Тийнейджъри и страсти

  • 20 308
  • 85
  •   1
Отговори
# 60
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
Пролетен дъждец, споделям мнението ти.
Даже останах с впечатлението, че аз нещо не съм разбрала добре, защото заглавието, реакцията и конкретната случка не си пасват никак ...
Ако авторката реагира по-спокойно и нормално в такива ситуации може би и детето няма да крие и ще бъде искрено.

# 61
  • Мнения: X
Ако авторката реагира по-спокойно и нормално в такива ситуации може би и детето няма да крие и ще бъде искрено.

Точно това е ключът. При мен с дъщеря ми това проработи. Аз съм свърхкритична и свръхизискваща и се наложи да попремисля възгледите и поведението си. Тя беше по-малка от детето на авторката, когато се случиха няколко поредици от лъжи- към 8-годишна. И когато говорехме защо се е стигнало до там, стана ясно, че страхът ѝ е бил да не загази като ме знае какво чудо съм. Освен това, много помага системната работа и с думи, и с действия детето да разбере, че ако се издъни, но си признае честно, че няма да бъде наказвано, а напротив- ще се оцени и поощри неговата честност. Имам и по-голям син, който от съвсем малък схвана и прилагаше това правило. Идваше при мен и казваше:"Да ти кажа за една беля, за да го знаеш от мен." Що наказания е отървал по този начин! Laughing

# 62
  • Мнения: 530
Споделям мнението на тези, които са изненадани от наивната вяра на авторката, че децата й винаги, ама винаги са й казвали и ще й казват истината.
Дали съм лъгала ? Не помня,премълчавала ДА.Но на конкретен въпрос винаги съм отговаряла с истина.Може би съм имала късмета да нямам проблеми и не ми се е налагало.
Горното изречение, обаче, ми напомни собствения ми потрес (не преувеличавам!), когато преди доста години  установих, че първото ми дете (тогава в първи клас) лъже виртуозно! Всъщност "виртуозно" не е точната дума, защото не успяваше да "изпипа" детайлите. Обаче, след разкриването на явна лъжа, след задаването на конкретен въпрос, продължаваше да  не си признава, поддържаше  собствената си теза без да се изчерви, без да сведе очи, без да се притесни, че ще го изложа (пред учител, например). Аз така не мога! Бая се бях притеснила! Четох, четох...

След 2-3 години ситуацията беше разрешена, като премахнахме причините, които му позволяваха или го караха да лъже. Впоследствие съм улавяла относително малък брой други неистини или полуистини, а със сигурност е имало и други. Но пък и аз бързо узрях за идеята, че не всяка изопачена информация е лъжа, и че не е необходимо мама да знае всичко Wink. Въпросното дете отдавна е голям успешен човек и, за успокоение на авторката, трябва да кажа, че не е изпадало в рискови ситуации и не сме имали проблеми с изборите, които е правило.

# 63
  • Мнения: 28 705
Има периоди при децата, когато те лъжат и по-скоро си измислят. Сега, като се замисля, и аз съм била така около 8-9 г.  Blush Crazy

# 64
  • Мнения: 530
Ааааа, въобще не беше такъв случаят. Беше от типа " Не съм пипала бонбоните!" (пък кутията наполовина)  и "Тези задачи ги нямаме за домашно!" (как пък само скритите картинки по математика им даваха Laughing)

# 65
  • Мнения: 5 259
Дъщеря ми много я усещам, когато се опитва да прокара някоя подобна лъжа от рода на "Не съм пипала еди кое си" и като ѝ кажа "Просто го връщай на мястото му след това", тя започва да плаче, да се сърди, да драматизира, че я обвинявам несправедливо, че я мисля за лъжкиня и т.н.
Имаше един случай, в който с часове се разправяхме, защото аз бях (и още съм) убедена, че го беше направила, а тя искрено си вярваше, че не е и плака безутешно, че я подозирам и обвинявам, невинната тя  Laughing
Чак се уплаших, че за да си вярва така, сигурно нещо не е наред  ooooh!

# 66
  • Русе
  • Мнения: 11 912
  Винаги като тръгна да доказвам лъжа, излиза, че е въпрос на формулиране. Аз съм питама едно, пък той е разбрал нещо съвсем друго, на което отговаря. Въпреки че по тоз повод съм се научила да съм безкрайно конкретна.

# 67
  • Мнения: 14 654
А защо трябва да се доказва лъжа, какъв е смисълът? Да покажеш на детето колко си по-умен и че не може да се измъкне от здравата родителска хватка ли? Аз не изобличавам децата си, когато усетя, че ме лъжат, не разпитвам и не ръчкам да си признават, не ги измъчвам сами да се овъртят в обяснения и да се издадат. Като възрастен мога да го направя, разбира се, но не искам да ги унижавам, нека си мислят, че не знам за какво става дума. Ако говорим за нещо, което знам, че не е така, а то ми представя обратната версия, му казвам, че знам истината, така че да не продължава и толкова. Не ми доставя удоволствие да въртя детето на шиш и да го карам да се оплита в обяснения.

# 68
  • София
  • Мнения: 17 062
То няма и смисъл, само се научават по-добре да лъжат. Аз казвам на сина ми - знам, че си направил това и това, нямам време и желание да се занимавам да доказвам и да се разправяме, искам само да знаеш, че знам и че очаквам повече такова нещо да не се случва.

# 69
  • Мнения: 14 654
Точно така и аз. Онзи ден срещам учителя по математика и той ми казва, че е изгонил сина ми от час, защото се е лигавел. Като се прибрах, директно му се накарах, вместо да питам "а днес как беше в училище, нещо интересно?" и да се наслаждавам на опитите да обясни, че всичко си е наред.

# 70
  • Русе
  • Мнения: 11 912
    Янeчeк, много си далече от истината. Има някакви граници, които все пак не бива да се прекрачват. Когато се прекрачат се търси обяснение.  Ако снима в часа с телефона си и подронва авторитета на учителя  и се оправдава с друг или пък се измъква вечер от стаята си, като лъже най-близкият си приятел и партньор и треньори си е повод за обсъждане. Излезте малко от формата на здравата родителска хватка, щот децата не са еднакви.

# 71
  • Мнения: 14 654
Не отправям конкретни обвинения, а ползвам постовете, за да си коментирам по принцип Wink Не е за вярване, че непрекъснато се налага да го обяснявам. Просто постът ти ме подсети, че любим родителски номер е детето да бъде тормозено да си признава, което намирам за отвратително.

# 72
  • Русе
  • Мнения: 11 912
   
Просто постът ти ме подсети, че любим родителски номер е детето да бъде тормозено да си признава, което намирам за отвратително.
  Това е тълкуване, върху много ограничен брой случаи, които сигурно има. Моите наблюдения са обаче и върху доста различни ситуации, когато детето манипулира и използва ситуацията. При малките е даже сладко. Обаче 13-14 годишни добива друг нюанс.  При мои близки стигна до доста неприятна ситуация и сега имат 20 годишен, едвам завършил 10 клас за две години, недоволен, нежелаещ да върши каквото и да било, криминално проявен. Винаги приемаха извиненията и оправданията му.Въпреки, че отчитаха проблема, все намираше начин да прехвърли отговорността.
 
 

# 73
  • Мнения: 14 654
A, на мен никога не ми е сладко, нито при малки, нито при големи деца. Едно е да излъжеш, за да си спестиш разправия с вехтите, съвсем друго да лъжеш с цел облага или за удоволствие, ей така - да се изкефиш как майка ти се шашка и ти се върти на пета. Имам си в близкото обкръжение дете-манипулаторче, та знам, че не е красива картинката.

# 74
  • Мнения: 19 245
Някъде бях чела, че когато родителят е научил за някаква лъжа, е по-добре директно да каже, че знае вместо да задава въпроси и да изобличи детето,че лъже. По този начин се спестява унижението на детето.
Разбирам, че Амбър говори за случаите, когато детето възприема случилото се по съвсем различен начин от родителя и се опитва да докаже правотата си. Това обаче не противоречи на горното директно да му се каже какво знаеш. От там нататък ми се струва редно да има дискусия защо е станало така. Пък дали ще се стигне до консенсус е друга работа  Crazy

Общи условия

Активация на акаунт