За всичките години заедно с моя съпруг сме партньори и брака не е променил това. Ако двама души не са партньори то един подпис няма да ги направи.
Защото всеки разсъжадава от собствената си камбанария. Самата ти казваш работа, кариера, заплата. Плащали са ти по-малко, после повече. Аз със заплата не бих се оправил като знам какво заплати плащаме. Затова и не ми е познато обща касичка, общ бюджет, изобщо думичката ,,общо,, не ми е позната. Затова и не те разбирам. Аз съм свикнал да разчитам единствено на себе си и собствената си дейност, контактите си. Сам вземам решения какъв имот и къде да се купи. И не искам да го правя заедно с някой и да бъда партньор при положение че е осигурено от мен. На жена грам не бих се доверил. Още по-малко пък да тегля ипотечни кредити да изплащам нещо заедно, което после пък евентуално да деля.
Затова съм на мнение че и двамата родители трябва да си напъват задниците и всеки да осигури нещо отделно ако не искат заедно да потънат. А брака по никакъв начин няма отношение към чувствата. Но практиката сочи че при раздяла винаги има един, който иска да осребри отношенията
Спокойно мога да каже, че принадлежа към т.нар средна класа и това ми харесва. За мен общия бюджет е неразделна част от семейството. Като пазарувате да не би да си делите сметката спиред това кой какво ще яде? Плащаш ли на жена си, че е изчистила или ти е изпрала дрехите? Съжалявам ако прозвуча грубо, но за мен ти си съвършен егоист. Прав си, че всеки гледа от собствената си камбанария. Може би аз съм твърде голям оптимист, но за мен е по-важна връзката и чувствата между двама партньори от това да не се прецакам да дам повече пари за нещо.
