С брак или без?

Разликата щеше да е при съдебната делба, доказването на вина, доказването на приходи и разходи по домакинството, морален и емоционален статус на съпрузите, един куп свидетели, цяла армия от адвокати и хонорари, хонорари, хонорари....
А сега е толкова просто и спокойно изобщо не разговаряме на тази тема, единствено ако трябва да се правят крупни разходи обсъждаме нещата и вземаме решенията заедно. Ако не дай Боже той или аз изпаднем по една или друга причина във финансов колапс, никой не може да припари до имуществото или спестяванията на другия, нито банки, нито други кредитори, нито държавата. Така семейството ми винаги си има резервен вариант, който ако имаме брак на практика липсва, ще ни вземат всичко и ще ни изхвърлят на улицата, а ние не можем да си го позволим. Сега, ако двама души работят за минималната и нямат никакъв потенциал или перспектива пред себе си няма нужда да се задълбочават толкова те просто могат да постъпят както намерят за добре - с брак без брак все тая. В тези несигурни времена в които живеем все ми е тая какво ще кажат хората дали имам или нямам брак, ние да си оплетем кошницата, пък другите нека ми се сеят.

И аз не зная. Но не бих искал съда да го пита къде иска да живее, нека сам си прецени. Аз нямам против разбира се да стои при майка си ако му е приятно и му харесва. Значи нещо не съм направил както трябва за да му е уютно и при мен. Като с това не искам да кажа че трябва да се превърне в състезание между бившите съпрузи в угаждане на капризи защото е вредно за самото дете. Против съм и да се злослови по адрес на другия родител. Много е важно детето да знае че дори да има разногласия в междуличностните отношения на двамата родители то те не са по отношение на детето и там нямат разногласия.
И пак стигаме до точката че си зависи от човека, без значение има или не брак.
И тия междуособици между родителите вредят на детето. Бивш съпруг има но не и бивш родител. Затова и брака не е съществен, след като може да се разтрогне. Тя една от новите се опита да ми каже че сина при развода останал при майка си и вече не е мой ангажимент. Милата боса излетя навън, обу си обувките на улицата
Може да съм разочарован от майката но това няма нищо общо със сина ми, обожавам го. И се радвам че го виждам как расте пред очите ми и формирам отношнието му към хората, работата, света

Всъщност може явно. Трудно е да го разбереш, защото твоето (и моето) мислене е друго. Затова и ти не би погледнала на него като на възможен партньор, нито той на теб. Но не пречи да бъде с жена, която има същите разбирания.

Абсурд ,статията на адвоката от София не е критерий. Има си начини, правни.

Напълно съм съгласен се теб, и аз съм малко краен. Но първо тия дечица си стават дечища след време. Да, с моя син докато е бил на 2,3,9 години нямаше да се справя, сега вече ми е лесно. Но относително лесно защото сега пък разходите са още по-големи - започнаха се цветята и бонбоните за момичета, парфюми, часовник... Само след година започват таксите за образование в чужбина, жилище там... Жив, здрав и умен да ми е   И какво стана? Майката не е ли родител също? Честно казано така ми е по-лесно, на вълка му е дебел врата защото сам си върши работата Иначе майка му ще каже ,,е,за какво ти е да учиш в чужбинаможе и в НБУ,,. До начин на миелене е, битието определя съзнанието.
И в такива моменти ми трябва жена която ако не ми помага поне да не ме дърпа назад, която да се погрижи за интернета и кабелната а не да се прибирам и да нямам нет примерно. Е, направих фирмени акаунтите след като спряха и тока веднъж   Е за какво ми е брак или съжителство ако сам ще се грижа пак за всичко???

С други думи, винаги можеш да постигнеш нещо с отбор добри адвокати..........
Това го знам, но как можеш да му сложиш знак на равенство със защитата, дадена безусловно в СК?

Scooba, ако и двамата сте еднакво родители, с което съм съгласна, така, както очакваш майката да бъде родител по отношение на таксите за образование и подобни, така е трябвало и ти да си родител на сина ти, докато е бил на 2-3-9 години, а не "с моя син докато е бил на 2,3,9 години нямаше да се справя".

Не разбираш, защото смяташ, че жената те използва. Разбира се, че под заплата се има предвид дохода. Не си единственият, който не разчита на заплата, споко.
Няма как да приема, че бюджетът няма да е общ, защото не всичко опира до хартийка, не всичко се плаща.
Но да, има мъже, които гледат да поемат онова, което се вижда, за да могат след това да намилат на жена си, че не става за нищо.
Едно е да отложиш всичките си служебни ангажименти и да загубиш пари, но да си до детето си, когато е болно, и съвсем друго да си работиш спокойно без ангажимент, защото знаеш, че другия родител ще зареже всичко и ще го направи. Но факт, в края на месеца ти ще си с повечето пари и ще гледаш от високо и ще си къташ паричките в личното канче. Майката няма да има да сложи там толкова, няма как да се разкъса, но тя е свършила не по-малко работа от теб, а за самото ви дете дори пъти по-важна, но без финансово изражение. На никой не му е по-кеф да си зареже нещата, за да бърше лайна и повръщано гарантирам ти, но благодарение на това, че го е направила, ти си имал възможност да донесеш тези пари. Затова за мен са семейни, не лични.

Отговорът си дал сам:
Обаче що ли се съмнявам, че си гледал бебе? Щото на мен това ми беше много по-трудно, отколкото да го осигуря финансово. Според мъжа ми също. Но той е гледал и може да обективно да сравни, не да ми казва в края на месеца, че съм вкарала по-малко пари.
Децата не се раждат на 9 г...

Ама сериозно ли си мисли, че при съдружници, които са се заяли един с друг няма адвокати и хонорари? Много бъркаш. Ако хората се разделят мирно и кротко, независимо как са били, с брак или без, всичко е лесно. Ако решат да си вгорчат живота ще се съдят и гонят, и накрая ще минат със съдия изпълнител и след разходите ще приберат по-малко отколкото при нормална продажба.
Явно не си попадала на такива случи, затова си спокойна  

Попадала съм на всякакви случаи(включително делби при развод на фирми и имущество, както и делби при съдружници без брак от един или различни полове, с или без интимна връзка между тях), точно това ми е помогнало да избера най-доброто за мен.

дааа явно ти Scooba имаш таланта да намираш златотърсачки , извинявай за шегата , явно си се напарил, щом до там се е стигало ти да работиш и да въртиш домакинство- щом тока са ви спрели , значи е имало само търкаляне на дивана, и другата девойка , за която говориш , че е летяла боса и тя е протегнала нокти, пак извинявай, аз съм на мнение ,че детето има нужда от майка си докато е малко, след една определена възраст, започва по-активен да е бащата, защото самото дете има необходимост , всяко нещо е с времето си, да, от разговорите до тук ,си направих извода,че девойчето ,което пусна темата вече е на успокоителни от четивото

Понеже и аз по цял ден това гледам, хич не виждам розово, когато отсрещната страна е гадина, но щом това те кара да се чувстваш по-спокойна 

Наистина си нахъсан и краен.
Явно, синът ти вече е пълнолетен, но пак иска да живее при майка си, което показва, че тя добре се е справила с родителството през всичките тези години, когато ти си бил де факто ерген с определени дни за свиждане с детето и парична заангажираност.
Е, нека ти кажа, че децата- отличници, развили потенциала си, не са го постигнали без специалното внимание и грижа на родителя до тях.
Който и кабелната е плащал, и е готвил, и домакинствал, и сълзи е бърсал, и изблици понасял и уют създавал.
Все неща, абсолютно чужди на родителя- ерген.
За теб, да се грижиш, означава да изкарваш пари, а всичко останало е под теб- битовизми, не заслужаващи внимание.
Само че, така нито семейство, нито дете се гледа.
Та, ако се смириш малко, ще си дадеш сметка, че просто е дошъл твоя ред с висшето извън страната.
Жена ти ти е дала възможност да постигнеш това, което си успял, поемайки родителството и отказвайки се от кариера, носеща повече доходи, и заслужава уважение.

Scooba, както се казва пресоли манджата. За протокола – с мъжа ми сме заедно и не сме женени от 20 г., имаме дете, живеем в мое наследствено жилище (преди да се роди детето живеехме в негово), доходите са ни много близки по размер. Не се оженихме, но не за да си пазим имотите, а от липса на нужда да си доказваме нещо с подпис. Честно казано като забременях, имахме такива разговори, бяхме планирали да подпишем, но изкарах много трудна бременност и въобще не ни беше до това. На друга потребителка й казваш, че ние си избираме мъжете – ами същото се отнася и за вас. Аз определено бих предпочела грижовен мъж към мен и детето „на заплата“, отколкото богаташ с лъскава кола, който просто хвърля пари вкъщи. Искаш да си със засукана кифла 17 години по-млада от теб, съгласен си да й купуваш рокли и чанти, да я водиш по ресторанти и после ревеш колко са меркантилни жените. Явно минаваш за богат и си цел на златотърсачки, а и не им се дърпаш.  Ако си беше намерил жена  ИТ, вървежен адвокат или шефка на средно ниво, тогава други проблеми щеше да имаш. Щото наистина щеше се наложи да си поделите поравно гледането. А и е много грозно да отричаш, че при развод/раздяла почти винаги върху жената пада много по-голяма грижа за децата (вкл. финансова). Мъжете, които преимуществено отглеждат децата си или поне поравно от момента на раждането са единици. А когато говориш за професионалната реализация – колко мъже са склонни да ползват отпуск по бащинство (законово имаме равни права), колко от ония дето „блъскат и изкарват парите“ си тръгват от работа в 17.30, за да вземат детето от училище и осигуряват време на половинката си да гради кариера и да се прибира в 22.00? Дали повечето мъже приемат съвсем нормално жената постоянно да пътува в чужбина, да ходи на служебни вечери с клиенти и да поемат грижите за децата лично, без баби. Имаш самочувствието, че си „по“ родител, защото ще осигуриш образованието на сина си в чужбина. Ами за него го правиш, не за нея, нали, защо тогава се дразниш? И дали щеше да е с потенциал, ако не му е създала навици за учене в първи клас, ако не е помагала за уроци, не го е възпитавала? Щото ако го няма това ще е презадоволен лигльо. Сам каза, че на малка възраст не би се справил. Знаеш ли, че ценностите, основата на психиката и когнитивните способности се развиват най-вече до 7 г. и ако не е поставено това начало, после няма изобщо как да го наваксаш? Още нещо –равното имотно състояние, съвсем не гарантира гладка и цивилизована раздяла. И това зависи най-вече от характерите на участващите, от силата на егото, а и от причините за раздяла. Едно е например да се разделите заради паралелна връзка на единия партньор, съвсем различно – заради това, че и двамата сте се отчуждили.

Малко Офф:
Ааааа, и моят трябваше да плаща толкова. После майка явно пак го беше съдила и бяха вдигнали издръжката на около 60лв. Гледам, че съфорумките цитират вече суми от по 100лв. в други теми. А тая издръжка на документи за малко да ми коства общежитията в университета.

"За" сключването на брак.
Подписът няма нито да гарантира, нито да опорочи чувствата между двама души.
Ако нещо се случи с мен и например с бъдещото ни все още не родено дете, искам съпруга ми да е този, който взима решенията. Този, който по закон е отговорен за мен и бебето. Знам, че не е ок да се мисли за лоши неща, но такива за жалост се случват. При партньорство, партньорът е баща на детето, едва след припознаване при раждане, а законово ми е толкова близък, колкото непознат на пътя.