Между чука и наковалнята...

Mushmoranka
Приемам мнението ти, но... След като опитвах по какви ли не начини и водих милиони разговори, какво още се очаква от мен - може би да хвана сопата и да ги подкарам наред ? Или за да не се налага някой да ми гледа детето да го отпиша от тренировките (защото в момента родителите ми го водят до залата). Или да не му взема телефон (по принцип съм против мобилни на толкова малки деца), който планирам да му дам за да може да ходи сам до залата и да спра отново да ангажирам хората... Или да напусна работа може би за да съм 24/7 пъдар и да си гледам съвестно децата? Моля, дай конкретен пример, защото е лесно да кажеш ти не си достатъчно зряла...

[/quote]
От много грешен и егоистичен ъгъл гледаш цялата история. Голямото ти дете е пренебрегвано от мъжа ти. Голямото ти дете тепърва ще страда от отношението на мъжа ти. Същият този мъж ще скапе отношенията на двете ти деца. И ти, с целия си акъл, се занимаваш с конфликта между майка ти и мъжа ти и през цялото време мислиш за себе си. Била си между чука и наковалнята. А голямото ти дете къде е? Как се чувства то? И това му е причинено и от теб, чрез твоя избор на втори баща за него. За капак, горкото дете има майка, на която повече ѝ пука да не я тревожат мъжа ѝ и майка ѝ с дрязгите си, отколкото за него. Вместо да се погрижиш да осигуриш нормална среда и нормален живот на детето си, седнала да мънка, че е между чука и наковалнята. Ако беше моя дъщеря, щеше да си между шамарите.
[/quote]


Защо ми измъквате думите от контекста не разбирам, но както и да е. Сега ще изляза и лоша майка... Ако не мислех за децата си нямаше да си бия главата как да оправя нещата. Ако не ми пукаше изобщо нямаше да се тормозя кой е крив и кой прав. И какви са вариантите, да лиша децата от семейство или да се опитам да променя нещо. А относно това какво съм причинила на детето си ще кажа, че хората не винаги са тези за които се представят в началото. И затова се опитвам да предотвратя последствията, защото както казах по-напред, за момента имам 2 щастливи деца и един мрънкащ съпруг.

Какви са тези задължения, които има съпругът ти, че е необходимо свекървата непрекъснато да му дава пари?

Даже и майка ти трябва да ти дава пари защото не можете да се издържате?

Той, мъжът ти, какви пари внася в семейният бюджет, какви разходи покрива?

Играе ли хазарт?

По-горе самата ти писа, че разликата в отношението намъжа ти към двете деца се вижда ясно. Мислиш ли, че голямото не я забелязва и че е щастливо при това положение? Твоята работа е първо да се погрижиш за детето си, а после да мислиш дали си между чука и наковалнята.

Чета тази тема и сходни на нея, гледам и някои хора около се себе си и съм много притеснена как трябва да възпитам детето си, че да не бъде нечия изтривалка и да има умствения и емоционален капацитет да се справя в живота.
Не знам с какви очи авторката претендира майка й да не й се меси, когато така и не е успяла да докаже, че може да се справя сама. Как искаш някой да ти гласува доверие като вечно си като пате в калчища и не спираш да ревеш за помощ. Реално тази жена от години не прави нищо друго освен да оправя бакиите на дъщеря си, а последната с цялата си неблагодарност, се тръшнала да реве за независимост.
Авторке, нормално майка ти да не понася мъжа ти, след като той се държи лошо с внучето й. Нормално и да се старае повече за това внуче, което усеща, че е по-ощетено и по-малко обичано. На мен ми е мъчно за детето, пък на нея сигурно й кърви сърцето. Пази Боже да нямам такъв зет като мъжа ти, че щях да го метна в някоя канавка.

Какви начини си опитвала? Намалила си вижданията с майка си, за да угодиш на мъжа си, на майка ти угаждаш давайки й правото да се меси в личния ти живот, на детето ти угаждаш купувайки му телефон, на съседката как угаждаш? Ти си дала пълна свобода на всички да се държат, изискват и правят кой каквото искат? Какво по-точно си правила? Казала си на майка си да не се меси, на мъжа ти, че те наранява и до там... думи хвърлени на вятъра! Действия някакви и само приказваш? Защото на думи всеки е велик и всемогъщ! Искаш да ти кажа как да си организираш времето ли? Ами не става! Извинявай, но като тръгнеш да правиш деца, не е цаката само да ги родиш и да ги подхвърляш от тук от там! Не казвам да си напуснеш работата, а да си организираш времето и финасите така, че да не е нужно да зависиш от който и да е! Семейството ти се състои от теб, двете ти деца и мъжът ти! Ако някой трябва да плаща за екстри то това сте вие! Нито майка ти, нито свекърва ти или който и да е друг е длъжен да ви плаща или гледа децата! Ако беше самотна майка без родители, кой щеше да плаща заниманията и телефоните на децата? Кой щеше да ги води на тренировки, на училище или каквото и да е? Разбираш ли за какво ти говоря? Прекалено много се осланяш на чуждата помощ и така всеки намира вратичка да си прави каквото иска, а ти се извиняваш, че няма кой друг да го прави! Има толкова много семейства, който се справят сами, без да звънят на когото и да е за щяло и нещяло! Не казвам, че когато  помощта е предложена и има нужда от нея да я отхвърлиш, но не и да става систематично! Може да потърсиш извънкласни занимания за децата си, които да нямат нужда от заплащане и все пак децата ти да ги харесват, пък когато имате финансите- тогава да плащате! Може да потърсиш занимания, които да са съвместими с работното ти време! Може да наемеш детегледачка, която да има грижата за такива неща! Варианти- хиляди! Може преди всичко да си изясниш обаче отношенията с хората около теб и  после да тръгнеш да си организираш времето и това на децата! Може да спреш да очакваш някой да отстъпва, и ти да започнеш да се бориш за твоето и това на децата ти щастливо бъдеще, вместо да се седиш и да чакаш някой друг да го направи! Може и да спреш да гледаш колко ти е зле на теб и да погледнеш нещата от страни, за да си видиш проблемите... За всеки случай форума няма да направи нищо вместо теб, какъвто и да е проблема! Тук единствено съвети може да получиш! Но ти ако не искаш да видиш... това вече си е лично твой проблем, който пренасяш и на другите!

Mushmoranka, странно ти какви разбирания имаш за семейния живот и отношенията с близките. Звучиш така сякаш всяко съобразяване с нужите, желанията, емоциите им е угаждане и нередно. Все пак тя не се казва Хитлер и не е въвела домашна дикатура  

Повечето ти съвети са свързани с постигане на финансова независимост и все едно това е тоооолкова лесно  Едва ли вземат пари от майки и свекърви, за да им е кеф. Хокайки някого никак не му помагаш.

Убедена съм че поне 90% от форумките тук /вкл. аз и ти/ не сме финансово независими и независими от семейството и близките си.

Благодаря ви за мненията момичета! Пожелавам ви никога да не изпадате в подобна ситуация - нито вие, нито децата ви. Защото е лесно да съдите отстрани, без да сте изпитали на свой гръб. Сякаш човек се събужда един ден и решава - сега ще имам деца, ще стана изтривалка на някой, ще оставя всичко да отиде по дяволите и ще гледам отстрани, ей така за разнообразие. Бяха ми ценни съветите ви, може би скоро ще се възползвам. Само да си поизгладя самочувствието и да си намеря достойнството! Живи и здрави бъдете! Лека вечер!

Леле, Мушморанка, защо така нападателно? Нормално е, че е опитала да угоди и на двамата. Майка ѝ е до нея винаги, помага ѝ в трудни моменти. А другият е мъжът, за когото се е надявала да е точният човек след първия неуспех. Видяла е, че не става, затова търси съвет тук. Те не могат таксата за футбол да платят, вие детегледачка ѝ предлагате. Защо трябва да лишава детето от спорт и от контакти с бабата? За да угоди на мрънкащия ревнивец, който още го издържа майка му? Заради такъв мъж не си заслужава да си разваля отношенията с родителите. Да поговори с мъжа си, да му каже какво ѝ тежи в поведението му и ясно да му заяви, че ако дели децата ще ѝ види гърба. Ако недоволства, че тъщата им помага, да се напъне и да поеме разходите вместо нея. Как ли няма да си лиша детето от тренировки за да угодя на някой, който само претенции има. Ама с тях такси не се плащат.

Пиша анонимно, защото споделям лични неща, мерси предварително за неразбирането

Мушморанка, проблемът не е, че бабата помага за внучето си. В контекста на ситуацията аз не бих съветвала Авторката да ограничава вижданията на баба и внуче. При положение, че мъжът не показва обич към детето, не бива да му се къса връзката с човек, който го отглежда от малко, като баба му. Защото ти я съветваш да се справят сами, но това не зависи от нея. Да, не зависи от нея - мъжът й взима пари от майка си, за да си плащал за "грешките" от първия брак и го приема за нормално и естествено, че и смята, че тъщата също е длъжна да плаща за "грешките" от първия брак на Авторката. Мъж, който не си вижда детето, понеже се развел с майка му, не мога да го нарека мъж.
Съжалявам, знам, че съм груба. Но познавам вече твърде много жени, които правят една и съща грешка втори път. А уж сме си взели поука, самотните майки. Знам колко е хубаво да се влюбиш отново, защото наскоро и аз се влюбих. И много исках да заживея с този мъж и той наистина беше прекрасен. Но гледах как се държи със своите деца и не можах да понеса мисълта дъщеря ми да бъде възпитавана по такъв строг начин. Ако бях сингъл, вероятно щях да се омъжа за него и сигурно щях да сбъркам, но щях да го разбера едва след като се появи детето и нагледно ми се демонстрира що значи "равнис, мирно, строй се, преброй се". Ма не съм сингъл, съм с дете и разбрах, че бъркам предварително. Отплеснах се, а просто исках да кажа, че нищо не зависи от авторката. Тя е направила своя грешен избор и знае, че е сбъркала, но я е страх да се конфронтира с мъжа си. Ще му търпи ревността, ще обвинява майка си, че налива масло в огъня, само защото й казва "да, ти пак сбърка", ще си въобразява колко са щастливи децата й. От страх да не се разведе и да не остане сама. Ми, няма да са много щастливи децата, като осъзнаят, че има различно отношение към тях, а авторката, макар и омъжена, ще си е нещастна. И всичко това, защото имаш властна майка и бързаш да си намериш нов мъж, та да не си сам родител и да не се налага да си партнираш с майка си.

Да, може би малко агресивно се изказвам и с неточните думи, но цялата тази ситуация малко или много съм я изживяла и затова я приемам толкова лично и от там държанието ми! Ако самочувствието на авторката е подбито от коментарите ми- още един признак, че е незряла след като я накърняват моите думи, а не цялата ситуация, която е създала и прави толкова много хора нещастни!
Казах, че с действията си или по-скоро с бездействието си е дала свободата всеки да се държи както и ска с нея! Не казвам, че трябва да прекъсне контакти с майка си, нито такива между децата и бабите им, независимо от чия страна са! Напротив, това са важни връзки и трябва да се поддържат! Но с желанието й да угоди на всеки срещнат единственото, което постига е тя да е нещастна и да се вайка, да разваля връзката между първият й син и партньорът и, между децата си, между... всички! Говорим за жена на 30+ години, която няма никаква самостоятелност, очаква всеки да се съобрази с нея или да отстъпи за нечие добро, без самата тя да се бори! Е, извинявам се, но живеем в егоцентричен и егоистичен свят и всеки гледа неговото си добро!Дори тя самата гледа себе си, а не доброто на децата си, оставяйки майка и мъж да се (над)джавкат кой е по-по-най! Мъжът сама си го е избрала! И това, което тя има за мъж също не го приемам за определение на мъж на място, но харесала си го е, сега или да го търпи или да действа- било то да си изясни картинката с него или по-драстични мерки! Майка й без значение дали има или не право, има свободата да й се бърка в живота й, от момента, в който й е чукнала на врата с двумесечно бебе и подвита опашка! Аз лично бих се срамувала да искам пари, за да ходи детето ми на футболни тренировки! И да, синът ми ходи единствено на английски език, защото единствено това може да си позволим на този етап, въпреки, че има талант за други неща и желание за футбол! Но той и таблет иска, и Лего за по 200+ евро иска и още куп неща, но аз и мъжът ми като родители сме тези, които му поставяме граници и му обясняваме, че не всичко, което иска може да го има! Утре може и космически кораб да поиска, това не значи, че мога или трябва да му го дам (дори да имах финансовата възможност)! Говорех толкова за финансовата гледна точка, защото самата авторка наблегна на нея! Но аз не виждам какъв е проблема с парите, след като говориме за закупуването и поддръжката на мобилен телефон за един второкласник  Значи за такива глезотии има пари (че дори и за едно 3 годишно дете), а за важните тренировки- не! Ако берат парите от някое дърво нека и на мен ми кажат къде е! Но то постовете на авторката са пълни с несъответсвия - един път майка и свекърва й плащат и дават пари, после пък се обсъждат мобилни телефони за пеленачета ... Но то парите да й бяха проблема...
Ако ще се залъгвааме, че парите са й основния проблем- давайте да и захаросваме хапчето и да нанижем розовите очила и да кръстим всичко семейна идилия! Ако тя самата не вкара в ред отношенията с мъжа си или майка си, никой друг не може да го направи! За мен държанието й е несериозно и незряло! Да очакваш с години на ред някой да отстъпи и ти единствено да играеш ролята на фурнаджийска лопата угаждайки и на двете страни единственото, което постигаш е да подклаждаш огъня!
Искрено желая на тази жена да си стъпи на краката и с трезва глава да погледне на създалата се ситуация и всеки да излезе печеливш... най-вече децата й да имат възможността да израснат в едно любящо и единно семейство, където ще могат бабите да им се радват свободно, но докато авторката не предприеме действия- положителни резултати няма да има!

Ех, добре, че има хора с проблеми, та идеалната бг-майка да впечатли не само с милионите си варианти за решаване на проблем, в който не е вникнала, ами и да блесне с перфектния си финансово-емоционално-дръндрън-независим живот. Значи авторката да драсне чертата, да се държи все едно няма живи родители и все едно е самотна майка на две деца и щом успее да си втълпи това в главата,че е сам сама с двете деца, е тогава значи е зряла и може да се справя сама, защото да се справяш сам (пък било то и бидейки във връзка с друго човешко същество) е толкова върховно постижение, достойно единствено за истинска бг-майка.

Бабата е купила телефон на детето, а зетят поискал и на неговото да купят (на тригодишното).

Аз не познавам седемгодишно без телефон. Вече не е глезотия, а част от живота.
Авторката, дръж се за майка си, още много ще ти трябва. За подобието на мъж, което не може да си плаща дълговете, не е сигурно.

Много точно казано. За съжаление.