Работа, CV-та, HR-и, съвети - 55-та тема

Какво за тях? Има ги на някои места. За мен не са здравословни, не оцелявам дълго в такава среда. Бившата ми работа беше пълна с клюкарки и интригантки, ужасно е!

Вярно. Забравих за тях.

Интриги... Много важно. Ако позволиш ще те наранят.

Е, ти работа нямаш, за интригите си се запритеснявала...
Който ги позволява, си ги търпи. Работила съм и в такъв колектив - изключиха ме от интригите след третия поглед. От там нататък всички ми бяха приятелки.

Интригите ги под минавам,  не ме вълнува кой какво мисли за мен или за еди кой си.
А за саботажите си има техники на отиграване.
Шотскрийн на справки, до които имат достъп и евентуални недоброжелатели (в случай,  че не се ползва софтуер, който регистрира всяка корекция).  Писмена кореспонденция с колеги,  които се отмятат от договорени устно ситуации.  Ако колегата прекали може в скрито копие да сложа и началника.  В краен случай (не съм го ползвала още) пускаш телефона на запис и когато се отметне му го припомняш.  Ако е умен, ще си насочи енергията другаде.

Ти пък, чак толкова енергия... 
Хората си говорят за разни подли номерца, манджи и любовници. 
Ако е от "работно" естество - да, ама надали това се има предвид....

Мислех, че съм се изразила ясно. При саботаж.
Имала съм много случаи. Париш се един - два пъти. После се пари този, който се заиграва извън правилата.
Подменяли са ми и документи в моя папка (на хартия). Извадих сканирана документация,  пратена по имейл.
Изтривали са ми работа за половин ден от софтуера, но уви нашия нямаше история на корекциите,  а бяхме с общ достъп. Научих се да си експортвам и съхранявам свършеното и следващия път просто го показах на доброжелателя.  Не се потрети.
Имах случай, в който установих,  че колега звъни след мен на контрагенти и отменя казаното от мен с обяснение, че нещо съм се объркала. И това реших лесно.  Мога още да изброявам, хората се пробват.

   Ужас, как успяваш да работиш в такава обстановка? Аз си признавам, че не бих издържала дълго. Но аз не мога да се дистанцирам и да не ми пука...

Е, не е от едно работно място Сумарно от трудовия ми стаж.  И не, не ми пука.

Това е хубаво качество!  На мен обаче не ми се отдава...

Аз също се опитвам да го играя непукист, обаче не мога съвсем. Има неща, за които наистина не ми пука де.

И? Ако ти имаш амбицията след 5 години да си на определено място в професионалния си живот и имаш визия как да стане това, фалита на фирмата ще те спре, така ли? Ако е твоя фирма - ОК. Но ако не е....отиваш в следващата.

Въпросът търси твоите планове за развитие. Твоите. Не на работодателя ти, не на икономиката, не на страната.

И нещо друго. Наблягам на това, че се търсят ПЛАНОВЕ за развитие. Не мечти и сънища. План - нещо, което си си поставл за цел и си определил необходимите действия, за да го постигнеш. Защото следващият въпрос обикновено е "Как ще го постигнеш".... А за мен, това да се виждаш като изпълнителен директор на фирмата, изобщо не е глупост, ако можеш да отговориш конретно на въпроса как ще стане това и какво правиш в тази посока.

И не на последно място - напълно приемливо е да нямаш планове и амбиции за каквото и да е развитие. Просто отговоряш, че нямаш виждане къде искаш да си след 5 години и готово. Няма да ти откажат работата заради това, освен ако желанието за развитие не е сред важните за позицията неща.
 

Не е задължително по-високи заплати да е равно на изкуствено надути заплати. Напротив. Изкуствено надути бяха по едно време заплатите на програмистите. Защото бяха малко и бяха изключително нерентабилни като служители. Но бяха необходими и щеш-не щеш наемаш. Никой не плащаше повече от средното, но въпросното средно беше супер надуто. Така че, не мисля че може така да се обобщи - ако плащаш над средното, плащаш надути заплати.

Един и същи продукт, аз може да го продавам за 100 лева, ти за 300 лв., защото си намерила пазар, където той е дефицит. Съответно ти ще можеш да плащаш повече, без това да води до загуби.

Затова всяка фирма следва сама да си прецени колко струва един позиция за нея.

Откровен и реалистичен. Имала съм случаи, в които точно желаейки да не се изхвърлят, кандидати са казвали супер ниски заплати, за които е ясно че няма как да оцелеят, ако работят. И ако верно му дам толкова? Ще напусне на третия месец. Това е абсолютно неправилно като тактика. Малко са работодателите, които ако им поискаш 300 лева, ще ти дадат 500, само защото толкова са си заложили като бюджет. ЗАтова, ако имаш санитарен мининм, под който не би паднала, защото няма да ти е рентабилно да работиш, не падай под него.

Оттам нанатък вече е преценката и остойностяването на знания, умения и лични качества.  Например, можеш за знаеш английски, немски и китайски - това е ценно. Но ако аз като работодател, ще ползвам само английския ти - няма да ти платя повече за другите два езика. Ще ти платя така, както плащам и на хората, които знаят само английски.

Ако искаш да ти се плаща и за трите езика, търсиш работа, където ще се използват и трите. Така е и с всички останали умения. Ако позицията е за човек със средно образование, дипломата за висше образование може да ти даде предимство, но определено няма да ти осигури по-висока заплата.

Та, виждаш изискванията, преценяш колко от тях покриваш и остойностяваш само тях. Тези, които не се изискват - не влизат в сметката. С опита - пак така. Този, който не е по темата на конкретната позиция, не важи. Така се стига до твоето си възнаграждение. Дали ще съвпадне с бюджета на позицията - не е ясно.

Винаги можеш, казвайки заплатата, да поясниш, че би се съгласила и за по-ниска заплата, но не би паднала под....еди колко си. Или пък, че си съгласна да започнеш и на по-малко, стига да имаш ясен план как за примерно година, ако се справяш добре, заплатата ти ще достигне исканата от теб.

И най-важното. Ако работодателя сметне, че си правилния човек, той ще положи всички усилия да се срещнете. Не се ли случи, проблемът не е в поисканото заплащане. Поне не е само това.    

Това ми звучи като:Заспивай с мечта, събуждай се с цел!
Но,да права си.Подкрепям написаното  

В моя опит и този на мъжа ми никога не се е случвало нещо обещано сега за след година! Даже един път на него една шефка му беше сваляла звезди как след 6 месеца щяла да му вдигне заплатата с незнам си колко. Още тогава му казах да не и се връзва, но не, изчака ги тези месеци, нищо не се случи и чак тогава напусна, защото толкова грубо погазване на обещаното трябва да се наказва! Не вярвам на обещания за в бъдеще.
И ако видя обява, в която пише заплата от x до 2x, за мен означава на практика, че заплатата е x!