До ада и обратно

  • 21 407
  • 99
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 6 978

Гледала съм винаги на първо място да съхраня себе си във всяко едно отношение, независимо от степента на хлътване към дадения момент /но то кат видиш такъв индивид пред себе си, не мож много да хлътнеш, и да искаш/.
Затова не разбирам такива момичета, не ги виня, но наистина не проумявам подобно поведение.

На същото мнение съм. На потенциален такъв екземпляр попаднах на 17 години. Зарязах го след като се опита да ми забрани да тичам в училищния двор привечер, защото "само ме зяпали разни батковци", а "и без това не ти се отразява на фигурата кой знае колко". Същия искаше да се състезаваме да ми покажел как се тича, щото аз само съм се подрусквала. На първата обиколка издъхна и се нацупи после.  Laughing

Според мен човек трябва да се цени отделно от това, което мислят другите за него и винаги да си носи със себе си мисълта, че е уникален по свой си начин и заслужава хубаво отношение. Половината self help книги започват с любовта към себе си и позитивната настройка за качествата, които имаме. Това е нещо, което трябва да е част от теб и да ти носи увереност, както и да отблъсква всякакви външни опити за омаловажаване.

Аз разбирам, че смачкан човек може да не е способен да реагира и отвърне адекватно. Само не разбирам как се позволява на друг човек (който не е родител и не е влиял от ранна детска възраст) да навлезе до такава степен под кожата, че да може да смачка нечие самочувствие. Като се присетя за този случай, когато бях на 17, си спомням, че се чувствах кофти от това отношение, но нито за миг не се свих да мисля аз бавна ли съм, дебела ли съм и тн. Чувствах се кофти, че някой си е позволил да се отнесе така грубо и не търсих някаква вина в себе си. Иска ми се да възпитам децата ми да оценяват ситуациите по същия начин - обективно. Виновни наистина са родителите на жертвите, ако въобще има някой виновен освен насилника, но разбирам, че някои неща се възпитават трудно от ранна възраст.

# 76
  • Мнения: 41 507
Винаги съм се чудела, как хората с лека ръка раздават етикети.
Прочетох поста на авторката и последвалите коментари под него на първата страница.
Нека ви кажа нещо, не го приемайте като размахване на пръст.
Когато едно момиче се обвързва за първи път и попадне на такъв човек, тя в действителност няма опит.
Не може да разсъждава като жена, която вече е минала през всякакви мъже и е натрупала солидни знания за връзките като цяло. На това момиче, мозъка му се промива, придава й се един образ от насилника, в който тя неизменно започна да вярва. Всичкия този психически (и физически) тормоз, който изживява всеки ден, успява да я направи един робот, който чинно се подчинява на всяко нещо, излизащо от устата на насилника й.
Вие й обяснихте, че вината е нейна? Ама сериозно ли го мислите? Едно 20 годишно момиче, което не е виждало друго съжителство с мъж, което няма защитни механизми и което е обработено до такава степен, че да вярва, че е боклук и заслужава всеки шамар? Смятате, че тя е виновна? Значи и вие душевно сте насилници. Това е мачкане на по-слабия във всеки един аспект. И ако вие, не сте я удряли физически, а само виртуално, то тя е изяла бой за целия форум.
Разберете едно, скъпи дами-когато жена се пречупи да сподели житейския си опит с други хора, с цел да й олекне и да помогне на други момичета да не минават през нейния АД, то вие трябва й кажете БРАВО! с големи букви. А не "ма ти сама си си виновна".
Колко от вас са наясно, каква сила трябва да имаш, за да си тръгнеш от такъв човек и да помогнеш сам на себе си, да изградиш психиката си наново, защото тя е била стъпкана? КОЛКО?
Колко от вас, са били хората, подаващи ръка на човек, изпаднал в такава ситуация?
Преди да се излеете, че сте крайно зачудени, как може някой сам да се постави в такава ситуация и да обича насилника си, първо помислите, дали и вие не сте "насилник", но по друг начин!

Точно затова поне аз писах, че една девойка трябва да бъде обучена от майка си, че ако и посегнат веднага трябва да скъса с насилника. Съгласна съм, че може да е омаяна, да е объркана и зомбирана, но именно затова трябва да и е набито в главата (пак форма на зомбиране, ама с обратен знак), че ако я ударят трябва веднага да се маха и да не търси никакви извинения. За съжаление за психическия тормоз не може да се сложи такъв ясно дефиниран подход, но за физическия е съвсем възможно. Говоря го от лични наблюдения - има жени, които дават да ги бият и тормозят (и мъжете го усещат) и има жени, които не допускат това (и мъжете пак го усещат и се съобразяват).

П.П. Да използвам да добавя нещо - тук наблюдавам и нещо като войнстващ феминизиъм - една не написа, че поне понякога се е случвало и мъжът до нея да е имал право с някоя забележка. Как пък всички са толкова перфектни, че никой не нищо напреки не бива да им казва? newsm78 За мен това е ненормално и е лош съвет. В една връзка трябва да има хармоноя и равенство и никой не бива да доминира и потиска другия, всеки трябва да се чувства свободен да си каже мнението, даже и забележка да направи и да се реагира крайно трябва само ако се прехвърли мярката, а не постоянно да живеем нащрек и наежени, да не би някой да вземе да неодобри нещо у нас. В същото време непрекъснат чета как мъжете трябвало едва ли не да се дресират, ми това не е ли двоен аршин? Те мъжете и те не са слепи и усещат в края на краищата ако ги третира като тесто за месена... Затова си мисля, че тук някои дами говорят и се изхърлят повече, отколкото реално го правят в живота Wink

Последна редакция: вт, 27 сеп 2016, 19:33 от Черна станция

# 77
  • Мнения: 29 846
Първо, тийнейджърките рядко слушат майките си, особено за гаджета. Когато разберат, вече е късно!
Второ, тук не говорим за забележки, а за тормоз! Разликата е от земята до небето!

# 78
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
По принцип съм абсолютно съгласна.
Всичко идва от родителите! Ако отглеждаш и възпитаваш един човек като слабак-той ще е такъв.
Сега, не визирам изобщо авторката, казвам го по принцип.
Самото момиче се е занимавало с проекти за защита на малтретирани жени и е била наясно кое, как и защо.
Но, и на най-силния се случва да бъде манипулиран като наивно, малко дете.
Има и родители, които мачкат децата си по същия начин, без да им пука какво причиняват. И това им доставя удоволствие, кара ги да се чувстват силни и недосегаеми. Много често хора, отгледани по този начин, стават същите, ако не и по-големи насилници.
Човешката психика е мноооого дълбока материя и не може с лека ръка, някой да бъде заклеймяван като еди какъв си, защото е позволил да бъде тормозен.

# 79
  • Мнения: 2 850
И аз май не разбрах за какви забележки говори, Черна станция. Какво визираш под войнствен феминизъм - че ако един мъж ти каже, че не ти личи да тренираш или работата ти нищо не струва, може да е прав, пък ние да го обявим за мухльо? Мисля, че когато отрицатвлното мнение е изразено просто като мнение, а не цели да обиди и нарани, ще бъде и изразено по подходящ начин.

# 80
  • Мнения: 41 507
И аз май не разбрах за какви забележки говори, Черна станция. Какво визираш под войнствен феминизъм - че ако един мъж ти каже, че не ти личи да тренираш или работата ти нищо не струва, може да е прав, пък ние да го обявим за мухльо? Мисля, че когато отрицатвлното мнение е изразено просто като мнение, а не цели да обиди и нарани, ще бъде и изразено по подходящ начин.

Казвам, че тук за толкова много мъже насилници прочетох, че те трябва явно да са поне 75% Twisted Evil Пък не съм забелязала такова нещо. И знам, че ще ме наскачате, ама защо не допуснете, че ако един мъж ви каже, че сте дебели, това може и да е вярно? Толкова много смотани в работата и даже некадърни колежки съм виждала (повече от мъжете), че съвсем логично допускам, че мъжът може и да е прав. И от тук нататък вече идва тънката граница между мнение и обида, но не видях никой да пише за граница. Видях само примери как всяка забележка е тормоз. И не, нямам намерение да търся цитати за да си подкрепя постинга, все пак минавам мимолетно и си заминавам Peace

# 81
  • Мнения: 2 127
Значи, много зависи и КАК е казано. Едно е да е под формата на добронамерен съвет, понеже все пак повечкото килограми носят негативи и в здравословно отношение, друго е да е под формата на „я се виж ква си дебела, ма поне цици имаш”.
Да, дебела бях, но бях дебела още преди да се съберем. Като не му е харесвало, можело е да не започва отношения с мен, нали? Не е като да ме е взел с манекенски размери, а после да съм се отпуснала.

# 82
  • Мнения: 5 266
Именно като не му харесва да се изнася ! Аз бях 55-57 кг висока 169 и ми казваше че съм дебела .Дори когато имах булимия ! Ако това не е тормоз то мерси от такива забележки .От здравето по-важно няма .И да сега съм дебела , ама съм здрава !! И ме обичат дебела.

# 83
  • Мнения: 2 850
Изобщо няма да скачам, защото не мога да доказвам красива ли съм, слаба ли съм, не съм ли - държа си на анонимността. И мис Свят да съм, пак може един мъж да ми намери кусур, хеле пък жена. Затова се събираме с такива, които ни привличат, харесваме ги и не щем да ги променяме. Все едно аз да харесвам високи мъже и ще бъде много странно да изляза с нисък като мен и да се тюхкам, че не мога да нося токчета. Какъв точно е смисълът и защо да го правя, освен за да го накарам да се чувства гадно.

# 84
  • Мнения: 5 266
ами тези които го правят избиват някакви комплекси

# 85
  • Мнения: 6 978
И аз май не разбрах за какви забележки говори, Черна станция. Какво визираш под войнствен феминизъм - че ако един мъж ти каже, че не ти личи да тренираш или работата ти нищо не струва, може да е прав, пък ние да го обявим за мухльо? Мисля, че когато отрицатвлното мнение е изразено просто като мнение, а не цели да обиди и нарани, ще бъде и изразено по подходящ начин.

Казвам, че тук за толкова много мъже насилници прочетох, че те трябва явно да са поне 75% Twisted Evil Пък не съм забелязала такова нещо. И знам, че ще ме наскачате, ама защо не допуснете, че ако един мъж ви каже, че сте дебели, това може и да е вярно? Толкова много смотани в работата и даже некадърни колежки съм виждала (повече от мъжете), че съвсем логично допускам, че мъжът може и да е прав. И от тук нататък вече идва тънката граница между мнение и обида, но не видях никой да пише за граница. Видях само примери как всяка забележка е тормоз. И не, нямам намерение да търся цитати за да си подкрепя постинга, все пак минавам мимолетно и си заминавам Peace
Ух. Бях 45 кг, колко да съм била дебела? А дори да бях дебела, тогава не е ли по-смислено да ме подкрепи, че тичам вместо да ми обяснява как нямало смисъл, че и без това не се оправя положението?  hahaha

Някои забележки си личи, че са направени с намерение да обидят и засегнат, не като критика.

# 86
  • Мнения: 32 151
И аз май не разбрах за какви забележки говори, Черна станция. Какво визираш под войнствен феминизъм - че ако един мъж ти каже, че не ти личи да тренираш или работата ти нищо не струва, може да е прав, пък ние да го обявим за мухльо? Мисля, че когато отрицатвлното мнение е изразено просто като мнение, а не цели да обиди и нарани, ще бъде и изразено по подходящ начин.

Казвам, че тук за толкова много мъже насилници прочетох, че те трябва явно да са поне 75% Twisted Evil Пък не съм забелязала такова нещо. И знам, че ще ме наскачате, ама защо не допуснете, че ако един мъж ви каже, че сте дебели, това може и да е вярно? Толкова много смотани в работата и даже некадърни колежки съм виждала (повече от мъжете), че съвсем логично допускам, че мъжът може и да е прав. И от тук нататък вече идва тънката граница между мнение и обида, но не видях никой да пише за граница. Видях само примери как всяка забележка е тормоз. И не, нямам намерение да търся цитати за да си подкрепя постинга, все пак минавам мимолетно и си заминавам Peace

Процентите не са ти правилни. Няма как 75% от мъжете да са такива, защото в темата не списват всички жени от България.  Rolling Eyes
И зависи как е поднесено. Липса на елементарно възпитание е ако е казано с обида. Защото затлъстяването е болест. Дължи се на много причини, в подробности няма да навлизам. Все едно на теб да ти няма едното око, крака или ръката и да ти кажа "Абе ти що се без ръка"
 И изниква въпросът, защо е с дебела жена. Вече е друго ако е като мнение, съвет или молба.
Обидата малко трудно ще накара една жена да отслабне. Виж подкрепата е друго нещо.
Не разбрах какво общо имат некадърните колежки с темата.  newsm78

# 87
  • Мнения: 402
За мен има огромна разлика между обида и обезценяване.Например, ако някой ми каже, че съм еди каква си не ме смущава.Говори за него, не за мен.Обезценяването е друго нещо.Бавно и неотстъпно руши психиката и може да няма нито една обидна квалификация.

Когато за първи път ми обясниха, че го съветвали господина, че не било добре да се занимава с разведена майка с дете, гледах като изтребител, защото и той беше в моето положение.Не можах да се усетя, че това е манипулация.Не, че преценката е негова.На другите била.Това ме обърка още от самото начало и съвсем не ми помогна, че се изсмях.И не бях на 20, а на доста повече.И последният му „жест” беше в същият стил манипулация.Сякаш стои в сянката и другите „казват”.Слагаше ме на жестоките предразсъдъци на хората, без да се усетя, че това са неговите.Трябваше да бъда смазана.Е, не бях!Това не ме направи по-силна, защото по принцип не съм със слаб характер.Научих нещо, което изобщо не ми беше необходимо да знам.Нито ще простя, нито ще благодаря.Най-много се вбесяваше, че късмета не ме напусна до край.Той беше човек без късмет.И съжаление не изпитвам към него.
Написах, за да дам и своя принос към темата с нещо, което не бях срещала в живота си.

# 88
  • Мнения: 1 540
Във някои сцени видях себе си преди.Чувствах се смазана,толкова хора около мен искаха да ми помогнат.Истината е,че сами си помагаме,никой друг не може колкото и да го иска.Разликата е,че аз се разделих с него и психически,макар,че имам дете от него.Сещам се за този човек,само когато попадна на подобна история.Така е трябвало да стане,станало е.Това ни прави по-силни.Виж тези неща се случват само на силните,защото само силен човек може да се справи,слабите остават........

# 89
  • Мнения: 67
Без да навлизам много в обяснения, израснала съм в насилие, но смея да твърдя че майка ми си е изцяло виновна за всичко и въпреки че съм против каквото и да е насилие смятам че и е било малко, не и дойде акъла. Това не мога да кажа дали ми е дало някакъв опит все още сме само от 5г с моя и до сега не ми е посегнал и не ме е обиждал, вижте за караници има често, но не са задълбочавали.
А за майка ми- тя смята че нищо няма да постигна понеже съм горд и себе уважаващ човек, ето тя никога не е работила и все има кои да и даде пари (примерно) понеже я съжаляват. Тя ни учеше че е по добре да търпим, за да ни съжаляват отколкото да сме се мерели с мъжете (както правя аз). И не смятам че моята майка е единствената с такова мислене
Та имам предвид с такъв родител няма как да се научиш, аз се научих по трудния начин на отблъскване и подиграване

Общи условия

Активация на акаунт