен контакт. ( за сведение има много аутисти с добър очен контакт в момента, абе въобще диагнозата аутисъм не е това което беше преди 10-15 години ) . в момента детето ми дори не е с диагноза а по скоро в по-специално състояние и е в масово училище. Не че няма проблем- има и винаги ще има- мозъкът му ще работи по начин различен от този на другите .... но сме намерили за сега начина и продължаваме да работим за да можем  да поддържанме темповете на връстниците му.


Като се замисля ако не беше роден тук и сега а преди да кажем 20 години сигурно щеше да е графата аутизъм в някое помощно учлище. Като се замисля колко ли неаутисти са били етикетиране заради незнание на това какво се случва с тях или поне как да им се помогне.Толкова е хубаво че специалистите не спират да работят в тази посока, децата подлежат на терапия и често тя е успешна като им възвръща пълноцеността и радостта на нас родителите.




и още нещо
диагнозата е мнението на специалиста за състоянието на детето в момента. Тя не дава насока не помага при терапия. Тя просто изказва мнение. Много често детето се държи като аутист и съответно в случая прилича на такъв , може да му се постави  такава диагноза но дали наистина е такова и какво ще стане с него след терапия - това никой не може да каже. диагнозата не се равняава на това да ти кажат че детето е глухо или детето няма крак - това е диагноза която не подлежи на подобрение - няма как да чува без апарат няма как да проходи без протеза. Много често тази диагноза аутизъм в по-ранна възраст не се и поставя - предимно за д ане се стряска родителя - но това не значи че детето се държи нормално като то си има аутистичното поведение и съотвено всички основания да има подозрение ч еможе да аутист , но може и да не е.

Тук малко философтване -
мисля че е много важно специалиста да прецени ( но е невъзможно според мен )   конкретен родител  как би реагирал на тази диагноза. Ако като му кажат аутист това го амбицира да покаже че нещата не са такива- чудесно. ако обаче тази диагноза го срине така че той вече не е полезен за детето- ето това е лошо. Но пък ако му кажат- ами не е аутист и той изпадне в блаженно очакване нещата да се случат от само себе си и като датне детето на 6 години вече много влакове са изпуснати - тогава какво.. Не им е лесна работата на специалистите в тази ситуация."

  Poppy, много добър пост. Аз следя и пиша в аутистичната тема, не от 5, а почти от 10 години. Не се плашете да надниквате  там. Моят съвет е да прегледате темите от 2008-2012 година, има прекрасни дискусии, много адекватни съвети, не само за аутизма, но и за СИД и трудното проговаряне. Децата на тогава пишещите активно вече пораснаха и те като че ли малко се позагубиха, но написаното си стои и дано помогне на други, така както помогна на мен и детето ми.

The Game, благодаря! И благодаря на всички майки, които още от създаването на форума за проучвали и превеждали купища информация, която в момента е достъпна и преработена за нас.
Искам само да добавя, че нямам за цел да се заяждам с никого, но човек трябва да е много внимателен какво коментира и какво не в тези теми, защото неволно може да навреди на някой родител. Написаното остава завинаги. Всички идват в темата, за да потърсят подкрепа и успокоение. Подкрепа винаги ще намерят смятам, да обаче понякога да успокоиш някого означава да навредиш. И не може да изказваме мнение свободно, защото аз си давам сметка, че ако някой преди 3 години ми беше казал, че детето ми има притеснителни поведенчески проблеми, щях да настръхна и дори може би да се разсърдя. Темата за нечие чуждо дете е много, много деликатна. Внимателни сме, момичета, това е всичко. Препатили, всяка една от нас в различна степен, и затова много внимателни.

И аз не схващам целта на обикаляне по " специалисти ", както не схващам целта на обследването, особено пък в такава ранна възраст.
И сама виждам дефицитите при детето си и мога да преценя по- добре от всеки " специалист " видял го за 30 минути.
Достатъчно съм видяла трагедията на българските " специалисти ".
И понеже казвате, че целта на групата е да се коментират специалистите, ще се радвам ако някой препоръча такъв, който разбира от биохимичен подход.

Иванкака, постът ми не е насочен конкретно към теб, а към всички майки, които са отскоро в темата, защото те също повдигнаха въпроса. И темата не е само да се коментират специалисти, но не е и за самодиагностициране, както много хора си мислят, в случая не ти.

Конкретно на въпроса ти - щом проявяваш интерес към биохимичния подход, поинтересувай се от Център за ранна интервенция Всяка дума. Това е центърът, който създаде Сауле, мама, която пишеше тък до скоро. Тя е психолог, детето й е проговорило много трудно и основно са постиганли резултати прилагайки биохимичен подход. В центъра има различни специалисти, както и лекар, който може да препоръча биохимична терапия. Моето дете не е ходело там, но ако трябваше да го заведа някъде, определено щеше да е там - каква по-добра препоръка от специалист, който е приложил голяма част от нещата, които изписва, на детето си. Станислава има и блог, в него са описани подробно добавки и изследвания, може би го знаеш - Хапче за проговаряне.

Божке ...Попи Фери ме цитира което значи че някой ме чете и  моите писания не са само философстване на тема , а са били полезни на някого.......

   
Чета, чета винаги много внимателно. Още помня и поста ти за двуезичието, който ми беше написала малката като беше на 1.6-2 годинки, че двуезичието не е за всеки. Защо ли не те послушах тогава, досега сигурно щяхме да сме забравили за проблемите с говора, защото той и вторият език си излиза макар и пасивно и все ще се появи към 6-7-8 годинки.

Съжалявам че трябва да го напиша но видим е само върха на айсберга , особено за човек без опит.


Що се касае за биохимични подход , ако си току навлизащ в света на децата с проблеми като прочетеш блога на Станислава Ч. и си викаш - алилуя! Ако си поврял и покипял си скептичен и виждаш че не е за всяко дете и не е за всяка ситуация.


Попи- Фери, радвам се че на някой знанията и личния ми опит по въпроса са били от полза.

Живеем на центъра,на доста спокойно място. В квартала няма проблем засега,но като тръгнем по площадки все се намира някоя мама,която гледа накриво. Има наистина и мами с които си говорим,а когато го видят че не говори а е на 4 гледат странно,а понякога си тръгват . Опитвам се да не се вдявам на приказки и на погледи върху детето и мен ( може би щото съм на 24) и това ги учудва . Гледам напред и това е,няма друг начин.

_re_ge,много хора ви четем без да пишем и лично на мен сте ми много полезни

Форумът е полезен, спор няма. Информация много, но не последно място е споделянето без да чувствам, че ме гледат странно като пиша (говоря).

От хомеопатичните сега почвам да давам Baryta carbonica, според личната всяко дете, което давало и малки отклонения в развитието трябвало да го пие по схема, а и защото му е зачервено гърлото - широкоспектърна работа - "не им хващам дикиш" както се казва, ама не пречи да опитам. Нашата докторка скоро мина курс по хомеопатия и се раздава докрай  Ако някой е давал бих се радвала да чуя какви резултати е постигнал, ако не аз ще споделя след два три месеца. Започнахме и противо-алергичните и нептуна

Напоследък ставам суеверна, не знам дали да се похваля или не (уж не вярвам, ама чукам на глава и т.н.). Та моят хубостник започна да разказва приказки и то за нивото му доста добре, отговаря на въпросите правилно и последователно според картинката. Най - хубавото от всичко (за мен), че виждам как му доставя удоволствие, което е основната борба при нас. Госпожите започнаха да ми казват, че им отговарял като го питат, точно и на място, справял се прилично с поставените задачи.

tinna_st, напълно те разбирам (предполагам и всички тук), при нас това беше по скоро заради атопичния дерматит, отколкото заради самото не говорене. Ще си търсиш място където няма такива перфектни мами с перфектни деца - това е болест, ти трябва да бягаш от тях, не те от Вас . 

Бенчолино, ние сега започнахме схема за зимния сезон, че малката много ми боледува и често от черврно гърло ми орави директно спазъм на ларинкса. Тя също има изписана барита карбоника 15. Дават я и за забавено психомоторно развитие. Дъщеря ми и преди я е пила, но винаги в схема и не знам от какво тично се повлиява. 

Аз ще споделям тогава, защото освен нептун крил, мисля да не давам друго. Така че, ако видя чудото непременно ще напиша.
Дребният пие Сингулар зимата вече трета година - почваме от сега и до пролетта, оказва му доста добро влияние след два бронхеолита. Мислехме да пропуснем тази година, но като почна оная дънеща кашлица решихме с докторката, че и тази трета поред ще пие, а догодина не. От понеделник го почваме.

Тина,много ми стана мъчно за това,че хората си дърпат децата. Та какво ги интересува дали говори,не е заразно неговоренето. За аутистично поведение, моето дете преди да проговори вземаше ръката ми и с нея насочваше какво иска да вземе. Това изчезна,щом думите минаха 50. Като стават големи,а липсва реч и има странности, но те изчезват щом комуникацията се подобри. Поне при нас не се появяват нови странни неща.