С брак или без?

Ами някои хора получаваме прилични заплати и се оправяме с тях. Това, че не се занимавам със собствен бизнес не значи, че прося по улиците Спокойно мога да каже, че принадлежа към т.нар средна класа и това ми харесва. За мен общия бюджет е неразделна част от семейството.  Като пазарувате да не би да си делите сметката спиред това кой какво ще яде? Плащаш ли на жена си, че е изчистила или ти е изпрала дрехите? Съжалявам ако прозвуча грубо, но за мен ти си съвършен егоист. Прав си, че всеки гледа от собствената си камбанария. Може би аз съм твърде голям оптимист, но за мен е по-важна връзката и чувствата между двама партньори от това да не се прецакам да дам повече пари за нещо.

Не разбирам защо спорите и се убеждавате един друг. Няма как да разберем другия докато не "поносим неговите обувки". Всеки е прав за себе си

Защото е форум, защото има тема и защото в нея всеки си отстоява мнението.

Имаше подобна тема преди няколко месеца и доста коментари беше събрала, та може да я потърсиш.

По темата: Не съм против брака, но никога не бих се омъжила. Намирам го за тотална отживелица. Договор, гарантиращ някаква сигурност на човека, получаващ по-малко средства във връзката и ощетяващ този с повече при една евентуална раздяла.

Дали ако се абстрахираш за минута от келепира в отношенията, няма да видиш брака от друг ъгъл?
Права беше съфорумката, когато попита, кога станахте толкова меркантилни!

В никакъв случай не се заяждам, а ми е наистина интересно. Би ли могла да цитираш как Законът урежда оставането на майката и детето в жилището на бащата при липса на брак?

Принчипеса, разбрала съм те съвсем погрешно, за което дължа извинение.

The wishmaster не се притеснявай, често се случва. И не само във форума. Много хора си мислят, че като се изкажа за майката на детето отрицателно, което се случва мнооооого рядко, ми тежи живеенето му с нас. Явно това е първото, което хората си представят. И пак казвам - той е най-прекрасното нещо в живота ни и наистина тежи, когато такова невероятно дете е пренебрегвано от собствената си майка. А когато от нея въпреки всичко зависят решения и ситуации е още по-кофти. Но пък той расте и живот и здраве ще дойде време, в което няма да зависи от нейния подпис и на мен наистина ще ми олекне. Колкото до съдилища и родителски права - просто не искам да му го причинявам. Справяме се и ще се справяме на пук на много неща, но най-важно е малкия да е спокоен. Тук е причината, поради която твърдях, че щеше да е по-лесно ако имаше брак. Самия развод щеше да изисква такова решение относно правата. А ако сега ние повдигнем такова дело, ще се налага да му кажем някои неща, които много държа да му спестим и за това си кретаме така. За късмет не ни се налага много често да я търсим и дано така си остане. Извинението е прието и благодаря.

При условие, че за мен подписването е глупост, а сватбите - двойно такова, няма как да го видя по друг начин. (И не, не съм дете на разведени родители и около мен има едва 1-2 разведени двойки, та не ми е такова мнението заради травма в детството да речем.)
Един подпис не може по никакъв начин да промени отношенията с човека до мен ако наистина се обичаме и искаме да прекараме максимално дълго време от животите си заедно. За сметка на това един евентуален развод винаги минава много по-тежко от една раздяла, а аз не летя сред розови облаци и съм наясно, че в днешно време думи като "Докато смъртта ни раздели" са по-скоро клишета, на които вярват само заклети оптимисти. Аз съм реалист. Няма вечни неща, в това време и една връзка все някога ще има своя край, и предпочитам да се разделим по нормален начин и да няма ощетени.
Не съм меркантилна. Ако бях щях да държа на брака, защото в повечето случаи именно жените си тръгват от него с бонуси като част от апартамент, за който не са дали и лев да речем. Аз не мога и не искам при евентуален край да се облагодетелствам с неща, които не ми принадлежат. Не искам и да съм с човек, който в един момент може да изперка (защото такива неща се случват и на здрави хора с акъл понякога) и да го избие я на хазарт, я на алкохол, я към някоя секта или Бог знае още какво и покрай тях и в един момент да се окажем без нищо (дори имаше една-две подобни теми тук).

Едит: Между другото думата "брак" дори не ми звучи романтично при все, че съм заклет романтик ... 

С ММ нямаме брак, но имаме дете, което е много по-обвързващо от подпис, според мен. Получих и предложение и пръстен, но съм решила, че на този етап нищо не искам да се променя. От 10 години сме заедно и ако трябваше нещо да се случва, то е щяло да се случи отдавна. Не изпитвам необходимост да подписваме каквото и да е. Който има нужда да го прави, които би се чувствал по-добре и по-сигурен - няма лошо

Зизy - предполагам знаеш какво значи да бракуваш една стока 

Няма "по-добре". Има конкретика и лични желания. И двете не ти ги знам, а и дори да напишеш 2-3 мнения с обяснения пак няма да ги знам достатъчно, така че те съветвам да се запознаеш с плюсовете/минусите и да си решиш сама.  Предполагам темата донякъде работи в тази посока.

Не, няма да му дам пари на заем.Ще поема целият бюджет безвъзмездно, но няма да е за вечни времена, ако не положи усилия от своя страна поне за частично разрешаване на трудната си ситуация.Ако го прави, няма да ми натежи и ще знам, че е направил всичко по силите си полягайки на гърба на ближния.Аз така бих посъпила, преди да скръстя ръце в отчаяние или невъзможност, не че някога е имало истински гръб на който да се облегна.Вероятно и за това мисленето ми е такова.

Човек, мъж съм, но ще ти го кажа с тези ти разсъждения скоро няма да имаш жена до теб. ,,Всеки за себе си,, - това не е семейство, а съквартирантство с общо дете!
Познавам такова семейство с отделни бюджети,всичко се дели до стотинката,един хляб да се купи - всеки дава своя дял стотинки А най-куриозния случай като се разболя детето - нали това са непредвидени разходи,та бащата отказа да даде половината пари за лекарства 
Та явно си от тези мъже,които тяхното си е тяхно,които гледат на децата си единствено като на ,,задължение,,, а къде остава любовта,човешките емоции,семейната среда,човечността? Каква ще е представата на това дете за семейство - всеки за себе си?На какво ще го научиш това дете - да е един безчувствен егоист,който трябва да се възпроизведе поне веднъж.... Това не е семейство! Така децата не растат обичани и в сигурна семейна среда. Та ти говориш за сина ти като за предмет, заради който си ,,прецакан,, да платиш повече, отколкото майката...   И те е яд от този факт... Спокойно може да си смениш ника на ,,Скрудж,, - най-ще ти отива!

В някои случаи наистина става дума за "вечни времена"... тогава може и да ти натежи   

От една страна е нормално човек да е по-резервиран, след като се е сблъскал с някаква гадория. От друга, хората са различни и е гадно и обидно да се приписват или подозират качествата на един във всеки следващ. Не бих го причинила на човека до мен, като, разбира се, ще внимавам повече в избора си.

С брак или без? по добре законно отколкото без

Кой закон нарушават, ако не подпишат?