Августинчето на ясла ходи с кеф, майка му оставя го с рев!

Хаха, Ели, то на кравата рогата не й тежат....  Доста често (особено като са болни децата) ми идва да се гръмна, но после ми минава и така до следващия път.

За кашлицата - големите се съдраха да кашлят между яслата и трета група в градина. Беше все суха, гърлена кашлица и така и така АБ не са пили.  Нашата лична не изписва и винаги съм се доверявала. Малкото случаи, в които мое дете е пило АБ е било не по нейно предписание. Така че от кашлица до кашлица има разлика, но точно сухата мен обикновено не ме плаши. Може би пък я разпознавам вече, знам ли... Когато Миа беше с пневмония по Коледа спря да кашля и само снимката показа пневмонията. Така че.... намери си един лекар, на който да се доверяваш, защото иначе ще луднеш, всеки казва различно!

Astined, като цяло Смектата не е предизвикала доверие в мен с годините. Ентерола е безотказен при разстройство. Мисля че и във вкуса имаше нещо, така че децата не искаха Смектата и затова вече не ми влиза в аптечката.

Тази сутрин брат 1 вече няма Т, само повърна, така че в 6,30 стартирах деня с чистене на повръщано. Днес ще си стои вкъщи (добре че вече могат и сами да се оправят  ). Дано това да е краят на болестта. Миа още спи, но смятам че и тя вече е добре, съдейки по снощи и днес ще се гледат с баба си и утре - на ясла. Брат 2 засега държи фронта, ще видим.... 

Успешна седмица и никакви болести! 

Asctined, не ходи на ясла нищо не сме променяли в ежедневито, за пишото няма грам пропуск, дори се Замислям да махна следобедния памперс, ама това ако направо ме побърква, днес пак стои 10 Мин на гърнето, отива в хола, сяда и се изака, питам защо, а той "извинявай мами, вече само на гърнето", ама това за 20ти пут го чувам

Хм не знам, странно. Оробвай със седалка на кликалото, като голямо момче тогава. Може да му стане интересно. Или стискай зъби и дано е фаза. Явно е нарочно, но не знам какво го предизвиква, а и той разбира.
Боян снощи ме побърка. Беше една от онези хубави вечери в които крещим и ревем за всичко. В такива моменти чувствам че нещо сме сбъркали във възпитанието и направо не знам с бебе като се държи така как ще е. Успя да заспи чак в 11:30 хрипайли , даже Нурофен му дадохме, макар да съм убедена че състоянието му беше само емоционално, но баща му настоя. Аз толкова се изнервих, беба взе да рита като луда. Първо баща му се изнерви и ни остави за час да му мине, като ни чу за пореден път писъците и ревове дойде с нови сили и някак учуден защо съм така ядосана вече много по-спокоен. Мисля че му разрешаваме твърде много неща на това дете.. . И той с това не говорене не знам кое и колко разбира. Говориш му и няма реакция ако не го вълнува това което му се казва. Обясненията никога не дават резултат, например защо не може еди какво си, обяснявам, обяснявам и накрая пак трябва да се извлачим с рев от въпросното нещо, а често се пречупва и аз и баща му, което ни е най-голямата грешка. Оххххх оплаках се. Изпратих ги на градина сега и си пия млякото с Нес и събирам сили да почвам подреждането на кочината. Трета седмица чистя и редя за беба и сутрин ми се плаче какво е вкъщи. Поне багажи са готови, легло, дрешки. Всеки момент я чакаме, че тя е решила да дебелее яко и по-добре да не чака термин, че не знам как ще излезе

Ох, познато. Има и такива дни, на мен винаги ми къса сърцето, но в последствие. Като започне да ми се тръшка или нарочно да прави пакости здраво ми прекипява и винаги са скандали вкъщи. Тия лъвове... характер да искаш.
За разбирането всичко разбират гадовете, обаче се правят. Мога десет пъти да му повторя едно и също нещо и накрая "не е чул". Обаче ако прошепна за "десерт", за "шоколад" или за нещо друго, което го интересува, има по-добър слух от моя. Надявам се поне инатестата и експериментална фаза да приключи до към 3 годишна възраст, защото трудно се понася така.

Иначе и моята беба вчера рита супер брутално, имах чувството, че от ритане ще излезе. Бяха си нормални движения на човече, а вече е тясно, имам и ребра там.... не помня дребния така здраво да ме е ритал.

Тръшканиците са кошмар, и ние много се караме, изпускам си нервите, после ми минава и така до следващия път. Понякога минаваме и по лесната процедура- ревва за нещо, аз не се впечатлявам, успокоява се сам. Но като не се успокои за 10 минути, а се влоши, задъха, става страшно...имахме 2 случая да започне да заеква направо, с немощен глас на пресекулки да повтаря каквото е искал. Майка ми си изкара акъла и ми пили после как му сломяваме духа (защото така и не стана това, което искаше, ами насила накрая го извлякохме в колата). Ама много пъти го питам, ,избира сам какво ли не, ето днес имахме програма по  негово желание- взехме си картофки, яде ги както искаше (с ръка и в другия край на масата), избра си цвета на сламката, домъкна огромна пръчка в колата, облече каквото искаше... но ако бързаме или сме нервни и ние сме хора, тропваме с крак и  не се обясняваме втори път. Според мен трябва да се научи кога сме категорични и да слуша. А дано...


На ясла започнахме пак да ходим уж редовно, но при случай да има кой да го гледа го оставм вкъщи 1-2 дни от седмицата, особено ако са започнали сополи. А вече трета седмица има такива, ту повече, ту по-малко. Пуснахме и секрет накрая и чакам резултат. Иначе жизнен, чак бесен- вечер полудаява, тича, скача и крещи с часове, само като го гледам ми изчерпва енергията  Но не ме кефи така да влачи хрема и тук-там прокашляне, не е за лекар, но не е и напълно здрав. Дано пролетта влезем в напълно здрав режим вече.

От 6 месеца моя заспива в 1 или 1 30, става в 9, спи час на обяд, пробвах да не го слагам изобщо и тогава положението е кошмар, заспива в 9, 12 се буди и стоим до 4 да се приспиваме. А относно тръшкането и аз си изпускам нервите все по-често, ама май ще трябва да де сдържам, защото онзи ден започна да крещи, 'че не иска супа, а като го попитах защо - "ами мамо ти така викаш". Идеше ми да се ударя с чело в кухнята, хем обяснявам със спокоен тон 100 пъти, накрая веднъж на ден се развикам, той се разреве, на мен ми става криво, а после идва и крещи на мен. Нещо май бъркам във възпитанието, въпреки че се старая в 90% от случаите да обясня, да покажа и да поговоря с него, а не да викам и все пак са едни тръшканици, викове и ревове от него, чак се замислям дали ако ня го плясна по дупето няма да има по-голям ефект от 20 пъти повтаряне на едно и също нещо

И Иво е влязъл в някаква дива фаза-през деня е чудесен,но вечер какво му става все едно го сменят.Тръшкане,рев за най-малкото луди ни прави.
Научил някоя и друга дума и ги повтаря като песен-дай бонбони,бебе тиви,маша и тока,сок и тн.
И като ги повтори десет пъти и не даваме и почва истерия ужасна,посяга да ни бие и тн.
Все си повтарям,че до година ще е по-поносим..дано оцелеем

Как в 1.30, ужас! Дребния се къпе в 8.30, слага се да спи, четем книжка и някъде към 9 часа го оставям да се доприспива, ако не е успял до тогава. И после ми е единствената реална почивка за деня. Аз си лягам към 11 и нещо, ако се застоя до 12 или след това на другия ден не мога да стана Дано не си развали заспиването, защото не бих го понесла.

Явно им е такъв периода - на тръшкане и на искане. Като реши, че иска нещо, а аз не давам, е до там. И може двеста неща да съм му позволила, дреболията, която не може, винаги обръща колата. Лудница...

Моят пък се очовечи пу пу да не го урочасам работата. До скоро беше ужассс ужасс, що книги си накупих да чета, че се видях в чудо. Откакто взе повече да говори като че ли по лесно се разбираме или пък просто порасна малко не знам... Вече става с обяснения е не всеки път, но повечето пъти, а доскоро беше невъзможно.

Jasmina това с говоренето и аз го забелязвам  Последните 10-15 дни говори супер много и всичко, и все по-правилно. И едни сложни изречения прави, задава въпроси, повтаря неща, които е чул - абе въобще като голямо дете. И някак си като че ли по-лесно наистина се разбираме - не се караме  , ами си говорим.
А за лягането - как толкова късно  Ми нали и аз съм човек  Къпя бебето в 20:30, Вальо в 21:30 и всеки по леглата. Даже като е на ясла и по-рано го слагам, че сутрин не мога да го събудя.

Оххх как хубаво си заспиваше Боян в 21:00, а сега до 22:00 е чудо. Много съм уморена после сутрин, защото ставаме 6:30 за яслата. Аз обаче, после не мога да легна и дори и на обед. Той обаче спи по минимум 2 часа че даже и три на обед. Казват, че е от първите заспали в яслата и последните събудили се. Даже се чудя дали го будят или го оставят да спи, че да не ги тормози в нас си спи по 3 часа и повече, но аз взех да го будя вече след два часа и да не е по-късно от 16:00, 16:30, че съвсем не можем да легнем да спим на време.
Вчера му се мерна сопол, много малко, но ме притеснява, а и спа неспокойно. Със свито сърце го пратих днес на ясла, но пък днес е празник, ще има театър за Баба Марта и не исках да го лиша. През нощта мерих температура 37,5, но сутринта нямаше и не съм сигурна, че не е било защото е спял. Когато е спокоен не си играя да я меря, та в такива ситуации си мисля, че не е сигурно дали е реална Т. така или иначе го пратихме, защото сутринта изглеждаше добре и спокоен, няма Т и честно казано и сопол не видях. Малко хъркаше през нощта де, но и две вечери доста рев му се събра, а от него му тръгват сополи. Та сега сопола от рев ли е или рева е защото не е добре не знам. Дано е добре, че утре сутрин съм на тонове и не знам какви гимнастики ще правя ако трябва да остане в нас. 

Как ви завиждам за говорещите деца хайде вече да почваме да се разбираме. ужас е така.....не знам кое разбира и кое не....влудява ме......сега се е вманиачил по сушилнята....нова ни е и има достъп до нея. Влачи всички дрехи да ги пъха, затваря и я пуска, само светват бутоните т.к. съм я заключила. После изключва и вади дрехите и така до безкрай, като по някое време не му стига, че не може да почне да върти и ме дърпа да я пускаме и ако не му дадеш пак тръшкане. Дано му омръзне скоро.

Да разбирам,че всички деца са еднакви или в еднакъв период и всички се чудим къде сме сбъркали  .И ние сме така...обяснаване по 100 пъти едно и също,прави се ,че абсолютно не ни чува,но ако е за нещо,което иска-веднага пръв дочул!.И аз си мислех ние ли му позволявахме много,много ли си изпускаме нервите и нямаме правилния пдоход,абсолютно и при нас има викове,заплахи,че ще му вземем еди си какво,и накрая като си изпуснем нервите и се разреве ни е криво,на всичкото отгоре накрая и с Мм се караме,че нямаме еднакъв подход за възпитание,което е абсурдно,особено пред детето,но нз направо много труден период  .И той идва и викаа "мамоооо,шшшшт" с пръста да сме пазели тишина да не викаме.А прищявките са всякакви-аз поне гледам да не обръщам внимание като иска да се храни сам и примерно в таратора бърка с цялата ръка да си търси краставици и подобни-хубаво иска сам да яде,ама това е лигавщина,после лапа лъжицата с устата вместо да я сложи с ръката и бърка,имаме и няколко случаи(т.е доста ,но не е ежедневие определено) като свърши примерно с чинийка с кашкавал и краставичка и нарочно я обръща на земята,като му се скараме гледа лошо,почва още повече глупости да прави 
Дали от градината сега като ходи аболютно редовно,т.е на нас от 3 седмици ни е редовното ходене,от както почнах работа,сега даже покашля от 4 дни и не съм го спряла,но нещо му идват повече емоциите.На няколко пъти много плака насън и аз също давах Нурофен,макар че и аз мсиля,че е емоционално,не е заради градината,а някакви глупости сънува,рита,говори.Иска да се качва и да пали колата,да седи отпред ,че дори и в баща си ,докато карал ,да ходи сам по улицата,и накрая тези неща тъй като няма как да се случАт се мъкним в истерии.Зъбите спря да иска да мие и дупето след акане също е ужас  Чак като че ли спря и да ни се радва толкова,гушка само вечер като си легнем главно и целува,тогава е много любвеобилен.Като изключим всичко това е много мило и добро дете

Това е много точно казано - лайт мотивът на периода

Успокойхте ме малко, наистина....не съм само аз "провален" родител:-) и ние с ММ доста се изнервяме и повикваме в такива ситуации, което е много кофти. Освен на детето и един на друг. И като знаем, ч е идва друго всеки момент и съвсем ми идва да скочим от някоя скала. Просто не знам ...Ама и моя е много добро дете иначе.....ха ха....най-странното е че майка твърди че не е имало такова нещо никога при мен и брат ми, каквото вижда при Боян и дъщерята на брат ми, която е почти на 2. Не знам дали наистина не ги помни тези неща или поколението което отглеждаме сега е такова неконтролируемо.

А бабите ни като са израснали на полето, голи и боси, все в бебешки пубертет са били 
Просто разполагаме с прекалено много информация в днешно време, на база на която им обръщаме прекалено много внимание. От което следва едно вилико кочване върху главите ни, и после си скубем косите - ама детето ли не го бива, или ние сме лоши родители 
Прабаба ми едва ли си е задавала подобни въпроси. Просто от много работа не е имало време...